О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 14.12.2018г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕНКА БРАТАНОВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова в. гр.
дело № 448 по описа за 2018 година на КнОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.274 и сл. във вр. с чл.396,
ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.Г.Д., ЕГН ********** ***, насочена срещу определение от 10.10.2018
г., постановено по ч.гр.д.№ 1730/2018 г. по описа на РС- Дупница.
С атакуваното определение съдът е оставил без уважение
молбата му за допускане на обезпечение на предявения от него срещу О. Д. иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, чрез налагане на обезпечителна мярка
„възбрана” върху следния недвижим имот: „0.879 дка от нива, в м. Селището, в
землището на с. Яхиново, общ. Дупница, цялата с площ от 4.000 дка”, която нива
според актуалния й статут представлява „Имот с проектен идентификатор №
87727.9.111, с проектна площ от 879 кв.м. в м.”Селището”, в землището на с.
Яхиново, общ.Дупница, при граници и съседи: имот 87727.9.112, 87727.9.110 и
87727.9.50”, като неоснователна.
Частният жалбоподател намира така постановеният съдебен
акт за незаконосъобразен, тъй като за имота е водено гражданско дело, с което е
признато за установено, че собствеността на цялата площ от 4 дка в м.
„Селището- Ширинта” с. Яхиново е на неговата наследодателка Н.Т. Ч./Д./. Иска
отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи молбата.
По допустимостта на частната жалба.
След извършена служебна проверка настоящият състав
счита, че частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивният съд я намира за
неоснователна по следните съображения:
За да бъде уважено едно искане за
допускане на обезпечение, е необходимо да са налице в кумулативна даденост
следните предпоставки: 1/ предявеният иск да бъде допустим; 2/ да се явява
вероятно основателен и 3/ да е налице интерес за молителя от обезпечението,
тоест обезпечителна нужда. Не следва да се касае и за някоя от хипотезите по
чл.393 ГПК, за които обезпечението на иска е недопустимо. В случая съдът счита,
че не е налице една от кумулативните предпоставки за уважаване на искането, а
именно обезпечителна нужда. Съгласно чл. 391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска
се допуска, когато без него за ищеца, ще бъде невъзможно или ще се затрудни
упражняването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни
писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда
размер съгласно чл.180 и чл. 181 от ЗЗД. Видно от данните по делото, съдът
е сезиран с иск с правно основание
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Предметът на иска е свързан със спор за материално право
и установяване правото на собственост спрямо процесния земеделски имот към един
минал момент, а именно към момента на обобществяването на земята и след
постановяване на решението, с което този иск евентуално би бил уважен, въз
основа на този съдебен акт, приключва административната процедура по
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, с постановяване на решение от
общинската служба по земеделие. Следователно не е налице обезпечителна нужда и
при постановяване на позитивно решение при завършване на това производство, не
биха затруднили ищеца да осъществи правата си.
Неоснователно
е възражението, че постановеният акт е незаконосъобразен, тъй като за имота е
водено гражданско дело с предмет иск по чл. 14, ал.4 от ГПК, с което е признато
за установено, че собствеността на цялата площ от 4 дка в м. „Селището-
Ширинта” с. Яхиново е на наследодателката на ищеца. Разпоредбата на чл.298 от ГПК урежда изрично
и изчерпателно адресатите на силата на присъдено нещо, а именно това са
страните по делото и техните наследници. В случая по приключилото с влязло в
сила решение дело, ответната О. Д. не е участвала като страна, поради
което и решението е непротивопоставимо спрямо нея.
При това положение и доколкото не е налице една от предпоставките за допускане на
исканото обезпечение, настоящият състав намира атакуваното определение за
правилно, а частната жалба за неоснователна.
С
оглед на гореизложеното, ОС- Кюстендил
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.10.2018г., постановено по ч.гр.д.№
1730/2018 г. по описа на РС- Дупница.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: