Присъда по дело №35/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимия ***, с ЕГН:
********** от *** за това, че на 06.07.2021г. на път II-11, км 167, свързващ с.
Крушовене и с. Байкал, по посока на движение с. Крушовене, обл. Плевен,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил *** с рег. № ***, след
употреба на наркотични вещества - метамфетамин, амфетамин и метаболит на
тетрахидроканабинола /11-карбокси тетрахидроканабинол/, установено по
надлежния ред с токсикохимична експертиза, извършена в НИК-МВР - гр.
София – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***.
Подсъдимият ***, редовно призован, се явява лично.
За него се явява служебен защитник адв. *** от АК - Плевен.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимият ***, изразяват съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
1

производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага промяна относно взетата мярка за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетелите посочени в
списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:
Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимия чрез неговия защитник е
направено своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което
следва да се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
2

На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимия.
Подсъдимият *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия ***
правата му по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл. 371,
т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимия ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимия ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съм съгласен да не се събират нови доказателства за тези факти.
“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимият *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимия дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
Отговорът на подсъдимия *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласен съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371,
т. 2 от НК.”
3

Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство – пр. преписка № 3911/2021 г. по описа на РП –
Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимия, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимия следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - ,,Лишаване от
свобода“ в размер на 9 месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а от
НК да бъде намалено с 1/3, което на осн. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено
с тригодишен изпитателен срок.
Прави се искане, подсъдимият *** да бъде лишен на осн. чл. 343г от НК
от право да управлява МПС за срок от 9 месеца.
Защитникът на подсъдимия *** – адв. *** от АК – гр. Плевен, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна
на подзащитния му *** на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание. Счита,
че на подзащитния му следва да бъде наложено наказание към минимума,
което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.
По отношение на лишаването от право да управлява МПС, моли съда
също да му наложи минимално наказание, като се приспадне фактически
изтърпяното към настоящия момент.
Защитника на подсъдимия *** – адв. *** счита, че по този начин ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на
чл. 372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от
фактическа страна, така както и се твърди в същия, а именно:
На 06.07.2021г. подсъдимият *** управлявал лек автомобил „***“, с рег.
4

№ *** на път II-11, свързващ с. Крушовене и с. Байкал, в посока с.
Крушовене, обл. Плевен, след като бил употребил алкохол и наркотични
вещества.
На 167-ми км, служители на РУ-гр. Долна Митрополия спрели за
проверка автомобила, управляван от подсъдимия ***, тъй като забелязали, че
няма поставени чистачки на предното обзорно стъкло. В обхвата на
проверката служителите установили самоличността на водача и го тествали на
място с техническо средство за употреба на алкохол. Регистратора на алкохол
тип “Дрегер Алкотест 7410”, с фабр. № 0089 отчел положителен резултат -
0,57 промила. Полицейските служители тествали на място подсъдимият *** и
с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техни аналози.
Регистратора за наличие на наркотично вещество тип Drug Chek 3000 отчел
положителен резултат за употреба на метамфетамин.
На подсъдимият *** бил издаден талон за кръвна проба и му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение / №312580 от
06.07.2021г./.
Подсъдимият *** бил съпроводен до УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ -
гр. Плевен, където му била взета проба за медицинско изследване на кръвта и
урината за наличие на наркотични вещества.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
токсикохимична експертиза, от която е видно, че в предоставената за
изследване проба от кръв на подсъдимия *** се установява наличие на
метамфетамин.
В предоставената за изследване проба от урина на подсъдимия *** се
установява наличие на метамфетамин, амфетамин и метаболит на
тетрахидроканабинола - 11 - карбокси тетрахидроканабинол.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимия ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено относими към фактите, релевантни за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното
от страна подсъдимия *** признание относно всички релевантни факти по
5

обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2
и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и
правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдът е мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл.
373, ал. 3 от НПК, сочи за безспорно установено осъществяването от страна
на подсъдимия ***, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на
06.07.2021г. на път II-11, км 167, свързващ с. Крушовене и с. Байкал, по
посока на движение с. Крушовене, обл. Плевен, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил *** с рег. № ***, след употреба на наркотични
вещества - метамфетамин, амфетамин и метаболит на тетрахидроканабинола
/11-карбокси тетрахидроканабинол/, установено по надлежния ред с
токсикохимична експертиза, извършена в НИК-МВР - гр. София.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и
обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични вещества и
управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно
съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Обективираните в акт за установено административно нарушение серия
GA № 312580/06.07.2021г. данни, както и гласните доказателства, включващи
показанията на свидетелите, сочат по безспорен начин времето и мястото на
извършване на процесното деяние.
Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е
управлявал посоченото моторно превозно средство.
Следователно събрани са безспорни доказателства, че подсъдимият на
инкриминираната дата – 06.07.2021 г. е управлявал моторното превозно
средство след употреба на наркотични вещества.
Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на
наркотични вещества в кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно
разпоредбите на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Метамфетаминът, амфетаминът и тетрахидроканабинолът са
високорискови наркотични вещества и подлежат на контрол съгласно
Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., изменена с
Протокола от 1972г., ратифицирана от РБългария.
В Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите с ПМС № 293/ 27.10.2011г. и съгласно Приложение
№ 1 към чл.З, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и
6

прекурсорите - метамфетаминът, амфетаминът и тетрахидроканабинолът са в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за
движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и
данните за личността му и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността му:
Подсъдимият *** е осъждан, но съдът намира, че той в настоящия
случай се характеризира с ниска стапен на обществена опасност.
Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно
поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил
алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните
последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните
вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за
водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението –
водачи, пътници и пешеходци.
Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на
обществена опасност.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия ***
престъпление са лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева, както и лишаване от право да
управлява МПС.
При определяне наказанието на подсъдимия ***, съдът съобрази
степента на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи
значение за определяне на наказанието, както и с оглед на използваната от
подсъдимия възможност за предварително изслушване, както и направеното
от него самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
Смекчаващи вината обстоятелства- съдът приема като такива- младата
възраст на подсъдимия, искреното му съжаление за извършеното,
направените пълни самопризнания, а като отегчаващи вината обстоятелства,
съдът приема като такива- незачитане на правовия ред, неуважение на
общоприетите ценности в обществото.
7

При така отчетените обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия ***
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца , което на основание
чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 и съдът е
определил наказание лишаване от свобода в размер на 6 месеца , което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Основният критерий за съразмерност на едно наказание лишаване от
свобода, което следва да се наложи, е справедливостта.
На първо място, с така наложеното наказание, съдът цели да
въздействува предупредително върху извършителя на престъплението. Няма
доказателства по делото, от които да се направи изводът, че подсъдимият
следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с което той да
бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото определеното наказание, ще има за
своя последица да мотивира подсъдимия, към спазване на
законите и добрите нрави.
С този невисок размер на определеното наказание, съдът намира, че то
ще допринесе за осъществяване на генералната и специалната превенция и
най-вече със своята неизбежност, така определеното наказание, без излишна
строгост, ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на дееца към
спазване на законите на Република България, поради което и съдът приложи
разпоредбата на условното осъждане, тъй като са налице материалноправните
предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно - подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода, поради което и съдът намира, че с така определеното
наказание ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК. Така отложеното
наказание ще има за основна задача да превъзпита подсъдимия и да действува
като възпиращ фактор на дееца във връзка с евентуално бъдещо престъпно
поведение.
С така наложеното наказание ще се постигнат генералната и
специалната превенция, очертани в нормата на чл. 36 от НК.
С отлагането на наложеното наказание- лишаване от свобода, ще
изиграе ролята на възпиращ фактор по отношение на подсъдимия за
извършване на други престъпления и ще действува преди всичко
предупредително върху него и ще му отнеме възможността да извършва
други престъпления под заплахата, че ако бъдат извършени в изпитателния
срок и са налице всички условия на чл. 68, ал. 1 от НК, той ще трябва да
изтърпи и наложеното му по настоящето производство, наказание от 6
месеца лишаване от свобода.
Освен това, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва да се
даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като
спазва законите в страната.
Освен това, така наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и
предупредително въздействие по отношение на обществото, като от една
8

страна се покаже, че на подсъдимия е наложено наказание за извършеното от
него престъпление, каквато е и основната функция на съда, но от друга
страна, видът и размера на наложеното наказание е съобразено с всички
допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед на неговата
справедливост.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, подсъдимия ***
със снета по делото самоличност е лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 9 /девет/ месеца, считано от датата на
фактическото отнемане на СУМПС - 06.07.2021 г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възлага в тежест на
подсъдимия *** направените в хода на досъдебното производство деловодни
разноски в размер на 564.20 лева, които следва да се заплатят по сметка на
ОД на МВР–град Плевен
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	12
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430200035
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 януари 2022 г.

Присъда по дело №35/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите