Протокол по в. гр. дело №2544/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1427
Дата: 10 октомври 2025 г. (в сила от 10 октомври 2025 г.)
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20243100502544
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1427
гр. Варна, 10.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20243100502544 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:24 часа се явиха:
----------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата Р. Л. Д., редовно уведомена, не се явява, представлява се
от адв. Н. К., редовно упълномощена и приета от съда от преди и адв. М. Л.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата Н. Ж. В., редовно уведомена, явява се лично,
представлява се от адв. А. К., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Въззиваемият И. В. Д., редовно уведомен, явява се лично, не се
представлява.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“ – ДЕВНЯ, редовно уведомена, не изпраща представител.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ" ИХТИМАН - ОТДЕЛ "ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО",
редовно уведомени, не изпращат представител.
Вещото лице С. К. - М., редовно призована, явява се лично. Представя
заключение в срок.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: Моля да се даде ход на делото.

1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО


Съдът докладва, че заключение с вх.№ 26226/16.09.2025г., на съдебно-
медицинската експертиза с вещо лице С. К. - М., е представено в срока по чл.
199 от ГПК.

Страните заявиха, че са запознати със заключението и желаят да бъде
изслушано.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото
лице: С. К. - М. – 67г., български гражданин, висше образование, неосъждана,
без дела и родство със страни по делото.
Предупредена по чл.291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението. Посочила съм, че бабата
може да има режим с детето и съм изразила становище, че това е добре да
става с присъствие на бащата и около неговия режим, ползвайки материалите
по делото от съдебното заседание на 17.04.2024г., където е отбелязано, че
бащата ще помага, ще пазарува. Въпросът е, че няма как да ограничим детето
да вижда баба си и т.н. Отговорът на въпроса съдържа изцяло материалите по
делото, а не само медицинската част, аз така го разбирам и мисля, че така е
зададен въпросът. Как бих могла да отговоря на въпрос, който е „Да полага
непосредствени грижи за дете на 4-годишна възраст в рамките на няколко часа
или в рамките на няколко дни с преспиване?“ По принцип на една съдебно-
медицинска експертиза включва изцяло съдържанието на материалите по
делото и това което ползваш и би могло да се ползва в заключението. Още
повече, че в заключението категорично не съм казала за режим. Аз просто
цитирам вероятната възможност бабата да ползва помощ, резонно при
определена помощ това би било по-добре, но не съм казала, че това е строго
задължително. Не твърдя, че трябва да има помощ. Уповавам се изключително
на материалите по делото и за това съм го сложила в кавички. Бабата може и
без чужда помощ да гледа детето. Този извод правя от всички параметри,
които съм установила, включително и от стандартните за физическо и
здравословно състояние и т.н., които са формули и аз не мога да избягам от
тази обективност и на база на това считам, че няма пречка жената в
определения й от съда режим да се грижи за това дете. Тя няма инсулти,
инфаркти, няма тежки хронични заболявания, няма дефицити. В този смисъл
дори има едно състояние, което за нейните години е доста добро. Ако хукне да
2
бяга детето, това е формула която съм цитирала за движение в километри, в
секунди и т.н. и навлизам вече в техническата експертиза, реално няма пречка
да не го хване, ако детето е на определено разстояние.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: Искам да Ви покажа как тича майка ми, имам
видеоклип на телефона.

ВЕЩО ЛИЦЕ М.: Ползвах събраната по делото медицинска
документация – бяха ми изпратени данни от рецептурната книжка с
диагнозите на заболяванията, които има г-жа Д. и аз съм го упоменала това.
Заболяванията, които тя има са идиопатична есенциална хипертония,
неинсулинозависим захарен диабет, това са двете заболявания. Изготвих
заключението въз основа на медицинската документация, с която съм
разполага и на клиничния преглед, който проведох. Запозната съм с приетата в
предходно съдебно заседание медицинска документация, но това са данни от
прегледи и т.н., те не съдържат данни, които да обосноват някакви състояния
или други заболявания от тези, които изброих. Диабетът на г-жа Д. не е
инсолинозависим. Към момента на клиничния преглед на г-жа Д. не съм
установила данни за диабетна невропатия при нея. Хипертонично сърце със
застойна сърдечна недостатъчност означава, че има състояния, в които
кръвното налягане може да бъде повишено, но същата тази диагноза може да
бъде урегулирана със съответните лекарства. Въззивницата е с идиопатична
есенциална хипертония. Това означава, че хипертония, която е компенсирана.
Нямам данни за хипертонично сърце при г-жа Д.. Експертизата ми е, както
казах, въз основа на това, с което съм разполагала, казах го и в предходно
съдебно заседание. Симптомите световъртеж, задух по време на усилие,
объркване, умора, слабост могат да бъдат и при други състояния - при колапс,
при нисък хемоглобин, не само при застойна сърдечна недостатъчност. Това са
клинични симптоми, които биха могли да обосноват и друга диагноза.
Диабетна невропатия не съм установила при въззивницата. Имаме
неинсулинозависим захарен диабет, т.е. показанията на кръвната захар в
определен период от време са завишени. Едно от усложненията на доказан
диабет, който се доказва със съответните изследвания и следене на профил
дълго и продължително време и т.н., за да се оформи самия диабет и неговата
степен. След това следва да се проследи има ли някакви усложнения на този
диабет – диабетна ретинопатия, полинервопатия и от този род, ангажиращи
крайните окончания на нервите, както и капилярите и кръвоносните съдове.
Жената, която аз прегледах, в този си вид, в тази си кондиция с всичките тези
изследвания физиологични, които се правят няма данни за диабетна
невропатия. Към момента на прегледа жената е в този си вид. В момента, в
който Д. беше на клиничен преглед не съм установила данни за спондилоза с
радикулопатия, за диабетна невропатия, за някакви изтръпвания, за болки в
ляво или дясно, за някакви изменения, някакви ревматоидни промени по
костите и по ставите. Жената си беше в кондиция и с параметрите
3
съответстващи за нейната възраст. От прегледа мина много време, не мога да
кажа колко време точно продължи. Обикновено прегледът продължава от 30-
40 минути до един час. Скоростта на вървене установих чрез параметри за
изследване на физическото състояние. Това са формули, с които се борави. По
време на прегледа й измерих кръвното налягане, накарах я да направи пробите
на Ромберг. Това са неврологични проби, които говорят за наличие на отпадна
симптоматика на двигателната активност - дали като върви куца, дали има
проблеми с горните и долни крайници в определена позиция, как върви,
движението й, вижда ли добре, има ли залитания. Проверих дали може с ръка
да си докосне носа. Това са нормални изследвания, които се правят за да се
съобрази физиологическия статус на един човек. Това са формулите, това са
изследванията. Имаме индекс на телесна маса, имаме скорост на ходене. Има
таблици, които определят при определена възраст, с определено заболяване
каква би могла да бъде скоростта. Изкачване на стълби с помощни средства,
без помощни средства. Направила съм си труда на погледна тези таблици и
съответно да дам някакво заключение по отношение на възрастовата група и
това е което съм дала, няма как да е по друг начин.
АДВ. К.: Аз тъй като не съм завършила медицина вярвам на вещите
лица и искам да задам въпрос: така като ме гледате с тази телесна маса…

Съдът отклонява въпроса като неотносим.

ВЕЩО ЛИЦЕ М.: Диабетът е няколко форми. Такъв, който е вроден,
диабет тип едно, диабет тип 2 е старческия диабет. Въззивницата има
старчески диабет. Виждала съм всички документи по делотго и няма да си
променя заключението.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ, по съдебно – медицинската експертиза,

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото
заключение с вх.№ 26226/16.09.2025г. на вещото лице С. К. - М..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален
депозит в размер на 300 лева /изд. РКО/.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: За да можем веднъж за винаги недвусмислено
да преустановим всички тези внушения и опити за втълпявания и за
4
въздействие неправомерно и некоректно върху съда, моля да Ви покажа един
видеоклип от телефона ми как тича майка ми, тя тича с Я.. Защо да не го
представя, това е доказателство. Моля това да се запише в случай, че ми
откажете. Това е клип от десет секунди, нямате десет секунди да погледнете
ли?

Съдът разяснява на въззиваемия И. Д., че така показания видеоклип не
е годно доказателство по делото и следва да го представи по
законоустановения ред.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: Че аз незаконно ли Ви моля да го погледнете.
Моля и това да се запише, че не е законно. Моля Ви, дори с риск да ме
глобите, ето бабата как тича с детето.
АДВ. К.: Възразявам категорично.


Съдът предупреждава въззиваемия И. Д. да спазва реда в залата и да
не напуска мястото си.
При следващо нарушение на реда ще му бъде наложена глоба.

Съдът предупреждава процесуалния представител на въззиваемата
адв. К. да не прекъсва съда.
При следващо нарушение на реда ще й бъде наложена глоба.

АДВ. Л.: Представям документи за нововъзникнали обстоятелства с
препис за другата страна. Колегата представя и списък с разноски. Това е
кореспонденция във връзка с това, което заявих миналия път - опит да
постигнем споразумение. Във връзка с евентуалното споразумение - не се
случи такова и ви представям и отговор от детската градина на детето, с който
се отказва на бащата, каквато и да е информация, в случая за това дали детето
ходи на детска градина, а това е относимо към въпроса, който разискваме.
Защото се твърди, че детето е ангажирано, че режимът на лични контакти ще
му накъсва детската градина. Аз ви казвам, че последните две години това
дете не ходи на градина и една трета от времето, което иначе посещава едно
дете.

АДВ. К.: Оспорвам заключението на вещото лице. Считам, че същото е
необосновано и са налице съмнения за неговата правилност.
По отношение на кореспонденция не възразявам да се приеме. Само ще
Ви моля да обърнете внимание на нещо. Не виждам дали споразумението е
представено, представи се едно споразумение, което представляваше
5
практически препис на исковата молба. Съдържанието му беше пет дена през
лятото, пет дена през зимата, пет дена през пролетта, пет дена през есента,
нещо такова. Аз за това отговорих на колегата, че очаквам нещо сериозно като
предложение, защото това е несериозно при условие, че в първото съдебно
заседание колежката изрично заяви, че не поддържа исковата молба. Ние
искахме сериозно предложение.
По отношение на кореспонденцията от детската градина се
протИ.поставям, не виждам какво отношение има към делото. Смятам, че е
неотносимо към предмета на правния спор.
Представям нововъзникнали доказателства. Това е доклад - оценка,
която е на детето от 28.08.2025 г. за продължаване на услугата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: По повод на това, че молбата ми за искане на
информация за детската градина няма отношение по делото, има. Дъщеря ми
от две години не е посещавала детска градина или ако е посещавала е в
рамките на сумарно за тези две години не повече от месец, месец и половина,
а не както адв. Л. каза една трета от времето. Това е от изключително голямо
значение, защото дъщеря ми, която е почти на пет години, все още не може да
се изхожда по голяма нужда в гърне. Майката с нейния родителски капацитет
не я е научила да ходи по голяма нужда в тоалетна, детето ходи в памперс.
Майка ми като прародител на детето може да направи така, че да стимулира
детето да може да ходи по голяма нужда в тоалетна. Неходенето на детска
градина и трудностите в изговарянето на определени думи, независимо, че
майка й я води на логопед, не помагат детето да навакса липсата на контакти с
връстниците си. Това, че детето бива държано в къщи само и единствено под
контрола на майката води до един регрес в развитието на дъщеря ми. Детето
ми е поставено в риск.
АДВ. К.: Да се приеме представеното доказателство.
АДВ. Л.: Да се приеме.

Съдът по доказателствата, като прецени тяхната допустимост и
относимост към предмета на правния спор

О П Р Е Д Е Л И

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените
от адв.Л. заверени за вярност копия на отговор от Е.Т.В., Директор на ДГ № 8
„Х.Б.“ гр.Варна с изх.№ 82/07.10.2025г., искане за информация от И. В. Д. до
Директора на Детска ясла „З.Б.“ гр.Варна, имейл от Е.Т.В., Директор на ДГ №
8 „Х.Б.“ гр.Варна до И. Д. от 07.10.2025г., имейл от И. Д. до Е.Т.В., Директор
на ДГ № 8 „Х.Б.“ гр.Варна от 02.10.2025г., имейли от адв.А. К. и адв.Л. – 5
листа, както и представеният адв.К. доклад – оценка изх.№ 1312/28.08.2025г.
от Комплекс за социални услуги за деца и семейства.
6

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия И. Д. за гледане
на видеоклип от телефона му в днешно с.з., като недопустимо.


АДВ. К.: Нямам искания по доказателствата. Преди малко представих
списък с разноски. Сега представям допълнително за адвокатски хонорар от
200 лева, тъй като по делото се проведоха повече от две заседания.
АДВ.К.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
АДВ. К.: Аз не правя възражение за заплащането на труда на колегите.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните
списъци с разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно
заседание списъци на разноските, договор за правна защита и съдействие,
фактура.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени
доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа
страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. К.: Проведе се четвърто съдебно заседание и съдът видя във
въззивницата една нормална жена. Имаме три експертизи, една комплексна и
една медицинска, в които ясно се казва, особено в комплексната съдебно-
психологическа и психиатрична експертиза, че Р. Д. е психично здрава. Не са
установени психологически състояния, не са налице обективни състояния от
медицинска гледна точка, т.е. пречки да полага грижи за внучката си. Вещите
лица и двамата, които са изявени вещи лица твърдят, че има много силна
изградена емоционална връзка между бабата и детето. Те видяха детето,
защото срещите бяха с детето, с бащата, с майката и т.н. И детето се чувства
спокойно в нейно присъствие, имаме толкова много доказателства, когато се
виждат. То я разпознава като значима фигура от близкото обкръжение. Самите
вещи лица в експертизата казват, че няма пречка Я. и баба й да осъществяват
7
самостоятелен режим и детето да приспива в друг град. Това е доказано с
много точни доказателства и изследвания на вещите лица.
Относно медицинската експертиза, която аз поддържам и на която не се
протИ.поставям, защото първо съдът не е компетентен в това и за това е
допуснал такива експертизи, е видно, че вещото лице е дало заключение, че г-
жа Д. е с много по-добри показатели от средните параметри за двигателните
функции при възрастовата група 80-89 години. Считам, че изразените в
експертизата така наречени заболявания ги има в 80% от населението. Така, че
считам още повече, че съдът подчерта, че е достатъчно компетентен и има
опита, за да може да прецени тази жена дали е годна или не, говоря
интелектуално и физически. В нейния отговор има доказателства, че тя се
занимава и с много обществена дейност, това изисква енергия, изисква здраве.
Още повече и Вие и ние знаем, че има много категорична съдебна практика на
ВКС и окръжни и районни съдилища, че по принцип прародителите винаги са
мотивирани да полагат грижи за техните внуци. Както в едно съдебно
заседание аз изразих и категорично изброих защо е хубаво детето да има
абсолютно самостоятелен контакт с баба си или дядо си. Защото тези
прародители дават спомен на детето за историята на рода, дори и за миризмата
на храната, за вкуса на храната. За това къде са го водили, как са го водили.
Моля да отмените решението на ВРС и да предоставите един режим
според събраните доказателства, а не според емоционалното тълкуване на
ответната страна. Ние сме представили достатъчно доказателства, имаме вещи
лица, имаме три експертизи. Моля за режим, в който десет дни през лятото
непрекъснато детето да е баба си, като колегата ще бъде по-подробен по
отношение на режима.
АДВ. Л.: Първо е предявен иск по чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на
лични отношения на баба със своето внуче. Т.е., бабата има право на такъв
режим, ако това е в интерес на детето. Защо е в интерес на детето да вижда
своята баба по бащина линия. Защото няма доказателства за обратното, че
грижата от бабата за внучето ще бъде против неговия интерес, то ще бъде
увредено физически и психически, няма такива. Касае се за дама, която макар
и вече на не малка възраст, е в перфектни за възрастта си физическо състояние
и психическо състояние, с оглед експертизите. Тази жена може да се грижи за
своето внуче. Тя може като университетски преподавател, като роднина да
даде на това внуче различен поглед за света, за родовата памет, това е много
важно. Бащата също има нужда от този режим на бабата. Значи ли, че тази
жена тук, ако не е в цветущо здраве или не може да тича като Бен Джонсън не
може да се грижи за внучето си. Включително и от Вас изхождаше „то ако се
затича, ще може ли да го настигне“. И вие и аз не можем да настигнем децата
си, ако ги оставим на 20 метра, близо до улицата, а ние сме на 20 метра далеч.
Т.е., бабата е достатъчно адекватна психически и физически, че да не позволи
детето да е някъде на тротоара до улицата, че да не позволи да излезе от
оградата и прочие. Т.е., нормалните житейски действия са предварителни. Ако
не беше в такова състояние и Бен Джонсън да е, детето ще пострада, т.е. тя
8
няма да навреди на това дете.
Първо не знаем тази жена още колко време има на този свят, но мислим
и за нея, освен за интереса на детето. Кой от Вас иска неговите родители да
бъдат лишение от контакт и от общуване със своето внуче. Такива ли сме ние,
Вие, българите, искаме да лишим бабите от техните внуци. Не, не сме, аз не
съм и съм убеден, че и вие не сте. За това не можем да изхождаме от тази
позиция, че то не е задължително бабата да го вижда. За нея това са
последните години от жИ.та й, ще има емоционална свързаност, ще допринесе
за развитието му, ще остави различна следа в неговия жИ.т от неговата майка,
баща, другите баба и дядо. Това е важно за един човек, за се възпроизведе в
най-доброто си по отношение на родствениците си.
Защо е добре за внучето и за бащата. Защото, когато бащата при
разделени родители е с неупражняване на родителски права, свързаността й с
него и неговия род минава през контакти с бабата. Какво виждаме в това
семейство. Едни родители, типичен случай, банален, но фатален за тези хора.
Разделени родители, една майка, която е получила упражняването на
родителските права, но бащата не е лишен от тях, но фактически е лишен. За
това представих и този отговор от детската градина на детето. Дори
институциите възприемат неупражняващия родителските права родител като
никой. Няма да ви дам информация дали детето ходи на детска градина, ама и
майката не дава, “защото ти не упражняваш родителските права“. И този
човек обикаля около детето си като куче около месарница, бабата също.
Детето е малко, днес то е привързано към майката, спи в нейното легло, това
са нормалните неща. Когато тръгне към баба си, може би ще е скептично,
може би ще му е повлияно умишлено или не. Така се случва вече и с бащата.
Когато отиде да го вземе в режима детето плаче „искам мама“. Ако майката не
помага, а понеже тя не помага, Вие трябва да се намесите. Трябва да й кажем
така „ти ако пречиш, съда ще се намеси“. Но ако ти не разбереш, че трябва да
имаш активна позиция, не просто да си пасивно лош, а активно добра, ще
кажеш „разбира се Я., отиди с тати, той е добър, той ще ти даде друго
възпитание, отиди с баба, това е твойта баба, ако я нямаше тази баба, нямаше
да го има баща ти и тебе нямаше да те има, отиди с тази жена която изглежда
добре, говори добре“. И забележете, това дело, аз знам какво е да имате дело
набъбнало на банката, това е следа Я. някога да прочете, че баба й се е борила
за нея и искала да се вижда си нея, а не просто една прахосница „като не иска
да ме вижда, здраве да е“.
Предложили сме 25 дена в споразумението, което изпратихме и което
беше отхвърлено - самостоятелно Я. да се вижда с баба си. 25 дни са 6.8% от
времето през годината. Десет дни през лятото, по пет дни през ваканциите
зимна, пролетна. Казва другата страна, надявам се да не го видим в
решението, то 25 дни като вземе бабата, какво остава за майката, която с
бащата са си разделили режима. Ами като се е случило да се разделят,
случило се е, здраве да е, детето ще живее в по-различен режим на общуване с
родителите си от този, който имат децата на родители, които се разбират. Да,
9
ще трябва да е установен такъв режим. Да, тези 25 дни общо през лятото, през
цялата година, нито ще ги получи бащата, нито майката. Това е положението,
такъв е жИ.тът, но детето ще печели от това, че общува с адекватната си баба
и ще печели и бабата. Детето е следващата любов на жИ.та й.
Защо тези дни да не са в режима на бащата. Защото режимът на бащата
дава различно общуване на детето. Таткото ще ходи с нея на въжен парк, на
море, на аквапарк и ние ще кажем тя и бабата през това време да бъде до него.
Или ще кажем на бащата няма да ходиш на тези места, защото трябва да е с
бабата, е не е ОК. Нали разбирате абсурдността на такава ситуация. Моите
деца и вашите убеден съм са при баби и дядовци, когато вие си почивате,
имате друго, което да свършите и те ще си общуват по различен начин. Я. с
баба си ще правят миш-маш в К., ще берат домати от градината и ще четат
книжки. Нещо, което Д. не може да го направи, нито има смисъл да го
ангажираме. Да, ще помага, да ще я вози, да ще го прави, но не бива да го
привързваме 100%. И правилно са препоръките този режим да е близо или да
се допира до режима на бащата.
Голямата трудност по това дело при Вас е как да решите режим на
бабата, който да е близък до бащата, пък този режим още не е установен от
съда, а е въпрос на спор все още. Е, да, трудно е. Вие сте три, Вие сте окръжни
съдии, Вие сте опитни и съм убеден, че ще намерите решение. Нашето
предложение е такова в принципна рамка. Да не са 25 дни, да са 26 или 23,
това ще го решите Вие, но аз ви казвам общата картина, че не бива по-малко.
Защо режимът да не един път в годината, десет дни и толкова. Защото
съседът на Я. ще я вижда по-често от баба й. И детето и бабата за десет дни
през лятото няма да изградят връзка. Тук пак ли ще кажем, родителите са се
разделили, така им било писано. Разделили са се, така им било писано, обаче
ние трябва да се опитаме да се доближим до добрия вариант, до онзи, в който
няма раздяла в отношенията, а те изискват някаква цикличност. Ние
предложихме това споразумение и Вие дължите произнасяне по това - режим
на ежедневно чуване бабата с детето. Тя да има възможност, а дали ще се
обади и дали детето в този ден ще може, това е друго, но ние трябва да кажем
на бабата и на родителите, че тя им право и Я. има право да се чуе с баба си.
Защото като не се чуват два-три месеца, като не се виждат два-три месеца, при
петгодишното дете връзка няма да бъде изградена и ще съсипем необратимо
едни отношения. Когато пратя децата си, с които имам тясна връзка при дядо
си и баба си на село лятото, понякога не искат да се чуват с мене по 10-15 дни,
защото там им угаждат, гледат детски. Т.е., децата много бързо,
манипулативно, егоистично нагаждат ситуацията към своите интереси. Баба и
дядо са меки, дават им да гледам детски, да хапват разни неща. През другото
време, когато са при нас, всичко е наред. И аз искам да Ви кажа, че без
цикличност, без ежедневно чуване вечер между седем и осем за десет минути,
с напътване, че не бива да се пречи на това, нищо няма да стане. И аз не
разбирам кой е този родител, който ще се нарече добър, който ще каже: ама тя
сега вечеря, тя сега играе, сега заспа, сега не иска. Ама детето иска да гледа
10
детски по цял ден и да пие кола, но вие не му давате. Възпитанието в някаква
степен е и принуда, за да се избягнат ония вредни, егоистични навици, които
има всеки. И аз казвам на И. и Н. през Вас, но на Вас говоря. Установете
режим, който да каже задължаваме да не скъсате връзка между баба и внуче, в
интерес на тях е, нашето общество е такова. Родители, баби, деца имат връзки.
Ние не изпращаме децата си на осемнадесет години като в западния свят вън
от вкъщи. Ние се грижим понякога ненужно много за тях. За това бабата и
внучето трябва да се виждат, не в режима на И. Д., а самостоятелно. Защо това
е належащо да се случи сега. Защото вече Ви казах, че когато И. Д. отива
последния път да вземе детето, тя казва „искам с мама“, това ще се случи и с
бабата. Т.е., ние виждаме признаци на родителско отчуждение, какво да
говорим за отчуждение от прародителя. Защо настъпва това отчуждение.
Заради удобството, за което Ви разказах, детето е сигурно в средата в която е.
На пет години то не е гъвкаво, то иска при мама, при играчките си, в стаята, в
която е повече време отколкото при И., който за съжаление е по хотели тук
около Варна, защото не може да го заведе в София. Не позволявайте да
скъсаме тази връзка между Р. и Я.. Отговорна Ви е задачата повече от всяко
друго дело, което гледате за търговски отношения или каквито гледате. Това е
жИ.та на едно семейство, на един род. Някога, каквото и да стане, ще отворим
кориците на това дело и ще кажем, борихме се, толкова можахме, съдът това
отсъди. Не да Ви прехвърляме вината. Тук няма право, това не е сложен
юридически казус и аз Ви говоря, опитвайки се да събудя целия Ви морал и
професионална етика, която имате, да запретнете ръкави и да не накажете
нито един от родителите. Ако искахме сто дни бабата да се вижда с внучето и
аз не бих присъдил като съдия на вашето място. Но този режим по наша
гледна точка е близо до минимума.
Опитахме споразумение. Да, преповторихме тази теза за 25-те дни.
Отсреща получихме критика как не е това и получихме другото – или е в
режима на бащата или нищо. Никакво сближаване, никакъв опит да кажат да
не са 25 дни, да са 23 дни, да са 20 дни, да не са тогава и тогава, а по друго
време. Искам да го чуете от мен, да го чуе и Н.. Отсреща виждате родител,
който казва аз ще скъсам контактите на моето дете с неговия баща и с
неговата баба. Само, че нито Д., нито Н., нито ние, нито бабата са
собственици на това дете. Ние трябва да му дадем отношение с родителите,
които са макар и ерзац, но са заместител най-близо до нормалните отношения.
Това е 6.8% в годината. Да, те родителите нямяли как в свободното време да си
го виждат, това е положението. Майката го вижда ежедневно, грижи се за
него, това е тежест и уважение към нея. От другата страна имаме баща, който
не се отказва. Можеше да каже „като ме елиминирате, хайде довиждане,
оправяйте се“. Идвайки на тук, това е шок за мен, аз видях справка за тези две
години, откакто е този спор, бащата е изхарчил над 90 000 лева за пътуване, за
такси, за адвокати, за дела. Ще кажете да не ги е харчил, бабата да не се бори.
Борят се за своете дете, за го виждат и да общуват с него. Аз Ви казвам, не го
играя, страдам искрено за всяко едно такова семейство и Вие сте хората, които
11
можете да помогнете на това семейство, да им кажете „вземете се малко,
осъзнайте се, бабата ще си вижда внучето“. Опасявам се от разбиране на
чл.128, ал.1 СК, то трябва да се докаже интерес, така казва нормата. Доказах
го интереса, защото той не е и опроверган интереса. Ако бабата беше от
сливенския затвор и да има десет осъждания, да е наркоманка, да е на
инвалидна количка, да, но тя е една нормална баба, която е чудесна за своята
възраст и си заслужава да й предоставите на нея и на внучето възможност да
са заедно.
Аз Ви гледам как реагирате. За мен е много важно да Ви виждам
ангажирани, а не айде, свършвайте, че ми дойде до гуша. Мога да говоря с
часове, защото това е жИ.та на моята клиентка.
Рядко казвам „моля“ в залата. Моите неща са искания, уведомление,
отвод и т.н. Моля Ви, бъдете адекватни на позицията, която заемате. Бъдете
майки, мислете за вашите баби и дядовци, за вашите деца. Не симпатизирайте
на Р., нито на Д., нито на Н., бъдете хирурзи, които знаят как трябва да се
развиват едни отношения в спорна ситуация.
Това е последно, предупреждение, моля Ви, каквото мотивирате да е
добре мотивирано, за да го разберем. Защото аз не си падам по конспирации,
но когато разбера, че адвокатът на другата страна съжителства със съдия от
Районния съд, в което няма нищо лошо, видяхме едни декларации, надявам се
не греша с имената, не ми се иска да се прокрадва някъде съмнение, те понеже
са си от района, познати, всичките са от една група. Мотивите Ви ще
опровергаят такива съмнения. Казвам, за да се запише, изказвам съмнение и
притеснение от това нещо - Г.Ц.М., съдия във ВРС и колегата адв. А. А. К.
живеят заедно. Видяхме декларация по ЗКОНПИ, надявам се, че няма
съвпадение на имената.
Моля за възможност да представя писмени бележки.
АДВ. К.: Във връзка с така наречените спекулации, че може би живея с
някой съдия. Първо съдията от ВРС е наказателен и второ за толкова години
много хора не знаят, че живеем заедно. То е декларирано, не се е криело
никога. След като колегата от друга страна си позволява в социалните мрежи
да обясни, че се включва в това дело, за да ускори процеса, че е истинско
безобразие и пример за бездушие и некомпетентност съдът да не може да
реши дело с такъв предмет. Също считам, че се опитват по някакъв начин да
повлияят върху решението на съда.
Моля да отхвърлите въззивната жалба на Р. Д.. Моля да уважите нашата.
Съответно, ако решите, че са налице предпоставки да присъдите разноски на
насрещната страна, правя възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моля за срок за
писмени бележки след излизане на протокола.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Н. В.: Ще помоля адв. Л. да не се обръща към мен
по малко име, аз съм г-жа В., може и Х., но нека да е по фамилия.
Имаше няколко твърдения, че режимът на бащата се осъществявал в
12
хотели, но в същото време хотелите се петзвездни, и че 90 000 бил изхарчил
бащата да вижда детето. Можеше да наеме квартира във Варна и да си правят
контакти в домашни условия. За перфектното здравословно състояние на г-жа
Д., но за възрастовата група от 80 до 89 години, едно голямо „но“. Аз казвам
единствено, че на тази възраст тя не може да се грижи за толкова малко дете.
Вие много правилно обърнахте внимание дали може, ако то изтича на улицата,
бабата да го хване. Доколкото разбрах вещото лице е направило само някои
общи изследвания и дали тя може да си пипа носа. А аз точно от това се
притеснявам и моите опасения са в тази връзка. Никога не съм
възпрепятствала контакта на Р. Д. с нейното внуче, дори напротив. Аз
постоянно инициирам обаждане и искам да Ви кажа, че ако аз не се обадя по
телефона, тя никога не звъни. Последният пример е от преди една - две
седмици, когато детето се обади, искаше да сподели с баба си неин момент,
баба й изобщо не вдигна телефона, не ни върна и обаждане. Това е във връзка
с твърденията, че вече започвам да отчуждавам детето от бащата и бабата. Аз
не знам какво повече мога да направя освен обаждане. Това, че някой отсреща
решава да не ми вдигне телефона е изцяло негов избор. В същото време,
когато детето е при баща си и баба си, защото много често се е случвало в
режима на бащата и бабата да е там, искам да Ви кажа, че и двамата не си
вдигат телефона, не ми дават да чувам детето, дори си изключват телефона и
нямам връзка с детето, докато не го върнат. Пречила съм на детето да общува
с баба си, не знам кога е имало такъв пример. Казват адвокатите на
насрещната страна, че детето има много топла връзка с баба си, което аз също
потвърждавам. Аз не съм казала, че детето няма топла връзка с баба си, но
това, което твърдя е, че тази топла връзка е изградена в режима на бащата и
той е абсолютно достатъчен, за да се поддържа тази връзка. Напълно
достатъчен е неговия режим, за да се поддържа тази топла връзка. На
последното заседание, което беше преди три седмици, с бащата пак си бяхме
разменили някакви дни и той имаше извънредно три дни, вместо два за
уикенда, да прекара с детето. Знаем, че Р. Д. беше пътувала до тук, но се оказа,
че е пътувала само за заседанието, защото не изчака до четвъртък, за да бъде
три дни с внучето си, ами предпочете още в същия ден на заседанието да се
върне обратно, съответно не пожела да се видят с детето. Така, че не знам кога
да оказвам съдействие, за да се виждат с детето или път тя не се възползва от
времето, което може да прекара с детето.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: В деня, в който беше съдебното заседание,
помолих майката - г-жа Х. по възможност майка ми да види Я.. Молбата се
случи на гишето, което е на входа, адвокат К. ме чу, но Н. се направи, че не ме
чува. Аз не поднових молбата си за да не се унижавам.
Това което искам да кажа по същество е, че изцяло поддържам тезата на
адв. Л.. Родовата памет е свещена не само за моя род, а за всеки един
български и не само български род. Я. се казва Я. И.ва Д. и носи моето
фамилно име, което поизлиза от А. Д.. А. Д. е бил виден член на БЗНС, който е
човека, който е сменил името на Кара Мусал на Виноградец. Той обичал да
13
пътува, бил търговец, превърнал е търговията в своя професия и в едно от
пътуванията си, в едно одринско село, което му е направил впечатление, било
пълно с лозя, се поинтересувал как се казва това село. Те му казали едно
турско име, което преведено на български значело „градчето на виното“ и той
се е влюбил тогава в това градче. И това е причината, когато А. Д. става кмет
на Виноградец, първото нещо което прави е да смени името на селото. Ако сте
ходили към Велинград в посока от София, това е първото село след
магистралата - Виноградец. Голямото училище - гимназията, която се прави,
се прави по времето на прадядо ми. Той, заедно с общинските съветници
събират пари, къде успяват, къде не успяват, там е по-дълга и романтична
историята как точно се случва. Това което се опитвам да кажа е, че тази родова
история детето никога няма да знае, ако го оставите заточено и затворник в
община Варна, където е моят режим. Майка ми не може да пътува с мен.
Може би следващият път ще направи всичко възможно, за да дойде, аз ще
помоля майката да ни отпусне още един или два дни, за да можем да си
отидем до София, което тя никога не прави. Тя казва „ние с теб не се
разбираме, имаме си съдебно дело, ще си спазваш режима“. Държи да ме
унижи, държи детето ми да ме нарича, че аз не съм негово семейство. Детето
ми казва „тате, ти не си ми семейство, батко и мама са моето семейство, аз си
имам семейство, ти не си“. Учи се от този човек, който стана ясно, че е
въвлечен в данъчни, акцизни престъпления, с палежи, с взрИ.ве на коли. Тези
хора в момента живеят в пореден апартамент под наем, не знам защо. Преди я
водиха Я., когато я обявих за дете в риск, я водиха всяка вечер да спи на
различно място и аз я питах „къде те водят бе тате“ и тя казва „не знам, по
тъмното ме водят, взимат ме от баба и ме водят.“ Това е средата на детето ми,
на дъщеря ми. Майката е служител на НАП-Варна. Вероятно случайно се е
запознала с въпросния добре боравещ с ДДС-та и акцизи господин от бизнеса
с горива. Доколкото разбирам вече не се занимава с това. Бабата има
изследване, което е проведено с тичане и ходене, аз не съм присъствал на
изследването, но тя беше възмутена как тази жена я е карала да тича. Аз ви
показах видеоклип, който Вие видяхте независимо, че няма да го приемете
като доказателство по делото, в който майка ми тича заедно с детето. И не
само, че тича, а и го бута с колелцето, с триколката. Майка ми има вайбър, той
не винаги работи, тя не успява да се справи с телефона. Нормално е майката,
ако е необходимо да звънне по телефона, по фейсбук месинджър, което е по-
удобното за майка ми средство за комуникация, но г-жа Х. не се възползва.
Колкото до причината аз да не вдигам телефона в събота, защото тя
обикновено звъни в събота и дори ми беше повдигнала дело за домашно
насилие заради това, че й бях казал „спри моля те да звъниш, имам един
единствен ден с детето“, аз мога да го приложа това като доказателство, „ще
се научиш един ден да живее без детето“. И тя го беше интерпретирала как аз
съм я заплашвал как ще й взема детето, беше пуснала дело задомашно
насилие, за което може би пак случайно Ваш колега от Районен съд, заради
тази ми реплика ми беше наложил заповед за незабавна защита, заради която
14
за малко да ми вземат оръжията, които законно притежавам. Репресия, гонене
и унижение, това е нещото, което аз и семейството ми срещаме в опитите ми
аз да имам връзка с детето ми. Ние по силата на това решение, което
постановиха Вашите колеги от Окръжен съд – Варна, нямаме право да
напускаме община Варна. Светът на Я. с баща й е в община Варна. За да дойда
до тук аз пътувам по 1000 км., за да се видя с дъщеря ми, защото не дойда ли,
нещо което аз не правя, случвало се е може би един път, когато режимът ми е
бил само за един ден, ако не дойда детето ще бъде още повече отчуждено.
Последният път я взех и детето плачеше и молеше да се види с майка си.
Когато направихме телефонната връзка с майка й, Я. поиска да се види и с
бебето, което майката е родила. В този момент видях Х., въпросният човек с
ДДС-тата и акцизите, който снимаше с телефона, вървеше след нея и
снимаше. Защо снима? Това и преди се е случвало. И преди в делото за
родителски права бяха донесли записи,за да докажат колко детето се
разстройва от баща си. Събота, неделя отношенията бяха перфектни с детето.
В неделя Я. се прибра изключително щастлива. Бяхме ходили на кино, на
детски кът, на разходки, бяхме карали триколката, бяхме карали кънки. Този
уикенд я научих да кара кънки. Изкарахме вълшебно, играхме с пластилин,
рисувахме. Всичко, което едно малко дете може да прави с баща си. Да,
трудно е и бабата да бъде с нас във всичките тези забързани изживявания и е
морално и етично да вземете решение, достойно за възрастта на една жена,
която вече две години се бори за внучето си да има право и възможност да
бъде с него.
Това е, което искам да кажа. Изцяло поддържам казаното от адв. Л. и Ви
моля отсъдете 25 дни през година, а именно 5 дни през есента, 5 дни през
зимата, 5 дни през пролетта и 10 дни през лятото. И във връзка с това, че тези
две години бяха пропуснати по някакъв начин, моля да компенсирате сега до
края на годината поне с Коледа или Нова година или поне през януари, бабата
да има възможност да си вземе внучето, като аз ще бъда там.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представи писмени
бележки в едноседмичен срок от днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемите страни да представят писмени
бележки в 10-дневен срок от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:33
часа.
Председател: _______________________
15
Секретар: _______________________
16