Решение по дело №549/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 200
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20215200500549
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. П., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500549 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №457/04.06.2021г., постановено по гр.д.
№20205220103223/2020г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Г. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: П., ул.„Т.В. №5, чрез пълномощник И.Н. Ц.,
адвокат от АК- П., съдебен адрес: П., ул.„Х.О.” №2, ет.2, срещу Л. Б. Б., ЕГН
********** и К. Б. Б., ЕГН ********** и двете с адрес: П., ул.„О.М.” №12,
вх.Б, ет.1, ап.25, иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за
осъждане ответниците да й заплатят солидарно сумата от 10000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, необходими за
възстановяването на стената и покрива и извършването на необходимите
ремонти в другите части на сградата причинени от наети от ответниците
лица, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Отхвърлен е предявения от Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул.
„Т.В. № 5, чрез пълномощник И.Н. Ц., адвокат от АК- П., съдебен адрес: П.,
ул.„Х.О.” №2, ет.2, срещу Л. Б. Б., ЕГН ********** и К. Б. Б., ЕГН
********** и двете с адрес: П., ул.„О.М.” №12, вх.Б, ет.1, ап.25, иск с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответниците да й заплатят солидарно
1
сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
необходими за възстановяването на стената и покрива и извършването на
необходимите ремонти в другите части на сградата причинени от
ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Осъдена е Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул.„Т.В. №5, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Л. Б. Б., ЕГН ********** и К. Б. Б.,
ЕГН ********** и двете с адрес: П., ул. „О.М.” №12, вх. Б, ет.1, ап.25 сумата
в размер на 550лв., представляващи сторените по делото разноски.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. М.,
представлявано от пълномощника й адв. Ц..
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано
и постановено при съществени процесуални нарушения в частта му, с която е
отхвърлен искът до размера на 1056лв.
Изразява се несъгласие с изводите на съда, който е дал вяра на
свидетелските показания на бащата на ответниците за това, че стената на
къщата на имота на доверителката му е била паднала още преди те да
започнат да строят междусъседска ограда, което не кореспондира с другите
доказателства по делото.
Налице е позоваване на писмени доказателства, показания на св.М.
заключение на вещо лице, като констатациите от тях недвусмислено
подкрепят твърденията, че при направата на междусъседска ограда,
строителите са отрязали стрехата на къщата на ищцата. Съответно
премахването на стрехата, разместването на керемидите, направата на
оградата придружени с поставяне на ламарини върху оградата, които
отвеждат водите в основата на къщата на жалбоподателката, са довели до
оводняването на помещението и до срутването на стената.
Твърди се, че несъмнено незаконното строителство на междусъседската
ограда е допринесло за нанасянето на щетите.
Счита се, че с оглед доказателствата по делото, изводът на съда, че не са
доказани неправомерни действия на ответниците е необоснован.
Сочи се, че съвсем друг е въпросът за това дали ищцата и другите
съсобственички са допринесли със свои действия/бездействия за
настъпването на вредоносния резултат. Приема се, че дори това и да така, то
2
това обстоятелство би довело до намаляване на имуществената отговорност
на ответниците, а не до пълното им освобождаване от такава.
Визира се, че съгласно заключението на вещото лице за ликвидиране на
последиците от вредоносните действия са необходими общо 3169,58лв., като
за дела на жалбоподателката, щетите са приблизително в размер на 1056лв.
Искането е да се постанови решение, с което се отмени решението в
частта му, с която искът е отхвърлен за сумата от 1056лв.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Л.К. Б. и К. Б. Б., чрез пълномощника им адв.Ф. от АК- П..
В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на
възраженията изложени в подадената възззивна жалба.
Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката Г. Д. М. се явява лично и с
адв.Ц., редовно упълномощен от първата инстанция. От страна на последния
се поддържа подадената въззивна жалба, като конкретизира, че жалбата се
отнася за искът по чл.49 от ЗЗД. Приема се от същият, че решението е
необосновано и се иска то да се отмени до размера, както е конкретизиран в
жалбата.
Моли са за присъждане на разноски.
Ответниците по жалбата- К. Б. Б. и Л. Б. Б., редовно призовани не се
явяват. За същите се явява адв.Ф.. От страна на последния се оспорва
подадената въззивна жалба, като се поддържа подадения писмен отговор на
нея. Моли се за оставяне на същата, като неоснователна и потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Моли се за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
съдът намира, да установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
на постъпила искова молба от Г. Д. М., чрез пълномощник й адв.И.Н. Ц. от
АК - П., срещу Л. Б. Б. и К. Б. Б., с искане за осъждане ответниците да й
3
заплатят солидарно сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, необходими за възстановяването на стената и покрива и
извършването на необходимите ремонти в другите части на сградата
причинени от наети от ответниците лица или от самите ответници, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищцата е
собственик заедно със сестрите си Л.Д.А. и И.Д.П. на поземлен имот, находящ
се в гр.П., с идентификатор 55155.506.37 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.П., ведно с намиращата се в този имот сграда с
идентификатор 55155.506.37.1.
Сочи се, че ответниците са собственици на съседния имот с
идентификатор 55155.506.24. Сградата, собственост на ищцата се намирала на
имотната граница с имот 55155.506.24 и поради това, че стрехата на сградата
е надвесена над имота на ответниците, дъждовните води от покрива се
стичали в имота им. Посочено е, че не по установения от закона ред
ответниците или наети от тях лица своеволно разрушили стрехата като при
това нанесли сериозни щети на сградата, а именно премахната е стрехата към
имота на ответниците. Част от покрива с площ около 10кв.м. е с премахнати
или счупени керемиди и в момента е без покрив /посочено е, че са
премахнати част от керемидите, а друга част са захвърлени върху покрива, с
което са счупили тях и други керемиди, върху които са паднали./. Северният
външен носещ зид, намиращ се на имотната граница е съборен. Падането на
тази стена е довело до цялостно нарушение на конструкцията на сградата-
останалата част от това помещение се е отлепила от основната част на
сградата и е силно наклонена към имота на ответниците. Във всички
помещения имало вертикални пукнатини в ъглите по цялата височина и в
зоните около отворите, както и коси и хоризонтални пукнатини в зидовете
непосредствено под тавана. В едно от помещенията таванът бил провиснал.
Твърди се, че щетите на покрива са причинени през 2017г., а стената е
съборена през 2020г. Горното се установявало от жалбата на ищцата с вх.
№44-1218/11.05.2020г., приложена към исковата молба. Размерът на
причинените щети се определя от ищцовата страна, както следва- щетата по
покрива е на стойност 2475,52лв., а по стената 3 923лв. Щетите поради
компрометираната конструкция /направено е уточнение, че покривът и
4
съборената стена са неразривна част от тази конструкция и техният ремонт би
трябвало да е част от укрепителните действия/ са на стойност 2 244,48лв.
Пукнатините в другите помещения представлявали щети на стойност 1 357лв.
Твърди се, че ответниците вместо да изпълнят междуимотната ограда на
мястото, на което им е дадена строителна линия съгласно разрешение за
строеж №262/11.09.2017г. на Главния архитект на Община- П., те /или наети
от тях лица/ са я отместили на известно разстояние от къщата на ищцата,
оковали са я отгоре с ламарина, която отвежда водите в основите на къщата и
по този начин са компрометирали стената, вследствие на което в момента тя е
паднала. Счита се, че стената умишлено е разрушена от ответниците.
Излагат се твърдения, че ищцата не е присъствала при извършването на
тези действия и събития, поради което не може да уточни дали ответниците с
лични действия са причинили щетите.
Искането е да се осъдят солидарно ответниците да заплатят на ищцата
сумата от 10000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на
ответниците К. Б. Б. и Л. Б. Б., чрез пълномощник им адв.Ф.И. Ф.. В него се
изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата
претенция. Оспорват се изцяло исковете и молят съда да ги отхвърли.
Оспорват като неоснователни твърденията на ищцата, че са премахнали
стрехата и керемиди от покрива на ищцата. Във връзка със стрехата посочват,
че същата не е била премахната, а е била надвесена /и към момента на
депозиране на ОИМ/ в нарушение над собствения им имот и всичките води,
стичащи се по покрива на ищцата се изливали в техния двор, нанасяйки им
материални щети. Във връзка с горното сочат, че са депозирани жалби до
общ. П..
Оспорват като неоснователни твърденията на ищцата досежно
разрушаването на стената, индивидуализирана в исковата молба като северен
външен зид. Посочват, че когато са закупили имота- 25.06.2016г., тази стена
била разрушена/саморазрушила.
По отношение на твърдението за изградена ограда в двора на
ответниците, която от своя страна е довела да увреждането и разрушаването
на стената, собственост на ищцата сочат, че само по себе си изключвало
5
твърденията за умишлено разрушаване на въпросния зид, тъй като
циментовата ограда, изпълнена изцяло в имота им е построена след издаване
на необходимите строителни книжа и след получаване на строително
разрешение, т.е. без да е налице каквото и да е противоправно деяние от
тяхна страна.
Твърди се, че поради противоправните действия на ищцата и останалите
съсобственици- съществуващата стреха от къщата на ищцата, която навлизала
в техния имот и незаконно построена тоалетна, били принудени да изградят
оградата в отклонение от дадената строителна линия, но смятат, че това
отклонение не следва да се има предвид, тъй като самата ограда била
изградена в техния имот.
Сочи се, че ако ищцата е била изпълнили предписанията на общ.П., да
изреже стрехата си и да отведе дъждовната вода от покрива си в нейния имот,
то дъждовните води, стичащите се от нейния покрив по оградата на
ответниците нямало да се изливат в основата на нейната сграда.
Противопоставят се на искането ответниците да бъдат осъдени
солидарно. Изложени са аргументи в тази насока.
От фактическа страна, въззивната инстанция приема за установено
следното:
Видно от Нотариален акт №153, том 7, дело №3719/95г.; Нотариален
акт №197, том I, рег.№313, дело №168/2016г. на Нотариус Х.П.; скица №15-
116656-05.02.2020г. на Службата по геодезия, картография и кадастър- гр.П.
се установява, че ищцата Г.М. е съсобственик на поземлен имот, находящ се в
гр.П., с идентификатор 55155.506.37 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., ведно с намиращата се в този имот сграда с идентификатор
55155.506.37.1, както и че ответниците Л.Б. и К.Б. са съсобственици на
съседния имот с идентификатор 55155.506.24, както и че сградата,
собственост на ищцата се намира на имотната граница с имота на
ответниците.
Видно от Жалба вх.№44-1218/11.05.20г. на Община П.; опровержение
вх.№44-1218-003/30.07.2020г. на Община П.; Писмо изх. № 44-Л-
184/08.10.2018г. на Община П.; Писмо изх.№44-1218 002/10.07.2020г. на
Община П.; Писмо изх.44-Г-362/26.10.2017г. на Община П.; Писмо изх.№44-
1760-001/28.03.2019г. на Община П., писмо изх.№44- Л-179/02.10.2017г. на
6
Община П. се установява, че по повод изграждането на оградата между
съседните имоти страните са отправяли множество сигнали, вследствие на
което са извършвани съответните проверки.
Видно от Писмо изх.№44-Л-179/02.10.2017г. на ищцата е указано в срок
до 20.10.2017г. да премахне външната тоалетна, като в същия срок ищцата и
останалите съсобственици е следвало да изрежат стрехата на жилищната
сграда и да отведат дъждовните води в собствения си имот, за да не нанасят
щети на съседния имот.
В показанията си св.М.М.- съпруг на ищцата, се установява, че през
миналата година свидетелят забелязал, че прозорче в едно от помещенията в
сградата, собственост на ищцата, било зазидано с камъни и тухли. Няколко
дни по- късно установил, че стената в помещението на сградата откъм
съседния с ответниците имот е паднала. Заявява, че къщата е кирпичена и е на
100г., както и че върху оградата между двата имота „господинът“ е поставил
ламарини и дъждовната вода от ламарините отива в основите на стената на
сградата, вследствие на което същата се е подкопала и е паднала. Сочи, че
част от керемидите липсвали, както и че не е видял някой да изразява
стрехата или някой да мести керемидите. Във връзка се тези показания,
първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК
е възприел тези показанията на свидетеля за обективни и непротиворечиви,
поради което ги кредитира с изключение в частта, в която заявява, че стената
от сградата на ищцата е паднала през миналата година, тъй като в тази част
показанията противоречат на показанията на свидетеля Б. и М..
В показанията си св.Б. Б., баща на ответниците установява, че оградата
между имотите на ищцата и ответниците не е възможно да бъде изградена
съобразно издаденото разрешително, тъй като част от стрехата на къщата на
ищцата и външната тоалетна попадат в имота на ответниците. Това наложило
и изграждането на оградата на около 30см. навътре в имота на ответниците, а
по проект е трябвало оградата да бъде залепена до съседния имот. Свидетелят
заявява, че стената от сградата, собственост на ищцата, била паднала още
когато ответниците закупили своя имот през 2016г. Сочи, че при строежа на
оградата не е изрязвано нищо, нито са сваляни керемиди. За да бъде
изпълнена оградата съобразно строителните книжа е трябвало стрехата на
съседната къща да бъде отрязана, а тоалетната бутната, в какъвто смисъл били
7
давани многократния предписания на ищцата от Община П., но същите
останали неизпълнени. Установява се също от показанията на свидетеля Б., че
оградата не е завършена поради разположението на стрехата и тоалетната на
ищцата.
В показанията си свС. М., съсед на ищцата и ответниците, се
установява, че стената от имота на ищцата в частта, в която е направена
оградата между двата имота е била паднала още преди изграждането на
оградата. Свидетелят не е виждал някой да изрязва част от стрехата на имота
на ищцата или някой да сваля керемиди от него. Ищцата има тоалетна, която
навлиза в имота на ответниците. Тоалетната, както и стрехата на ищцата,
която пречи на цялостното изграждане на оградата, наложили изграждането
на ограда навътре в имота на ответниците.
Видно от заключението на съдебно- техническата експертиза се
установява, че външната ограждаща стена от сградата на ищцата, изпълнена
от непечени тухли /керпич/, в обхвата до изградената плътна ограда е срутена
с размери 3,50/2,22м.л. и са се появили вертикални и хоризонтални пукнатини
на площ от 2,00кв.м. Керемидите, покриващи стрехата над срутената стена са
разместени и част от дървената конструкция на стрехата с дължина 4,80м.л. е
отрязана и скъсена. Дървената конструкция е прогнила и компроментирана, а
сградата е опасна за ползване и застрашена от самосрутване. В помещение на
сградата на ищцата, вещото лице е констатирало проникване на вода между
долепените плътна ограда и прогнилата стреха. Срутената стена е попаднала в
помещението на сградата и се е превърнала в купчина пръст. Границата
между двата имота не е изпълнена съобразно разрешението за строеж-
разрешението е за плътна ограда с дължина от 13,51м.л., състояща се от две
чупки с дължини от 6,21 и 7,30м.л. и височина от 2,20м.л., разположена
изцяло в имота на ответниците, а на място е изпълнена плътна ограда с
височина от 2,00м.л., което не преминава през определените по плана две
чупки, а е изпълнена в права линия с дължина от 13,43м.л., разположена
изцяло в имота на ответниците и отстои средно на 0,29м.л. от северната
ограждаща стена на сградата на ищцата. Оградата не е завършена, като не е
изпълнен в горния край ж.б. пояс с височина от 0,20м.л. и ширина от 0,30м.л.,
където се допира със стрехата на сградата. Общата стойност на ремонтните
работи, необходими за възстановяване на нормалното състояние на сградата,
възлиза на 3169,58лв.
8
Към момента на извършване на оглед от вещото лице в имота
съществува стреха, част от жилището на ищцата, която навлиза в имота на
ответниците и отстои средно над него с 0,29м.л. При наличието на тази
стреха, изградената от ответниците ограда не е възможно да бъде изпълнена с
височина 2,20м., съгласно разрешението за строеж и съгласно
конструктивното становище да се изгради горния край от ж.б. пояс с
височина от 0,20м.л. и ширина от 0,30м.л. При огледа, вещото лице не е
установило съществуването на изградени от страна на ищцата съоръжения за
отвеждане на дъждовната вода от нейния покрив в нейния имот, включващо
поставяне на висящи или седящи хоризонтални улуци и вертикални
водосточни тръби. В имота на ищцата на разстояние от 0,85м.л. посока запад
от северозападния ъгъл на сградата е изградена едноетажна постройка с
размери в план 3,27/2,05м.л. и височина до 2,30м.л. от нивото на прилежащия
терен. Същата със застроена площ от 6,70м.кв. е изградена от плътни тухли и
покривна ж.б. плоча и представлява външна тоалетна със склад в едно
помещение. При измерване на място и съпоставяне на получените резултати с
данните от цифровия модел на кадастралната карта вещото лице е
констатирало, че външната тоалетна със склад със северната си ограждаща
стена навлиза в имота на ответниците с 0,35м.л. и застъпва имотната граница
между двата имота. При строежа на междуимотната ограда изцяло по
регулационната граница ще бъде засегната външната тоалетна със склада.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и
правилност на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени
от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция
доказателства намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно касаещо отхвърлянето на иска по чл.49 от ЗЗД, а подадената
въззивна жалба е неоснователна. В тази връзка, съдът се позовава и на
изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя при
изявлението му пред въззивната инстанция, че искът е по чл.49 от ЗЗД.
9
Относно евентуално предявения иск по чл.45 от ЗЗД, то решението не е
обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
Съгласно чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно- обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл.45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди
/неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или
накърняване на неговия телесен интегритет/; 4) причинно- следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди /вредоносният резултат да е закономерна, необходима,
естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента/; 5) вина на делинквента и 6) виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Субективният елемент от състава- вината, разбирана като конкретно
психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите
обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод
извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея /така- ППВС
№9/1966г./. Не е необходимо да се установяват конкретните лица,
осъществили деянието /така- ППВС№ 7/1959г. на ВС, т.7/, а само качеството
им на изпълнители на възложена работа.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
10
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително- гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Събраните по делото доказателства в случая не установяват
настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, във вр.
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Действително няма основание да не се приеме от събраните по делото
доказателства, че граничната с имота на ответниците стена от сградата на
ищцата е срутена и са се появили вертикални и хоризонтални пукнатини.
Керемидите, покриващи стрехата над срутената стена са разместени и част от
дървената конструкция на стрехата е отрязана и скъсена.
На практика обаче липсват доказателства в насока от една страна за
наличие на противоправно поведение на каквито и да е било лица вследствие
на което е разрушена стрехата, премахнати са керемиди, съответна стената,
според твърденията в исковата молба. В този смисъл никой от разпитаните по
делото свидетели не визира в показанията си, да са виждали извършването на
такива действия. След като не се установява противоправно поведение, то не
може да се установи причинно- следствена връзка между противоправно
поведение на наети от ответниците лица и вредоносния резултат.
Налице е твърдение, че процесния кирпичен зид е съборен през 2020г.,
съгласно показанията на св.М.. Реално тези му показания в тази му част не
могат да бъдат кредитирани. От една страна, той е съпруг на ищцата и
излаганите от него данни следва да се преценява и на база останалия
доказателствен материал, който в случая опровергава неговите твърдения. В
този аспект следва да се посочат показанията на свидетелите Б. и М., които са
категорични в насока, че същия е бил паднал преди това. Следва да се
отбележи, че последно посочения свидетел няма родствени връзки с която и
да е от страните по делото, като е съсед на последните. Реално за показанията
му няма основание да бъдат приемани за заинтересовани. Същият е
категоричен, че не е видял някой да изрязва част от стрехата на имота на
ищцата. Не е виждал някой да сваля керемиди също така. Съответно
неотречени са излаганите от него данни, че стената от имота на М.и, там
където Б. е направил оградата е била паднала още преди това. В относимост
11
на тези данни са и показанията на св.Б., който визира в показанията си, че
процесната стена е паднала още когато е бил купен имота, което е станало
през 2016г.
Показанията на цитираните по- горе двама свидетели не се опровергават
и от приложените като писмени доказателства писма от 10.07.2020г. В
първото писмо, действително се коментира, че съпругът на М.- /св.М./ е
констатирал, че цялата стена е паднала/разрушена/ от семейство Б.и, но това
не означава кога точно е станало, а не доказва, че е станало по вина на
последните. Нещо повече, налице е и неконкретизираност касаещо
определено лице, а не както е посочено „семейство Б.и“. Следва да се посочи,
че свидетелите на ответниците са категорични, че това е станало преди
твърдяната дата от ищцата. Следва да се отбележи, че и във второто писмо не
се коментира конкретен времеви период в който да е разрушена въпросната
стена.
Няма как да се приемат за достоверни показанията на св.М. в тяхната
цялост, когато същия не посочва конкретно да е виждал някой да изрязва
стрехата, да мести керемиди и да ги хвърля по покрива.
Не може да се приемат за основателни навежданите възражения в
насока, че оградата построена от бащата на ищците е незаконна, тъй като не е
спазен протокола за строителна линия. От този факт няма основание да се
приема, че е налице противоправно поведение от страна на ответниците по
отношение на имота на ищцата, при условие че е налице обективна
невъзможност за построяването й на линията, каквато е отчетена от вещото
лице. Още повече, както се приема от съда, процесната стена е паднала
години преди твърдяната дата от ищцата за да се приеме, че незаконно
построена ограда е причината за това.
При тези данни, с оглед споделяне на изведените правни изводи от
страна на първоинстанционния съд да отхвърли предявения иск по чл.49 от
ЗЗД и несподеляне като основателни изложените възражения във въззивната
жалба, същата като неоснователна следва да се остави без уважение, а
решението в обжалваната й част- отхвърлянето на иска по чл.49 от ЗЗД, като
правилно и законосъобразно се потвърди.
В останалата част, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл.45 от ЗЗД,
решението не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
12
Предвид на изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да
бъде осъдена Г. Д. М. да заплати на Л. Б.ов Б. и на К. Б. Б. на всяка една от тях
по 200лв.- адвокатски хонорар заплатен за въззивната инстанция или общо
400лв.
Мотивиран от горното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №547/04.06.2021г., постановено по гр.д.
№20205220103223/2021г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Г. Д. М., ЕГН **********, с адрес: П., ул.„Т.В. №5, да
ЗАПЛАТИ на Л. Б. Б., ЕГН ********** и К. Б. Б., ЕГН ********** и двете с
адрес: П., ул. „О.М.” №12, вх. Б, ет.1, ап.25 на всяка една от тях по 200лв.-
заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция или общо 400лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13