№ 642
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000748 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „БУЛГАРТРАНСГАЗ“-ЕАД чрез пълномощника му юрк.
Н. П. против решение №870 от 17.06.2025г. на СГС, ТО, VI-2 състав,
постановено по т.д.№ 487/2024 год., с което са уважени предявените от
„ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД срещу ищцовото дружество искове с правно
основание чл.266,ал.1 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и „БУЛГАРТРАНСГАЗ“-ЕАД е
осъдено да заплати на ищеца сумите както следва:
- 30 000 лв. - частичен иск от 74 544 лв. с ДДС, представляващи
увеличената цена на СМР в резултат на инфлация по Договор
№4762/02.11.2020 г., сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП с предмет „КС
Кардам - 1" и „КС Кардам - 2" - текущ ремонт чрез подмяна на
антикорозионното покритие на входно - изходни шлейфи", заедно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на
исковата молба до окончателното й изплащане;
- 4 283, 69 лв. - аксесорен иск, представляващи мораторна лихва
върху претендираната главница по Договор № 4762/02.11.2020 г.;
- 30 000 лв. - частичен иск от 121 990,13 лв. с ДДС, представляващи
увеличената цена на СМР в резултат на инфлация по Договор
1
№4813/17.12.2020 г., сключен на основание чл.112, ал.1 от ЗОП, с предмет:
„Преизолиране на МГ-север в участъка КС „Полски Сеновец" - КВ „Патреш"
на територията на СЗЕР „Ботевград", заедно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното й изплащане;
- 4283, 69 лв. - аксесорен иск, представляващи мораторна лихва
върху претендираната главница по Договор № 4813/17.12.2020 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са
изложени подробни и конкретни доводи за това.
Намира за необоснован и в противоречие със закона извода на съда,
че изменението в цената на сключен договор за обществена поръчка по
чл.117а от ЗОП е приложимо при наличие на инфлация, която е обективен
икономически процес, поради което и съгласие с изменението от страна на
възложителя не е необходимо.
В случая става въпрос за обществени поръчки, които се уреждат по
силата на специалния закон ЗОП, който дерогира общия ред по ЗЗД и ТЗ по
отношение на сключването, изменението и прекратяването на сключените
между страните договори. За да бъде допустимо изобщо изменение на цената
на договор, сключен след проведена обществена поръчка, следва
кумулативно да са налице предпоставките, предвидени в чл.117а, ал.1 от
ЗОП, а именно: да са налице обстоятелства по чл.116, ал.1, т.2 и/или 3 от ЗОП
и да има инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни
стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора.
Твърди, че всички предвидени в чл.116 от ЗОП основания за
изменение на договора са само правни възможности за неговото изменение,
които могат да се реализират само ако двете страни постигнат съгласие за
подобно изменение.
Жалбоподателят излага доводи, че разпоредбите на чл.117а ЗОП и
чл.116 от ЗОП уреждат предпоставките и условията, при които е допустимо
страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на
договора за обществена поръчка. При наличието на тези предпоставки не
възниква субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на
възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а
възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на
съгласие за изменение на цената. В конкретния случай такова съгласие не било
постигнато.
Неправилно съдът приел, че в Методиката, приета с ПМС № 290 от
27.09.2022 г., не се съдържат ограничения относно етапа на изпълнение на
договора за възлагане на обществена поръчка, за да възникне правото на
индексация в полза на изпълнителя, нито се поставя допълнително изискване
2
стойността на извършените СМР да не е заплатена от възложителя към датата
на подаване на искането за индексация. Неправилен бил изводът, че
независимо, че договорът е изцяло изпълнен, това не препятства
приложението на индексацията. Счита, че изменение на договор и в частност
цената по него, е възможно само при наличието на действащ договор. В
конкретния случай изпълнението и на двата договора е приключило и същите
са прекратени.
Твърди, че целта на ретроактивното действие на Методиката за
периода 30.06.2021 г. - 30.09.2022 г. е именно да бъде дадена възможност да
бъдат завършени дейностите по текущи и действащи договори и да се
обезпечи успешната им реализация, като Методиката не обхваща вече
приключили договори.
Неправилно съдът приел, че изискването за наличие на финансов
ресурс се отнася само за договори, които все още не са сключени и
възложителите следва да индексират цената ex lege, независимо дали имат или
не финансов ресурс; че последната редакция на чл.117а от ЗОП е
неприложима, защото не може да урежда заварени правоотношения и няма
ретроактивно действие.
Необоснован бил изводът на съда, че в правната сфера на
изпълнителя е възникнало правото да получи увеличен размер на
възнаграждението за изпълнени по всеки един от двата договора СМР поради
значително нарастване на цените на строителните материали, чието
използване е било необходимо при реализацията на договорените видове и
количества СМР. Доколкото посочената разпоредба недвусмислено препраща
към хипотезите по чл.116 от ЗОП, то би следвало от страна на изпълнителя
да бъде обосновано и доказано, че са налице обстоятелства, които налагат
промяна в цената, предвид което преценка за наличието на такива
обстоятелства подлежи на изследване за всеки конкретен договор. Счита, че за
да бъде налице необходимост от индексация, в резултат на инфлация, следва
да е доказано от страна на ищеца, че за него е налице реална загуба от
изпълнението на съответния договор (стопанска непоносимост, произтичаща
от изпълнението на договора). В противен случай би се стигнало до
неоснователно обогатяване от страна на дружеството-изпълнител за сметка на
неправомерно разходвани от възложителя публични средства.
Твърди, че Методиката не се класифицира като нормативен акт в
строго правен смисъл. Тя представлява документ, който дава насоки и правила
3
за прилагане на конкретен закон или други нормативни актове. В този смисъл
Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в
резултат на инфлация съдържа само конкретния механизъм за
определяне/актуализацията на цените по договор за обществена поръчка при
наличие на предпоставки за това. За да са налице предпоставките по чл.117а,
ал.1 от ЗОП, във вр. със систематично свързаната разпоредба на чл.116, ал.1,
т.3 от ЗОП, е необходимо, освен дейностите да са изпълнени след 30.06.2021
г. /според § 4 от ПЗР към Методиката/, и промяната в цените на основни
стоки и материали да е от такова естество, че да нарушава
еквивалентността на насрещните престации.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции
като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца
„ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Л. С., в който се
излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба, като
напълно се споделят мотивите на обжалваното решение.
Ищецът твърди, че не намира правна опора твърдението на
жалбоподателя, че за изменение на цената на договор за обществена поръчка е
необходимо съгласие на възложителя и че чл.117а ЗОП не създава субективно
право на изпълнителя. Разпоредбата на чл.117а от ЗОП урежда до каква степен
и до какъв праг могат да се предвиждат изменения на първоначалния договор
за обществена поръчка при наличие на инфлация, която представлява
обективно състояние. Разпоредбата е императивна и специална спрямо ЗЗД и
ТЗ, тъй като се отнася до разходването на публични средства. Правилно съдът
приел, че изменението в цената по чл.117а от ЗОП е приложимо при наличие
на инфлация като обективен икономически процес и не изисква съгласие от
страна на възложителя. Правото на индексация не е предвидено като правна
възможност, която да зависи от волята на възложителя.
Твърди, че фактът на приключило изпълнение на договора, както е в
процесния случай, не препятства приложението на института. Увеличението
на цените на материалите в строителството обективно е довело до възлагане
на последиците от това увеличение само върху страната-изпълнител, което е
нарушило равнопоставеността на страните и еквивалентността на дължимите
престации.
Намира за необосновани доводите на въззивника, че изменение на
цената на договор е възможно само при наличие на действащ договор, чието
изпълнение не е приключило. Методиката за изменение на цената на договор
за обществена поръчка в резултат на инфлация не съдържа ограничения
относно етапа на изпълнение на договора. Съгласно § 4 от ПЗР на Методиката,
на изменение подлежат цените за извършени дейности, приети след
4
30.06.2021 г. по договори за обществени поръчки и рамкови споразумения за
строителство. Фактът, че двата договора са изцяло изпълнени и разплатени,
не препятства приложението на индексацията, тъй като фактическото
изпълнение и приемане на всички възложени СМР е след 30.06.2021 г.
Оспорва твърдението на жалбоподателя, че изискването за наличие
на финансов ресурс, въведено с изменението на чл.117а ЗОП от 22.12.2023 г., е
приложимо и към заварени правоотношения. Споделя извода на съда, че
Законът за изменение и допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 88 от 2023 г„ в сила от
22.12.2023 г.) не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна сила на
новата редакция на чл.117а ЗОП. Поради това, за заварените правоотношения,
каквито са процесиите договори, сключени през 2020 г., следва да се приложи
редакцията на чл.117а ЗОП в сила от 05.08.2022 г„ която не поставя такова
условие.
Оспорва твърдението на жалбоподателя за липса на доказателства за
значително нарастване на цените на строителните материали и нарушение на
еквивалентността на престациите. Тези твърдения били в противоречие със
събраните по делото доказателства и заключението на Комплексната съдебно-
техническа и икономическа експертиза. Моли за потвърждаване на решението
като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и
събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е правилно и съобразено със
закона. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи
на съда се основават на установените фактически обстоятелства и
разпоредбите на материалния закон. Изложените мотиви напълно се споделят
от този състав, поради което и с оглед предоставената процесуална
възможност на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към тези
мотиви. Във връзка с наведените в жалбата доводи въззивният съд намира
следното:
Видно от данните по делото, фактите не са били спорни между
страните.
Между страните няма спор относно проведената обществена
поръчка, сключването на двата договора съответно от 02.11.2020 г. и от
5
17.12.2020 г. с определения изпълнител /ищеца/, предмета на договорите и
тяхното съдържание. Не се спори относно общата стойност на договорите,
сроковете за изпълнение, приемането на изпълнението от възложителя. Няма
спор, че дейностите по договора от 02.11.2020г. били изпълнени от ищеца през
месеците септември-ноември 2021г., а тези по договора от 17.12.2020г. - през
месеците август-септември 2021 г., т.е. изпълнени са след 30.06.2021г.
Възложителят-ответник ги приел без да има забележки по тях, а дължимите
според договорите суми били разплатени от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД в
полза на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Обектите са въведени в експлоатация.
Видно от представените два броя удостоверения, издадени на
31.05.2022 г. и 14.06.2022 г. от възложителя по двата договора за обществена
поръчка - „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД, дейностите по договорите са били
изпълнени точно, качествено и в срок, като са спазени приложимите
технологични и нормативни изисквания, като същите са приети с
подписване на констативни протоколи за установяване годността за
ползване на строежа, датиращи от 10.12.2021 г.
Според ищеца, периодите на изпълнение на дейностите по двата
договора попадат в рамките на времето, предвидено в § 4, във връзка с § 1, § 2
и § 3 от Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в
резултат на инфлация, приета с ПМС № 290 от 27.09.2022 г.
Не се спори, че с две нотариални покани от 18.01.2023г., връчени на
ответника „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД чрез нотариус А. Б. с per. № ***, във
връзка със сключените между тях и изпълнени договори за обществена
поръчка, позовавайки се на ПМС № 290 от 27.09.2022 г. на Министерски съвет
и приетата с него Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация, която действа, считано от
30.09.2022г. и намира общо приложение към всички договори за
строителство, целяща да постигне частична компенсация на разликата в
цените на основните стоки и материали, които формират общата стойност на
договора за строителство, ищецът-изпълнител по договорите е поискал
заплащане на индексация по двата договора чрез прилагане на заложения в
Методиката коефициент на изменение, като е посочена конкретно по двата
договора увеличената стойност на извършените и приети СМР. Даден е 10-
дневен срок за разплащане на така индексирания размер на изпълнените и
приети дейности по двата договора. И двете Нотариални покани са връчени на
„БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД на 18.01.2023 г., като в посочения срок липсват
данни възложителят да е заплатил исканата индексация на възнаграждението
по двата договора.
6
По делото е допусната и приета комплексна съдебно - техническа
и икономическа експертиза, която установява, че увеличението на цените
на изпълнените СМР по всеки един от двата договора е настъпило в
резултат на генерираната инфлация, която е пресметната съгласно
правилата, заложени в Методика за изменение на цената на договор за
обществена поръчка в резултат на инфлация от 27.09.2022 г. от ВЛ, изпълнило
икономическата част на експертизата, е както следва :
1./ по Договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г. стойността на
индексация на цените е общо в размер на 74 544,02 лв. с ДДС ;
2./ по Договор за обществена поръчка от 17.12.2020 г. стойността на
индексацията на цените е общо в размер на 121 990,13 лв. с ДДС.
В допълнителното заключение на тази експертиза е изяснено какво е
равнището на цените на основните материали, които са вложени при
изпълнението на двете обществени поръчки, определени към момента на
възлагането им /месеците - април и май 2020 г./, както и равнището на тези
цени, но определени към момента на влагане на необходимите материали при
изпълнението на дейностите по двете възложени обществени поръчки.
Спорът по делото, пренесен и пред въззивния съд е има ли право
изпълнителят да получи за изпълнената от него и приета работа увеличение
на вече заплатеното възнаграждение, в резултат на инфлация.
Спорен също е въпросът следва ли автоматичното приложение на
чл.117а от ЗОП, без да е нужно съгласието на страните за изменение на
договора, респективно приложима ли е законовата разпоредба към процесния
договор. /В тази връзка, на настоящия съдебен състав е известно Определение
№ 3017/27.10.2025 г. по т. д. № 964/2025 г. на ВКС, I т. о., с което по спорния
въпрос е допуснато до касационно обжалване решение на Апелативен съд
Бургас по т. д. 145/2024 г. /
Претенцията на ищеца намира основанието си в разпоредбата на
чл.117а от ЗОП (приета с ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 5.08.2022 г.). Ал.1 в
първоначалната й редакция гласи, че в случаите по чл.116, ал.1, т.1,2 и 3 ЗОП
изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на
инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки и
материали, които формират стойността на договора, се извършва съгласно
методика, одобрена с акт на Министерския съвет. В случая е транспонирана
разпоредбата на чл.72 от Директира 2014/24/ЕС/.
А разпоредбите на чл.116, ал.1, т.2 и т.3 предвиждат, че договорите за
7
обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни
когато:
т.2 - поради непредвидени обстоятелства е възникнала необходимост
от извършване на допълнителни доставки, услуги или строителство, които не
са включени в първоначалната обществена поръчка, ако смяната на
изпълнителя е невъзможна поради икономически или технически причини
или би предизвикала значителни затруднения;
т.3 - поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа
възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от
изменение, което не води до промяна на предмета на договора.
В случая, с оглед твърденията на ищеца, претенцията му се основава
на предпоставките, визирани в чл.117а, във вр. с чл.116, ал.1, т.3 от ЗОП,
доколкото те се свеждат до твърдения за настъпили непредвидими
обстоятелства, довели до драстично увеличение на цените, с оглед настъпили
инфлационни процеси.
Параграф 2 от ПЗР на ЗОП предвижда, че Методиката по чл.117а, ал.
1 се прилага и при изменение на договори за обществени поръчки или рамкови
споразумения на основание чл.116, ал.1, т.2 и3, сключени преди влизането в
сила на този закон. Следователно на посочената разпоредба е придадено
обратно действие и спрямо договори и рамкови споразумения, сключени
преди влизане в сила на изменението – 05.08.2022 г., а това означава и такива,
които са приключили поради изпълнение в предвидения срок, прекратени.
Следователно процесните договори, сключени съответно на 02.11.2020г. и
17.12.2020г. попадат в обхвата на разпоредбата на чл.117а ЗОП.
Възраженията на въззивника в тази насока, свеждащи се до
неприложимост на Методиката, респ. чл.117а от ЗОП поради прекратяване на
договорната връзка в предходен момент – поради пълно изпълнение и
разплащане на договорите, са неоснователни, доколкото за приложението на
чл.117а, ал.1 ЗОП е предвидено обратно действие /§2 от ПЗР ЗОП,
включително и по смисъла на § 2 и § 3 от ПЗР Методиката/.
В чл.1 и 2 от Методиката е посочено, че същата регламентира начина
на изменение на цената на договор за ОП в резултат на инфлация, като е
определен и приложим коефициент на тежест на строителните материали в
себестойността на различните видове строежи, като коефициентът се прилага
8
към стойността на целия договор. С §2 е определена и началната дата на
наличие на инфлация – 31.12.2020 г., като в §4 е посочено, че на изменение
подлежат цените на извършени дейности, приети след 30.06.2021 г.
Несъмнено дейностите по процесните два договора са извършени и приети
след 30.06.2021г. - дейностите по договора от 02.11.2020г. били изпълнени от
ищеца през месеците септември-ноември 2021г., а тези по договора от
17.12.2020г. - през месеците август-септември 2021 г., което се установява
безспорно и от заключението на съдебната експертиза. В Приложение към
чл.3 са посочени и индексите на цени на производител на вътрешния пазар на
строителни материали за 2020, 2021 и 2022 г.
Вярно е, че поначало договорите за обществена поръчка не могат да
бъдат изменяни, освен в изрично изброените в разпоредбата на чл.116 ЗОП
хипотези и условия. В случая съдът намира, че е налице хипотезата на
чл.116,ал.1,т.3 - поради обстоятелства, които при полагане на дължимата
грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от
изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото
споразумение. Не се е твърдяло възложителят да не е положил дължимата
грижа или да е могъл да предвиди инфлационните процеси, като
същевременно се твърди оскъпяване на изпълнената по договора работа,
поради инфлация. Следователно не е налице промяна на предмета на
договора, а се касае до обективни обстоятелства – наличие на инфлация, чието
настъпване е поставено извън волята на която и да е от страните по договора.
Именно по тази причина не би могло да бъде споделено становището
на въззивника, че посоченото изменение може да бъде осъществено само с
негово съгласие. Подобно съгласие в закона не е предвидено, така както е
предвидена възможност само за възложителя да прекрати сключен договор за
обществена поръчка, отново само в изчерпателно посочени хипотези (чл.118
ЗОП). С разпоредбата на чл.117а ЗОП е извършено разпределение на риска от
протичащите инфлационни процеси, без това разпределение да е предвидено
като възможност, зависеща от волята на страните.
Ето защо и при непостигнато съгласие с възложителя, не следва да се
отрече възможността чрез намесата на съда да се приведе правното положение
в съответствие с промените в обективните икономически обстоятелства,
настъпили в периода от сключването на договора и изпълнението на
задълженията по него, и по този начин да се избегне един противен на
9
справедливостта и добросъвестността стопански и правен резултат. Именно
поради това приключилото изпълнение на договора не препятства
приложението на института, тъй като увеличението се свързва с приетите
изменения в закона, на които е придадено обратно действие. Приключването
на работата по договорите и нейното приемане не заличава извършването й.
Увеличението на цените на материалите в строителството обективно е довело
до възлагане на последиците от това увеличение само върху страната -
изпълнител, което е нарушило равнопоставеността на страните и
еквивалентността на дължимите престации. Принципът на добросъвестността
изисква да не се нарушава равновесието при упражняването правата и
задълженията на съконтрахентите, което би довело до неравноправие,
евентуално и до неоснователно обогатяване на една от страните. С
договорения в чл.117а ЗОП компенсаторен механизъм се запазва
равностойността на престациите, като изменението на цената е резултат от
настъпило изменение в стойността на компонентите, формиращи стойността
на договора. Изтичането на срока на договора не погасява права, възникнали
преди този момент. Именно по тази причина на разпоредбата на чл.117а ЗОП
и на Методиката е придадено обратно действие. В допълнение е и фактът, че в
Методиката за начална дата на наличие на инфлация е посочена 31.12.2020 г.
Следователно инфлация е била налице и през периода на действие и
изпълнение на процесните два договора, поради което възможността за
нейното съобразяване посредством предвидения в Закона механизъм не може
да бъде отречена. Според §4 от Методиката, на изменение подлежат цените за
извършени СМР, приети след 30.06.2021 г., следователно стойността на
извършените по процесните договори СМР, които са приети след 30.06.2021 г.,
също подлежи на изменение. След като Методиката се прилага по отношение
на СМР, които са приети дори преди приемането на чл.117а ЗОП и на
Методиката, то очевидно приключването на изпълнението на СМР, не
изключва възможността за индексация.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, касаещи
предпоставката „наличие на финансов ресурс“ у възложителя за индексиране
на цената на договора за обществена поръчка.
Вярно е, че с последващо изменение на разпоредбата на чл.117а, ал.1
ЗОП (ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) като допълнително
условие е добавено наличието на финансов ресурс. Съдът намира, че това
изменение е неприложимо към процесните договори за обществена поръчка,
тъй като Законът за допълнение на ЗОП (ДВ, бр. 88/2023 г., в сила от
22.12.2023 г.) не съдържа преходни разпоредби, придаващи обратна сила на
новата редакция на чл.117а ЗОП, както такива са налице при приемането й.
Затова за заварените правоотношения, каквито са процесните, приложима се
явява редакцията на чл.117а, в сила от 05.08.2022 г., в която редакция подобно
10
условие не е налице.
Както бе посочено, с приемането на разпоредбата на чл.117а ЗОП са
транспонирани правилата на Директива 2014/24/ЕС/. Директивите са част от
вторичното законодателство на ЕС, като след приемането им следва да бъдат
транспонирани в законодателството на всяка държава-членка. Суверенно
право на всяка държава-членка е обаче приемането на закони и правила
досежно приложението на транспонираните директиви. Такъв е и настоящият
случай, в който правилата на Директива 2014/24/ЕС са приложени чрез
приемането на чл.117а ЗОП, който при съобразяване на Директивата допуска
изменение на договорите за обществена поръчка чрез индексация на цените на
извършените вече дейности през срока на изпълнение на договора, приети
след 30.06.2021 г.
От заключението на комплексната съдебно - техническа и
икономическа експертиза се установява, че увеличението на цените на
изпълнените СМР по всеки един от двата договора, настъпило в резултат на
генерираната инфлация, пресметната съгласно правилата, заложени в
Методиката, е както следва :
1./ по Договор за обществена поръчка от 02.11.2020 г. стойността на
индексация на цените е общо в размер на сумата от 62 120,02 лв. без ДДС,
респ. 74 544,02 лв. с вкл. ДДС, съответно преизчислената стойност на
увеличените цени в резултат на генерираната инфлация по формулата,
разписана в чл.4 от Методиката е 522 258,34 лв. без ДДС и 626 722,01 лв. с
вкл. ДДС;
2./ по Договор за обществена поръчка от 17.12.2020 г. стойността на
индексацията на цените е общо в размер на сумата от 101 658,44 лв. без
ДДС, респ. 121 990,13 лв. с вкл. ДДС, съответно преизчислената стойност на
увеличените цени в резултат на генерираната инфлация по формулата
разписана в чл. 4 от Методиката е 1 052 626,11 лв. без ДДС и 1 263 151,33 лв. с
вкл. ДДС.
От заключението на допълнителната съдебно - техническа и
икономическа експертиза се установява, че за исковия период данните сочат за
съществено увеличаване на цените на основните материали, стоки и услуги,
които формират стойността на двата договора.
В резултат от горното и доколкото предявените искове са предявени
като частични в размер на по 30 000 лева по двата договора, то същите следва
да бъдат уважени, както е приел и първоинстанционният съд.
Решението е правилно и в частта, с която са уважени исковете по
чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава, като изложените от съда мотиви напълно
11
се споделят от въззивния съд и в тази им част. В жалбата не се съдържат
оплаквания, касаещи основателността на тези искове.
По изложените съображения, както и тези, изложени от
първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция на основание
чл.272 от ГПК препраща, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и съобразено със закона. Жалбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78,ал.1 ГПК въззиваемото
дружество „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има право на разноски за въззивната
инстанция. Представен е списък по чл.80 ГПК, в който се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 7 800 лева.Представен е Договор за
правна защита и съдействие от който е видно, че възнаграждението е платено
в брой при сключването на договора.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
съдът е длъжен да го разгледа.
В светлината на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът приема, че националните съдилища не са обвързани с фиксираните в
Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът следва да съблюдава и разясненията, дадени в т.3 на ТР № 6 от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при
разглеждане на искане по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна
сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. Същият
критерий е посочен и в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба №
1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда.
Имайки предвид предмета на делото, броя на обективно съединените
искове, чийто източник на вземания са два договора за обществени поръчки,
12
липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и
броя на извършените процесуални действия, съдът намира, че делото не е с
фактическа, но със средна правна сложност. Освен това, въззивното
производство е протекло без наличието на особени правни или фактически
усложнения, фактите не са били спорни, като е проведено само едно открито
съдебно заседание и не са събирани нови доказателства.
При преценка на изложените обстоятелства съдът намира, че
справедливият и обоснован размер на адвокатското възнаграждение е
сумата от 4 500 лева без ДДС или 5 400 лв. с ДДС. Над този размер
възнаграждението е прекомерно, каквото възражение е направила противната
по спора страна. Затова подлежащите на присъждане в полза на ищеца
разноски възлизат на сумата от 5 400 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
същите следва да бъдат възложени върху ответника „БУЛГАРТРАНСГАЗ“
ЕАД.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №870 от 17.06.2025г. на СГС, ТО, VI-2
състав, постановено по т.д.№ 487/2024 год.
ОСЪЖДА „БУЛГАРТРАНСГАЗ“-ЕАД, ЕИК-********* да заплати
на основание чл.78, ал.1 ГПК на „ЕКОВАТ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК-
********* сумата 5 400 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13