Решение по дело №4893/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 507
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20214430104893
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. Плевен, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430104893 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 43а ал. 4 от
ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл.
45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.) с цена на иска 3222,00 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ с цена на иска
116,58 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана
от Р.Д.П. срещу Ю.. С. ЮС., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на
ответника въз основа на подадено от него заявления-декларация за отпускане
на целеви помощи с вх. № СП-03-3-979/11.03.2015 г. е предоставена целева
помощ за хора с увреждания по смисъла на чл. 42, ал,2 във връзка .с чл. 44,
ал.2 от Закона за интеграция на хората с увреждания - ЗИХУ(отм.) за ремонт
на 1 бр. модулна протеза за долен крайник в размер на 3222.00 лв. Твърди, че
за отпускането на посочената сума като целева помощ е издадена от *** на
Дирекция Социално подпомагане - Плевен заповед № 1429/12.03.2015 г.
Заповедта е връчена лично на ответника на 18.03.2015 г. Твърди, че срокът за
реализиране на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е 90-дневен от
1
датата на съобщаване на заповедта, с която се отпуска помощта- чл. 42, ал.9
ППЗИХУ (отм). Твърди, че ответника не е използвал по предназначение
отпуснатата му целева помощ. Същият не е представил в Дирекция за
социално подпомагане Плевен в 90-дневен срок разходооправдателни
документи- оригинална фактура, касов бон и приемо- предавателен протокол,
с които да удостовери изразходването на отпуснатата му целева помощ по
предназначение- за ремонт на модулна протеза на долен крайник. Посочва, че
съобразно чл. 436 от ППЗИХУ (отм.) лицата, неизползвали целевата помощ
по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта. Твърди, че
ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение от 05.08.2015 г.,
която се счита за връчена по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК (отм.), видно от
уведомление от 13.11.2015 г. и известия за доставяне ИД РБ 5800 001Л-Е7 и
от 30.09.2015 г. и ИД РБ 5800 ООиГГО С. Твърди, че със заповед № РД05-
0406/12.12.2015 г., директорът на Дирекция „Социално подпомагане" Плевен
е разпоредил ответника Ю.. С. ЮС. да възстанови сумата от 3222.00 лева
главница затова, че не е използвал отпуснатата му и заплатена целева помощ
по предназначение за ремонт на помощното средство и сумата от 116.58 лева
- законоустановена лихва за периода от 04.08.2015 г. до 11.12.2015г. Твърди,
че заповедта, която се счита за връчена по реда на чл. 61, ал.3 АПК(отм.),
видно от уведомление от 27.01.2016 г. и известия за доставяне ИД РБ 5800
0ОУНВЗ 0 от 27.01.2016 г. и ИД РБ 5800 00УН79 М. Твърди, че със заповед
№1506-РД01-0016/15.07.2016 г., директорът на Дирекция „Социално
подпомагане" Плевен поправя допусната явна фактическа грешка в Заповед
№'РД05-0406/12.12.2015 г. в която е сгрешено ЕГН-то на Ю.Ю.. Твърди, че
Заповед № 1506-РД01-0016/15.07.2016 г., която се счита за връчена по реда на
чл.61, 3 АПК (отм.), видно от уведомление от 09.09.2016 г. и известия за
доставяне. Твърди, че тъй като неизползваната по предназначение целева
помощ за ремонт на модулна протеза на долен крайник от г-н Ю., в размер на
3222:00 лв. не била възстановена било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, което е уважено. Образувано е
изпълнително дело, като съобщението до длъжника и заповедта за
изпълнение са връчени при условията на чл.47 ГПК, а на ищеца са дадени
указания за предяваване на иск за установяване на вземането. Моли да бъде
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 3222.00 лева - главница,
лихва за забава в размер на 116.58 лв. за периода от 04.08.2015 г. до
2
11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.03.2017 г. до изплащане на вземането. Претендира направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който не оспорва допустимостта на иска.
Оспорва основателността на предявените искове, като счита същите за
недоказани. Излага съображения, че за да възникне отговорността на
ответника по чл.43б от ППЗИХУ/отм/ той следва действително да е получил
исканото целево социално подпомагане под формата на парично плащане от
страна на органа администриращ и предоставящ помощта по неговото искане.
Твърди, че ищецът не е представил доказателства, като платежно нареждане
или друг документ доказващ реалното безкасово или касово плащане към
ответника на отпуснатата със Заповед №1429/12.03.2015г. на *** на ДСП-
Плевен целева помощ. В тази връзка и поради липсата на такова писмено
доказателство счита претенцията за недоказана и в тази връзка
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от Заявление-декларация от 11.03.2015г. Ю.. С. ЮС. е заявил
отпускане на целева помощ за ремонт на бедрена модулна протеза.
Със Заповед № 1428/12.03.2015г. на *** на Дирекция Социално
подпомагане-Плевен на Ю.. С. ЮС. е отпусната целева помощ в размер на
3222 лв. за ремонт на модулна протеза на долен крайник.
С Покана за доброволно изпълнение от 05.08.2015г., Ю.Ю. е поканен
доброволно да погаси задължението си са върне получената и неизползвана
по предназначение целева помощ в размер на 3222 лв. Поканата е изпратена
на адреса на лицето. Видно е, че пратката не е потърсена от получателя.
Съгласно Разписка от 13.11.2015г. е залепено уведомление на
информационното табло за уведомления, находящо се в ДСП-Плевен, ***.
Уведомлението е свалено на 20.11.2015г.
Със Заповед за възстановяване № РД05 0406/12.12.2015г. на *** на ТД
на ДСП –Плевен е наредено Ю.. С. ЮС. да възстанови сумата от 3222,00 лв.
главница, както и лихва за периода 04.08.2015г. до 11.12.2015г. в размер на
3
116,58 лв. Заповедта е изпратена с обратна разписка на адресата, но не е
потърсена. Съгласно Разписка от 27.01.2016г. е залепено уведомление на
информационното табло за уведомления, находящо се в ДСП-Плевен, ***.
Уведомлението е свалено на 10.02.2016г. Няма данни заповедта да е
обжалвана, поради което е влязла в сила.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
С разпоредбите на чл.44, ал.2 ЗИХУ, респ. чл.39 ППЗИХУ е прогласено
правото на хората с увреждания да получават целеви помощи. В чл.44, ал.2
ППЗИХУ е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите
потребности имат право на целеви помощи за изработване, закупуване и
ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия, посочени в списъците по чл. 35, ал.1, с изключение на медицинските
изделия, които се изплащат изцяло или частично от Националната
здравноосигурителна каса.
Във всички случаи обаче тези помощи се отпускат за покриване на
конкретни, реални, неотложни потребности и за да се използват тези средства
само за тази цел от нуждаещите се лица и за да се избегне възможността от
злоупотреба с тях, е регламентиран подробно редът, по който те се отпускат,
разходват и отчитат – чл.43а, ал.4 ППЗИХУ, както и санкцията, предвидена в
чл.43б ППЗИХУ - лицата неизползвали целевата помощ по предназначение
възстановяват пълния размер на помощта. Съгласно чл.43, ал.4 ППЗИХУ в
срок от 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен
представител или упълномощено от него лице представя в съответната ДСП
оригиналната фактура и касова бележка за справка и прилага копие от двата
документа ведно с приемо-предавателен протокол за получаване на
изделието. Според ал.5 срокът е 90 дни ако се касае за медицински изделия,
изработени по индивидуална поръчка.
В настоящия случай е видно от приложените документи, че на
ответника е била отпусната целева помощ за ремонт на модулна протеза за
долен крайник. Във влязлата в сила като необжалвана Заповед № РД05-
0406/12.12.2015г. е посочено, че сумата е получена от ответника на
05.05.2015г. Няма данни в законния срок той да е заплатил за ремонт на
модулната протеза. Липсват доказателства отвтеника да е изпълнил
4
задължението си по закон да приложи фактура и касова бележка за закупени
стоки в срока по чл.43а, ал.5 ППЗИХУ. Не се доказва, получената целева
помощ да е изпълнила предназначението си. С други думи, налице са
условията на чл.43б за възстановяване пълния размер на помощта. Ето защо
ДСП е издала заповед за връщане на сумата. Видно е, че заповедта е връчена
на ответника при условията на чл.61, ал.3 АПК, не е обжалвана и е влязла в
сила. При това положение последната доказва по основание и размер частно
държавно вземане по смисъла на чл.162, ал.4, вр. с ал.2 ДОПК. Тя
представлява изпълнително основание по чл.268, т.1 АПК, но на основание на
чл.269, ал.2 АПК породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане
подлежи на изпълнение по реда на ГПК. (в този смисъл вж. Решение №
52/29.04.2011 г. по т.д.№ 512/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда
на чл.290 ГПК). С други думи, доколкото заповедта е влязла в сила, тя
обвързва съда да приеме за доказано вземането по основание и размер. В този
смисъл неоснователно се явява възражението на особения представител на
ответника, че не е доказано по делото предоставянето на сумата на ответника.
По горните съображения претенцията се явява основателна и доказана и
предявените претенции да бъдат уважени в предявените си размери.
Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за
обезщетение за забава по чл.84, ал.2 ЗЗД. Според чл.45, ал.4 ЗИХУ
недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се
възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.
Лихвата се дължи с изтичането на законовия срок за представяне на
разходнооправдателни документи. В случая срокът изтича на 03.08.2015г. и
следователно оттогава настъпва и забавата. Изчислена по реда на чл.162 ГПК,
лихвата за забава за периода от 04.08.2015г. до 11.12.2015г. се равнява на
116,58 лева. Ето защо основателен и доказан се явява и иска за лихва за
забава, пради което следва да бъде оважен в предявения си размер от 116,58
лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
5
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 66,77 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС-Плевен държавна такса в размер на 112,11 лв. /128,88
лв.+50 лв.-66,77 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК чл. 43б от ППЗИХУ (отм.); ввр. чл. 43а ал. 4 от ППЗИХУ
(отм.); ввр. чл. 41 от ППЗИХУ (отм.); вр. чл. 35 от ЗИХУ (отм.); чл. 45, ал. 4 от
ЗИХУ (отм.) по отношение на Ю.. С. ЮС., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ
на кредитора ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата
3222,00 лева, представляваща неизползвана по предназначение целева помощ,
за връщането на която е издадена Заповед № РД-05-0406/12.12.2015г. на *** на
ДСП-Плевен, в едно с лихвата за забава от 27.03.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1345/28.03.2017г. по ч.гр.д.№2182/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, чл. 45, ал. 4 от ЗИХУ (отм.), вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ по отношение на
Ю.. С. ЮС., ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** сумата 116,58 лв., лихва за забава за
периода от 04.08.2015г. до 11.12.2015г. върху 3222 лв. неизползвана по
предназначение целева помощ, за връщането на която е издадена Заповед №
РД-05-0406/12.12.2015г. на *** на ДСП-Плевен, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 1345/28.03.2017г. по ч.гр.д.№2182/2017 по описа на
РС-Плевен.
6
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ю.. С. ЮС., ЕГН**********,
*** ДА ПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 66,77 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.2182/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК Ю.. С. ЮС., ЕГН**********,
*** ДА ПЛАТИ по сметка на РС-Плевен, сумата от 112,11 лв. държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7