РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Бургас, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20242120103349 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК: ...................... и съдебен адрес
............................., чрез пълномощник юрисконсулт М. Д., срещу длъжника С. Е. И.А с ЕГН
**********, с която се иска приемане за установено спрямо ответницата съществуването на
вземането на ищеца по сключен Договор за банков кредит № ........................../24.06.2020 г., а
именно: сумата от 2850 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.07.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 465,72 лева, представляваща
възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2023 г., сумата
от 891,84 лева, представляваща наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от договора
за периода от 05.07.2020 г. до 09.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№
4150/2023 г. на БРС. Иска се и присъждане на разноските, сторени в заповедното
производство, както и на тези в настоящото производство. В исковата молба се излагат
твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения
по посочения договор за банков кредит, като банката се явява изправна страна в
правоотношението и е предоставила банков кредит в размер на 2 850 лева, усвоен изцяло на
24.06.2020г. по разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя. Излагат се
твърдения, че усвоеният кредит не е погасяван по главница и лихва и е в просрочие, считано
от 05.07.2020г. Крайният срок за погасяване на задължението е бил 05.06.2023 г., който е
настъпил и вземането е станало изискуемо. Представени са писмени доказателства и се иска
допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват
1
изцяло като неоснователни. Излагат се съображения за недействителност на договора за
кредит поради противоречието му със закона. Посочва, че в процесния договор не е
посочено как е формиран годишния процент на разходите, поради което същият е нищожен
съгласно чл. 22 от ЗПК. На следващо място се твърди, че липсва стандартен европейски
формуляр, поради което потребителят не се е запознал с условията по договора. Сочи се, че
не са спазени законовите изисквания за минимален размер на шрифта на договора и на
всички негови приложения, което е самостоятелно основание за недействителност на
договора. Излага се възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните
вземания. Оспорва се и доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно –
счетоводна експертиза. Иска се отхвърляне на претенциите.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр.
чл. 240 ЗЗД.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 4150 / 2024 г. по описа на БРС, по което е
издадена заповед № 2023 от 11.07.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.417
ГПК, за сумата от 2850 лв. главница и 465.72 лв. – договорна възнаградителна лихва, и
сумата от 891.84 лв. – наказателна лихва. В заповедното производство, при условията на чл.
47, ал. 5 вр. 415 ГПК в указания от съда срок, заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си, който настоящият състав намира за допустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори по делото и се установява от представения договор №
....................../24/06/2020 г. за потребителски кредит от 24.06.2020 г., че ищецът е предоставил
на ответника кредит в размер на 2850 лв., по посочена разплащателна сметка на
кредитополучателя, със срок за погасяване до 05.06.2023г. За ползвания кредит е уговорена
годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент увеличен
с надбавка от 10.2015 пункта. Към датата на сключване на договора прилагания лихвен
процент е в размер на 0.1985 % годишно. В случай на допуснато просрочие над 30 дни
банката едностранно ще увеличи процента с два пункта, съгласно чл. 4.1 от договора.
Размерът на вноските за уговорената главница и лихва са посочени в погасителен план,
приложение към договора. Годишният процент на разходите е определен на 15.46 %.
Съгласно договора за кредит /т.14/ и приложените общи условия /чл.6.1/ неизпълнените
задължения в срок се отнасят от банката в просрочие и се олихвяват с лихвения процент,
приложим за случаите на просрочие – договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка в размер съгласно Бюлетина за лихвите и Договора.
По отношение на валидното възникване на правоотношението съдът намира, че с
положените подписи на страните по договора се установява формалната доказателствена
сила на документа – тъй като изявленията са направени от подписалите го лица. Ето защо,
съдът приема, че договорът валидно обвързва страните по него, ведно с приложенията и
подписаните общи условия, които отговарят на условията за валидност по чл. 10 от Закон за
потребителския кредит.
С оглед задължението на съда за извършване на служебна проверка за валидността на
клаузите от договора, на основание чл.7 ал.3 ГПК, вр.чл.143, ал.2 ЗЗП, съдът намира, че в
случая договорът отговаря на изискванията на закона, като няма основания да се приеме за
нищожен. Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая БРС намира, че не се наблюдават нарушения на императивните разпоредби, като
2
не е налице неяснота по отношение на посочени размерите на лихвения процент и на ГПР,
нито несъответствие с изискването за форма. Ето защо, съдът приема, че не е налице
хипотезата на чл. 143 ЗЗП, клаузите на договора не са уговорени във вреда на потребителя и
не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което възражението за неговата нищожност е неоснователно.
По делото е прието заключението на вещото лице Г. Б., което съдът кредитира изцяло
и от което безспорно се установява размера на задълженията по договора. Според приетото
от вещото лице сумата е постъпила по сметката на длъжника, който не е заплатил нито една
от вноските по погасителния план. В приложение към заключението е подробно изчислен
размера на дължимата възнаградителна и наказателна лихва, която съответства на заявените
от кредитора вземания - 2850 лева, представляваща главница, сумата от 465,72 лева,
представляваща възнаградителна лихва по т. 4 от договора за периода от 05.07.2020 г. до
05.06.2023 г., както и сумата от 891,84 лева, представляваща наказателна лихва за срока на
договора.
При така установените факти и с оглед настъпилия падеж на задълженията, съдът
намира за основателен и доказан иска за заплащане на главницата по договора и уговорената
и незаплатена възнаградителна лихва, съобразно заключението на вещото лице, както и
размера на заявената с исковата молба претенция за наказателна лихва, съобразно
установеното неизпълнение на задължението за погасяване на вноските.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, съгласно представения
списък, възлизащи в размер на общо 729.85 лв., включващи заплатената държавна такса,
възнаграждение за особен представител и вещо лице, както и определеното с оглед правната
и фактическа сложност на спора юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските
направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4150/2023 г. на БРС в размер на общо
134.15 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е. И.А с ЕГН **********, с адрес
.................................., че в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
......................, със седалище и адрес на управление ................................, представляван от
всеки двама от изпълнителните директори: Н. Х. Б., Ч. Г. З., С. А. П. и Р. И. Б., със съдебен
адрес ............................., чрез пълномощник юрисконсулт М. Д., съществува вземане по
сключен Договор за банков кредит № ........................../24.06.2020 г., а именно: сумата от 2850
лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.07.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 465,72 лева, представляваща възнаградителна лихва по т. 4 от договора
за периода от 05.07.2020 г. до 05.06.2023 г., сумата от 891,84 лева, представляваща
наказателна лихва, дължима на основание т. 14 от договора за периода от 05.07.2020 г. до
09.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 4150/2023 г. на БРС.
ОСЪЖДА С. Е. И.А с ЕГН **********, с адрес .................................., да заплати на
3
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ......................, със седалище и адрес на
управление ................................, представляван от всеки двама от изпълнителните директори:
Н. Х. Б., Ч. Г. З., С. А. П. и Р. И. Б., чрез юрисконсулт М.С.Д., сумата от 729.85 лв.
(седемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и пет ст.), представляващи направените по
делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 134.15 лв. (сто тридесет и четири
лева и петнадесет стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 4150/2023
г. на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4