Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./04.08.2021
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на девети юли две хиляди двадесет и първа година в
състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1699/2021
г.
Производството
е образувано по предявен от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***
срещу Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ с искане за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 120,66 лева,
представляваща дължима и незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни
услуги за период - 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. по сключения между страните
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 12.11.2013
г. изменян, чрез допълнителни споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и
09.12.2015 г., сключен между Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** и
„Българска телекомуникационна компация“ ЕАД, като Ц.В.П., ЕГН ********** е
ползвала два мобилни номера ********** и ********** като по всеки от тях
дължимата сума се разпределя както следва – за номер ********** - 69,07 лева, а за номер ********** – 51,59 лева,
вземането по което е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. като
за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от дата
12.11.2013 г. Твърди, че договорът е изменян неколкократно като условията за
ползване на мобилните номера са подномени на 22.12.2013 г., на 12.10.2015 г. и
на 09.12.2015 г. Заявява, че предметът на договора е предоставяне на
комбинирани електронни съобщителни услуги относно мобилен номер ********** и
мобилен номер ********** при условията на тарифни планове, съответно VIVACOM
Smart S с месечна абонаментна такса 17,99 лева с ДДС и VIVACOM i- Traffic M с
месечена абонаментна такса 15,99 лева за срок от 24 месеца. Посочва, че са
добавени услугата удвоени МВ на максимална скорост Smart за 1.99 лева с ДДС и
750 национални минути за 2 лева с ДДС. Твърди, че за процесния период от
15.08.2017 до 14.01.2018 г. са ползвани услуги от страна на ответника, за което
има издадени съответни фактури, както следва: фактура № **********/*********г.,
фактура № **********/*********г., фактура № **********/*********г., фактура № **********/*********г.
и фактура № **********/*********г. Липсва
заплащане на същите в размер на 69.07 лева за периода от 15.08.2017 г. до
14.01.2018 г. относно мобилен номер ********** и в размер на 51,59 лева за
периода от 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. относно мобилен номер **********.
Посочва, че на 01.01.2018 г. е деактивиран абонамента на ответника, поради
неплащане на дължимите суми. Твърди, че сметките се издават на името на абоната
и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или на електронен
адрес, изрично посочен от абоната. Неполучаването на сметките за дължимите суми
не освобождава абоната от задължението за заплащането на същите. Периодът за
заплащането е 15 дни от издаването на сметката/фактурата като БТК определя
началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на
месеца. Посочва, че вземанията на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018
г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на
„Ю.” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от страна на ответника, с който оспорва предявените искови
претенции по основание и размер. Твърди, че от представените договори за
цесия не може да се установи дали ищецът е придобил именно процесните вземания
от ответника. Счита същите за нищожни доколкото са бланкетни и не се доказва
цедентът да е потвърдил писмено за извършеното прехвърляне на вземането и при
двата договора за цесия, както и не е взето съгласие на първия цесионер относно
новото прехвърляве на вземането, което е необходимо
с въведените клаузи в първия договор. Твърди, че не е надлежно уведомен за
извършените цесии. Не е налице валидно упълномощаване от страна на първия
кредитор до „С.Г Груп“ ЕООД да уведоми именно конкретния длъжник за процесните
вземания. Заявява, че е налице прекратяване на договора от негова страна, тъй
като не е могъл да ползва услугата интернет, поради липса на покритие. Заявява,
че е депозирана жалба още през 2017 г., в която е отразено, че ако не се
предостави услугата, жалбата да се счита за предизвестие за прекратяване на
договора. От процесните фактури се установява, че не е налице никакво
потребление, а претендираните суми касаят месечни абонаментни такси и това е
така, защото е налице едностранно прекратяване на договора още през 2017 г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност като посочва, че в случая
следва да намери приложение тригодишната такава, доколкото се касае за
периодични вземания. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените разноски.
По отношение допустимостта на исковите
претенции:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 14043/2020 г.
по описа на Районен съд, град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата,
предмет на установителната искова претенция. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника на 01.12.2020 г., с оглед на което последният в
срока по реда на чл. 414 ГПК депозира възражение, с което
оспорва дължимостта претенцията, поради което съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за
установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на
разпореждането. При съобразяване на датата на получаване на разпореждането – 13.01.2021
г. и на датата на предявяване на исковата молба – 04.02.2021
г., следва изводът, че исковата претенция е заявена в указания срок по чл. 415,
ал. 1 ГПК. С оглед гореизложеното следва изводът, че исковата
претенция е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Депозираната искова молба отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл.
128 ГПК. Заявените с нея искови претенции са допустими, предвид факта, че са
заявени в срока по чл. 415 ГПК и е налице пълен идентитет с издадената заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Спорното материално право - предмет на
правния спор, се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца и заявения
петитум, съдържащи се в исковата молба. Индивидуализацията на спорния предмет
се извършва от ищеца чрез посочване на носителите на правоотношението /страните
в процеса/, правопораждащите юридически факти /основанието на иска/, в какво се
състои претендираното право и вида на търсената защита /петитума на иска/. Ако
исковата молба съдържа несъответствие между обстоятелствена част и петитум, или
в исковата молба ищецът е въвел факти и обстоятелства за спорното право
/основанието на иска/, но е пропуснал да посочи в какво се състои
претендираното право в петитума на иска, или е посочил ясен петитум, но не е
уточнил фактите и обстоятелствата, или когато ищецът е предявил няколко иска,
но не е разграничил кои от твърдените факти към кой иск се отнасят или не е
разграничил отделни петитуми за всеки от съединените искове, съдът е задължен
на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да
остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за
отстраняване на констатираните нередовности. След отстраняване от ищеца на
констатираното от съда несъответствие, съдът дължи разрешение на спора по
предмета на делото, като в този случай ищецът не предявява нов иск. Поправката
на исковата молба по реда на чл. 129 ГПК не съставлява изменение на иска –
аргумент от чл. 129, ал. 5 ГПК. В този смисъл решение № 244 от 09.02.2018 г. по
т. д. № 2/2017 г. на 2 ТО, решение № 185/09.07.2012 г. по т. д. № 146/2010 г.
на ВКС, ТК, II т. о., решение № 222/06.12.2016 г. по т. д. № 2959/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 116/28.11.2012 г. по т. д. № 102/2011 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и други/. Като съобрази горецитираната практика, съдът не дължи
произнасяне по направения отказ от исковата претенция за сумата от 28.97 лева,
представляващо дължимо обезщетение за забава, за която е налице издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, доколкото този отказ е направен
по реда на уточняване на заявените искови претенции с депозираната молба от
23.02.2021 г.
С оглед гореизложените мотиви, съдът счита, че е сезиран искова претенция
единствено за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 120,66 лева, представляваща дължима и
незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни услуги по сключения между
страните договор за далекосъобщителни услуги от 12.11.2013 г. изменян, чрез
допълнителни споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и 09.12.2015 г. като
ответникът е ползвал два мобилни номера ********** и ********** за период - 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. като по
всеки от тях дължимата сума се разпределя както следва – за номер **********
69,07 лева, а за номер ********** – 51,59 лева.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа
обстановка:
Съдът е приобщил към доказателствения материал по делото
ч.гр.д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна ведно с
приложените към него писмени доказателства, поради което при формиране на
крайните си изводи следва да съобрази същите.
От приложен по делото договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013
г. се установява, че между "Българска телекомуникационна компания"
ЕАД и Ц.В.П. е сключен договор за електронни съобщителни услуги, по силата на
който търговското дружество се е задължило да предоставя за срок от 12 месеца
далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********, срещу насрещната
престация – парично месечно възнаграждение в размер на 10 лв. с ДДС. Посочено
е, че отчетната дата е 15-то число. Посочено е, че договорът влиза в сила от
неговото подписване. От същият е видно, че е подписан двустранно на 12.11.2013
г.
Като писмено доказателство по делото е прието допълнително споразумение от 22.12.2013
г. към договор за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П.. Със същия е
уговорено продължаване срока на договора относно предоставяните
далекосъобщителни услуги относно мобилен номер **********. На същата дата е
подписан и договор относно предоставянето на далекосъобщителни услуги относно
горепосочения телефонен номер във връзка с ползвания абонаментен план
От допълнително споразумение от 12.10.2015 г. към договор за електронни
съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между "Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П. се установява, че със същото е
продължен срокът на договора и е променен избраният абонаментен план относно
мобилен номер ********** като е избран месечен абонаментен план – „MaxiCall XS“. Видно е, че месечната абонаментна такса за последната е 5,80 лева месечно с включено ДДС. Срокът на допълнителното споразумението е
24 месеца.
От допълнително споразумение от 09.12.2015 г. към договор
за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г., сключен между
"Българска телекомуникационна компания" ЕАД и Ц.В.П. се установява,
че със същото е променен избраният абонаментен план относно мобилен номер **********
като е избран месечен абонаментен план – „Vivacom Smart S“ и е добавена нова услуга, а именно предоставяне на далекосъобщителни услуги
относно мобилен номер ********** чрез избрания месечен абонаментен план – „Vivacom
i-Traffic M“. Видно е, че месечната абонаментна такса за абонаментен
план – „Vivacom
Smart S“ 17,99 лева месечно с включено ДДС, а за абонаментен
план – „Vivacom
i-Traffic M“ – 15.99 лева. Видно е, че е налице и избран
допълнителен пакет „+750 национални минути“ на стойност 2 лева с ДДС месечно и
удвоени МВ на максимална скорост на стойност 1,99 лева с ДДС. Срокът на
допълнителното споразумението е 24 месеца.
Приета като писмено доказателство е декларация съгласие от 09.12.2015 г., подписана
от Ц.В.П., от която е видно, че същата е получила екземпляр от общите условия,
подписан от представител на БТК както и че се е съгласна със същите.
По делото е приета като писмено доказателство фактура № **********/*********г.,
от която е видно, че задълженията на ответницата за периода от 15.08.2017 г. до
14.09.2017, възлизат на 28,87 лева с ДДС за предоставените мобилни услуги, а
срокът за заплащането им е 02.10.2017 г. От разпечатка на потреблието се
установява, че начислената сума е само за абонаментни такси за мобилните услуги
и допълнителните услуги към тях. От фактура № **********/*********г. е видно,
че задължението за периода 15.09.2017 г. до 14.10.2017 г. е в размер на 31,97
лева с ДДС, а за 15.10.2017 г. до 14.11.2017 г. възлиза на 31,78 лева с ДДС
видно от фактура № **********/*********г.; за периода от 15.11.2017 г. до
14.12.2017 г. – в размер на 47,44 лева, видно от фактура № **********/*********и
за периода от 15.12.2017 г. до 14.01.2018 г. в размер на 1,28 лева с ДДС.
Общият размер на дължимите суми за периода от 15.08.2017 г. до 14.01.2017 г.
възлиза на 141,34 лева за предоставените две далекосъобщителни услуги относно мобилен
номер ********** и мобилен номер ********** и допълнителните услуги към тях или
за всеки от тях както следва 89,74 с ДДС и 51,59 лева с ДДС.
Като писмени доказателства по делото са приети Общи условия на «Българска
Телекомуникационна компания» АД. Съгласно чл. 29 от същите, предоставените
услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца следващ този на ползването
им. Периодът на заплащането е 15 дни от издаване на сметката /фактурата като
БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. В чл.50 и следващите са посочени основанията за
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги – по взаимно съгласие
между страните, едностранно с писмено предизвестие от абоната; при активиране
от страна на БТК на услугата „избор на оператор на абонаментна основа“; при
активиране на услугата „самостоятелно ползване при необвързан достъп“; по
отношение на конкретен пост, автоматично при закриването му; едностранно от БТК
с 30 дневно писмени предизвестие при смърт на абоната, обявяване в
ликвидация/несъстоятелност; при системно неплащане на задълженията; при
напускане на абоната от имота и виновно извършване на други нарушения от страна
на абоната. В чл. 42.2 ОУ е предвидено правото на абоната да уведомява БТК за
проблеми, свързани с ползването на качеството на услугите на изрично обявен от
БТК безплатен номер. Чл. 41 от ОУ посочва, че е налице възможност за оспорване
на дължимите по фактура суми пред БТК в срок до 6 месеца от датата на
издаването й.
От приетия като писмено доказателство договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.10.2018 г. се установява, че същият е сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД
Като писмено доказателство по делото е прието потвърждение за прехвърляне
на вземанията, от което е видно, че с договор № **********/16.10.2018 г.
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД прехвърля „С.Г.Груп“ ООД вземането
си спрямо Ц.В.П. в размер на 120,66 лева. От същото е видно, че с подписване на
настоящото потвърждение потвърждават, че цесионерът е упълномощен от цедента да
уведомява длъжниците от името на цедента и за сметка на цесионера за
прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено и пълномощното,
с което „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД упълномощава „С.Г.Груп“ ООД
да извърши уведомяване от негово име по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Приет по делото като писмено доказателство договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г., от който е видно, че същият е сключен между „С.Г.Груп“
ООД и „Ю.“ ЕООД.
От Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. се
установява, че между „С.Г.Груп“ ООД и „Ю.“ ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на взевания от 01.10.2019 г. като по силата на същия е прехвърлено
вземането срещу Ц.В.П. в размер на 120,66 лева, произтичащо от договор за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия.
Прието по делото е уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от „С.Г.Груп“ ООД в
качеството на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и в
лично качество като кредитор отнасящо се до вземанията спрямо Ц.В.П. в размер
на 120,66 лева.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
В чл. 99,
ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Правно релевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия
кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка то
да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право, както е в
настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД до „С.Г.Груп“ ООД, с което на последната е
предоставено правото от името на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД да
извърши уведомяване на длъжника за извършената цесия от 16.10.2018 г. Наличието
на упълномощаване на новия кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от
името на стария кредитор не е незаконосъобразно, доколкото това действие не е
лично и незаместимо.
По делото,
от представеното уведомление за цесия, се
установява, че „С.Г.Груп“ ООД като кредитор след извършеното прехвърляне
съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г. уведомява и за извършената от нейна
страна цесия, с която е прехвърлила вземането си на „Ю.“ ЕООД. Това уведомяване
представлява надлежно такова по смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД.
Съобразно
разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от
24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по
т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал.4 от ЗЗД.
Преписът
от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на ответника чрез
надлежно упълномощения процесуален представител на 02.04.2021
г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящите от цедентите до
него уведомления.
С оглед представените по делото договори за цесия и предвид приетите
по делото извлечения от приложение № 1 към договор за цесия от
01.10.2019 г. и потвърждение за прехвърляне по силата на сключен договор за
цесия от 16.10.2019 г. и установеното уведомяване на длъжника съобразно чл. 99,
ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че цесиите от 16.10.2018 г. и 01.10.2019 г. са
породили действие спрямо ответника.
С оглед гореизложеното неоснователни са възраженията на ответника, че не е
надлежно уведомен за извършените цесии. Такива се явяват и възраженията за
нищожност на договорите за цесия, доколкото, че същите ясно и конкретно се
установява, че вземането, което „Българска телекомуникационна компания“ има към
ответницата е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, а в последствие на настоящия ищец.
Ирелевантно е твърдението на ответника, че не е взето съгласието на първия
цесионер при прехвърлянето на вземането, доколкото първия цесионер „С.Г.Груп“
ООД след като е придобил вземането е станал кредитор и той от своя страна като
цедент прехвърля вземането, т.е. чрез сключване на договора за цесия е изразил
съгласие да прехвърли вземанията, които е придобил от „Българска
телекомуникационна компания“.
От
съвкупния анализ на приетия по делото договор за електронни съобщителни услуги
и допълнителни споразумения към него, с които първият е изменян следва правният
извод, че между страните в настоящото производство е възникнало валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключения между тях договор – договор
за електронни съобщителни услуги от 12.11.2013 г. изменян, чрез допълнителни
споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и 09.12.2015 г. като
на ответницата с последното допълнително споразумение са
предоставени две електронни услуги – мобилна услуга относно
мобилен номер ********** и мобилна услуга относно мобилен номер ********** и
две допълнителни услуги към него „+750 национални минути“ и „Удвоени МВ на
максимална скорост“. От последното подписано споразумение следва изводът, че срокът на
договора е продължен с още две години. По делото не се установява да е
прекратен договора между страните след изтичане на срокът му, доколкото такова
условие в договора и допълнителните споразумения не е предвидено или на някое
от основанията посочени в чл. 50 и сл. от ОУ. Следователно същият е действал и
през процесния период.
Процесния
договор и допълнителните споразумения към него, сключени между страните по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента на сключването и
за двете страни по тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Договора
ведно с допълнителните споразумения към него са сключени при предварително
установени от ищеца общи условия, които са задължителни за потребителя, тъй
като писмено ги е приел, видно от приетата като писмено доказателство по делото
декларация от 09.12.2015 г.
Съгласно
принципа на свободното договаряне и автономията на волите, уредени в
разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между страните в настоящото производство е
възникнало действително материално договорно правоотношение по силата на
сключения договор от 12.11.2013 г., изменен с допълнителните
споразумения, последното от 09.12.2015
г. Ищецът се е задължил да предоставя на ответника две мобилни услуги и две допълнителни услуги по избраните
абонаментни планове, срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение. В договора и
допълнителните споразумения към него са посочени конкретни номера, посредством
които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Съобразно поетите
задължения със сключения договор и допълнителните споразумения към него е издал
на ответницата фактури за месеците от процесния отчетен период за всяка от
предоставените услуги. От издадените фактури се установява, че за периода от
15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. на ответницата са начислени
единствено дължимите месечни абонаментни такси. По делото не се установява
потребителят да е изпълнил своите задължения – за заплащане изцяло на дължимите
месечните абонаментни такси и услуги.
В приетите
по делото данъчни фактури, издадени от доставчика на електронни услуги са
обективирани претендираните вземания като същите се отнасят единствено до
дължимите месечни абонаментни такси за използване на клетъчната обществена
мрежа на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД за процесния
период за всеки от предоставените номера. Налице е и настъпила изискуемост на
сумите за предоставените услуги и абонаментни такси, съгласно чл.29 ОУ.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в уговорените
размери относно месечните абонаментни такси и допълнителни услуги към един от
абонаметните планове, като не се установи ответника да е възразил пред
доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл. 41 от ОУ
фактурираните суми пред БТК. Поради изложеното съдът приема, че услугите са
били предоставени през процесния период от време, според уговореното и плащане
е дължимо в размера на регламентираните в правоотношението между страните по
процесния договор суми. От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства
се доказва и размера на исковата претенция като дори
ищецът претендира размер, по-малък от установения от представените фактури.
Неоснователно
е възражението на ответницата, че не са й предоставени далекосъобщителни
услуги, доколкото този факт остава недоказан, тъй като не се установява за
процесния период да е препятстван достъпа на потребителя до мрежата, чрез която
се осъществява пренос на далекосъобщителни услуги. Няма доказателства, че за процесния период
услугите на оператора са били недостъпни за клиента. Не е налице и уведомяване
от страна на абоната за проблеми, свързани с ползването и качеството на
услугите на изрично обявен от БТК безплатен номер, съгласно правата на абоната
регламентирани в чл. 42.2 от ОУ. Освен това дължимостта на месечния абонамент,
каквито в случая се претендират, не се обуславя от това дали клиентът реално се
е възползвал от услуги на определена стойност или не. Наличието на сключен
договор за определена услуга с фиксиран месечен абонамент води до възникване на
задължението за заплащане на месечната абонаментна такса от потребителя.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът между страните е
едностранно прекратен, доколкото няма нито едно доказателство в тази насока.
На основание гореизложените мотиви следва изводът
за основателност на предявената искова претенция.
Съдът дължи произнасяне и по наведеното възражение
за изтекла погасителна давност. На първо място следва да се посочи, че съобразно задължителните за
съдилищата указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния случай съобразно
характера на изпълнението на задълженията на страните по договора и
приложенията към него за предоставените електронни съобщителни услуги следва да
се приеме, че те представляват периодични плащания, чийто давностен срок е 3 годишен. Най-старото от задълженията, обективирано във фактура от
15.09.2017 г. е със срок за плащане – 02.10.2017 г. Същото става изискуемо на 03.10.2017
г. Три годишният давностен срок изтича на 03.12.2020 г., аргумент от чл.111 ЗЗД
във връзка с чл. 3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците. Заявелението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано
на 03.11.2020 г., а исковата претенция се смята предявена от датата на
депозиране на заявлението, аргументо т чл. 422 ГПК, поради което след като
най-старото задължение не е погасено по давност, то не са погасени по давност и
последващите. С оглед гореизложените мотиви и възражението за изтекла
погасителна давност следва да се остави без уважение.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски. С оглед
изхода на спора такива се следват само на ищеца. Последният претендира
заплащането на сумата от 25 лева – заплатена държавна такса за исковото
производсто и 180 лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство,
както и сумата от 25 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство
и 180 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Присъждането
на сторените в заповедното производство разноски следва от постановките на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12. С оглед уважаване на исковата претенция в тежест на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 205 лева за исковото
производство и 205 лева за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***
и
Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** на
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 298 ТЗ, че Ц.В. П., ЕГН ********** дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********
сума
в размер на 120,66 лева,
представляваща дължима и незаплатена стойност на потребени далекосъобщителни
услуги за период - 15.08.2017 г. до 14.01.2018 г. по сключения между страните
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********** от 12.11.2013
г. изменян, чрез допълнителни споразумения от 22.12.2013 г.; 12.10.2015 г. и
09.12.2015 г., сключен между Ц.В.П., ЕГН **********, адрес: *** „Българска
телекомуникационна компация“ ЕАД, като Ц.В.П., ЕГН ********** е ползвала два
мобилни номера ********** и ********** като по всеки от тях дължимата сума се
разпределя както следва – за номер ********** - 69,07 лева, а за номер **********
– 51,59 лева, вземането по което е прехвърлено от „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „Ю.” ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г. като
за горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 14043/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА Ц.В.П.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „Ю.“ ЕООД,
ЕИК *********, със съдебен адрес:*** сумата от 205 лева,
представляваща сторени в производството разноски за исковото производство и
сумата от 205 лева, представляваща сторени в производството разноски за
заповедното производство
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: