О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
МЛ. С. И. СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 2559 по описа за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 20800/08.07.2019 г., подадена от М.Г.И., чрез адв. С.В., с искане бъде изменено в частта за разноските
Решение № 621/20.05.2019 г. по настоящото дело.
В молбата се излагат съображения за дължимост
на разноски в полза на молителката за защита по неоснователната жалба на И.Д..
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна И.Д.Д., чрез адв. Б.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за
разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
В
производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с жалби,
както следва:
1) Въззивна жалба вх. № 57771/03.09.2018 г. от И.Д.Д. срещу Решение № 3509/25.09.2018 г., постановено по гр.д.
№16520/16 г. по описа на ВРС, ІХ-ти с-в, в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за осъждане на М.Г.И. за заплащане на сумата от 15 650,00
лв. – невърната главница по договор за заем от 30.09.2013г., оформен с плащане
чрез платежно нареждане от същия ден от ищеца в полза на ответницата, ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 27.12.2016 г. до
окончателното й изплащане, на осн. чл. 240, ал. 4 вр. ал. 1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД,
както и в частта, с която е отхвърлен иска на Д. за осъждане на М.Г. да заплати
разликата над 6 106,80 лв. до 15 650,00 лв. – останала невърната част
от платената на 30.09.2013 г. чрез преводно нареждане от същия ден от ищеца в
полза на ответницата сума, подлежаща на връщане поради отпадане към деня на
исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е. соченото от
ответницата в отговора на исковата молба договорно неформално правоотношение от
м.09.2013г. между нея, партньора й, сестра й Н. ДР. и ищеца, за съвместно
закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, преди
образуване на делото, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска – 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, чл. 75, ал. 3 ЗЗД,
чл. 235, ал. 3 ГПК.
2) Въззивна жалба вх. № 60318/14.09.2018 г. от М.Г.И.
срещу решението в частта, с която е осъдена да заплати на И.Д.Д., сумата 6 106,80лв. – останала невърната част от
платената на 30.09.2013г. чрез преводно нареждане от същия ден от ищеца в полза
на ответницата сума 15 650,00 лв., подлежаща на връщане поради отпадане
към деня на исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е.
соченото от ответницата в отговора на исковата молба договорно неформално
правоотношение от м. 09.2013 г. между нея, партньора й, сестра й Н. ДР. и
ищеца, за съвместно закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали
окончателно, преди образуване на делото, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане.
3) Частна жалба вх. № 68939/23.10.2018 г. от М.Г.И. срещу Определение № 11498/10.10.2018 г., с което е отхвърлена молбата й за изменение на
решението в частта за разноските чрез намаляване до 950 лв. на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.
С Решение №
621/20.05.2019 г. съставът на ВОС е потвърдил изцяло Решение
№ 3509/25.09.2018 г., постановено по гр.д. №16520/16 г. по описа на ВРС, ІХ-ти
с-в и е оставил без уважение частната жалба, депозирана от М.Г.И. срещу
Определение № 11498/10.10.2018 г., с което е
отхвърлена молбата й за изменение на решението в частта за разноските чрез
намаляване до 950 лв. на претендирания от И.Д.Д. адвокатски хонорар. С решението си въззивният съд е
осъдил М.Г.И. да заплати на И.Д.Д. разноски в размер
на 1 783,07 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
При постановяването на решението си,
въззивният съд е разпределил тежестта за разноските между страните съобразно
правилото на чл. 78 от ГПК, като е преценил за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от М.Г.И.,
съобразил е фактическата и правна сложност на спора, продължителността на
съдопроизводството и обема на извършените от процесуалните представители на
страните процесуални действия. Пред въззивната инстанция молителката е
представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който претендира
присъждане на разноски в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение и
държавна такса в размер на 396,73 лева. Към списъка е приложен договор за
правна защита и съдействие от 16.04.2019 г., от който се установява, че М.Г.И.
е заплатила на адв. С.В. сума в размер на 2000 лева, представляваща
възнаграждение за „процесуално представителство по в. гр. дело № 2559 по описа
на ВОС за 2018 г.“. В представения списък по чл. 80 от ГПК, както и договора за
правна защита и съдействие липсва разграничение каква част от адвокатското
възнаграждение по коя от жалбите е заплатено, дори напротив – в договора е
посочено, че се касае за процесуално представителство по делото. Поради тази
причина за съдът е невъзможно да направи преценка каква част от адвокатското
възнаграждение е заплатено за защита срещу неоснователната жалба на И.Д.Д..
По изложените съображения, не са налице предпоставки за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съставът на
ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20800/08.07.2019 г., подадена от М.Г.И., чрез адв. С.В., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта
за разноските на Решение № 621/20.05.2019 г., постановено по в. гр. дело № 2559/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.