Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 408
гр. Перник, 21.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря АННА МАНЧЕВА и прокурора НИКОЛАЙ ЦВЕТКОВ,
като разгледа, докладваното от съдия Стефанова касационно административно дело
№ 441/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с § 19, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДАПК/ДВ бр. 39/2011 г./.
Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кюстендил,
със служебен адрес: гр. Кюстендил, ул. „Велбъжд“ № 1 против Решение №
253/26.03.2019 г., постановено по административно дело № 1452/2017 г. по описа
на Районен съд – Кюстендил, с което е отменена заповед № 768/16.08.2007 г.,
издадена от кмета на община Кюстендил, с която е признато право на Т.Н.С. да
придобие собствеността върху недвижим
имот, с площ от 0.450 дка, представляващ парцел ХХХ-46 в землището на с. Г.,
местност „****“, общ. Кюстендил, при граници и съседи: М.С.Х., път и Г.А.Т..
В жалбата е обосновано оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, поради неправилно приложение на закона. Посочено е, че
оспорващият няма правен интерес да обжалва заповед № 768/16.08.2007 г.,
издадена от кмета на община Кюстендил. Искането към касационната инстанция е да
отмени решението на Районен съд – Кюстендил. В съдебно заседание касаторът не е
бил представляван.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Т.К.Г.
оспорва жалбата. Счита обжалваното съдебно решение за правилно и
законосъобразно. Моли съда да го остави в сила.
Заинтересованите лица – М.А.Ч., Й.К.М., В.К.М., Ж.К.И., М.
К.М. и Т.Н.С., редовно призовани, не са се явили в съдебно заседание и не са
изпратили представители.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава
заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила
решението на Районен съд - Кюстендил.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съдебното производство е започнало по възражение, с вх. №
3138/30.03.2017 г., уточнено с молба вх. № 20345/25.08.2017 г., двете подадени
от Т.К.Г., в качеството и на наследник на Г.С.С., починал на 13.05.1961 г.
против Заповед № 768/16.08.2007 г. на кмета на община Кюстендил, с която на
основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на Т.С.Н. да
придобие собствеността върху недвижим имот с площ от 0.450 дка, представляващ
парцел ХХХ-46, находящ се в землището на с. Г., общ. Кюстендил, местност „****“
при граници и съседи: М.С.Х., път и Г.А.Т..
В обстоятелствената част на сезиращите съда молби е
посочено, че наследниците на Г.С. не са заявили за възстановяване имот с
идентификатор ****по КККР на с. Г., местността „****“, тъй като са считали, че
той е заплатен от заинтересованата страна Т.С.Н. и от неговата родственица – Б.Н.М.
– ползватели по § 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Твърди се, че със заповед № РД -00-1597/03.12.2013 г., издадена от
кмета на община Кюстендил на основание § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на наследниците на Г.С.С. е възстановена собствеността
върху имот с идентификатор ****по КККР на с. Г. от 525 кв. м., който е съседен
на имот с идентификатор ****по КККР на с. Г.. Сочи се, че след справка в община
Кюстендил е установено, че Б.М.е заплатила не имот с идентификатор ****, а този
с идентификатор ****.
С така изложеното ответницата по касационната жалба е
обосновала правния си интерес да оспори Заповед № 768/16.08.2007 г. на кмета на
община Кюстендил, както и незаконосъобразността на последната.
Идентични обстоятелства тя е изложила в проведеното
открито съдебно заседание по касационното производство. Във връзка с указания
на съда, е представила Заповед № РД-00-1597/03.12.2013 г. на кмета на община
Кюстендил. От нея се установява твърдението и, че на наследниците на Г.С.С.,
каквато е и тя/удостоверение за наследници изх. № 47/01.11.2016 г./, по реда на
§4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е възстановена собствеността
върху общо 19 броя имоти в землището на с. Г.. Сред тях е и имот с
идентификатор ****. Нито при разглеждането на делото от районния съд, нито в
касационното производство са представени доказателства, от които да е видно, че
Т.Г., в качеството и на наследник на Г.С. е заявила или са и били признати
реституционни права по отношение на имота, предмет на оспорената заповед -
парцел ХХХ-46 по плана на с. Г., сега с идентификатор № ****от КККР на селото.
Напротив видно от заявление, с вх. № 114/2.12.1991 г. и решение №
12-9/26.11.1992 г. на ПК – Кюстендил наследниците на Г.С. не са заявявали за
възстановяване земеделски имот в местността „****“ на с. Г.. Така установеното
е и в съответствие с твърдението на ответницата по касационната жалба, че
имотът, предмет на оспорената заповед не е заявяван от наследниците за
възстановяване.
Предвид така изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд – Кюстендил е недопустимо, поради
постановяването му по жалба, подадена от лице, без правен интерес. Оспорената
заповед Заповед № 768/16.08.2007 г. на
кмета на община Кюстендил и издадена на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на ползвател
по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността върху
предоставения му за ползване имот. Кръгът за заинтересованите по смисъла на чл.
147, ал. 1 от АПК лица, които са процесуално легитимирани да оспорят заповедта
е очертан в § 62, ал. 3, изр. последно от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това са
собствениците, от които имотът, предмет на заповедта е одържавен при
масовизацията и които са заявили правото си да възстановят собствеността си
върху него и то им е признато, и ползвателите по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай оспорващата
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че наследодателят и Г.С. е бил
собственик на парцел ХХХ-46, с идентификатор ****от КККР на с. Г., преди
масовизацията, но същевременно изрично посочва, че наследниците не са заявили
реституционни права по отношение на този имот. Както се каза по-горе, това се
установява и от приложените по делото административни преписки. Затова
наследниците на Г.С., включително и Т.К.Г., не са надлежно легитимирани да
обжалват заповедта, с която се признава правото на ползвателя по § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие в собственост парцел
ХХХ-46, с идентификатор ****от КККР на с. Г.. Подадената от последната жалба
следва да се остави без разглеждане.
Неотносими както към преценка процесуалната легитимация на
оспорващата, така и към законосъобразността на индивидуалния административен
акт са наведените доводи за извършено заплащане на друг имот, възстановен на
наследодателите на Г.С. /****/ от друго лице/Б.М./ и по друга административна
преписка/по молба с вх. № Б-311/25.07.1992 г. на кмета на община Кюстендил/. В
случай, че на това трето за настоящото производство лице бъдат признати
заявените от него права, които да се противопоставят на реституционните права
на Т.Г., тя ще разполага със
самостоятелна процесуална възможност да ги оспори, без това да е свързано с
изхода от настоящото производство.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд – Кюстендил е недопустимо, като постановено по жалба, подадена от лице, което
не притежава правен интерес за това. На основание чл. 221, ал. 3 от АПК то
следва да бъде обезсилено, а делото -
прекратено.
Касаторът не е претендирал разноски в производствата,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК,
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА Решение № 253/26.03.2019 г., постановено по адм.
д. № 1452/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отменена
заповед № 768/16.08.2007 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с която е
признато право на Т.Н.С. да придобие собствеността върху недвижим имот, с площ
от 0.450 дка, представляващ парцел ХХХ-46 в землището на с. Г., местност „****“,
при граници и съседи: М.С.Х., път и Г.А.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 3138/30.03.2017 г.,
подадена от Т.К.Г., ЕГН ********** *** против
заповед № 768/16.08.2007 г., издадена от кмета на община Кюстендил, с
която е признато право на Т.Н.С. да придобие собствеността върху недвижим имот,
с площ от 0.450 дка, представляващ парцел ХХХ-46 в землището на с. Г., местност
„****“, при граници и съседи: М.С.Х., път и Г.А.Т..
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №
1452/2017 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/