Решение по дело №2330/2011 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1702
Дата: 6 декември 2011 г. (в сила от 28 декември 2011 г.)
Съдия: Атанаска Стефанова Букорещлиева
Дело: 20115300102330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2011 г.

Съдържание на акта

 

 

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  №1702

гр.Пловдив,06.12.2011 година

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,гражданско исково отделение,І гр.с.,в публично заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и единадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2330 по описа за 2011г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба ,подадена отГалиана ЕООД,със седалище и адрес на управление :гр.Пловдив,ул.”Галилей”№18, против Б.Д.Я.,ЕГН ********** ***, понастоящем в **** ,с която са  предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба , че с влязла в сила  на 12.07.2011г. присъда №219/ 27.04.2011г. ,постановена по нохд№2070/2011г. на РС-Пловдив,Б.Я. е призната за виновна в това,че за времето от 21-22.05.2010г. в гр.****,с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 28.05.2010г. е поддържала заблуждение у В. С. Т. –служител на „Галиана „ЕООД и А.Т.- **** на „Галиана”ЕООД относно това,че ще заплати закупената от дружеството стока-хранителни стоки и с това е причинила на „Галиана”ЕООД –Пловдив имотна вреда в размер  на 37841,10лв.

Изложени са в исковата молба обстоятелства ,че на 21.05.2010г. ,в склада на дружеството -ищец в ****, ответницата изявила желание да закупи млечни продукти от фирма”Галиана „ЕООД под претекст,че е одобрена да зарежда с млечни продукти болничните заведения в страната -  в градовете ****, ****, **** и др. Заявила,че ще закупи кашкавал и сирене в различни разфасовки ,като посочила,че на 22.05.2010г. ще вземе поръчаната стока и ще я заплати в брой.След заявка от мандра в гр.****,на „Галиана”ЕООД били доставени въпросните продукти-792,60кг- кашкавал „****”, тип”****”;2323,66кг кашкавал тип”****” „****”,тип”****”;1003,66кг сирене „****”;1062,80кг сирене „****”, производство на”****”; 500бр. айран”****”-**** ,опаковка от 500мл. При проведен на 22.05.2010г. телефонен разговор между служителя на дружеството- В. Т. и Я. , последната заявила,че не разполага с пари в брой и затова ще заплати стоката по банков път на 25.05.2010г. В следобедните часове на същия ден,при среща с управителя на „Галиана”ЕООД-А.Т., ответницата потвърдила сериозността на намеренията си за съвместен бизнес и че ще заплати стойността на доставените продукти ,възлизаща размер на 37841,10лв., на 25.05.2010г. Получила договорената стока,но не я заплатила на посочената дата.В хода на наказателното производство се установило,че още в деня на получаване на продуктите,ответницата ги е продала и с получената за тях сума погасила свои стари задължения към трето лице.

Твърди се в исковата молба,че вследствие гореописаното деяние,съставляващо престъпление по чл.211,пр.2 вр. с чл.210 ,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1 от НК ,за което Я. е призната за виновна с влязлата в сила присъда,на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на 37841,10лв. ,представляващи цената на закупената и получена ,но незаплатена от ответницата стока.

С оглед изложените факти и обстоятелства,се иска от съда ,да постанови решение, с което се осъди ответницата да заплати на „Галиана”ЕООД сумата от 37841,10лв.-обезщетение за имуществени вреди ,причинени вследствие извършено от   Б.Д.Я. престъпление,за което същата е призната за виновна и осъдена с влязла в сила  на 12.07.2011г. присъда №219/ 27.04.2011г. ,постановена по нохд№2070/2011г. на РС-Пловдив,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на извършване на деянието 22.05.2010г. до окончателното й изплащане. Заявено е искане за присъждане на разноски.

Ответницата Б.Я. не е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК.В съдебно заседание на 16.11.2011г. същата е заявила,че не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба.Твърди ,че действително дължи на дружеството сума от около 37000лв.,която не е успяла да  заплати поради задържането й. Счита,че върху претендираната сума не следва да се присъждат лихви за забавено плащане.

          Настоящият състав на ПОС,след като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:

Не се спори между страните  и се установява от приложеното нохд№ 2070/ 2011г. на ПРС-VІІн.с. ,че с присъда №219/ 27.04.2011г. ,постановена по това дело,Б.Я. е призната за виновна в това,че за времето от 21-22.05.2010г. в гр.****,с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 28.05.2010г. е поддържала заблуждение у В. С. Т.,ЕГН********** –служител на „Галиана „ ЕООД и А.И.Т.,ЕГН**********- управител на „Галиана”ЕООД-Пловдив относно това,че ще заплати закупената от дружеството стока-хранителни стоки и с това е причинила на „Галиана”ЕООД –Пловдив имотна вреда в размер  на 37842,19лв. ,като посочената вреда е в големи размери и деянието представлява опасен рецидив-престъплението е извършено от Я. ,след като е била осъждана за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,поради  което и на основание чл. чл.211, пр.2 вр. с чл.210 ,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1 вр. чл.29,ал.1,б.”А”от НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58А,ал.1 и чл.54 от НК на същата е определено съответното наказание.Против присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимата,по повод на което е образувано внохд№1029/2011г. на ПОС.По последното е постановено решение №239 от 12.07.2011г.,с което присъдата е потвърдена.

При така установените от фактическа страна  обстоятелства, съдът намира ,че заявената претенция за обезщетение за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД е  основателна,  по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба, всеки е длъжен да поправи вредите,които виновно е причинил другиму.

Фактическият състав , пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи , които трябва да се установят в процеса ,за да се ангажира деликтната отговорност на ответницата: последната да е осъществила деяние в една от двете форми- действие  или бездействие,деянието да е противоправно, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и последното да е извършено виновно.

В конкретния случай,се установява по несъмнен начин от приложеното към настоящото дело нохд№ 2070/2011г. на ПРС ,че производството по последното е приключило с влязла в сила присъда ,съгласно която ответницата е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.211,пр.2 вр. с чл.210 ,ал.1т.5 вр. с чл.209,ал.1 от НК.При тези данни и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК ,според която присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, дали е извършено деянието ,неговата противоправност и виновността на дееца, съдът намира,че се установяват следните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –налице е деяние/действие/,изразяващо се във възбуждане и поддържане на заблуждение у посочените лица ,с цел  деецът да набави за себе си имотна облага ,което  деяние е противоправно и е извършено виновно от Б.Я..

 На следващо място се установява, че в резултат на извършеното от ответницата престъпление  е възникнала щета за дружеството-ищец в размера ,посочен в присъдата.

Силата на присъдено нещо на присъдата, се изразява в нейното установително действие, посочено в чл. 413, ал. 2 от НПК, според който влезлите в сила присъди са задължителни за гражданския съд ,относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието.От това следва, че тя се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и  правната квалификация на деянието, а  в случая и относно съставомерната последицапричинената имуществена вреда и нейния размер. Тъй като измамата е резултатно увреждащо престъпление и законът изисква ,вследствие извършен акт на имуществено разпореждане ,да е настъпила имотна вреда ,то се налага извод ,че е установен и размерът на претърпените вреди-37842,19лв.,както и непосредствената връзка между вредните последици и противоправното деяние.

Следователно, налице са елементите от сложния фактически състав на чл.45 от ЗЗД ,пораждащи отговорността на ответницата за репариране на претърпените отГалиана”ЕООД имуществени вреди.Тъй като се твърди от ищеца в настоящото производство ,че настъпилият пасив за дружеството е 37841,10лв.,като се търси обезщетение в по-нисък размер от  установения  с присъдата по нохд№2070/ 2011г. размер на вредата, следва предявеният иск следва да бъде уважен за претендираната сума.

По отношение претенцията по чл.86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихвата се дължи от деня на забавата,като в чл.84,ал.3 от ЗЗД  е предвидено, че при непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Доколкото в случая ,вредите за ищеца са настъпили в резултат на продължавано престъпление,което видно от съдържанието на присъдата е довършено към 28.05.2010г. ,то следва да се приеме,че от тази дата вземането му за обезщетение за имуществени  вреди е станало изискуемо и е съществувала обективна възможност за него да предяви претенция за защита на своите права  т.е.от тази дата длъжникът е изпаднал в забава.При това положение ,законната лихва върху горепосоченото обезщетение ще се присъди от 28.05.2010г. до окончателното му изплащане,а в останалата част –за периода от 22.05.2010г. до 28.05.2010г. акцесорната претенция ще се отхвърли ,като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 2000лв.-уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПОС дължимата държавна такса по производството в размер на 1513,64лв.

Предвид изложеното ,съдът

 

 

 

                                      Р      Е      Ш       И :

 

ОСЪЖДА Б.Д.Я.,ЕГН ********** ***, понастоящем в ****, да заплати на Галиана”ЕООД,със седалище и адрес на управление :гр.Пловдив, ул.”Галилей”№18,представлявано от А.И.Т.,сумата от 37841,10 /тридесет и седем хиляди осемстотин четиридесет и един лв. и десет ст./лв., представляваща обезщетение за претърпени от дружеството-ищец имуществени вреди,  причинени от измама,за което престъпление по  чл.211,пр.2 вр. с чл.210 ,ал.1,т.5 вр. с чл.209,ал.1 от НК Б.Д.Я., ЕГН ********** , е осъдена с влязла в сила   на 12.07.2011г. присъда №219/ 27.04. 2011г. ,постановена по нохд№2070/2011г. на РС-Пловдив-VІІн.с. ,ведно със  законната лихва върху главницата от 37841,10лв. , считано от 28.05.2010г.  до окончателното й изплащане,като в останалата част, ОТХВЪРЛЯ  иска за  обезщетение за забавено плащане на претендираната сума , за периода от 22.05.2010г. до 28.05.2010г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Б.Д.Я.,ЕГН ********** ***, понастоящем в ****, да заплати на Галиана”ЕООД,със седалище и адрес на управление :гр. Пловдив, ул.”Галилей”№18, сумата от 2000/две хиляди/лв.-разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.Д.Я.,ЕГН ********** ***, понастоящем в ****, да заплати по сметка на  Пловдивския окръжен съд сумата от 1513,64/хиляда петстотин и тринадесет лв. и шестдесет и четири ст./лв.-дължимата държавна такса по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                                                                                    Окръжен съдия: