Решение по дело №97/2024 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 64
Дата: 22 август 2024 г.
Съдия: Янко Новаков Новаков
Дело: 20242001000097
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 22.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20242001000097 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 141 от 17.05.2024 г. по търговско дело №
20222100900452 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен
искът на Г. С. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к.„Л.“, бл.78, ет.4,
ап.64, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Ц. А. “ № 7 - адв. К. К. против „Д.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П. 8200, м.
„Л..“, сграда „М. изг.“ № 6, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „П. Е.“ № 50 -
адв. П. К. за заплащане на сумата от 60000 лева като част от сумата 100000
лева, представляваща полагаща й се част от печалбата за две години (2021 и
2022 г.) по договор за съвместна дейност от 14.10.2020 г., ведно със законната
лихва считано от завеждането на делото на 14.12.2022 г. до окончателното
изплащане. Ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски в
размер на 6880 лева.
Ищцата Г. П. е подала въззивна жалба против решението. Изложила е
доводи за неговата неправилност, които се свеждат до следното:
Фактическите констатации на съда се основавали на неточен А.лиз
на доказателствата и довели до погрешни правни изводи.
1
Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като без да
има съответно възражение, приел, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за
съвместна дейност била нищожна като противоречаща на закона - чл. 361, ал.
2 от ЗЗД, понеже предвиждала разпределяне на печалба, независимо дали
такава е била реализирА..
Необосновали били изводите, че процесната сделка изцяло
покривала характеристиките на договор за гражданско дружество по смисъла
на чл. 357 - 364 от ЗЗД. Касаело се за ненаименован договор - двустранно
възмездно съглашение между страни, преследващи различни стопански цели.
Вещите, свързани с предмета на съвместната дейност, оставали изключителна
собственост на този, който ги е предоставил. Самият договор съдържал
изчерпателна уредба, към която не следвало да се прилагат диспозитивни
правни норми.
Ответникът „Д.” ЕООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор.
Изложил е съображения, че атакуваното решение е валидно, допустимо и
правилно. То било постановено в съответствие с материалния и процесуалния
закон. При тълкуването на договора съдът установил действителната воля на
страните.
Обосновани били мотивите, че договорната клауза на чл. 6, ал. 2 е
нищожна по силата на чл. 361, ал. 2 от ЗЗД. Нищожността била изрично
релевирА. в хода на производството. Съдът можел да се позове на нея и
служебно съгл. Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1
от 2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Разсъжденията на другата стрА. относно правната природа на
процесния договор били необосновани.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 03.07.2024 г.
По същество:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
Спорът е квалифициран по чл. 361, ал.1 от ЗЗД, тъй касае претенция
за дял от печалбата по договор за съвместна дейност, съдържащ
характеристики на гражданско дружество.
Сключеният между страните договор от 14.10.2020 г. (л. 14-15 от
делото на ОС) очертава само най-общо параметрите на планирА. съвместна
2
експлоатация на сграда, нуждаеща се от инвестиции, за да функционира като
заведение за обществено хранене. Съдружниците е следвало да си поделят
поравно необходимите в тази връзка разходи, без да са посочени конкретните
им стойности. Ползването на сградата е трябвало да се осигури от ответника, а
ищцата следвало да извършва рекламната дейност и да организира събития за
привличане на клиенти.
Постигнатото съглашение има само рамков характер. Няма данни
страните да са предприели реална съвместна дейност. Не следва друго от
представения с исковата молба фискален бон от 09.11.2022 г. за извършена
покупка в ресторант „В.“, който е издаден от ответното дружество „Д.“ ООД.
Развиващите стопанска дейност граждански дружества се вписват в регистър
Булстат съгл. чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗРБУЛСТАТ и подлежат на данъчна
регистрация – арг. от чл. 2, ал. 2 от ЗКПО.
След като не е започнала предвидената с процесния договор обща
стопанска дейност, няма как да се говори за разпределение на печалба от нея.
Липсата на изпълнение на договора изключва приложението на клаузата на чл.
6, ал. 2, гарантираща на ищцата дивидент от минимум 50000 лева годишно.
Независимо от това правилни са разсъжденията на първоинстанционния съд
(направени в отговор на защитата на ответника по същество), че тази
договорна разпоредба противоречи на забрА.та по чл. 361, ал. 2 от ЗЗД за
изключване съдружник от участие в загубите или печалбите.
Изложеното налага извод за неоснователност на исковата претенция.
Обжалваното решение, с което тя е отхвърлена, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът присъжда в полза на
въззиваемия – ответник разноски през настоящата инстанция в размер на 5280
лева съгласно неоспорения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141 от 17.05.2024 г. по търговско дело
№ 20222100900452 по описа за 2022 година на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г. С. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж.к.„Л.“,
бл.78, ет.4, ап.64, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Ц. А. “ № 7 - адв. К. К. да
заплати на „Д.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П. 8200, м. „Л..“, сграда „М. изг.“ № 6, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
3
„П. Е.“ № 50 - адв. П. К. разноски за въззивното разглеждане на делото в
размер на 5280 (пет хиляди двеста и осемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4