№ 54
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000574 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Добрич, бул.“3-ти март“ 59, представлявано от изпълнителния си директор Т Г против
решение № 260082/25.06.2021г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. №
27/2021г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск срещу ОБЩИНА БАЛЧИК,
ЕИК ********* за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи
задължението по изпълнително дело №20217370400106 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 на
КЧСИ Л Т в размер на 38 690,29 лв., равностойност на 19 782,03 евро - главница по акт №
001/16.12.2016 г. за установяване на частно общинско вземане, ведно със законната лихва,
считано от 29.03.2017 г.; 13 364,11 лв. равностойност на 6 832,96 евро - лихва за забава,
начислена за периода от 24.07.2013г. до 15.12.2016г.; 1 139,21 лв., равностойност на 582,47
евро лихва за забава, начислена за периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6 908,75 лв.
съдебни разноски; 1 202,05 лв. - държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение,
представляващо вземане по изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.
№1115/2017г. по описа на ДРС, поради погасяване на вземането по давност, на основание
чл.439, ал.2 ГПК и същото е осъдено да заплати на ОБЩИНА БАЛЧИК сторените по
делото разноски в размер на 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно поради постановяването му при неправилно прилагане
1
както на материалния, така и на процесуалния закон и като противоречащо на
действителното правно положение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен
изцяло.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, а обжалваното решение да потвърди като правилно и законосъобразно.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ал.1 вр. ал.2 ГПК.
Образувано е по подаден иск от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ДОБРИЧ“ АД, гр.Добрич, ЕИК ********* против Община Балчик за установяване по
отношение на ответника, че ищецът не дължи задължението по изпълнително дело
№20217370400106 по описа на ЧСИ с рег.№ 737 на КЧСИ Л Т в размер на 38 690,29 лв.,
равностойност на 19 782,03 евро - главница по акт № 001/16.12.2016 г. за установяване на
частно общинско вземане, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г.; 13 364,11 лв.
равностойност на 6 832,96 евро - лихва за забава, начислена за периода от 24.07.2013г. до
15.12.2016г.; 1 139,21 лв., равностойност на 582,47 евро лихва за забава, начислена за
периода от 16.12.2016 г. до 29.03.2017 г.; 6 908,75 лв. съдебни разноски; 1 202,05 лв. -
държавна такса; 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващо вземане по
изпълнителен лист от 20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС, поради
погасяване на вземането по давност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна,
че в полза на ответната община Балчик против ищеца „ВиК - Добрич" АД е издадена
Заповед №656 от 20.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 т.7 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №1115/2017 г. на РС Добрич, които
изпълнителни титули имат за предмет процесните задължения, произтичащи от Акт за
установяване на частно общинско вземане №001/16.12.2016г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист и молба от 10.05.2017г. на Община Балчик е образувано изп.дело №
87/2017г. на ДСИС при РС Балчик.
На 21.01.2021г. взискателят е подал молба за прехвърляне на изпълнителното дело
на друг съдебен изпълнител. Образувано е изп.дело № 95/21г. на ЧСИ Л Т с рег. № 737 на
КЧСИ, което е прекратено с постановление от 03.02.2021г. на основание чл.433, ал.1, т.2
ГПК, по искане на взискателя.
На 03.02.2021г. по молба на Община Балчик е образувано изп.дело № 106/21г. на
същия ЧСИ Л Т.
С иска по чл.439 ГПК длъжникът осъществява защита в образуваното срещу него
изпълнително производство, като се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимост на вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. По
2
реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй
като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК
/отм./. По тези съображения, разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда
/опр.956/22.12.2010г. по ч.т.д.886/10г., първо т.о./
Новонастъпилото обстоятелство в случая е твърдяното от ищеца погасяване по
давност на вземането на Община Балчик, инкорпорирано в ЗНИ и изпълнителен лист от
20.04.2017г., издаден по ч.гр.д.№1115/2017г. по описа на ДРС, настъпило след
стабилизиране на изпълнителния титул.
Поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 87/17г. е връчена на длъжника „В
и К“ АД, гр.Добрич на 18.05.2017г., като възражение по чл.414 ал.2 ГПК не е направено.
Следователно ЗНИ е влязла в сила на 2.06.2017г. и с това правният спор относно
съществуването на вземането се счита за окончателно разрешен. А това е така, понеже
влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява по правен ефект на съдебно решение
по установителен иск и освен изпълнителна сила формира и сила на пресъдено нещо
/опр.214/15.05.18г. по гр.д.№ 1528/18г. на ВКС, четвърто г.о./
А щом вземането е установено със сила на пресъдено нещо, то съгласно изричния
императив на чл.117 ал.2 ЗЗД се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност –
както за главницата, така и за лихвите. Или : чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение/ реш.№
3/04.02.22г. по гр.д. № 1722/21г., четвърто г.о./
В този смисъл след стабилизиране на ЗНИ взискателят е осъществил две същински
изпълнителни действия. На 25.07.17г. е подал молба по изп.дело № 87/17г. – л.27 за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжника в УниКредит Булбанк, АД и Юробанк
България, АД до размера на задължението. На същата дата ЧСИ е разпоредил налагане на
запор върху банковата сметка на длъжника в УниКредит Булбанк, АД. На 02.08.17г. банката
е отговорила, че лицето не е нейн клиент. При тази фактическа установеност се поставя
въпросът - прекъсва ли давността молбата за налагане на определен изпълнителен способ –
запор върху банковата сметка на длъжника, ако запорът не е бил реално наложен.
Съгласно т.10 на ТР 2/26.06.2015г. по тълк.дело № 2/13г. на ОСГТК на ВКС
давността в изпълнителния процес се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Следователно започналата
да тече от 02.06.17г. нова 5-годишна давност е прекъсната на 25.07.17г., като оттогава
започва да тече нова 5-годишна давност, която изтича на 25.07.2022г.
3
Давността за втори път е прекъсната на 03.02.21г., когато Община Балчик е подала
молба за образуване на изпълнително дело № 106/21г. на ЧСИ Л Т с посочване на
конкрлетен изпълнителен способ – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника
в ЦКБ, АД. На 11.02.21г. запорът е наложен.
При това положение се налага извода, че общата 5-годишна давност, започнала да
тече от 02.06.2017г. до подаване на исковата молба – 25.02.2021г. не е изтекла / в същност и
без същата да е била прекъсвана/, поради което предявеният отрицателен установителен иск
по чл.439 ГПК е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. В контекста на
изложеното искането за прилагане на конкретни изпълнителни способи в молбата на
взискателя от 10.05.2017г. се явява ирелевантно за спора, тъй като не обосновава различен
правен извод. Без правно значение за делото са и оплакванията в жалбата за формално
прекратяване на изп.дело № 95/21г., формално връщане на изпълнителния лист, както и
съобщението за прекратяване на изп.дело. Всички тези факти нямат отношение към
погасяването на вземането по ЗНИ по давност.
По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата страна се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 100лв. за
настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260082/25.06.2021г. на Добричкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 27/2021г.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ДОБРИЧ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“3-ти март“ 59,
представлявано от изпълнителния си директор Т Г да заплати на Община Балчик ю.к.
възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4