РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120101139 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп", ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление ..............................., чрез адв. З.
Б. от БАК, срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, гр. София,
ЕИК ...................., чрез „Областно пътно управление” – Бургас, ЕИК .................................., с
адрес .........................., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 183,16
лева, представляващи застрахователно обезщетение по щета № ..........................., изплатено
за отстраняване на щети по автомобил „.......................”, модел ..................... с рег. №
...................., настъпили на ................... г., при движение по републикански път ............... след
помпена станция на К., на 2.3 км преди с. П. в посока град К., поради навлизане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която сума е изплатена като
обезщетение въз основа на застрахователен договор за застраховка "Булстрад Каско
Стандарт", сключен между ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" и „И.П.Ш.“ АД,
собственик на автомобила - по застрахователна полица № ...................., със срок на
валидност от 28.06.2024г. до 27.06.2025г. и която подлежи на връщане от ответника, който
отговаря като възложител на дейността по поддръжка на пътя, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на ................... г. на посочения пътен участък, който е
част от републиканската пътна мрежа, и под надзора на ответника, поради необезопасен
пътен участък – дупка на пътното платно – са нанесени щети на лек автомобил
„.......................”, модел ..................... с рег. № ...................., застрахован при ищеца по
1
застраховка “Каско”, валидна към датата на ПТП. Сочи се, че причинените вреди са на
стойност 183,16 лв. и се изразяват в подмяна на предна дясна гума. Ищецът посочва, че е
изплатил застрахователно обезщетение директно на собственика на автомобила „И.П.Ш.“
АД, с платежно нареждане от 19.08.2024 г., приложено към исковата молба, с което е
встъпил в правата на застрахования. Изпратил е покана до ответника за възстановяване на
щетите, но той не заплатил претендираната сума. Сочи, че именно АПИ е пасивно
легитимираният ответник, тъй като стопанисва пътния участък и отговаря за надзора върху
него и е задължен да го поддържа, като възлага дейността по сигнализиране и
обезопасяване, респ. отстраняване на препятствия. Претендира направените по делото
разноски. Ангажирани са доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани и се иска да бъдат
отхвърлени. Сочи, че ищецът не е конкретизирал размерите на неравността и механизма, по
който са настъпили щетите. Сочи, че липсва протокол за ПТП, съставен от компетентните
органи на МВР. Затова счита, че не е установен механизма на настъпването на ПТП и
причинно-следствената връзка между състоянието на конкретния пътен участък и
настъпилото ПТП. Счита за неясно каква е скоростта, с която се е движил водачът на
увреденото МПС. Направено е възражение за съпричиняване. Изложени са съображения, че
процесният пътен участък, на който е станало ПТП, се поддържа от Консорциум
"...................." на основание договор за възлагане на обществена поръчка от 02.07.2024 г.
Затова се иска привличане на участниците в обединението, а именно „Трейс Груп Холд“ АД
и „Пътстрой ВДХ“ ЕАД като трети лица помагачи на страната на ответника. Ангажирани са
доказателства. Претендира разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
По делото са конституирани дружествата „Трейс Груп Холд“ АД със седалище и
адрес на управление ................................ и „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ..............................., като трети лица помагачи на страната на ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представената застрахователна полица № ...................., че между
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и „И.П.Ш.“ АД е сключена имуществена
застраховка „каско“ с предмет лек автомобил, марка „.......................“, модел „.....................“, с
рег. № .................... със срок на валидност от 00:00 ч. на 28.06.2024 г. до 23:59 ч. на 27.06.2025
г.
Видно от описаното в Декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“, управителят на дружеството „И.П.Ш.“ АД М. Н. М. е декларирал,
че на ................... г. при движение по републикански път ..............., след помпена станция на
К., на 2.3 км преди с. П. в посока град К., автомобилът е попаднал в несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. За случилото се не са били уведомени органите на
КАТ.
2
С оглед на настъпилото пътнотранспортното произшествие при застрахователя е
заведена щета № ............................ От представените Опис на претенция № 50-04050-
01061/12.08.2024 г. и Доклад по щета № ........................... е видно, че вредите, нанесени по
автомобила, се изразяват в повреда на предна дясна гума, оценени на обща стойност от
183,16 лв. По делото не се спори, че ищецът е изплатил опредЕ.та сума за ремонт на
застрахованото имущество на увреденото лице, съгласно приложеното преводно нареждане
от 19.08.2024 г.
От страна на ищеца е била изпратена регресна покана до Областно пътно управление
на АПИ, в която се сочи, че застрахователят е изплатил обезщетение за нанесените
имуществени вреди, с което е встъпил в правата на застрахования срещу ответника и се
претендира плащане на сумата. Поканата е получена на 11.11.2024 г., видно от представената
обратна разписка.
Мястото, на което се е осъществил процесният инцидент, е част от републиканските
пътища на територията на Югоизточен район, поддържането на който е възложено на
Консорциум „....................“ на основание Договор за възлагане на обществена поръчка РД-
38-6/02.07.2024 г. и по делото са конституирани като трети лица помагачи дружествата
„Трейс Груп Холд“ АД и „Пътстрой ВДХ“ ЕАД.
По делото е разпитан като свидетел водачът на автомобила М. М., който посочва, че
във въпросния участък не е имало поставени обозначения за препятствия или знаци за
ограничаване на скоростта. Същият заявява, че се е движел със скорост от около 80-90 км/ч.
и за да направи път на изпреварващ го автомобил, не успял да избегне дупката, намираща се
вдясно на платното. След преминаване през дупката предната дясна гума се спукала, а
джантата – изкривила. Водачът и другата свидетелка по делото слезли от автомобила, за да
подменят гумата с резервната, и се прибрали.
Разпитана е и Ц. М., която стояла на задната седалка в автомобила. Същата не си
спомня къде точно се е намирала дупката, тъй като към този момент била задрямала, но
усетила пропадането на автомобила. Свидетелката също потвърждава, че гумата е била
спукана и се наложило нейното подменяне.
От заключението на вещото лице по допуснатата авто-техническа експертиза се
установява, че произшествието е било предотвратимо, при условие, че скоростта на
автомобила е била в рамките на разрешената за участъка 40 км/ч. В съдебно заседание
уточнява, че пътнотранспортното произшествие се е случило в участък, за който важи
ограничение на скоростта от 40 км/ч, въведено със знак В26, което се установява от
справката за пътната маркировка в района, представена от АПИ, както и от снимка,
направена от приложението Google Earth за съпоставка. В заключението експертът
категорично е посочил, че ако водачът е съобразил скоростта на автомобила с пътната
сигнализация за участъка от 40 км/ч, то ПТП не би настъпило, при условие, че гумата към
момента е била с нормално налягане.
Съдът, като взе предвид установената фактическа обстановка и съобрази
3
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За да
встъпи застрахователят в правата на увреденото лице и да упражни правото си на регрес
срещу причинителя на вредата, следва да е налице договор за застраховка между
пострадалия и застрахователя-ищец и да е настъпило застрахователно събитие, от което са
произлезли вреди, възстановени с изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест застрахователят следва да установи
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “каско” с предмет
увредения автомобил, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие към
датата на застрахователното събитие, както и фактическият състав на непозволеното
увреждане - претърпените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно –
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, свързано със стопанисването на
пътната мрежа от ответника, както и че на собственика на автомобила е изплатено
обезщетение в претендирания размер.
Безспорно е по делото обстоятелството, че между собственика на застрахованото
имущество и застрахователя към датата на настъпване на ПТП съществува валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка “каско”.
Настъпването на процесното произшествие на ................... г. и на участието на водача
на автомобила в него е установено от представените по делото писмени и гласни
доказателства – образуваната при застрахователя преписка и изложените от свидетелите
показания, които съдът кредитира като последователни и съответстващи на останалата
доказателствена съвкупност.
Съгласно чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат
в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Мястото на ПТП е път от републиканската пътна мрежа,
стопанисван от ответната агенция, следователно същата носи отговорност за поддържането
на пътното платно и следва да отговаря за вредите, нанесени на движещите се автомобили,
произлезли от неподдържането й във вид безопасен за движение. Затова с плащане на
застрахователното събитие, на основание чл. 410 ГПК ищецът е встъпил в правата на
застрахования срещу ответната АПИ, стопанисваща пътния участък.
По направеното възражение за съпричиняване съдът намира същото за основателно и
доказано.
С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза, ценено изцяло като безпристрастно и компетентно изготвено, съдът приема, че
макар и от застрахователното събитие да са произлезли щети, същите не са единствено в
пряка и непосредствена връзка със съприкосновението на гумата на автомобила и
4
намиращата се на пътното платно неравност – дупка. Причината за настъпване на
произшествието, повредената предна дясна гума, се явява в причинна връзка с поведението
на водача на автомобила, а именно движението с несъобразена скорост процесния участък.
Движението със скорост от около 85 км/ч, за която самият водач посочва, се явява
несъобразена с поставения пътен знак В26 за забрана на движение със скорост над 40 км/ч. В
посоката на движение на автомобила не е имало поставен знак, отменящ забраната. Според
заключението на вещото лице уврежданията не биха настъпили, в случай, че автомобилът се
е движил с разрешената скорост. Следователно е налице пълно съпричиняване, което е
основание за изключване изцяло отговорността на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат направените по делото разноски от ответника в размер на общо
400 лв., включващи възнаграждение за вещо лице от 300 лв. и 100 лв. юрисконсулстско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление ..............................., срещу Национална
агенция “Пътна Инфраструктура”, със седалище гр. София, ЕИК ...................., адрес
................................., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
183,16 лева, представляващи регресна претенция за плащане на застрахователно
обезщетение по щета № ..........................., изплатено за отстраняване на щети по автомобил
„.......................”, модел ..................... с рег. № ...................., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК ....................., със седалище
и адрес на управление ..............................., да заплати на Национална агенция “Пътна
Инфраструктура”, със седалище гр. София, ЕИК ...................., адрес .................................,
сумата от 400 лв. (четиристотин лева) – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Трейс Груп Холд“ АД със седалище и
адрес на управление ................................ и „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ............................... като трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5