№ 16443
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110106403 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК- съдебна делба във фазата на
допускането й.
Образувано е по предявен от М. Д. Д. срещу В. Д. Н. иск за делба на следния
имот: апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.104, вх.1, етаж 10,
със застроена площ от 71,14 /седемдесет и едно цяло и четиринадесет стотни/ кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и два балкона, заедно с
принадлежащото към него мазе № 17 с площ от 3,69 кв.м. и припадащите се 1,337 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1500.2408.2.55
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, хиляда и петстотин, точка, две
хиляди четиристотин и осем, точка две, точка, петдесет и пет/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със заповед № РД-18-27 от 03.04.2012
г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 27.05.2021 г., с адрес на имота гр.София, район Искър, ж.к.
Дружба, бл.104, вх.А, ет.10, ап.55, като същият се намира в сграда с идентификатор
68134.1500.2408.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2408 с
предназначение жилище, апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта- 1, с площ 71.14 кв.м. и прилежащи
части: мазе № 17 от 3.69 кв.м. и 1.337 % ид.ч. от общите части на сградата.
В исковата молба ищцата М. Д. Д. твърди, че с ответницата са съсобоственици
на гореописания апартамент на основание наследяване на баща им Димитър Георгиев
Найденов и договор за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от имота срещу задължение за гледане
1
с нотариален акт № 48 от 24.06.2021 г. от майка им Мария Иванова Н. в полза на
ответницата. Поради това моли апартаментът да се допусне до делба при квоти 1/6
ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за ответницата.
Ответницата В. Д. Н., в депозиран в законоустановения срок отговор на исковата
молба, оспорва иска за делба. Навежда възражение за изтекла придобивна давност в
нейна полза, като сочи, че е владяла имота непрекъснато, явно и спокойно, като е
демонстрирала намерението си за своене на претендираната 1/6 ид.ч. от датата на
смъртта на баща им- 03.12.2009 г. до настоящия момент. Счита, че волята на
наследодателя Димитър Найденов е била да остави процесния имот след смъртта
си. Твърди, че през м.09.1993 г. му е платила сумата от 7 731,31 лв., която сума
представлявала окончателно плащане за притежаваната от него идеална част от имота.
Сочи, че тези обстоятелства са известни на ищцата М. Д., както и че същата до
депозирането на исковата молба не е предявявала претенции към нея относно
процесния имот.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Видно от договор за продажба от 23.12.1982 г., процесният апартамент е
придобит по реда на Наредбата за държавните имоти от Мария Иванова Н. и Димитър
Георгиев Найденов, по време на брака им в режим на съпружеска имуществена
общност.
От удостоверение за наследници изх.№ РИС24-УГ51-446 от 17.01.2024 г. се
установява, че Димитър Георгиев Найденов е починал на 03.12.2009 г. и е оставил за
свои наследници съпругата си Мария Иванова Н. и двете си дъщери М. Д. Д. и В. Д.
Н.. На основание чл.5 и чл.9 от Закона за наследството, след смъртта на Димитър
Найденов апартаментът е останал съсобствен между наследниците му при следните
квоти: 4/6 ид.ч. за съпругата Мария Иванова Н. /притежаваща 3/6 ид.ч. на собствено
основание и 1/6 ид.ч. по наследство от съпруга й/ и по 1/6 ид.ч. за двете деца на
Димитър Найденов- ищцата М. Д. Д. и ответницата В. Д. Н..
С нотариален акт № 48 от 24.06.2021 г. Мария Иванова Н. е прехвърлила на В.
Д. Н. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от апартамента срещу задължение за гледане.
След това разпореждане съсобственици на апартамента са останали двете сестри: М.
Д. с 1/6 ид.ч. и В. Н. с квота 5/6 ид.ч. Поради това делбата му следва да се допусне
между тези две лица при горепосочените квоти.
Неоснователно е направеното от ответницата възражение за придобиване на
имота по давност. Във връзка с това възражение на ответницата по делото са
разпитани свидетели и са представени писмени доказателства. Видно от представеното
решение от 17.10.2023 г. по гр.д.№ 68272 от 2022 г. на Софийския районен съд, 45
състав, с това решение е признато по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че
2
ищцата М. Д. като съсобственик на процесния апартамент дължи суми за доставена
топлинна енергия за процесния апартамент за периода от 01.05.2019 г. до 11.07.2022 г.
След влизане в сила на това решение с платежно нареждане от 10.01.2024 г. ищцата е
превела по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 616,51 лв. От представените
разписки от 22.01.2024 г. и 31.01.2024 г. се установява, че ответницата е превела по
сметка на ищцата общо 620 лв.: на 22.01.2024 г. 400 лв., а на 31.01.2024 г.- 220 лв. В
разписките не е посочено основание за паричния превод, но от показанията на
свидетелите Ива Крачунова и Борислав Лазаров се установява, че с тези парични
преводи ответницата е върнала на ищцата сумата, която тя е заплатила на
„Топлофикация София“ ЕАД след влизане в сила на решението по гр.д.№ 68272 от
2022 г. на СРС. Видно от представените от ищцата приходни квитанции, операционни
бележки и разписки, ищцата е заплащала данък и такса битови отпадъци за процесния
апартамент.
От показанията на свидетелката Ива Крачунова /дъщеря на ответницата/ се
установява, че в процесния апартамент след закупуването му заживели собствениците
Димитър Найденов и Мария Н. с двете си дъщери /ищцата и ответницата/. След
преместването на ищцата в гр.Монтана /преди повече от 30 г./ и след смъртта на
Димитър Найденов през 2009 г. там останали да живеят ответницата и майката на
страните Мария Н.. Според свидетелката, през 1993 г. ответницата дала на баща си
Димитър Найденов сумата 7 731 лв. за погасяване заема за покупката на апартамента,
като уговорката била апартаментът да остане за нея. Ищцата знаела за дадените пари и
че ответницата живее в апартамента като собствен, не е предявявала искания да живее
в него или да й бъде даден ключ. Идвала е на гости, но преди повече от 15 г. Не се е
интересувала от сестра си повече от 10 г. Всички разходи за апартамента и за входа на
сградата, както и за ремонтите на апартамента, били заплащани от ответницата.
Ищцата не е изпращала пари за тях. Но ответницата никога не е пречила на ищцата да
посещава имота.
Свидетелката Мария Н. /майка на страните/ потвърждава, че живее в процесния
апартамент заедно с ответницата. Твърди, че ответницата е заплатила 7 731 лв., с което
апартаментът станал нейна собственост. Заявява, че не знае дали ищцата знае, че
ответницата е дала пари за апартамента. Ищцата живеела в Монтана от 1989 г., нямала
ключ за процесния апартамент и никога не е искала да има. Разноските за апартамента
били заплащани от ответницата. Ремонтите също били правени от нея. С ищцата не се
били виждали повече от 10 години.
От показанията на свидетеля Борислав Лазаров /живеещ на съпружески начала с
ответницата от 12 години/ се установява, че познава ищцата- ответницата и свидетелят
са се виждали с нея за период от една година /когато ответницата е идвала на гости, да
преспива за по ден-два/, след което се скарали и преустановили срещите. Според
3
свидетеля, апартаментът бил закупен от бащата на страните, но през 1993 г.
ответницата станала собственик след като доплатила някаква сума за него. Парите,
които ответницата дала, били събрани на сватбата й. За заплащането на тази сума
свидетелят знае от ответницата. Ответницата се грижела за имота, правела ремонти в
него, заплащала режийните разноски. Ищцата не е плащала за нищо. Нещо повече,
никога не е казвала, че иска да ползва апартамента или да живее в него или че иска да
й бъде предоставен ключ. Същевременно ответницата никога не е пречила на ищцата
да ползва апартамента- никога не й е отказвала да я допусне да преспи, но винаги,
когато ищцата е идвала, е било само на гости, за по ден-два.
От тези свидетелски показания и писмените доказателства обаче не се доказа
ответницата да е владяла делбения имот. Не се установи владението на апартамента да
й е било предадено още през 1993 г. от родителите- по уговорка с тях, след като тя
заплатила на баща си сумата 7 731 лв. Никой от свидетелите не твърди за предаване на
владението на апартамента през 1993 г., приживе на наследодателя Димитър Найденов.
Свидетелката Ива Крачунова твърди, че след заплащането на горепосочената сума,
между ответницата и родителите била постигната уговорка, че в един бъдещ момент
апартаментът ще остане за нея /а не че веднага- през 1993 г. й се предава владението
върху този апартамент/. Свидетелите Мария Н. и Борислав Лазаров също не твърдят,
че владението на апартамента е било предадено на ответницата още през 1993 г., след
плащането на горепосочената сума, а само че апартаментът станал собственост на
ответницата със заплащането на сумата /невярно обстоятелство, предвид на това, че
плащането на част от цената на недвижим имот, без нотариално прехвърляне на имота,
не е способ за придобиване на правото на собственост върху такъв имот/. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката Мария Н. в частта им, касаеща прехвърлянето
на собствеността /респективно предаване на владението на апартамента на
ответницата/, тъй като в тази част тези показания противоречат на представеното по
делото писмено доказателство- нотариален акт № 48 от 24.06.2021 г., с който Мария Н.
е прехвърлила на ответницата собствените си 4/6 ид.ч. от апартамента. Ако
свидетелката Мария Н. и съпругът й Димитър Найденов действително бяха предали
владението на апартамента на ответницата през 1993 г., то към датата на сделката
/24.06.2021 г./ собственик на този апартамент на основание чл.79, ал.1 ЗС /по давност/
би била ответницата и не би било нужно Мария Н. да предприема действия по
прехвърлянето на 4/6 ид.ч. от него на ответницата по нотариален ред.
Не се доказа и ответницата да е установила владение върху процесния
апартамент след смъртта на баща си Димитър Найденов през 2009 г. Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели, ответницата е била допусната да
ползва собствения на нейните родители апартамент, като член от семейството им /като
тяхна дъщеря/. Тоест, установената от ответницата фактическа власт върху имота не
представлява владение по смисъла на чл.68 ЗС /фактическа власт с намерение за
4
своене/. След смъртта на баща й, ответницата и майка й са станали владелци на
притежаваните от тях идеални части от наследствената вещ /ответницата на 1/6 ид.ч., а
майка й на 4/6 ид.ч./ и държатели на притежаваната от ищцата 1/6 ид.ч. За да се
превърне упражняваното от ответницата държане върху 1/6 ид.ч. от имота във
владение, е било необходимо ответницата да демонстрира ясно и недвусмислено пред
ищцата намерението си да свои имота само за себе си. Ответницата, чиято е била
доказателствената тежест за това и на която в доклада по чл.146 ГПК са дадени
изрични указания в този смисъл, не е ангажирала доказателства да е извършила такива
действия, сочещи на преобръщане на осъществяваното от нея държане на 1/6 ид.ч. от
имота във владение. Конкретно не е ангажирала доказателства да е предприела
действия, с които да е довела до знанието на ищцата намерението си да ползва
съсобствения имот само за себе си, тоест да го владее като собственик. Така съгласно
ТР № 1/06.07.2012г. по т.д. № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС. Плащането на
разноските за съсобствения имот и извършването на ремонти в него безспорно не
представляват такива действия. Поради това, колкото и дълго да е продължило
фактическото ползване на апартамента от ответницата, това ползване не може да
доведе до придобиването на апартамента по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
Същевременно следва да се посочи, че неползването на съсобствения имот,
липсата на претенции за ползването му и за предоставянето на ключ, незаплащането
на дължими разноски за имота и други подобни действия /бездействия/ на
неползващия имота съсобственик нямат за последица загубването на правото на
собственост на този съсобственик.
Предвид на всичко гореизложено съдът приема, че процесният апартамент е
съсобствен между ищцата и ответницата при квоти 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид.ч. за
ответницата, поради което искът за неговата делба следва да бъде уважен.
Не се следват разноски на страните в първата фаза на делбата.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между М. Д. Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“Ангел Кънчев“ № 2, ет.5, офис 501, чрез адв.Л. Станева и
В. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Дружба“, бл.104, вх.А, ет.10, ап.55,
на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 55, находящ се в гр.София,
ж.к.“Дружба“, бл.104, вх.А, етаж 10, със застроена площ от 71,14 /седемдесет и едно
5
цяло и четиринадесет стотни/ кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни
помещения и два балкона, заедно с принадлежащото към него мазе № 17 с площ от
3,69 кв.м. и припадащите се 1,337 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1500.2408.2.55 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, хиляда и петстотин, точка, две хиляди четиристотин и осем, точка две, точка,
петдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София,
одобрени със заповед № РД-18-27 от 03.04.2012 г. на изпълнителния директор на
АГКК с последно изменение на ККР, засягащо самостоятелния обект от 27.05.2021 г., с
адрес на имота гр.София, район Искър, ж.к. Дружба, бл.104, вх.А, ет.10, ап.55, като
същият се намира в сграда с идентификатор 68134.1500.2408.2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2408 с предназначение жилище,
апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение,
брой нива на обекта- 1, с площ 71.14 кв.м. и прилежащи части: мазе № 17 от 3.69 кв.м.
и 1.337 % ид.ч. от общите части на сградата, при следните квоти:
- 1/6 ид.ч. за М. Д. Д. и
- 5/6 ид.ч. за В. Д. Н..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6