МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НОХД N:88/2014г.
По описа
на Окръжен съд - Русе
Русенска окръжна прокуратура е обвинила:
М.Б.А. *** в това, че на 01.09.2013г. в гр.Русе, отнела
чужди движими вещи – мобилен телефон „Нокиа”, мод.Х2, портмоне, парична сума от
70лв. и 20 полски злоти, всичко на обща ст.-т 168,36лв. от владението на В.А.Г.
*** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд откраднатите вещи били върнати на пострадалия -
престъпление по чл.197,т.1, вр.чл.194,
ал.1 от НК,
По същото време и място използвала
платежен инструмент – дебитна карта, изд.ТБ”Уникредит Булбанк”АД, клон – Русе
на името на В.А.Г. ***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление и с това му причинила имотна вреда в размер на 100лв. –
престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението за престъплението по чл.249, ал.1,пр.1 от НК и пледира за
преквалификация на деянието по чл.197,т.2, вр.чл.194,ал.3 от НК, поради
маловажност.
Подсъдимата дава обяснения, в които се признава за виновна. След преценка на събраните по делото доказателства,съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата е родена на ***г***., българска гражданка. Завършила е основно
образование, неомъжена, работи като мазачка в ”П. М.”АД,неосъждана.
На 01.09.2013г. подс.М.А. се намирала на посещение на болната си майка в
МБАЛ-Русе, в което отделение провеждал лечение и св.В.Г.. При медицинска
манипулация той забравил в болничната стая носеното от него лично портмоне, в
което имало парична сума от 70лв. и 20 полски злоти, както и дебитна карта,
изд.ТБ”Уникредит Булбанк”АД, клон – Русе, ведно с листче, на което бил записал
ПИН-кода на титуляра й, а така също и мобилен телефон „Нокиа”, мод.Х2, всичко
на обща ст.-т 168,36лв. Тези вещи подс.М.А. намерила и решила да присвои, тъй
като се нуждаела от парични средства за да заплати престоя на майка си в
болничното заведение. С такси същата се прибрала в дома си, където разгледала
съдържанието на портфейла и заедно с мъжа си – св.Ф.И. и леля си С.А. отишла до
близката бензиностанция на бул.”М.Енос”
в гр.Русе, където имало банкомат. Тя поставила в устройството дебитната карта
на св.В.Г. и изтеглила с помощта на указания в бележката ПИН –код сумата от
100лв. Подсъдимата взела за да ползва мобилния телефон на св.Г., изхвърлила
портмонето с личните му документи в контейнер за смет, а парите в него, както и
изтеглената от картата сума изхарчила. След установяване на кражбата от
органите на полицията, подсъдимата доброволно възстановила изхарчените пари и
върнала на собственика мобилния телефон.
Приетата
от съда фактическа обстановка се установява по непротиворечив начин от
всички събрани по делото доказателства съдържащи се в обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите В.Г., Ф.И., както и от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване, разписки, копия
от договор за мобилни услуги, справки от мобилни оператори, медицинска
документация на името на К.Х., СЦИЕ,свидетелство за съдимост, автобиография, декларация.
Всички доказателства разгледани
поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни
изводи:
От обективна страна, с действията си на процесната дата подсъдимата е осъществила в условията на реална съвкупност съставите на две
престъпления - това по чл.197,т.2, вр.чл.194, ал.3 от НК, тъй като на
посочените по-горе време и място извършила кражба на посочените по-горе
вещи-собственост на св.В.Г., като до приключване на делото в първата съдебна
инстанция е върнала откраднатото имущество на неговия собственик, при което
случаят разкрива признаците на маловажност по см.на чл.93, т.9 НК, с оглед по -
ниската степен на обществена опасност на деянието, сравнена с други
престъпления от същия вид и изразена конкретно в липсата на вредни последици за
пострадалия, наличното съжаление и критично отношение към стореното, проявено в
хода на процеса от страна на извършителя, както и предвид сравнително ниската
стойност на предмета на престъпление, сравнена с размера на МРЗ за страната
през периода, а така също осъществила по същото време и място и състава на
престъпление по чл.249, ал.1, пр.1 от НК, използвайки дебитната карта, издадена
на името на св.Г., без съгласието на последния, с което го ощетила със сумата
от 100лв., която изтеглила, посредством този платежен инструмент, каквато
характеристика му придава дефиницията на чл.93, т.24 от НК, доколкото
последното не осъществява признаците на по-тежко наказуемо пресстъпление в
случая. Преквалификацията на кражбата по по-леко наказуем състав налага и
оправдаването на подсъдимата по см.на чл.304 от НПК, досежно първоначално
повдигнатото й обвинение по чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК.
Подсъдимата предприела обективни действия по осъществяване отнемането на въпросните забравени от собственика си вещи
и по изтеглянето на посочената парична сума, чрез дебитната карта на друго
лице, без съгласие на титуляра й, при което прекъснала владението на
собственика над вещите, изнасяйки ги от помещението, където
били забравени, с което довършила изпълнителното деяние на кражбата като което
лишила собственика от владение върху тях, отдалечавайки се с отнетото, по който
начин и установила трайна фактическа власт върху него.
От субективна страна подсъдимата действала с пряк умисъл по отношение и на двете престъпления -
съзнавала общественоопасния характер на извършеното, а именно, че е запретено,
поради което и наказуемо, предвиждала общественоопасните последици при
противоправността на отнемането на чужди движими вещи, без съгласие на владелеца
им, респ. на използването на кредитна карта с користна цел без съгласието на
титуляра, но водена от желание за неправомерно обогатяване е искала
настъпването на целените противоправни резултати.
При индивидуализацията на
наказанието по отношение на подсъдимата,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
направените признания за вината, липсата на минали осъждания, полагането на
общественополезен труд, относително ниската стойност на отнетото имущество,
тежкото материално и семейно положение. Отегчаващи отговорността обстоятелства
липсват, при което наличните смекчаващи такива обуславят определяне на
наказанието към минимален размер на глобата, предвидена за престъплението по
чл.197, т.2 от НК, а именно – 200лв. /двеста лева/, при което съдът счита, че
целите на наказанието ще се постигнат чрез такава имуществена санкция, а не
посредством алтернативно предвиденото наказание „пробация”, което с оглед
добрите характеристични данни на подсъдимата би се оказало несъизмеримо тежко с
извършеното. По изложените по-горе съображения съдът определя наказанието и за
престъплението по чл.249, ал.1 от НК, но констатирайки наличие на
предпоставките, визирани в чл.55,ал.1,т.1 от НК - многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така
че предвиденото в закона наказание лишаване от свобода дори в неговия минимален
размер би се оказало неоправдано тежко, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние, при което е наложил наказание под предвидения в чл.197, т.2
от НК размер ,а именно – ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в двойния размер на
отнетото имущество - ДВЕСТА ЛЕВА, приемайки, че евентуалното приложението на
чл.55, ал.3 от НК би се явило неоправдано снизхождение към дееца, с оглед
данните по делото, че от картата е изтеглена цялата налична сума, при направени
опити за повторно теглене на пари от страна на подсъдимата.
Налице са предпоставките на
чл.23, ал.1 от НК за налагане на едно общо наказание измежду така определените
по-горе, а именно по – тежкото, в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
към което следва на основание чл.23, ал.3 от НК да се присъедини и по-лекото
наказание – ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА. Предвид липсата на минали осъждания
са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК и съдът приема, че целите
визирани в чл.36 от НК ще се постигнат,
ако изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено
за минималния изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съобразно изхода на делото, подсъдимата следва да заплати и направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: