РЕШЕНИЕ
№ 3832
гр. В., 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 24 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20253110109312 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „ХVІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано по молби с вх. № ***/**.**.***г. и с вх. № ***/**.**.****г.
подадени от М. И. М. ЕГН **********, с адрес в гр. В., в качеството му на баща и законен
представител на децата Г. М. М. ЕГН **********, Р. М. М. ЕГН **********, Л. М. М. ЕГН
********** и Е. М. М. ЕГН ********** – всички с адрес с. Б., общ. А., обл. В., ул. „М.“ № *,
с искане за налагане спрямо децата на мерки за защита от домашно насилие извършено от
майка им М. И. М., ЕГН ********** и от дядо им по майчина линия И. В. М., ЕГН
**********, за максимален срок от време, предвиден в закона, както следва: ответниците да
се задължат да се въздържат от извършването на домашно насилие спрямо децата Г. М. М.,
роден на 12.06.2015г., Р. М. М., родена на 04.09.2018г., Л. М. М., родена на 04.09.2018г. и Е.
М. М., родена на 30.04.2022г.; забрана на ответниците да се приближават до децата и до
жилището, където живеят с адрес: с. Б., общ. А., обл. В., ул. „М.“ № *; до местата им за
социални контакти и отдих; до дома на баба им и дядо им по бащина линия, находящ се в с.
Б., ул. „Т.“ № **; до ОУ „П. С.“ – В.; забрана да осъществяват контакт с молителите под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева и насочване на пострадалите деца към специализирани услуги
за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
В молбите за налагане на мерки за защита молителят сочи, че с ответницата М. И. М. са
1
живеели във фактическо съжителство до 02.07.2025г и са родители на общите им деца Г. М.
М., роден на 12.06.2015г., Р. М. М., родена на 04.09.2018г., Л. М. М., родена на 04.09.2018г. и
Е. М. М., родена на 30.04.2022г. И. В. М. е дядо на децата по майчина линия. На 18, и
20.06.2025г. в с. Б., общ. А. М. И. М. упражнила физическо, вербално и психическо насилие
над детето Г., в присъствието на другите три деца. На 23.05.2025г. в гр. С. И. В. М. – дядо на
децата по майчина линия упражнил физическо насилие над Г. в присъствието на другите три
деца. По изложените съображения моли спрямо ответниците да бъдат наложени поисканите
мерки за защита. Доколкото в производството по гр.д. № ***/***г. спрямо молителят М. М.
има наложени мерки за защита от домашно насилие и той е отстранен от съвместното
жилище, се притеснява за здравето на децата си, поради което моли на осн. чл. 25, т. 4 от
ЗЗдет, децата да бъдат изведени от семейното жилище и настанени в дома на техните баба и
дядо по бащина линия.
Към молбите са приложени декларации по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН. Направено е искане за
издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено с определение от 23.07.2025г.
В проведените по делото открити съдебни заседания, молителят – лично и чрез
процесуален представител поддържа молбите. Ответниците се явяват лично и чрез
упълномощен процесуален представител адвокат М. М. от ШАК. Сочат, че поддържат
подадените писмени отговори подадени на 29.07.2025г. и 01.08.2025г., в които излагат
становище за неоснователност на молбите. Сочи се, че не е имало извършено насилие от
тяхна страна. Сочи се, че тези неоснователни твърдения от страна на бащата за
осъществяване на домашно насилие от страна на майката и дядото по майчина линия са
инициирани вследствие издадената срещу бащата заповед за незабавна защита, която преди
приключване на настоящото производство е потвърдена с влязло в сила решение.
В съответствие с нормата на чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН /в ред. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от
01.01.2024г./, Д. „С. п.” - В. е конституирана в качеството на контролираща страна, като от
Отдел за закрила на детето е представен социален доклад с изх. Изх. № ****г., с който сочи,
че при извършеното социално проучване е установено, че преки грижи за децата полага
майката, като помощ и оказват родителите й. Към настоящия момент за децата са осигурени
базовите им потребности, както и благоприятни условия за отглеждането им. Насилието
дори като еднократен акт от страна на родител може да остави трайни следи върху
психичното здраве на дете. В тази връзка считат, че ако се установи такова е в интерес на
децата, съдът да уважи молбата.
След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към
молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като
съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8 ал.1 т.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1, т.2,
т.3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 8 вр. чл. 3, т. 4 от Закона за защита срещу домашното насилие
Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при
2
проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване на деянието.
В случая от приетите удостоверения за раждане се установява, че Г. М. М., роден на
12.06.2015г., Р. М. М., родена на 04.09.2018г., Л. М. М., родена на 04.09.2018г. и Е. М. М.,
родена на 30.04.2022г. са деца на сочения извършител. За дата на процесните актове на
извършено домашно насилие се сочат 16, 17, 18, 20.06.2025г. и 23.05.2025г., а молбата е
депозирана на 23.07.2025г., поради което съдът намира, че е подадена в срок, от
легитимирани съобразно чл. 3, т.4 от ЗЗДН да търсят защита по този ред лица, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно
насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, която
съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с
наведените от молителката твърдения (арг. чл.13 ал.3 от ЗЗДН). Декларацията се ползва с
презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за
осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи, която и да
било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка
същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен материал по делото.
Нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на
останалите разпоредби от закона и целта на същия. Подаването на такава декларация от
една страна е задължителен елемент от молбата по чл. 9 ЗЗДН, но следва да се цени
самостоятелно при положение, че няма други доказателства по делото, тъй като по
съществото си представлява частен документ.
От справка за съдимост от Б. „С.“ – при Р. с. В., се установява, че М. И. М., ЕГН
********** и И. В. М., ЕГН **********, не са осъждани, а от справка от *** ,,С. М.“ *** –
В., че няма данни да са били настанявани за лечение в П. клиники на *** „С. М.“ ***, гр. В..
От заключението на приетата по делото комплекса СППЕ се установява, че при Г., на
10г., Р., на 7г., Л., на 7г., е налице повиишена тревожност в контекста на конфликта между
родителите и физическото насилие между тях, на което те са били свидетели, което е
психичен травматизъм - при деца това е емоционално преживяване, което надвишава
способността им за справяне и води до състояние на страх, безпомощност, тревожност или
регрес в развитието.
3
В момента на освидетелстването при родителите няма анамнестини данни и
клинични признаци за наличие на тежки психопатологични симптоми и/или психични
заболявания; налице са данни за акцентуация, без да достига до ниво на личностово
разстройство.
М. М. по време на разговор с психолог е психомоторно спокоен, напрегнат вътрешно
и избягва да осъществява очен контакт. Мисловният процес е с нормален темп на протичане.
Без нарушения в когнитивната сфера. Нисък фрустрационен толеранс. Агресивната
предиспозиция е с по-скоро провокативен характер, като обичайно се запазва телесния
самоконтрол, но не е изключено и физическо отреагирване. Отчита се висока социална
желателност при попълването на психологичните въпросници. Има склонност да се отрича
определено затруднение в междуличностните отношения или в контрола на собственото си
поведение.
М. М. по време на разговор с психолог е спокойна, осъществява очен контакт.
Поднася информацията точно и без притеснение. Мисловният процес е с нормален темп на
протичане, без нарушения в когнитивната сфера. Нисък фрустрационен толеранс.
Агресивната предиспозиция е с по-скоро провокативен характер, като обичайно се запазва
телесния самоконтрол, но не е изключено и физическо отреагирване. Отчита се висока
социална желателност при попълването на психологичните въпросници.
Детето Г. М. на 10г., е ориентиран за собствената личност, време и място. Видимо в
добро физическо здраве. Предвид ситуацията, установява и поддържа контакт. Мисловен
процес правилен по скорост и строеж. Споделя разочарование от неподкрепата на баща си и
малоценностови преживявания. В събеседването излага данни за физическо насилие от
страна на бащата /удари, шамари/ като форма на възпитание, когато не се държат според
неговите правила. От майка си сочи, че единственото му наложено наказание е било
лишаването му от игра /вероятно компютърна/ за един месец. Г. има добра самооценка и
силен Аз, държи другите да го зачитат и признават. Резултатите от изследването не
установяват чувство за социална изолация или дистанция от връстникова, семейна или
социална среда. Разбира същността и съдържанието на нравствените понятия и действия. Г.
се намира в етапа на пред-пуберитета който е ключов за цялостното развитие на личността
му. Наблюдава се реакция на Е.нципация /все още слабо изразена/, характерна за възрастта.
По тази причина е възможно по-лесно да влиза в конфликт с авторитети, които не одобрява
или приЕ.. Показва предразположеност да интерпретира факти и събития по емоционален
път, в съответствие с начина, по който възприЕ. подхода на другите към него. Към датите на
изследванията има данни за изградена и съхранена близка емоционална връзка с родителите
си и по-малките си сестри. Те са в полето на близкото му обкръжение и фигури с голяма
емоционална значимост.
Децата показват очакваното поведение на привързаност към значимите възрастни –
майка и баща. Те са отглеждани от двамата си родители, с които е изградена дълбока и
сигурна привързаност и доверителна връзка. В контекста на родителския конфликт и
физическото насилие между родителите, на което децата са свидетели и което по своята
4
същност е травматично преживяване, те изпитват страх и тревога от това „баща им да не
избухне“. Децата споделят, че „бащата ги шамари понякога“, като тези епизодични актове на
физически наказания, прилагани от бащата нямат характера на системно физическо насилие
и не са възприети като стресов фактор от децата водещ до травматична следа. Децата се
чувстват спокойни и комфортно в присъствието и на двамата си родители. Не се
притесняват да осъществяват вербален и физически контакт с тях. По време на цялостната
работа с децата и родителите се наблюдаваха позитивни емоции както от децата към
родителите, така и от родителите към децата. При самите деца не се отчитат страхове към
родителските обекти, а по-скоро страх от начина на общуване между майка им и баща им и
сцените, на които са ставали свидетели.
На този етап няма данни за манипулативно поведение или опит на единия родител да
изолира другия от живота на децата. Следва да се отбележи факта, че и четирите деца са във
възраст, в която би могло да им се повлияе от авторитетна за тях фигура. Тестовите данни
дават информация за силно изразена доминантност при г-н М. и умерено завишена
доминантност при г-жа М.. При личностните въпросници също има съвпадения по някои от
скалите и на двамата родители.
По време на разговорите с в.л. психиатър децата са споделяли, че са били свидетели
на насилие, докато при в.л психолог тази информация бе омаловажена или отговарят
уклончиво, с цел да „оправдаят“ поведението на родителите си. Това показва, че децата са в
сериозен конфликт на лоялност спрямо и двете родителски фигури и желанието им
родителите да се съберат заедно е ясно изразено като защитен механизъм.
Няма клинични данни за травматично преживяване във връзка с поведението на
майката М. М., нито на детето Г., нито на неговите сестри. Пред в.л психолог нито едно от
децата не споделя притеснителна информация по отношение на поведението на М. М. към
Г., включително и самият Г.. На в. лица нито едно от децата Г., Р., Л. и Е. не е споделило
информация, касаеща актове на домашно насилие спрямо тях - физическо или психическо на
посочените в молбата дати. Децата многократно са били свидетели на афективни кризи,
конфликтни отношения и физическо насилие между родителите си, и това по дефиниция се
определя като форма на психическо (емоционално) насилие, дори ако насилието не е
насочено директно към децата.
От събраните гласни доказателства се установява, че свидетелят П. Г. М. сочи лично
възприето извършено от М. М. физическо и вербално насилие спрямо Г. на процесните дати
18. и 20.06.2025г., като за твърдяното насилие от И. М. е разбрала от споделеното й от Г. и
М. М. няколко дни след това. Според показанията на свидетеля Ж. М. М. тя е била очевидец
на ситуацията между И. М. и внука му Г. на 23.05.2025г. и заявява, че не е имало никакво
насилие от И. М. спрямо внука му.
Показанията и на двамата свидетели съдът преценя съобразно нормата на чл. 172 от
ГПК, тъй като п. М. е майка на М. М., а Ж. М. - на М. М., като за най-близко до обективната
истина приЕ. показанията им в частите, които не противоречат на обсъденото заключение на
СППЕ. В този смисъл, съдът не възприЕ. наличието на осъществено от страна на М. М. на
5
18. и 20.06.2025г. физическо /с удари по тялото/ и/или вербално /с обиди и заплахи/ насилие
спрямо Г. във формата и интензитета посочен от свидетеля М., тъй като нито едно от децата
не споделя пред вещите лица данни, които да сочат, че са ставали жертви на такова.
Евентуално извършеното повишение на тон или принуда спрямо Г. да извърши нещо против
волята му, но с оглед собствената му безопасност и/или изграждането на толерантен модел
на поведение спрямо по-малките му сестри, и уважение към авторитета на родителя, съдът
не счита, че следва да бъде квалифицирано като домашно насилие.
С оглед обсъдената доказателствената съвкупност и най-вече от обсъденото
събеседване проведено с децата от квалифицирани вещи лица, ВРС приЕ. за недоказани
изложените в декларацията твърдения, че спрямо тях са осъществили актове на домашно
насилие, изразяващи се в удряне на шамари на Г. М. М. и принуждаването му да извършва
действия против волята му свързани с обличане, в присъствието на Р. М.а М., Л. М.а М. и Е.
М.а М.. В случая от обсъдените показания на свидетелите и заключението на вещото лице се
установява влошените взаимоотношения между родителите, като свързаната с това вербална
и физическа агресия помежду им, се отразява и върху психическото здраве на децата, поради
което тези действия принципно би могло да се квалифицират като домашно насилие по
смисъла на ал. 2 от чл. 3 на ЗЗДН, но по настоящото дело не бяха доказани конкретни такива
актове извършени от М. М. в преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН.
Предвид неустановеното извършване на актове на домашно насилие,
молбата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 3, пр. 2 от ЗЗДН – „при отказ за
издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото
се заплащат от молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст“, дължимата държавна такса в размер на 25 лева следва да остане за
сметка на съда и бюджета на съдебната власт. Съобразно същата норма и доколкото
процесната молба касае защита на ненавършили 18-годишна възраст лица, молителите не
следва бъдат осъждани да заплатят адвокатско възнаграждение на ответниците, въпреки
представените от последните доказателства за извършването на такива разноски.
Мотивиран от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молби с вх. № ***/**.**.***г. и с вх. № ***/**.**.***г. – двата на ВРС,
подадени от М. И. М. ЕГН **********, с адрес в гр. В., в качеството му на баща и законен
представител на децата Г. М. М. ЕГН **********, Р. М. М. ЕГН **********, Л. М. М. ЕГН
********** и Е. М. М. ЕГН ********** – всички с адрес с. Б., общ. А., обл. В., ул. „М.“ № *,
с искане да бъдат наложени спрямо децата мерки за защита от домашно насилие извършено
от майката им М. И. М., ЕГН ********** и от дядо им по майчина линия И. В. М., ЕГН
**********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненският окръжен съд в седемдневен срок
6
от връчването му на страните.
При влизането му в сила, съобразно чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, преписи да се изпратят
на районните управления на Министерството на вътрешните работи и на дирекция
„Социално подпомагане“ по настоящия адрес и по установения в хода на производството
адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес, за съобразяване
относно прекратеното действие на издадената по делото Заповед за незабавна защита.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7