РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. Шумен, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20243630102892 по описа за 2024 година
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Образувано по молба от А. К. Х., в която се твърди, че спрямо нея, бил
извършен акт на домашно насилие от съжителя К. Г. Б., изразяващ се в
психическо и сексуално население. Твърди, че с ответника от 11 години
живеели на семейни начала във вила в местност ***добита от молителката
през 2017 г.. От съвместното им съжителство имали едно дете Л. на пет
години. От около две години отношенията им се влошили. Ответникът я
обиждал, заплашвал и нанасял побой. Няколко пъти се разделяли и после
отново се събирали. Твърди, че ответникът не й давал да излиза от вкъщи, за
да се вижда с приятели и сложил камери в жилището, за да я следи. На
23.10.2024 г. около 18.00 ч. молителката взела детето от детска градина и го
завела на „детски кът“ срещу бензиностанция „Шел“ - Шумен, където го
оставила да поиграе, а тя отишла до магазин да пазарува. Там се срещнала с
неин познат, поговорили и си тръгнала. Пред вратата на детския кът, около
18.40 ч. видяла ответника. Когато се приближила той я блъснал и без да каже
нищо се качил в автомобила си. Молителката се прибрала с детето около 19.30
ч.. Ответникът пиел уиски - бил в нетрезво състояние. Започнал да й крещи,
1
да я обижда и да я нарича курва. Заплашил, че ще й нанесе побой.
Молителката го помолила да спре да я обижда пред детето. След като
приспала детето около 20 ч. отишла да говори с ответника, който бил още по
пиян. Опитала се да му обясни ситуацията станала пред детския кът, но той
побеснял, приближил се до молителката и я ударил с лакътя си силно в лявата
част на главата. Молителката залитнала, но не паднала. Твърди, че била
спокойна защото пиела хапчета - успокоителни изписани от психиатър.
Ответникът започнал да си търси ключовете за автомобила, за да вземе
собствения си газ-сигнален пистолета. Ответникът й казал, че първо ще
започне от брат й. След като излязъл от дома им и дълго време го нямало. Тя
се притеснила и изпратила SMS на брат си да се пази. На майка си написала с
SMS да гледа детето. След известно време ответникът се прибрал и я видял да
лежи. Попитал какво е направила, а тя отговорила, че е изпила всички
хапчета. Тогава ответникът я качил в колата и откарал в Спешно отделение на
МБАЛ Шумен. Там била настанена за лечение. На 24.10.2024 г. около обяд се
събудила, обяснила какво е станало на лекарите и била настанена за лечение в
психиатричното отделение, където лекар я посъветвал да сигнализира
полицията. На 08.11.2024 г. била освободена за адаптация. По нейна молба
предвид твърденията, че съществува пряка и непосредствена опасност за
нейното и на детето им Л. здраве и живот, съдът е издал заповед за незабавна
защита със следните мерки: 1/да бъде задължен ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие; 2/ответникът да бъде отстранен от
съвместно обитаваното им жилище; 3/да бъде задължен ответникът да
приближава жилището, което обитава, местоработата й фирма „Вяра 2001“
ООД, жилището на майка й – *** и детска градина „К.“ в кв. Добруджа, както
и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката и
детето. Моли същите мерки да бъдат наложени за срок 12 месеца.
В предоставения му срок ответникът подава отговор на молбата. Намира
молбата за допустима, но неоснователна. Признава, че с молителката живели
на съпружески начала и имат общо дете. Многократно се разделяли и
събирали. От месец ноември 2022 г. били разделени, но заради детето делили
общ дом - къща, като той спял на долния, а тя и детето - на горния етаж.
Твърди, че молителката страда от болезнена ревност, била напрегната,
тревожна и плачела. Предложил да потърси помощ и тя започнала лечение. На
въпросната дата 23.10.2024 г. се прибрал в Дивдядово около 16-16.30 часа,
2
изкъпал се и тръгнал за Шумен, за да си купи течност за електронни цигари.
Докато бил в магазина говорил с А., която му казала, че с детето са на детския
кът срещу бензиностанция „Шел”. Отишъл там, но не видял колата й на
паркинга и решил, че са си тръгнали. Прибирайки се към Дивдядово по пътя,
преди Винпром, около Строителния техникум, се разминали с А. - тя карала
към Шумен. Знаейки здравословните проблеми на А. се притеснил за детето,
направил обратен завой и тръгнал към детския център, пристигнал преди нея
и паркирал. Тя дошла и като го видяла се стъписала. Казала, че детето е в
центъра, а на въпроса защо е оставила малката сама, му казала, че нямало
проблем детето да остава там без родител до 20.30 часа. Прибрали се. Тя
поискала да говорят. След като приспала детето, слязла долу и му обяснила,
че неин приятел настоявал да се видят и това била причината да остави детето
в къта. При този разговор не е бил пиян, не бил повишавал тон, а
единственото, което й казал било, да не вреди на детето и да не го оставя само,
както и, че заради този човек са си развалили семейството. Излязъл навън, за
да говори с майка й по телефона, а не да си взема пистолета. След като се
прибрал тя му казала, че е изпила лекарствата си, той я грабнал и я закарал в
„Спешно отделение”. На 25.10.2024 г. била изписана, като я насочили за
лечение в Дневен психодиспансер в гр. Шумен, където била приета. Докато
била в болницата, ходил на свиждане, носел й вода и неща, които тя пожелала.
За детето се грижели той и майка му. В следващите дни поддържали връзка по
Вайбър, но тя започнала да го обвинява в изневяра, наричала го „боклук”.
Моли молбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично и с
процесуални представители. Молителката лично и чрез процесуален
представител адв. Т., поддържа молбата за налагане на мерки за закрила по
реда на ЗЗДН. Ответникът лично и чрез процесуален представител адв. А.,
подържа недоказаност на изложеното и моли молбата да бъде оставена без
уважение.
От приетите по делото доказателства настоящият състав на ШРС
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят и по делото е прието за ненуждаещо се от доказване,
че към 23.10.2024 год. са лица, които са се намирали във фактическо
съжителство, като са живели на адрес: *** и че от съвместното им
3
съжителство имат дете – Л. на пет години.
С Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 58/ молителката заявява, че
ответникът системно осъществявал спрямо нея актове на домашно насилие,
изразяващи се в психически тормоз, обиди, заплахи, принудителното
ограничавал личния и живот, свобода и права, наричал я „луда“, „курва“.
Осъществявал и актове на сексуално насилие въпреки договорката им да
нямат интимни контакти - насила я принуждавал да правят секс, хващайки я
за косата и ако се противопоставя я събличал гола. На 23.10.2024 г. вечерта и
ранните часове на 24.10.2024 г. в жилището, в което живеели като съжители,
след като внезапно се прибрал от курс и след като употребил алкохол,
започнал разправия във връзка с видеозапис от камерите на жилището.
Започнал да я блъска и заплашва, че ще я убие, но след като убие първо брат и.
Крещял и я обиждал. При опит да се защити и хвърлил няколко опаковки
лекарства казвайки: „Пий, че ми писна, поне да се отърва от теб“. От уплаха,
че може да я убие като я хвърли в една шахта, в дворното място, където
живеят, изпила хапчетата.
В тази част Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на
насрещно главно доказване от ответната страна, поради което, на основание
чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, следва да бъде ценена като годно доказателствено
средство.
Според Социален доклад на Д „СП“ Шумен /л. 51/ за детето Л. основни
грижи полага молителката, като по данни на ответника тя е грижовна майка, а
той е подпомагал финансово. Детето поддържа добри взаимоотношения с
разширения семеен кръг, както по майчина, така и по бащина линия. Според
Заключението на този социален доклад, с който страните са запознати срещу
подпис и не са направили възражения, по данни на двамата родители детето
никога не е било свидетел на проява на агресия и насилие между тях.
От приетата по делото Характеристика /л. 61/ се установява, че
молителката споделяла пред управителя на дружеството – работодател, че има
проблеми с партньора си, а от месец септември и за домашно насилие от него.
От Епикриза /л. 46/ се установява, че на 24.10.2024 г. молителката е
постъпила в МБАЛ Шумен в увредено общо състояние след като е изпила 10
т. Анафранил и 30 т. Флуанксол. Изписана е с диагноза: тревожно-депресивно
4
разстройство и на 25.10.2024 г. е насочена за последващо лечение към
Психодиспансер Шумен.
От Епикриза № 615/09.10.2024 г. /л. 45/ се установява, че молителката е
била на лечение в Държавна психиатрична болница Царев брод с диагноза
„Тежък депресивен епизод без психотични симптоми“. Проведено е лечение с
антидепресанти и анксиолитици. Постепенно настроението и се е подобрило.
Пусната в адаптационен отпуск и е изписана по семейни причини.
Страните в производството не са осъждани - справка за съдимост /л. 55/
и справка за съдимост /л. 56/; нямат налагани мерки по ЗЗДН – служебна
справка /л. 57, както и не се водят в регистър на Държавна психиатрична
болница Царев брод - писмо рег. № 17580/18.11.2024 г. /л. 53/.
Съгласно Удостоверение № 41/19.12.2018 г. /л. 47/ Удостоверение №
20210775801/06.08.2021 г. /л. 48/ ответникът притежава газово и сигнално
оръжие - пистолет марка и пневматично оръжие за граждански цели.
В показанията си А. Х. - майка на молителката, кредитирани, при
условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на
делото, твърди, че през годините била свидетел на проблеми в отношенията
между страните - присъствала когато ответникът обижда дъщеря й. В разговор
по телефона ответникът и казал: „Ще ви убия всички, ще започна от най-
малкия, ще дойда и ще ви смачкам.“ От майка си /бабата на молителката по
майчина линия/, разбрала за инцидента на 23-24.10.2024 г., а от сина си, че
молителката не е на работа втори ден. След като не успяла да се свърже с нея
по мобилен телефон, помолила майка си да се обади на ответника. Така
разбрала, че дъщеря й е настанена в МБАЛ Шумен. Посетила я в болницата и
тогава молителката споделила, че ответникът я биел, дърпал я за косата,
обиждал я като я наричал „курва, мърша, луда“. Събуждал я посред нощ,
завличал я за косата на двора, където имали яма и я заплашвал, че ще я зарови
там. Била и сексуално насилвана. На въпросната дата 23.10.2024 г. ответникът
й дал цяла опаковка лекарства и казал „пий ма лудо“.
В показанията си Н.А.М. – баба на молителката по майчина линия,
кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, твърди, че молителката се оплаквала, че
ответникът пиел и я биел, тормозел психически, обиждал я с думите „майка ти
курва“. Искал да прави любов с нея против волята й. Хващал я по косата,
5
изкарвал я навън. На въпросната дата се обадила на ответника и от него
разбрала, че А. се е натровила и е в болница. По време на разговора
ответникът започнал да вика и да заплашва семейството: „ще ги смачкам, до
пето коляно ще ви смачкам.“ След болницата се видяла с молителката и я
попитала каква е причината да се отрови и тя казала, че не можела да търпи
повече. След инцидента молителката продължавала да се страхува от
ответника.
От показанията на Н.А.Р. се установява, че страните имали проблеми от
доста време. Молителката се оплаквала от физическо, психическо и сексуално
насилие от страна на ответника, който я биел, малтретирал, наричал я „курва,
мърша“. Обвинявал я в лудост. По негово искане молителката посетила
специалист психиатър. Също така против волята й я насилвал сексуално. След
инцидента посетила в болницата молителката, която била много уплашена и
психически смачкана. Споделила, че вечерта на инцидента ответникът й дал
хапчетата и й казал, че иска да се отърве от нея. Заплашва с убийство и че ще
й отнеме детето. През месец август видяла молителката много отслабнала и на
въпроса дали е диета тя споделила: „Цяла нощ ако си бита, тормозена, а ако на
следващия ден си на работа и ти да си - ще отслабнеш.“
От показанията на непреките свидетели на инцидента Л.Н.Л. и В.Х.И.,
приятели на ответника, се установява че страните имали конфликти, но
свидетелите не били присъствали на актове на домашно насилие от страна на
ответника към молителката.
Събрани са и други неотносими към правния спор писмени и гласни
доказателства и такива за отношенията между страните преди периода по чл.
10 ЗЗДН, които съдът цени като съпътстващи факти, както и медицинска
документация за здравословното състояние на молителката след въпросната
дата 23.10.2024 г. като: амбулаторен лист от 15.11.2024 г./л. 60/ издаден от
ДКЦ-1 Шумен; амбулаторен лист от 10.12.2024 г. /л. 62/ и амбулаторен лист от
10.12.2024 г. /л. 63/
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 предл. 1 ЗЗДН – от пострадало
лице, което е навършило 14 – годишна възраст.
6
Подадена е в законовия срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен
ответник, по смисъла на чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН – лице, с което се намира или е
било във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете.
Съдържа законово определените в чл. 9, ал. 1 ЗЗДН реквизити.
Тъй като производството е ограничено от ТРИМЕСЕЧНИЯ срок по чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт
на насилие извършен на 23-24.10.2024 г., а всичко останало следва да се
отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Молбата е процесуално допустима, а от изложеното по – горе се налага
извода, че е и основателна, тъй като от ответната страна не бе представено и
не бе поискано да бъде събрано нито едно годно доказателство по насрещното
главно доказване опровергаващо обвързващата съда доказателствена сила на
Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът приема, че на
23.10.2024 г. по отношение на молителката, от ответника е извършен такъв акт
на насилие. Действията на ответника съдът квалифицира, като физическо и
психическо насилие спрямо молителката - по смисъла на чл. 2, ал. 1, предл. 1 и
предл 3 ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответникът за недопустимо от
гледна точка на общуване между съжители.
Молителката декларира, че този акт ответникът извършил в
присъствието на малолетното им дете Л., което твърдение не се доказа, а и от
социалния доклад се установява, че детето не е присъствало на скандали и
актове на домашно насилие в семейството.
Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно
насилие спрямо молителката на 23.10.2024 г., съдът счита, че спрямо
упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита,
предвидени в закона.
7
С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че
подходящи мерки на закрила са: 1/ ответникът да бъде задължен да се
въздържа от извършване на насилие срещу молителката – мярка с правно
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН; 2/ да бъде отстранен от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в *** 3/да бъде забранено на ответника да
приближава пострадалото лице, жилището което то обитават, местоработата
й, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката.
Срокът, за който се налага втората и третата мярка, доколкото страните
не са в брак и е възможно противоречията между тях, довели до изостряне на
отношенията им, да бъдат преодолени чрез взаимни отстъпки и разговори,
съдът намира, че следва да бъде определен на поискания срок от 12 месеца,
считано от датата на постановяване на Заповедта за незабавна защита, с оглед
чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
По отношение на детето, доколкото не се установи, че е било свидетел
на актове на домашно насилие следва молбата да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че изброените мерки за защита ще имат максимален
предупредително-възпиращ ефект, под угрозата при неизпълнение да бъдат
предприети спрямо ответника действия от страна на полицията и прокурора, а
налагането им за срок от дванадесет месеца ще даде възможност на страните
да преодолеят различията си.
Относно разноските по делото:
При този изход на спора в тежест на ответника следва да бъде присъдено
задължението за плащане, по сметка на ШРС, дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16
ТДТ по ГПК, както и за адвокатско възнаграждение, в претендирания размер
от 600 лева.
Мотивиран от горното, Шуменски районен съд
РЕШИ:
Налага на К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на А. К. Х., с ЕГН
********** и настоящ адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, както
следва:
8
1/Задължава К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***, да се въздържа от упражняването на физическо, психическо и сексуално
насилие спрямо спрямо А. К. Х., с ЕГН ********** и настоящ адрес: ***,
мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
2/Отстранява К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***, от съвместно обитаваното с молителката А. К. Х. с ЕГН **********,
жилище – ***, мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН.
3/Забранява на К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***, да приближава жилището, което обитава молителката А. К. Х., с ЕГН
**********, на административен адрес: ***, местоработата й фирма „Вяра
2001“ ООД, детска градина „К.“, както и местата за социални контакти и
отдих, които посещава молителката мярка с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ месеца, на осн. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
Осъжда К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да
плати държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметка на РС Шумен с *** при
ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, на осн. чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, които се събират по ГПК вр. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН
Осъжда К. Г. Б., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да
плати на А. К. Х., с ЕГН ********** и настоящ адрес: ***, разноски по
производството в размер на 600 (шестстотин) лв. за платено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Да се издаде заповед за наложените мерки за защита по чл. 15 ЗЗДН,
която подлежи на незабавно изпълнение.
Предупреждава К. Г. Б., с ЕГН **********, на основание чл. 16, ал. 2
ЗЗДН, че за изпълнението на наложените мерки следят Полицейските органи,
като при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан на осн. чл. 21, ал. 3
ЗЗДН и незабавно ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответника на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН, като им указва да следят за
изпълнението.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на
страните и да се изпратят служебно на РУ по настоящия адрес на
извършителя.
9
Решението подлежи на обжалване пред ШОС, в едноседмичен срок, от
11.01.2025 г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10