Решение по дело №580/2017 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 230
Дата: 27 юли 2018 г. (в сила от 26 февруари 2019 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20173310100580
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 230      , 27.07.2018г., гр.Исперих,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на трети юли две хиляди и осемнадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Анна Василева

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 580 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.348 от ГПК.

С влязло в сила на 20.12.2017г. Решение № 380/ 27.11.2017г. МЕЖДУ:

П.Ц.Б., ЕГН – ********** *** и Ц.Н.Н., ЕГН – ********** ***,                    ул.“Д Ж“ № , вх, ап. е допусната съдебна делба НА СЛЕДНИЯТ НЕДВИЖИМ ИМОТ :

УПИ VI /шест римско/ образуван от имот 1505 в квартал 143 по действащия ЗРП на град И, ЕКАТТЕ 32874, община И, одобрен със заповед № 25/ 29.01.2001г. на кмета на общината съставляващ имот с административен адрес : град И, ул.“А С“ №  целия с площ 1.293дка, при съседи : УПИ V от кв.143, УПИ III от кв.143, УПИ XVII от кв.143, УПИ XVI от кв.143, УПИ VII от кв.143 и улица, заедно с построените в него следни сгради : Едноетажна еднофамилна жилищна сграда, Лятна кухня и Стопанска постройка, които са с траен устройствен статут

ПРИ КВОТИ

по 1/ 2 ид.част за всеки от съделителите.

Във втората фаза на делбата е назначена съдебно-техническа и оценъчна експертиза с депозирано и прието заключение вх.№ 2301/ 25.06.2018г., което определя реална неподеляемост на допуснатият до делба урегулиран поземлен имот. Пазарната стойност на имота е определена на сумата 31400.00лв. Така стойността на дела на всеки един от двамата съделители възлиза на сумата 15700.00лв. Становище за реална неподеляемост на процесният имот заявява и главният архитект на община Исперих.

Във втората фаза на делбата е предявен иск по сметки от наследникът Ц.Н., който моли ищцата да бъде осъдена да му заплати наем за ползване на идеалната му част от процесният имот в размер на 150.00лв. месечно считано от смъртта на наследодателя им – 21.12.2013г. до настоящият момент. Н. твърди, че ищцата го е лишила от достъп до имота. Моли да му се даде възможност да ангажира гласни доказателства в подкрепа на твърденията си.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата в който заявява, че не ползва процесният имот и не е лишавала по никакъв начин насрещната страна от възможност да ползва имота. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претенцията по сметки на Ц.Н. намира своето правно основание в нормата на чл.31, ал.2 от Закона за собствеността. Ищеца следва да докаже, че общата вещ се използва само и единствено от ответната страна, както и размера на претендирания наем. Допустими са както писмени, така и гласни доказателства.  Следвайки принципа на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Вещото лице в назначената оценъчна експертиза дава заключение, че стойността на пазарният наем за процесният имот изчислен посредством метода на пазарните аналози възлиза на сумата 160.00лв. месечно. Предвид квотите на страните полагащият се месечен наем за всеки от съделителите възлизал на сумата 80.00лв.

В процеса П.Б. представя писмени доказателства, видно от които същата притежава недвижими имоти в град Р и село Ч в.

По искане на ответника в производството са разпитани свидетелите А Ди И И.  Свидетелят Д разказва, че познава ищцата от години, тъй като са съседи в град И. След като починал общият наследодател в имота свидетеля виждал само П.Б., ответника дори да бил идвал свидетеля не го бил виждал. По едно време Б. била пуснала в имота някакви квартиранти, които останали за седмица и след това напуснали. По този повод Д разговарял с ответника Ц.Н., но той му казал че няма достъп до имота. Свидетеля виждал ищцата да изнася от имота разни вещи - железа и да го почиства. П.Б. не живеела постоянно в имота, тя живеела в град Р и село Ч в.

Вторият свидетел И И  знае, че ответника не е ползвал процесният имот, тъй като живее в село К. Свидетелят знаел от ответника, че Н. няма ключ за имота, като ответника твърдял пред свидетеля, че леля му – ищцата Б. му отказвала ключ за имота. Свидетеля знае, че по едно време в имота имало квартиранти, но за тях ответника не бил получил наем. Пак по твърдения на ответника свидетеля разказва, че от имота всичко било изнесено от ищцата без съгласието на Н.. Свидетелят не бил съсед на имота. Знаел, че страните по делото искат да продадат имота.   

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице е реална неподеляемост на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно правата на съделителите и техническите изисквания по ЗУТ. С оглед заключението на съдебно-техническата експертиза и становището на главният архитект, при съблюдаване на тези правила и правата на двамата съделители върху процесния недвижим имот, същият не може да бъде обособен в самостоятелни реални дялове. В тази връзка, съдът приема, че са налице законовите предпоставките на чл.348 от ГПК, които налагат предвид реалната неподеляемост на допуснатия до делба жилищен имот и невъзможността за поставянето му в дял на съделителите, същият да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан /чл.348, изр.2 от ГПК /.

Следва да се постанови решение, с което делбеният имот да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, в която съделителите могат да участват съобразно правилата на чл.354 от ГПК.

Страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Исперих следващата се по делото ДТ, съобразно стойността на дяловете им, както следва:

- П.Ц.Б., ЕГН – ********** – сума в размер на                         628.00 /шестстотин двадесет и осем лева/;

- Ц.Н.Н., ЕГН – ********** - сума в размер на                  628.00 /шестстотин двадесет и осем лева/.

Претенцията по сметки на съделителят Ц.Н., съдът намира за неоснователна и недоказана. Разпитаните в производството свидетели преразказват твърденията на Н. пред тях, че ищцата му ограничавала достъпа до процесният имот, но в същото време никой от свидетелите не е виждал Н. да посещава имота и да не може да влезе в него поради липсата на ключ или други ограничителни действия от страна на ищцата Б.. В производството от същата бяха ангажирани доказателства, че ищцата притежава други два имота, в които очевидно живее преимуществено, както сочи свидетеля Дочев, П.Б. *** вода, а не в град Исперих, за да се приеме че е ограничила възможността на Н. да достъпне до имота и да го ползва съобразно предназначението му, а го е ползвала само ищцата. Установи се, че ищцата е посещавала имота за да го поддържа, да го почиства и очевидно ако Н. е бил предприел активни действия за контакт със своята леля, той е можел да упражни своите права по отношение на имота съобразно притежаваните от него идеални части. Неговото бездействие в тази насока не може да бъде вменявано в отговорност на другия съделител.     

Воден от изложените съображения и на осн. чл.348 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ делбения недвижим имот, представляващ УПИ VI /шест римско/ образуван от имот 1505 в квартал 143 по действащия ЗРП на град И, ЕКАТТЕ 32874, община И, одобрен със заповед № 25/ 29.01.2001г. на кмета на общината съставляващ имот с административен адрес : град И, ул.“А С №  целия с площ 1.293дка, при съседи : УПИ V от кв.143, УПИ III от кв.143, УПИ XVII от кв.143, УПИ XVI от кв.143, УПИ VII от кв.143 и улица, заедно с построените в него следни сгради : Едноетажна еднофамилна жилищна сграда, Лятна кухня и Стопанска постройка, които са с траен устройствен статут.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.Н.Н. против П.Ц.Б. иск по сметки ищцата Б. да бъде осъдена да му заплати наем за ползване на идеалната му част от процесният имот в размер на 150.00лв. месечно считано от смъртта на наследодателя им – 21.12.2013г. до настоящият момент КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Исперих следващата се ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им, както следва: П.Ц.Б., ЕГН – ********** – сума в размер на  628.00 /шестстотин двадесет и осем лева/ и Ц.Н.Н., ЕГН – ********** - сума в размер на                  628.00 /шестстотин двадесет и осем лева/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Разград.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :