Присъда по дело №1445/2024 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 9
Дата: 25 февруари 2025 г. (в сила от 13 март 2025 г.)
Съдия: Диляна Гладнишка
Дело: 20241630201445
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Монтана, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. А.А
и прокурора П. Ал. П.
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Наказателно дело от
общ характер № 20241630201445 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Т. В., роден на ХХХХХг. в град М. живущ в
град М. работещ, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН, за това, че за
времето от месец май 2023г. до месец август 2024г. включително, в град М.
след като е осъден с Решение № 25/06.03.2023г. по гражданско дело №
20231630100097/2023г. по описа на а Районен съд -Монтана, влязло в сила на
16.03.2023г., да издържа свой низходящ - малолетното си дете М. В. В., ЕГН
********** от град М. като заплаща месечна издръжка на М. С. В., в
качеството й на майка и законен представител в размер на 200 лева месечно,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 16 месечни вноски в общ размер на 3 200 лева - престъпление по чл.
183, ал.1 от НК, като до приключване на съдебното следствие е изпълнил
задължението си и не са настъпили други вредни последици спрямо М. В. В.,
поради което и на основание чл. 183, ал. 3 от НК НЕ МУ НАЛАГА
НАКАЗАНИЕ.
Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15 - дневен срок от днес
1
пред Окръжен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 1445/2024 г. по описа на РС -
Монтана.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура – Монтана, В.Т.В.,
роден на ХХХХХХг. в град М., живущ в град М., работещ, неосъждан, ЕГН
**********, за това, че за времето от месец май 2023г. до месец август 2024г.
включителнов град М., след като е осъден с Решение № 25/06.03.2023г. на РС-
Монтана по гражданско дело № 20231630100097/2023г., влязло в сила на
16.03.2023г. да издържа свой низходящ малолетното си дете М.В.В., ЕГН
********** от град М., като заплаща месечна издръжка на М.С.В. от град М.,
в качеството й на майка и законен представител в размер на 200 лева месечно,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а
именно 16 месечни вноски в общ размер на 3 200 лева-престъпление по чл.
183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителя на Районна прокуратура- Монтана
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия и взема становище, че същото е
доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, но да не му бъде налагано наказание
основание чл. 183, ал. 3 от Наказателния кодекс, тъй като до приключване на
съдебното следствие е заплатил дължимата издръжка.
Подсъдимият се признава за виновен. До приключване на съдебното
следствие представя доказателства, че е заплатил дължимата издръжка. Моли
да не му се налага наказание.
В последната си дума съжалява за извършеното и моли да не бъда
наказван.
Съдът след като прецени становищата на страните и оцени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Т.В.е роден на ХХХХХХг. в град М., живущ в град М.,
работещ, неосъждан, ЕГН **********, средно образование, разведен. Работи в
„Е.“ ООД, град С..
Свидетелката М.С.В. и подс. В.Т.В. били съпрузи. От брака си имат едно
дете - малолетната М.В.В., ЕГН **********. С Решение № 25/06.03.2023г. по
гражданско дело № 97/2023г. по описа на Районен съд - Монтана, влязло в
сила на 16.03.2023г., бракът между тях бил прекратен с развод и
упражняването на родителските права по отношение на М.В.В., ЕГН
ХХХХХХХ е предоставено на свидетелката М.В.. Подс. В.Т.В. бил осъден да
заплаща месечна издръжка за малолетната си дъщеря в размер на 200 лева.
След влизане в сила на Решението на Районен съд -Монтана, подс. В. не е
изпълнението задължението си за издръжка, като не е заплатил 16 месечни
вноски, в общ размер на 3 200 лв.
След образуване на досъдебното производство и привличането на подс. В.
1
В. в качеството му на обвиняем, последният започва да изплаща на части
дължимата месечна издръжка на св. М.В..
В хода на съдебното следствие св. М.В. заявява, че дължимата месечна
издръжка в размер на 3200 лв. е заплатена в цялост от подс. В. В. и няма
задължения към нея.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства, а именно: показанията на св. М.С.В., както и от наличните по
делото писмени доказателства приобщени към доказателствения материал по
делото, по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира с доверие показанията на св. М.В. – пострадала по
делото, която заяви с категоричност, че подсъдимият е изплатил дължимата
издръжка в размер на 3200 лв., както и че продължава да изплаща регулярно
месечната издръжка.
Съдът счита, че останалите доказателсва по делото в своята съвкупност са
непротиворечиви и подкрепят в цялост изложената фактическа обстановка,
поради което счита, че не е необходимо да анализира по детайлно.
При така установената фактическа обстановка, възприета като
релевантна, настоящият състав намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 183, ал. 1 от НК се наказва лице, осъдено да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, което съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски.
От обективна страна безспорно по делото се установи, че с Решение №
25/06.03.2023г. по гражданско дело № 97/2023г. по описа на Районен съд -
Монтана, влязло в законна сила на 16.03.2023г., се установява, че
подсъдимият В. В. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето Д
М.В.В., чрез неговата майка и законен представител М.С.В., в размер на 200
лева. На следващо място от обективна страна се установи, че подсъдимият не
е изпълнил задължението си за периодите за времето от месец май 2023г. до
месец август 2024г. включително, общо 16 месечни вноски, всяка от които по
200 лева или сума в общ размер на 3200 лева. От събраните гласни
доказателства по делото – показанията на св. М.В., майка и законен
представител на малолетното дете М.В., се установява, че подсъдимият е
изплатил дължимото задължения в пълен размер от 3200 лв., посочена в
обвинителния акт.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал, че е задължен да издържа своето дете, като му заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева.
Знанието на подсъдимия, че дължи издръжка за процесните периоди се
извежда от обстоятелството, че подсъдимият е бил осъден със съдебно
решение да плаща издръжка на детето М.В..
По изложените съображения съдът призна подсъдимият за виновен в
2
извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като на основание чл. 183,
ал. 3 НК не го наказа. Както се установи в хода на производството,
подсъдимият е възстановил вредите от престъплението и не са настъпили
други вредни последици за пострадалия.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни