Решение по дело №2513/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 71
Дата: 16 януари 2019 г.
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20185300502513
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    71

                                гр.Пловдив 16.01.2019г.

 

 

 

 

                     В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

             Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,гражданско отделение в открито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                      ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2513/2018г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

              Обжалвано е решение №3096/06.08.2018г. по гр.д.№1498/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е отхвърлена искова претенция с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот,находящ се в гр.****,представляващ дворно място от 500кв.м.,ведно с построената в него двуетажна сграда със застроена площ от 216,62кв.м.,състояща се от първи партерен етаж,представляващ магазини и втори жилищен етаж,като е претендирана сума за периода 01.01.2015г.-01.01.2018г. за жалбоподателя В.В. в размер на 10833,21лв.,от които 9000лв. обезщетение за ползването на имота за горепосочения период и лихва за забава за същия период в размер на 1833,21лв.,както и за жалбоподателите Б.З.,С.З. и Й.З.-Д. също за посочения период в размер на общо 9000лв.,както и лихва за забава в размер на 1833,21лв. за същия период.Недоволни от така постановеното решение са останали ищците в първоинстанционното производство и молят решението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да се постанови друго такова,с което исковата претенция да се уважи.Навеждат доводи,че първоинстанционния съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства,поради което е постановил неправилно решение.Освен това навеждат доводи,че неправилно са били предадени ключове от процесния имот на лица без представителна власт.

                Въззиваемите чрез процесуалния си представител адв.М. считат решението за правилно и законосъобразно и като такова молят същото да се потвърди.В отговора си навеждат доводи,че същите не са дали повод за претендиране на обезщетение,тъй като са предоставили възможност за ползване на имота на останалите съсобственици.

                 Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:

                 Ищците и ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот,като в делбено производство с влязло в сила решение за жалбоподателя В.В. е определена квота в размер на 3/10 ид.части от имота,за жалбоподателите Б.З.,Ст.З. и Й.З.-Д. са определени общо 3/10 ид.части,а за ответниците Кр.Т. и Ив.Т. са определени по 1/5 ид.части.

                   Не  е спорно,че между страните е имало предходни производства по чл.31,ал.2 от ЗС,като с решение по гр.д.№6853/92г. по описа на РС-Пловдив,ХVI гр.с-в ответниците са били осъдени да заплатят обезщетение за ползване на имота за периода 24.07.2000г.-12.09.2002г.,отново с решение по гр.д.№2995/2009г. по описа на РС-Пловдив ответниците отново са били осъдени да заплатят обезщетение за ползването на имота за периода 28.09.2006г.-28.09.2009г.,но с решение по гр.д.№4923/2011г. по описа на РС-Пловдив е бил отхвърлен иска със същата претенция за ползването на имота за периода 28.09.2009г.-07.03.2011г.

                  По делото е представена нотариална покана от К.Т. и И.И.Т. от 02.08.2010г.,от която е видно,че ответниците са уведомили ищците,че северната част от втория жилищен етаж е свободна и същата може да се ползва от тях.Представен е също така отговор на нотариална покана от 2013г.,в която ответниците също така са заявили,че северната част може да се ползва от ищците,като още през 2009г. са предоставили достъп до жилището на ищците,като този отговор е бил връчен на ищеца Б.З..

                  По делото също така са представени два броя разписки,от които е видно,че на 05.11.2015г. лицето В. Н.,който е бил свидетел в първоинстанционното производство,е получил ключ за жилището,както и на 08.05.2016г. на Ю. В.,дъщеря на ищеца В.В. също е бил връчен ключ за имота.

                  В първоинстанционното производство са разпитани св.В.,която е съпруга на ищеца и от нейните показания се установява,че за процесния период съпругът й нямал достъп до жилището,както и че от 1990г. насам той не е влизал в имота.Заявява,че през 2016г. дъщеря й Ю. В. й дала ключ за жилището,но това обстоятелство не е било известно на ищеца В.В..

                   Другият разпитан св.В.Н. сочи,че през 2015г. бил изпратен от Б.З. на оглед на жилището и евентуално извършване на ремонт,като тогава му бил предаден ключ за жилището и ответниците му заявили,че могат да останат в имота,но същия бил много порутен.Когато свидетеля Н. бил в имота ищеца Б.з. идвал веднъж.

                    От страна на ответниците в първоинстанционното производство е бил разпитан св.Д.,която е съсед на имота и същата заявява в показанията си,че северния апартамент бил свободен,като ответниците ползвали южния апартамент и че още през 2010г. ответницата Т. искала да даде ключ за жилището на ищците,но те отказали.Имота бил в много лошо състояние.

                     При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди поради следното:

                     Съгласно разпоредбата на чл.31,ал.2 от ЗС,когато общата вещ се използва само от някой от съсобствениците,той дължи обезщетение за времето,през което е ползвал вещта на другите съсобственици.На първо място видно от представените доказателства става ясно,че страните по делото са съсобственици,тъй като има влязло в сила решение за делба на имота и на същите са определени съответните квоти.До делба е допуснат точно този имот.Следователно страните имат качеството на съсобственици по отношение на вещта.На второ място необходимо е да има покана за заплащане на обезщетение за ползването на имота,като такава е представена по делото,а и има влязли в сила решения по предходни спорове между страните на същото основание,като в практиката се приема,че веднъж отправена поканата важи безсрочно,до прекратяване на съсобствеността.На трето място следва да се изследва въпроса относно факта дали на ищците е бил предоставен достъп до имота или същите са били препятствани да го ползват.

               От представените отговори на нотариални покани става ясно,че ответниците са предоставили за ползване на ищците една част от имота,като не може да се приеме твърдението на ищците,че ответниците не могат да сочат коя част от имота може да им се предостави,тъй като същите не са влезли в имота,за да е налице спор относно факта коя част от имота ще се ползва от едните и коя част от другите.Освен това ответниците са предоставили ключ от имота и са дали възможност на ищците да влязат в имота и да го обитават както намерят за добре.Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.В. в частта,в която същата сочи,че съпругът й не бил допускан до имота,тъй като независимо от това,че дъщерята на ищеца В.В.-Ю.В. не е била упълномощена да получи ключ за процесния имот и баща й не е узнал за предаването му,този ключ не е бил върнат на ответниците,поради което навежда на довода,че същия е узнал за предаването му.Освен това и другият ищец Б.З. също е бил уведомен за получаването на ключ от жилището,тъй като там се е помещавала групата,която същия е изпратил да ремонтира имота по показанията на св.В.Н.Следва да се посочи също така,че ищецът Б.зеноградски е бил призован по реда на чл.176 от ГПК да даде показания във връзка с факта дали му е бил предаван ключ от имота,като той не се е явил и съдът е приел,че този факт е доказан по реда на чл.176,ал.3 от ГПК.Следователно може да се приеме,че дори и да няма упълномощаване от страна на ищците някой от получателите на ключ да го получи,то няма и отказ от този факт,което пък навежда на мисълта,че ответниците не са дали повод с поведението си за завеждане на иска,тъй като не са препятствали по никакъв начин ищците да ползват имота.

                 Ето защо решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

                 Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемите и такива са направени в размер на по 800лв. за всеки от тях,поради което следва да им се присъдят.

                 Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                               Р   Е   Ш   И:

            

              ОСТАВЯ В СИЛА решение №3096/06.08.2018г. по гр.д.№1498/2018г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в.

                  ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН-**********,Б.З.З. с ЕГН-**********, С.З.З. с ЕГН-********** и Й.Ж.З.-Д. с ЕГН-**********,всички със съдебен адрес:г*** чрез адв.И.П. да заплатят на К.И.Т. с ЕГН-********** и И.И.Т. с ЕГН-********** *** направените от тях разноски по делото в размер по на 800лв./осемстотин лв./ за всеки един от тях за адвокатско възнаграждение.

                   РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                  Председател:                                                       Членове: