Р Е Ш Е Н И Е № 260001
гр. Раднево, 31.08.2020 г.
Районен съд Раднево, на
четвърти август през две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
и секретар Живка Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Вълчанова АН Дело № 100 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Подадена е жалба от И.Т.Р. ***
срещу Наказателно постановление № 620 от 30.01.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция по
горите Стара Загора, с което на
основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на чл.213,
ал.1, т.1 от ЗГ му е наложено наказание глоба в размер на 150 лева- за това,
че на 18.12.2020г. съхранява в
пристройка на къщата, в която живее три
пространствени кубически метра дърва за горене от бряст,
немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена марка.
Възразява се, че били нарушени
принципните постановки на Тълкувателно решение № 3, като за едно и също деяние
били издадени две наказателни постановления и били наложени две наказания - за
това, че е намерена дървесината описана по-горе били издадени два акта и две
наказателни постановления- за извършени нарушения на точки първа и втора на
чл.213, ал.1 от Закона за горите. Така се стигало фактически до две наказания
за едно и също нарушение и следвало да се отменят наказателните постановления.
Твърди се в НП, че описаната дървесина
жалбоподателя е придобил не от гора по
смисъла на ал.2 ал. 1 от ЗГ, а от дворно
място собственост на свид.Д. Д., който е
възложил на жалбоподателя да изсече собствената му дървесина, за да почисти мястото
и я прибере в дома си. Твърди, че по този начин
за него не възниква задължението да съхранява дървесината маркирана
с контролна горска мярка.
За Административно наказващия
орган Регионална Дирекция по горите град
Стара Загора се явява юрисконсулт Тилева, която твърди, че визираното в
наказателното постановление нарушение е извършено от нарушителя и са спазени
всички процесуални изисквания на ЗАНН за издаване и на акта, и на наказателното
постановление, поради което и същото следва да остане в сила.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
Съгласно отразената в акта и
наказателното постановление фактическа обстановка при извършена проверка на 18.12.2019 година на ползваната от И.Т.Р. ***
била намерена дървесина три пространствени кубически метра дърва за горене от
бряст, немаркирани с контролна горска мярка, съответно производствена марка. Посочено
е, че нарушението е извършено на датата на извършване на проверката, както и че
мястото на нарушението е село Трънково.
Служебно известно на съда е,
че в село Трънково не съществуват административни адреси, освен посочване на
самото село и общината, което е сторено в акта и наказателното постановление.
Не се оспорва и от самия
жалбоподател, че намерената дървесина е негова, че е била три пространствени
кубически метра и че е от вида бряст. В съдебно заседание се изясни, че
дървесината е била премерена на място с рулетка от проверяващите.
Не се спори от жалбоподателя и
относно намерената дървесина три пространствени кубически метра дърва за горене
от бряст, немаркирана с контролна горска мярка, съответно производствена марка.
Единствено се възразява, че тази дървесина била придобита с разрешението на
друг съселянин Д.Д., разпитан в съдебно заседание от двор, който се стопанисвал
от него и който е възложил на жалбоподателя да изсече собствената му дървесина,
за да почисти мястото и я прибере в дома си.
В съдебно заседание бяха
разпитани актосъставителя и свидетеля по акта - К. и Т.. Двамата установиха, че
жалбоподателя не е установил от къде е добил дървесината, но и не е представил
превозен билет, за да се установи произхода им, както и че дървесината е била немаркирана с контролна горска мярка. По този начин показанията на свидетеля Д.Д. са
ирелевантни за делото, тъй като те не санират нарушението, извършено от
жалбоподателя. Дори и от двор да е нарязана дървесината, то възражението, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.2, ал.3 ЗГ не може да се възприеме от
съда поради следните съображения:
Изключването на приложението
на разпоредбата на чл.213 е възможно само относно дървесина, добита от
земеделска територия, която няма характеристиките на гора. За да е налице
земеделска територия то следва същата съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ да не се
намира в очертанията на населеното място. В конкретния случай посоченото място,
въпреки, че не е уточнено се сочи като двор, което означава, че се намира в
границите на село Трънково, а не извън него. Ако беше извън територията на село
Трънково щяха да го посочат като нива.
Определенията за земеделска територия се извеждат от:
член
2 ЗСПЗЗ (тези, които са предназначени за земеделско производство и: не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон; не са включени в
горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи
части към такива съоръжения).
В
други нормативни актове се използват и различни от това понятия.
В КРБ се говори за „обработваеми земи”, но не
всички земеделски земи са обработваеми.
В ЗУТ земеделските земи са наречени
„земеделски територии”, като тези земи трябва да отговарят на още четири
критерия, формулирани в член 2 ЗСПЗЗ. Това предназначение е намерило отражение
и в кадастъра. През 1991г. се приема Закон за единния кадастър, в който
фигурират следните условия:
Да
не се намират в границите на урбанизираните територии, които граници се
определят с устройствен план;
Да не се намират в границите на
горския фонд (горските територии);
Да не се намират в дворовете на
промишлени и други стопански предприятия. Понякога е допустимо строителство в
земеделски земи, като изискване е да не се променя правния статут на земята.
Да не са заети от открити мини и
кариери, енергийни, напоителни или транспортни съоръжения и прилежащите им
части.
В
случая се касае за територия, в границите на неселеното място, която
категорично не може да има характеристиката на земеделска територия.
От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства несъмнено се установи, че на 18.12.2019г.
жалбоподателя И.Т.Р. съхранява в пристройка на къщата, в която живее 3,0 пр.
куб м дърва за горене от бряст, които не са били маркирани с контролна горска
марка,съответно производствена марка, с което свое действие е нарушил чл.
213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, предвиждащ забрана на
покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането,
разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка
дървесина, непридружена с превозен билет. Контролната горска марка удостоверява
законния произход на съответната дървесина и обстоятелството, че същата е
добита в съответствие с Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
По отношение на размера на
наложената санкция съдът приема, че същата е необосновано завишена. В чл. 266, ал. 1 от Закона за горите е предвидено
наказание глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече,
извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или
се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.
Съдът счита, че за това
нарушение наказанието, което е наложил АНО е завишено - то следва да бъде
минималното, имайки предвид и факта, че жалбоподателя не е имал други такива
нарушения и е добил дървесината от двора на свой съсед, чиито двор е почистил.
В този смисъл съдът намира, че следва да измени наказателното постановление,
като наложи глоба в размер на 50 лева на нарушителя.
Предвид изложеното по-горе
съдът намери, че следва да измени НП,като намали размера на глобата.
Така мотивиран и на
основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 620 от 30.01.2020г.,
издадено от Директор на Регионална
дирекция по горите Стара Загора, с което
на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, за извършено нарушение на
чл.213, ал.1 т.1 от ЗГ е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева на И.Т.Р.
с ЕГН ********** *** - за това, че на 18.12.2019г. съхранява в пристройка на
къщата, в която живее три пространствени
кубически метра дърва за горене от бряст, немаркирани с контролна горска марка,
съответно производствена марка, в частта за наложеното наказание глоба – като
определя тя да е в размер на 50 лева, като потвърждава наказателното
постановление в останалата част относно отнемането в полза на държавата на
вещите, предмет на нарушението, а именно
три пространствени кубически метра дърва
за горене от бряст, на основание чл.273, ал.1 от Закона за горите.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14 – дневен срок
от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: