РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Добрич, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Момчева
при участието на секретаря Милена Ст. Александрова
като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно
наказателно дело № 20243230200603 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. Д. ЕГН ********** срещу НП № 24 –
0851 - 000500 от 29.04.2024г., издадено от Началник Група в ОД на МВР -
Добрич Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.
50 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 150лв.
С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа подадената жалба.
Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства,
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.
Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна
проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на
въззивната проверка, при което констатира следното:
1
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.
По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:
Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 14.04.2024г.
около 09.30 часа в гр. Д. по бул. „***“ на входа и изхода на *** управлява
автобус „***, като излизайки от *** посока към ж.к. „***“ отнема
предимството на движещия се по бул. „***“ посока магазин „***“ лек
автомобил марка „***, който за да избегне челен удар в автобуса свива рязко
на дясно, излиза извън пътното платно и се блъска в крайпътно дърво.
Допуска ПТП с материални щети.
Съобразно заключението на вещите лица по назначената комплексна
съдебно видео - техническа и автотехническа експертиза, непосредствено
преди произшествието лекият автомобил „***“ с рег. № *** се е движел със
скорост около 99.90 км/ч. В момента, в който автобусът „***“ с рег. № *** е
започнал да навлиза в платното за движение по 6ул. „***“ скоростта му на
движение е била около 7.63 км/ч.
При скорост на движение 99.90 км/ч опасната зона на спиране на лекия
автомобил „***“ е имала дължина около 89.89 м.
При скорост на движение 50 км/ч, опасната зона на спиране на лекия
автомобил „***“ е следвало да има дължина около 32.23 м.
При скорост на движение 7.63 км/ч, опасната зона на спиране на
автобуса „***“ е имала дължина около 3.40 м.
Лекият автомобил „***“ се е намирал на разстояние около 111.00 м.
преди линията, представляваща траекторията на движение на автобуса „***“ в
момента, в който предната броня на автобуса е пресякла десния край на
платното за движение на бул. „***“ и е започнал да навлиза в платното за
движение по бул. „***".
В момента, в който автобусът „***“ е започнал да навлиза в платното за
движение по бул. „***", водачът му не е имал техническа възможност да
възприеме, намиращият се на разстояние около 111 м. от него лек автомобил
„***“.
При установената скорост на движение на лекия автомобил „***“, той се
е намирал на разстояние около 26.56 м преди линията, представляваща
траекторията на движение на автобуса „***“ в момента, в който автобусът е
освободил дясната лента за движение на бул. „***" в посока от
2
бензиностанция „***“ към ***".
Според вещите лица, ако лекият автомобил „***“ бе продължил
праволинейното си движение в дясната лента на булеварда, не би настъпил
удар с автобуса „***“.
Ако наближавайки мястото на произшествието лекият автомобил „***"
се бе движел със скорост от 50 км/ч, той е щял да се намира на разстояние
около 57.88 м. преди линията, представляваща траекторията на движение на
автобуса „***“ в момента, в който автобусът е освободил платното за
движение на бул. „***“ в посока от бензиностанция „***“ към ***“.
Т.е., ако наближавайки мястото на произшествието лекият автомобил
„***“ се бе движел със скорост от 50 км/ч и независимо в коя лента на
булеварда в посока от бензиностанция „***“ към ***“ и бе продължил
праволинейното си движение, не би настъпил удар с лекия автомобил „***“ и
крайпътното дърво.
Отново според вещите лица, причина за настъпването на
произшествието от технически характер са действията на водача на лекия
автомобил „***“ Л. Т. П. с органите за
управление.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
От събраните по делото доказателства, от заключението на вещите лица
по комплексната съдебно видео - техническа и автотехническа експертиза се
установява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл.
50 ал. 1 от ЗДвП, тъй като не е отнел предимството на движещия се по бул.
„***“ в посока ***“ в гр. Д. лек автомобил „***“. Скоростта на движение на
лекия автомобил „***“, непосредствено преди произшествието е била 99.90
км/ч, при разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч. В
момента, в който автобусът, управляван от жалбоподателя е започнал да
навлиза в платното за движение по бул. „***“, водачът му не е имал
техническа възможност да възприеме движещия се лек автомобил „***“, в
посока към ***. Жалбоподателят не е отнел предимството на лекия
автомобил, защото преди навлизането в платното за движение, той се е уверил,
че няма други моторни превозни средства и едва тогава е предприел
навлизане по бул. „***“.
Освен това, според заключението на вещите лица, причина за
настъпването на ПТП от технически характер са действията на водача на
лекия автомобил, тъй като не е боравил с органите на управление на
3
автомобила, като тук следва да се отчете превишената за населеното място
скорост.
Поради това, не е установено нарушение по смисъла на чл. 50 ал. 1 от
ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и да предпоставя
ангажирана на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК. Такива се присъждат на страна, в чиято
полза е изходът на делото. В случая това е жалбоподателят. Последният е
представил доказателства за сторените разноски по обжалване на акта -
договор за правна защита и съдействие и пълномощно за представителство, с
който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв., които е
посочено, че са заплатени изцяло и в брой при подписване на договора.
Доказва се предвид горното, че разноските действително са сторени,
доколкото тълкувателната практика по този въпрос обвързва съда да приеме,
че по начина, по който е уговорено, договорът представлява разписка за
получаването на сумата. Същевременно с писмото за изпращане на делото на
съда от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване на
евентуално претендирано адвокатско възнаграждение до минимално
предвидените размери.
Възнаграждението следва да бъде уговорено съобразно правилото на чл.
18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - т.е. минимално предвидения в наредбата
размер е от 400 лв. съобразно с обжалваемия интерес до 1000 лв., когато
административното наказание е под формата на глоба. В конкретния случай
уговореното възнаграждение е в по-висок от минимално предвидения размер
на адвокатското възнаграждение, поради което следва да се намали на 400 лв.
и да се присъди в тези рамки. В този смисъл сумата от 400 лв. за адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдена в тежест на ОД на МВР - Добрич и
в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24 – 0851 - 000500 от 29.04.2024г., издадено от
Началник Група в ОД на МВР - Добрич Сектор Пътна Полиция, с което на В.
Г. Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
4
179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 150лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич, Сектор Пътна Полиция да заплати на
В. Г. Д. ЕГН ********** сумата в размер на 400 лева, разноски в съдебното
производство за представителство от адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5