МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №1319/2012г. ПО
ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна прокуратура по
отношение на подсъдимия Р.Х.А. ЕГН ********** са възведени
обвинения по:
- чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК затова, че на 21.07.2011г. в гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел
чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Нокиа", модел „ 5800
Експрес", с карта CD, дамско портмоне, парична сума от 40.00лв., дебитни
карти на Банка „ДСК" и „Пощенска банка" и не функционираща карта на
„ДСК", на обща стойност – 345.10лв. от владението на К.О. и мобилен
телефон м.„Нокиа" модел „2700 Класик" на стойност 116.10лв. от
владението на А.А., всичко на обща стойност 461.20лв., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
- чл.
249, ал. 1 от НК, вр. Чл.26 от НК, затова, че
за времето от 06.04ч. до 06.11ч на 21.07.2011г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта № 4790830304811298 на „Пощенска
банка"/„Юробанк и Еф Джи България"/, без съгласието на титуляра К.О.,
като изтеглил от ATM устройство, от сметка BPBI7934, BG50BPBI793410365958041
към същата банка, суми на стойност 50лв. и 20лв., или общо 70.00лв
Производството се проведе пред ВОС по
реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимия изцяло призна фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.
В
пледоарията си по същество представителят на ВОП поддържа така възведените обвинения и моли съда да признае
подсъдимия за виновен като му бъдат
наложени наказания лишаване от свобода
за всяко едно от извършените престъпления над минимума на предвидените
наказания. Предлага същите да бъдат намалени на осн. чл.58а от НК с по
1/3 и съответно на осн. чл.23 от НК групирани помежду си, като бъде определено
за изтърпяване най тежкото от тях, както и да му бъде наложено и предвиденото в
чл.249 ал.1 от НК наказание глаба. По
отношение на наказанието лишаване от свобода
наложено на подсъдимия се предлага да бъде изтърпяно от същия в условията на
затвор при строг затворнически режим. Моли се по отношение на наказанието наложено на подсъдимия да бъде извършено
групиране с предходни наложени на същия наказания за които са налице условия за
това.
Разпитан пред съда подсъдимия се
признава за виновен, признавайки всички факти по делото така, както са описани
в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия - адв.В. моли съдът да определи наказания лишаване от
свобода на подзащитният му на минимума
на законовите текстове, които да бъдат групирани помежду си и бъде определено
за изтърпяване най тежкото от тях.
Предлага се така наложеното наказание да бъде групирано с наказания
по предходни осъждания на подсъдимия,
като съдът прецени и направи най
благоприятното за извършителя групиране.
Подсъдимия излага, че си е
взел поука, тъй като търпи наказание в затвора вече около две години.
В последната си дума подсъдимия
изразява искрено съжаление за стореното, като излага, че предоставя на съда да
му определи накзанието.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
21.07.2011г. подсъдимия бил в гр.Варна, като рано сутринта се намирал в района
на паметника на Съветската армия. По
същото това време с автомобил „Мерцедес" с ДК № СА 4901 ВХ в близост до
паметника отишли свидетелите Огнян Огнянов, А.А. и К.О., като същите имали
намерение да спортуват, изкачвайки
стъпалата, които водели към паметника.
След като автомобилът, който
управлявал свид. Огнянов бил паркиран, тримата оставили в купето личните си
вещи, сред които мобилен телефон марка „Нокиа", модел „5800 Експрес",
портмоне с документи, сумата от 40 /четиридесет/ лева и дебитни карти на Банка
„ДСК" ЕАД и „Пощенска банка" ЕАД - собственост на свидетелката О. и
мобилен телефон марка „Нокиа", модел „2700 Класик" - собственост на
свидетеля А.. Отдалечавайки се от
автомобила св. Огнянов насочил към него устройството за дистанционното му
заключване и го активирал, но по някаква причина системата за заключване на автомобила не се
задействала, което обстоятевмство обаче останало незабелязано от тримата
горепосочени свидетели. След това те тръгнали по стъпалата посока паметника.
Малко
по късно до гореописания автомобил се приближил подсъдимия, като му
направило му впечатление, че „бутоните на вратата са вдигнати". Тогава той разбрал, че колата е
отключена. Решил да я отвори и да
открадне от нея каквото намери вътре.
Отворил вратата на автомобила и взел от
купето следните вещи, а именно:
мобилен телефон марка „Нокиа", модел „5800 Експрес", портмоне
с документи, сумата от 40 /четиридесет/ лева и дебитни карти на Банка
„ДСК" ЕАД и „Пощенска банка" ЕАД - собственост на св. К. О. и мобилен телефон марка „Нокиа",
модел „2700 Класик" - собственост на св. А., след което заминал от
мястото.
Минути по-късно до автомобила се
върнали тримата горепосочени свидетели,
влезли в него и тръгнали да се прибират. Малко след потеглянето установили липсата на вещите, като незабавно се насочили към Второ РУП – Варна,
където и съобщили за кражбата.
През това време подсъдимия видял, че освен дебитните карти в
портмонето се намират и бланки с написаните им
ПИН кодовете, поради което и решил да се възползва от това. Отишъл до
банкомат, монтиран до бл. 187 в ж.к. „Чайка" в гр. Варна. Поставил в
него дебитна карта № 479083******1298, с
титуляр- св. К.О., издадена от „Пощенска банка" ЕАД и за времето от
06,04часа до 06,11часа
изтеглил въвеждайки ПИН кода написан на бланката общо сумата от 70лева - един път от 50/петдесет/лева и един
път от 20/двадесет/лева.
Междувременно свидетелката О. подала сигнал
в обслужващите банки за извършената кражба, като картите били блокирани.
След кражбата от автомобила на
св.Огнянов подсъдимия напуснал гр. Варна, като в последствие продал мобилните
телефони на трети лица. Телефона на св.О. продал в гр.Велико Търново на
свидетеля Калоян Йорданов, който работел в оказион. След това този телефон бил продаден по
интернет на св. Димитър Димитров, чрез „Ргоdаvа1nik. Соm". След разкриване
на кражбата този телефон доброволно бил
върнат на собственика му. Втория телефон собственост на св. А. в хода на
разследването не бил намерен , поради което и не бил върнат на собственика му.
Видно от заключението на вещото лице по
извършената съдебно икономическа експертиза която съдът кредитира обща стойност
на отнетите вещи е в размер на 461,20
лева, съответно тези на св. О. - 245,10 лв. и тези на св. А. - 116,10 лева.
От заключението на извършената
съдебно лицево -идентификационна експертиза се установява, че от проведеното
сравнително изследване лицето оперирало
с дебитната карта с № 479083******1298 на 21.07.2011г. с титуляр – свидетелката К.О. е подсъдимия
подс. Р.Х.А..
Горната фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал: самопризнанието на
подсъдимия, показанията на свидетелите от ДП; материалите от предварителното
производство-фотоалбум, справки от мобилни оператори, протокол за доброволно
предавене, фактури, съдебно икономическа експертиза, извлечение от банкови
операции за извършени транзакции; лицево
идентификационната експертиза, справка за съдимост и други, приобщени по реда
на чл.283 от НПК.
Изброените доказателства, които съдът
кредитира изцяло, са пълни и непротиворечиви
- те се подкрепят и допълват
взаимно.
С
оглед на изложеното и след като прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК, съдът:
- призна за ВИНОВЕН
подсъдимия в това, че на 21.07.2011г. в
гр. Варна, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - мобилен
телефон марка „Нокиа", модел „ 5800 Експрес", с карта CD, дамско
портмоне, парична сума от 40.00лв., дебитни карти на Банка „ДСК" и „Пощенска
банка" и не функционираща карта на „ДСК", на обща стойност –
345.10лв. от владението на К.О. и мобилен телефон м.„Нокиа" модел „2700
Класик" на стойност 116.10лв. от владението на А.А., всичко на обща
стойност 461.20лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1 от НК и чл.58А от НК му определи наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, което намали с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл. 61 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в Затвор.
- призна подсъдимия А. за ВИНОВЕН в
това, че за времето от 06.04ч. до 06.11ч на 21.07.2011г. в гр. Варна, при
условията на опасен рецидив, в условията на продължавано престъпление,
използвал платежен инструмент - дебитна карта № 4790830304811298 на „Пощенска
банка"/„Юробанк и Еф Джи България"/, без съгласието на титуляра К.О.,
като изтеглил от ATM устройство, от сметка BPBI7934, BG50BPBI793410365958041
към същата банка, суми на стойност 50лв. и 20лв., или общо 70.00лв., поради
което и на основание чл.249, ал. 1 от НК, вр. чл.26 от НК и чл. 58 А от НК му
определи наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което намали
с 1/3 и ПОСТАНОВИ подсъдимия да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим, в Затвор, както и
наказание ГЛОБА в размер на 140лв./сто и
четиридесет лева/.
Съдът взе горното решение предвид на
следните съображения:
По
отоншение на престъплението по чл.196
ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК:
- подсъдимия е извършил система от действия под
контрола на съзнанието си, насочени към установяване на собствена фактическа
власт върху чужди движими вещи -мобилен телефон марка „Нокиа", модел „
5800 Експрес", с карта CD, дамско портмоне, парична сума от 40.00лв.,
дебитни карти на Банка „ДСК" и „Пощенска банка" и не функционираща
карта на „ДСК" и мобилен телефон м.„Нокиа" модел „2700 Класик"
Стореното от подсъдимия е обективно съставомерно по смисъла на чл.196
ал.1т.1 от НК - предвид предходната му съдимост , като престъплението е било
довършено с отнемането на вещите от двамата пострадали и установяването на
престъпно владение върху тях.
Подсъдимия е действал
при наличието на пряк умисъл, като
е съзнавал, че инкриминираните
вещи са чужди и че са се намирали във владение на трети лица, като
неговата пряка цел е била престъпното своене на инкриминираните вещи.
Причини за извършване на
престъплението по чл.196 от НК –
незачитане на установения в страната правов
ред, ниска правна култура,
стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин, изградени
престъпни навици, тежко материално
положение.
По отоншение на престъплението по
чл.249, ал. 1 от НК, вр. чл.26 от НК:
- в случая са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки на посочения
престъпен състав : дебитната карта е
платежен инструмент; същата е била
използвана без съгласието на титуляра й
; деянието е извършено в условията на продължавано
престъпление.
Безспорно има извършено престъпление,
като в конкретния случай с оглед на доказателствата по делото се установи, че е
извършено от подсъдимия.
От обективна страна: изпълнителното
деяние е извършено с действия – подсъдимия
при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент
- дебитна карта без съгласието на титуляра й.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като той е съзнавал
общественоопасния му характер и е целял настъпването на противоправния
резултат.
Причини за извършване на
престъплението по чл.249 ал.1 от НК– незачитане на установения в страната
правов ред, ниска правна култура,
стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин, изградени
престъпни навици, тежко материално положение.
Субект на престъпленията е вменяемо, пълнолетно осъждано физическо лице.
Видно от приложената по делото справка
за съдимост на подсъдимия, същият е би осъждан многократно към момента на
извършване на деянията, търпял е ефективно част от наказанията в местата за лишаване от свобода които са му
били наложени, като е извършил
настоящите деяния в условията на опасен рецидив.
За да наложи наказания за извършените от
подсъдимия престъпления по настоящото дело съдът се съобрази със степента на
обществена опасност както на на деянията
, така и на дееца.
При
индивидуализация на наказанията за стореното от подсъдимия, съдът отчете
следните обстоятелства:
Престъплението по чл.196 от НК
разкрива висока степен на обществена опасност. Касае се за посегателство
срещу частна собственост.
Престъплението по чл.249 ал.1 от НК също разкрива висока стерен на
обществена опасност, като се касае за посегателство срещу паричната и
кредитната система.
Личността на
подсъдимия от своя страна би могла да се анализира в две посоки. Първата от тях
е свързана с обремененото му съдебно минало, разгледано към момента на постановяване на настоящата
присъда, като от друга страна същият е имал добро процесуално поведение по
време не разследването и в с.з., който факт следва да се отчете в негова полза,
както и съдът взе предвид и много лошото му материално положение, тежко семейно
положение, причините подтикнали го да
извърши тези престъпления, а именно нуждата от финансови средства,
сравнително младата му възраст,
изразеното искрено съжаление за извършените престъпления.
Предвид на
изложеното и сравнително ниската
стойност на отнетото имущество и на сумите изтеглени с дебитната карта, дадоха
основание на съда да индивидуализира наказанията на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В този смисъл съдът прие,
че съответно на обществената опасност на деянията и дееца ще са наказания между
минималния и средния предвиден в разпоредбите на закона размер, а именно от по
четири години лишаване от свобода за всяко едно от извършените престъпления,
като за извършеното деяние по чл.249 ал.1 от НК съдът наложи на подсъдимия и предвиденото
в текста наказания глоба в размер на
двойния размер на получената сума, а именно от 140лева. Определените наказания лишаване от
свобода предвид реда по който се
разгледа съдебното производство бяха намалени на осн. чл.58а от НК с по 1/3, като
беше определено подсъдимия да изтърпи
наказния от по две години и осем месеца лишаване от свобода.
С оглед съдимостта на подсъдимия съдът постанови
наказнията да бъдат изтърпени ефективно при строг режим в условията на затвор. При постановяване на присъдата си съдът
групира на осн. чл.23 от НК двете наложени наказания, като определи подсъдимия
да изтърпи общо наказние от ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода в
затвор при пърновачален строг затворнически режим
Предвид предходната съдимост на
подсъдимия установена от приложената
справка за съдимост и извършените
предходни групирания на подсъдимия, с присъдата си съдът на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК
наказанията наложени на подсъдимия А. по НОХД № 2749/2009г. на СРС от една
година лишаване от свобода, по НОХД 1638/2009г. на РС Велико Търново от една
година лишаване от свобода и по НОХД № 14964/2009г. на СРС от една година
лишаване от свобода, като определи да изтърпи най-тежкото от тях, а именно ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим, в затвор.
На основание чл.25, вр. чл.23 от НК ГРУПИРА
наказанието наложено на подсъдимия по настоящето НОХД с наказанията наложени на същия по НОХД №
1064/2012г. на СГС от една година и шест месеца лишаване от свобода, по НОХД №
24958/2011г. на СРС от една година лишаване от свобода и по НОХД № 3076/2012г.
на СРС от седем месеца лишаване от свобода, като ОПРЕДЕЛИ да изтърпи
най-тежкото от тях, а именно: ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ
режим, в Затвор, като присъедини към
така наложеното наказание и наказанието ГЛОБА
в размер на 140лв. наложено на подсъдимия по настоящото дело.
С присъдата си на основание чл.25 ал.2 от НК съдът зачете фактически
изтърпяното до момента наказание по
всички осъждания на подсъдимия А..
Определяйки
вида и размера на наказанията, съдът счете, че ще бъдат постигнати целите
на генералната превенция визирана в НК,
като наказание в такъв вид и размер в конкретния случай ще изиграе най добре
необходимия поправителен ефект по отношение на подсъдимия, като ще въздейства
върху него и върху други неустойчиви
членове на обществото възпиращо и предупредително възпитателно. Така определеният размер наказание според
съда най добре би подпомогнало настъпването на положителни промени в мисленето,
начина на живот и навиците на подсъдимия
С
присъдата си съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства по
делото, като постанови същите да бъдат унищожени, както и се произнесе по направените
по делото разноски, които възложи на подсъдимия.
По гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: