№ 606
гр. Варна, 05.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Деспина Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500431 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 5641/29.07.2025г на „Вила Нордик“ ЕООД ЕИК ********* и Н.
С. С. ЕГН **********, както и по насрещна въззивна жалба вх.№
5642/29.07.2025 на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД ЕИК
********* с против решението на ОС-Варна № 332/26.03.2025, постановено
по гр.д.№ 2274/2024, с което „ВиК–Варна“ООД е осъдено да заплати на „Вила
Нордик“ООД сумата в размер на 9 864,55лв, съответно на Н. С. С. – сумата от
2 020,45лв – и двете суми, представляващи обезщетения за имуществени
вреди, произтичащи от увреждане на подпорната стена на ПИ с идентиф.№
10135.2526.1384, находящ се в гр.Варна ж.к.„Бриз“ м-ст„Свети Никола“,
вследствие авария от 13.06.2022г на уличен водопровод в гр.Варна м-ст
„Св.Никола“, на осн.чл.50 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 13.06.2022г до окончателното изплащане на сумата, като искът
е отхвърлен за разликата над присъдените суми до претендираните такива в
размер от по 59 425лв за всеки ищец.
В жалбата на „Вила Нордик“ ЕООД и Н. С. С. са изложени
оплаквания за неправилност поради допуснати съществени процесуални
нарушения и необоснованост, постановяване на решението при неизяснена
фактическа обстановка и неправилно преценени доказателства по делото.
Считат, че съдът не е разпределил в тежест на въззивниците да докажат
1
срока на експлоатационна годност на подпорната стена на поземления имот.
Предвид изразените от вещото лице предположения необосновано било
прието от съда, че подпорната стена е с 50-годишен срок на годност.
Дължимата сума не следвало да се определя като процентно
съотношение между остатъчния срок на годност и сумата за изграждане на
нова подпорна стена.
Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване, поради липса на
дренаж с оглед заключението по назначената СТЕ. Приносът от страна на
въззивниците е напълно отречен. Невъзможно е еднозначното определяне на
остатъчния срок на годност на съоръжението, тъй като е неясен моментът на
построяването му.
Развити са съображения за обективния характер на отговорността по
чл.50 ЗЗД на лицето, упражняващо надзор върху вещта, от която е произтекла
увредата.
Искането е за отмяна на решението на ВОС в отхвърлителните части,
като бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени сумите от по 59
425лв на двамата въззивници.
Жалбата на „ВиК–Варна“ ООД касае решението на ВОС в частта, с
която е осъдено да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди
в посочения размер.
Излага оплаквания за неправилност и необоснованост поради
противоречие с приетите писмени доказателства и заключението на в.лице по
СТЕ.
Счита, че съдът е оставил неизяснен въпроса относно притежаваните от
„Вила Нордик“ ЕООД и Н. С. ид.части от правото на собственост от
поразения от аварията ПИ и действителната площ на последния.
Несъобразено било от съда, че исковете се отнасяли за възстановяване
на щетите на част от подпорната стена, а не на цялата.
Не е отчетено становището на „Геозащита“ ЕООД, че при обследване на
свлачището през 2001г било констатирано, че в границите на ПИ 1384 е
разположена изоставена почивна база от бунгала и масивни сгради до 2 етажа,
по които са възприети пукнатини, подуване на зидовете, терасиращи терена, от
което е направен извод, че още през 2001г, подобно на масивните сгради, е
2
налице подуване на подпорната стена.
Наведено е оплакване и за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение на искането на въззивника
за привличане на трето лице - помагач – Община Варна в качеството й на
собственик на вещта, от която е произтекла вредата – уличен водопровод.
Оспорва се изводът на съда за възстановяване на нарушената подпорна
стена, тъй като поразената такава не притежавала характеристики на нова.
При получаване на сума, еквивалентна на стойността на нова подпорна цена с
дренажи, единствено биха се обогатили неоснователно ищците.
Акцентира се върху недоказаност на деянието, от което са произтекли
вредите. Не са били отчетени правилно факторите, допринасящи за
настъпването на вредите, напр. засаждане на дръвчета и храсти в близост до
подпорната стена, чиито корени упражняват непрекъснато въздействие върху
съоръжението. Наведени са оплаквания, че неправилно и в отклонение от
заключението по КСТЕ е определената стойността за възстановяване на
компрометираното съоръжение.
Отправя искане за отмяна на решение в осъдителните му части и за
постановяване на друго, с което да бъдат изцяло отхвърлени предявените
искове на двамата ищци.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори по жалбите, с
които насрещните страни са изразили становища за тяхната неоснователност и
необоснованост по съображения, аналогични на изложените в съответните
жалби.
Така докладваните въззивна и насрещна въззивна жалби са подадени в
срок и от страни с правен интерес от предприетото обжалване.
Същите отговарят на изискванията за редовност и затова следва да
бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
Що се отнася до заявеното с в.жалба на ответното дружество „ВиК-
Варна“ООД оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в оставяне без уважение на искането на въззивника за
привличане като ТЛП Община Варна в качеството й на собственик на вещта,
от която е произтекла вредата – уличен водопровод.
3
Действително, още с ПО срещу исковата молба ответното дружество
„ВиК-Варна“ ООД е възразило срещу материално-правната си легитимация и
е отправило искане за привличането като ТЛП на страната на ответника
Община Варна доколкото същата се явява собственик на водопроводните
съоръжения – /публична общинска собственост съгл.чл.19 ал.1 т.4 б.“а“
Закона за водите/, а „ВИК“ООД като оператор на ВиК системите само
извършва водоснабдителни и канализационни услуги, като осигурява
доставката на вода за питейни и битови нужди, нейното пречистване,
отвеждането на отпадъчните и дъждовни води, както и изграждането,
поддържането и експлоатацията на системите.
Както с проекта за доклад изготвен с определение № 5510/ 9.05.2023г,
така и при обявяването му за окончателен с протоколно определение №
3661/28.06.2023 искането е било докладвано, като липсва произнасяне от съда.
След обявяването на доклада за окончателен процесуалният
представител на отв. дружество „ВиК-Варна“ООД е заявил, че няма
възражения по него.
При това положение въззивният съд приема, че страната се е отказала от
възможността да поиска привличането на ТЛП, доколкото отказът на съда за
това следва да бъде изричен и същият подлежи на обжалване, съобразно
разпоредбата на чл.219 и чл.220 ГПК.
Във въззивното производство е недопустимо за първи път да бъде
конституиран като ТЛП на страната на ответника Община Варна. Затова съдът
приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които могат
да бъдат коригиран в настоящото производство.
По доказателствените искания
Във въззивната жалба на ищците „Вила Нордик“ ЕООД и Н. Ст.С. е
направено искане за допускане до разпит на един свидетел за установяване
факта кога е била построена подпорната стена
По същото съдът съобрази :
Още с ИМ ищците отправили искане за събирането на гласни
доказателства чрез разпита на свидетели при условията на довеждане.
С определение, обективирано в протокол № 3561/28.06.2023 по гр.д.№
2411/2023 на ВРС е била дадена такава възможност за водене на двама
4
свидетели в о.с.з.
При проведеното о.с.з. на 13.10.2023г (л.113–116 от делото пред ВРС) и
на 25.10.2024г (л.239–245 от делото пред ВРС) са разпитани поисканите от
ищците свидетели. След приключване на разпитите страните са заявили, че
нямат други доказателствени искания (л.244 – гръб от делото пред ВРС).
Липсват твърдения за допуснати процесуални нарушения при
събирането на доказателствата по делото, за да е намери приложение
хипотезата та.чл.266 ал.3 ГПК. При това, обстоятелство, чието установяване
чрез свидетелски показания се цели, не съставлява ново и затова ищците са
имали възможност да го сторят още в първоинст. Производство съобразно
нормата на ал.1 на чл.266 ГПК. Ето защо доказателственото искане на
въззивниците „Вила Нордик“ ЕООД и Н. Ст. С. следва да бъде оставено без
уважение.
Делото с двете жалби следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за разпит на един
свидетел
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.12.2025г от 9.00ч, за
която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5