№ 1337
гр. Варна, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243100102322 по описа за 2024 година
Постъпила е молба на 07.03.2025 г. от назначения особен представител на
ответницата Д. П. А. – адв. Т. С. с искане делото да бъде оставено без движение, като
бъде задължен ищецът да довнесе депозит в размер на 1711 лв.
Излагат се доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение,
което му се дължи, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията от 2020 г. и
съобразно цената на иска, е 5423,35 лв., а намален наполовина възлиза на 2711,67 лв.
Съдът, за да се произнесе по молбата съобрази следното:
Производството по делото е образувано след обезсилване с Решение №
641/31.10.2024 г. по гр.д. № 282/2024 г. на ВКС, IV г.о., на въззивно решение № 176 от
17.10.2023 г. по в.гр.д. № 233/2023 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него
решение № 348/21.03.2023 г. по гр.д. № 1085/2022 г. на Окръжен съд – Варна, в частта,
с която отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 130, ал. 4 СК
и чл. 108 ЗС в частта за предаване на владението върху имота и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, с оглед необходимостта
от участие в процеса на неконституиран задължителен другар.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК позволява съдът в един по-късен момент
след образуване на производството да прецени, предвид фактическата и правна
сложност на делото, че първоначално определеното възнаграждение на особения
представител е несъразмерно малко в сравнение с осъществените процесуални усилия
от последния и да увеличи това възнаграждение. Няма пречка при констатирана
фактическа и правна сложност на делото, съдът да определи по-висок размер на
възнаграждението, тъй като само той е органът, в чиято дискреция е както преценката
за назначаване на особения представител, така и служебно осъществявания контрол за
законосъобразно и справедливо съдопроизводство.
В конкретния случай с оглед връщането на делото за ново разглеждане, което
следва да започне с указания до ищеца да насочи иска си и срещу задължителния
необходим другар П........... В......... П., едноличен търговец с фирма ЕТ „К..... т.... П.
П........... П.“, съдът е определил дължимия от ищеца депозит за възнаграждение на
особения представител на ответницата в размер на 1000 лв. Отчитайки, че
понастоящем особеният представител на ответницата е депозирал отговор на исковата
молба и е осъществил процесуално представителство при първоначалното разглеждане
на делото, за което е получил възнаграждение за всяка инстанция в общ размер на
6623,67 лв., а при повторното разглеждане на делото дължимите от него процесуални
действия се изразяват единствено в процесуално представителство в предстоящо
разглеждане на делото в открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав
1
преценява, че не са налице основания за задължаване на ищеца да внесе допълнителен
депозит за възнаграждение на особения представител на ответницата. Както бе
изяснено по-горе обаче, няма пречка на по-следващ етап от развитието на делото да
бъде определено окончателно възнаграждение на особения представител в размер,
надвишаващ определения до този момент депозит за това, при отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото, както и осъществените от
особения представител на ответницата процесуални действия. За да се определи
размера на дължимото възнаграждение, настоящият състав съобразява, че съгласно
приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални
размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед
вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл – Определение
959/05.03.2024 г. по ч.гр.д. № 5106/2023 г. на ВКС, III г.о.
При тези съображения съдът намира искането на особения представител на
ответницата за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на назначения особен представител на
ответника Д. П. А. – адв. Т. С., обективирано в молба с вх. № 6632/07.03.2025 г., делото
да бъде оставено без движение, като бъде задължен ищецът да довнесе депозит в
размер на 1711 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2