Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдия
Маркова,
в.т.д. № 793/2019 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по въззивна жалба
вх. № 6112/30.10.2018 г. на „РУСАЛКА ТУР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Невена
Коканова“, № 8, представлявано от Н.Й.Б.
срещу Решение № 254/27.09.2017 г., постановено по гр.д. № 272/2017 г. по
описа на ПРС, II с., с което
отхвърлен искът за прогласяване недействителността на сключения между
„ХОЛАНДСКА МЕЧТА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“, № 103, представлявано от „Секюрити 2011“
ЕООД, ЕИК *********, чрез Н.Й.Б., в качеството му на Управител и „ЕКО БИО ПРЕД“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Алабин“,
№ 56, ет. 5, представлявано от К.М.К., Договор за покупко-продажба от
09.01.2017 г., обективиран в нот. Акт № 1, т. I, рег. № 4, дело № 1/2017 г. на
Нотариус № 663, с район на действие ПРС, досежно Поземлен имот VII-15, в кв. 3, с площ от 3185 кв.м., находящ се в
с. Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, при граници УПИ VIII-13 и от три страни улици, ведно с построената в имота двуетажна масивна
постройка – Къща 4, с площ от 84 кв.м., на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно, незаконосъобразно и недостатъчно мотивирано. Счита, че в хода на процеса е въвел твърдения подкрепени с достатъчно
доказателства. Сочи, че действително отношенията между страните били сложни и
следвало да бъдат внимателно анализирани, за да се направи извод налице ли е
недействителност на атакуваната сделка. По същество отправя искане за отмяна на
атакувания съдебен акт. В с.з. не изпраща представител.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Холандска мечта“ АД, не
депозира писмен отговор. В с.з. не изпраща представител.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззваемата страна „Еко Био Пред“ ЕООД, депозира
писмен отговор, в който изразява становище за валидност, допустимост и
правилност на постановеното съдебно решение. Счита, че ищецът и ответникът,
които били свързани лица не успели да докажат сключването на твърдяния договор
за заем и увреждащия характер на сделката, поради което искът правилно бил
отхвърлен. Същевременно сочи, че депозираната въззивна жалба е бланкетна и не
съдържа конкретни твърдения за пороци на атакуваното решение, поради което и то
следва да бъде потвърдено. В с.з. чрез процесуални представители, поддържа
изложените в отговора доводи и съображения.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по искова молба на „Русалка Тур“
ЕООД срещу „Холандска мечта“ АД и „Еко Био Пред“ ЕООД, за прогласяване
относителната недействителност по отношение на ищеца на сключения между
ответниците Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2017 г.,
обективиран в нот. Акт № 1, т. I, рег. № 4, дело № 1/2017 г. на Нотариус № 663,
с район на действие ПРС, досежно Поземлен имот VII-15, в кв. 3, с площ от 3185
кв.м., находящ се в с. Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, при граници УПИ
VIII-13 и от три страни улици, ведно с построената в имота двуетажна масивна
постройка – Къща 4, с площ от 84 кв.м., за сумата 8000.00 лв., по реда на чл.
135 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е кредитор на първия
ответник по силата на неформален договор за заем в размер на 22972.35 лв.,
която била преведена по банков път с посоченото основание. Задължението било
осчетоводено и при двете дружества. Твърди се, че дължимостта на сумата била обективирана в покана за доброволно
изпълнение и в признанието на първия ответник в отговор на изпратената покана.
Излага още, че със сключения на 09.01.2017 г. договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот, първият ответник го е увредил, тъй като е намалил
платежоспособността си, с цел да осуети възможността за удовлетворяване на
вземането на ищеца от имуществото си. Ищецът стига до заключение, че след като
първия ответник е потвърдил вземането на ищеца, то всякакви последващи действия
на разпореждане са с намерение за увреждане на кредитора.
В
границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Холандска мечта“ АД не депозира отговор на исковата молба.
В
границите на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът “Еко Био Пред” ЕООД, депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на иска. Счита, че не е налице нито една от
кумулативните предпоставки за основателност на предявения иск. Сочи, че липсват
доказателства за момента на възникването на задължението обосноваващо
качеството на кредитор на ищеца. Оспорва извършеното признание на вземането от Е.Б.,
твърди че същото е симулативно, тъй като липсва дата, която липса прави
невъзможно преценката за наличие или липса на представителна власт у лицето
направило изявлението. Сочи, че „признанието“ било извършено за целите на
настоящият процес и за да легитимира ищеца като мним кредитор, доколкото била
налице свързаност, по см. на пар 1 ДРТЗ, между представляващите на ищеца и
първия ответник. Сочи, че предмет на признанието е задължение по договор, чиито
фактически състав не е бил завършен, доколкото не е налице реално предаване на
сумата. Отделно от посоченото, излага че първия ответник разполага с достатъчно
имущество да изпълни задължението си, поради което и увреждане не е налице. Още
твърди, че знание за увреждане у него не е налице. По същество отправя искане
за отхвърляне на предявения иск.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
представената по делото Покана за доброволно плащане се установява, че ищецът,
представляван от Е.Б. е уведомил първия ответник, с предходно наименование
„Финансово Индустриален Концерн АКБ-ФОРЕС“ АД, представлявано от Н.Б., че към
07.05.2012 г. е налице неплатен заем с главница в размер на 22972.35 лв.,
произтичащ от паричен заем по банков път от 02.02.2011 г. Поканата е получена
на 08.05.2012 г. от Н.Б..
Представено
по делото е и Уведомително писмо без дата, от което се установява, че първия
ответник, представляван от Н.Б.е уведомил ищеца, представляван от Е.Б., че
признава изцяло по основание и размер дължимостта на посочената в ПДИ сума.
По делото е
представен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.01.2017 г.,
обективиран в нот. Акт № 1, т. I, рег. № 4, дело № 1/2017 г. на Нотариус № 663,
с район на действие ПРС, от който се установява, че „Холандска мечта“ АД, представлявано
от Р.А.е продало на „Еко Био Пред“ ЕООД, представлявано от П.В., следния
недвижим имот: Поземлен имот VII-15, в кв. 3, с площ от 3185 кв.м., находящ се
в с. Дебелец, общ. Дългопол, обл. Варна, при граници УПИ VIII-13 и от три
страни улици, ведно с построената в имота двуетажна масивна постройка – Къща 4,
с площ от 84 кв.м., за сумата 8000.00 лв.
Пред
първоинстанционния съд е назначена ССЕ, чието заключение неоспорено от страните
е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението няма да
се обсъжда от настоящата инстанция, доколкото поставената задача не е относима
към предмета на предявения иск.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на
Варненски окръжен съд достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. Решението е постановено от законен състав и в
границите на правораздавателната му компетентност. Произнасянето на ПРС
съответства на конститутивната отменителна претенция с правно основание чл.
135, ал. 1 ЗЗД, заявена за разглеждане.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Искът по чл.
135 ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда.
Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието
на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД:
ищецът да е кредитор на длъжника, длъжникът да е извършил конкретно действие,
което уврежда кредитора, да е налице знание на длъжника за увреждането на
кредитора, да е налице знание у третото лице, с което длъжникът е договарял за
увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.
Кредиторът
трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу
длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо.
Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в
този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а
ако вземането е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на
кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД.
Страната, поискала
отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на
кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес. (така
Р № 328/23.04.2010
г., по гр. д. № 879/2009 г., ВКС, III ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В конкретния случай, Павловият иск не е
обективно съединен с иск за вземането, следователно
правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото и
съдът не може да преценява дали същите съществуват, а изхожда от положението,
че вземането е налице, ако то произтича от твърдяните факти.
Горните теоретични постановки отнесени към спецификата на
конкретния казус, водят до извода, че събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства в подкрепа на твърдяните факти, че ищецът – „Русалка
тур“ ЕООД е кредитор на първия ответник „Холандска мечта“ АД (с предходно
наименование „Финансово Индустриален Концерн АКБ-ФОРЕС“ АД ) по силата
на договор за заем от 02.02.2011 г., за сумата 22972.35 лв., са недостатъчни,
за да обосноват такъв извод. В подкрепа на тези твърдения са представени
единствено разменени изявления между ищеца и първия ответник, обективирани в
коментираните в приетата фактическа обстановка, Покана за доброволно плащане и
Уведомително писмо и двата от категорията на частните свидетелстващи документи.
Доказателствената стойност на тези два документа е оспорена
от втория ответник – „Еко Био Пред“ ЕООД. Доколкото те не обективират изявления
на оспорилия ги ответник и не носят негов подпис, изявленията в тези документи
не могат да му бъдат противопоставени и да го обвържат, освен ако не носят
достоверна дата. Такава достоверна дата двата документа не носят, съобразно
изискванията на чл. 181, ал. 1 ГПК.
По делото не са представени други доказателства за
установяване на съществените елементи от твърдяния неформален договор за заем,
сключен между ищеца и първия ответник, на който „Русалка тур“ ЕООД, основава
материалната си легитимация на кредитор на първия ответник.. Не са представени
и доказателства за реалното предаване на сумата, предмет на заема.
Не е налице и друга от кумулативните предпоставки обуславящи
основателността на предявения иск. Доколкото атакуваната сделка е възмездна, то
знанието за увреждане у двете страни по сделката не се презюмира, а подлежи на
главно и пълно доказване от страна на ищеца. Такива твърдения по отношение на
приобретателя по сделката – „Еко Био Пред“ ЕООД не са навеждани и не са
представени кореспондиращите им доказателства.
Доколкото изложените в началото на мотивите от настоящият
съдебен акт предпоставки за основателност на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са
кумулативни, то липсата на две от тях, прави ненужно изследването на
останалите, доколкото това не би променило изложените изводи по отношение
липсата на вече обсъдените.
По изложените съображения, предявения иск с посоченото
правно основание като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен.
Достигайки до идентичен краен извод първоинстанционния съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Предвид произнасянето на въззивния съд, първоинстанционното решение в частта му за
разноските не се нуждае от ревизиране.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в полза на
въззиваемата страна – „Еко Био Пред“ ЕООД, макар и да се следват не се
присъждат. За да направи този извод, съставът на въззивния съд съобрази, че със
списъка по чл. 80 ГПК не е представен сключен договор за адвокатска услуга,
чиято писмена форма е свързана с доказването му. С него се удостоверява, както
че разноските са заплатени, така и че само са договорени. (виж т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012
г. ОСГТКВКС). Дори
да се приеме, че представеното пълномощно пред въззивната инстанция, обективира
такъв договор, то в този документ също липсва уговорка относно размера на
дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и начина на
неговото заплащане. От друга страна представената извадка от интернет банкиране
не е в състояние да удостовери връзка между заплатения от „Еко Био Пред“ ЕООД
адвокатски хонорар и настоящото въззивно производство, доколкото липсва
посочване на основание за плащането.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 254/27.09.2017 г., постановено по
гр.д. № 272/2017 г. по описа на ПРС, II с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
по аргумент на чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.