№ 7852
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110170296 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу АС. ЯНК. АГ.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 46922/2021г. на СРС, 40 състав, а именно: 2 544,72лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2018г.- м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 11.08.2021г. до изплащане на вземането, 274,59лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г.-30.07.2021г., 32,12лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода м.07.2018г.- м.04.2020г., ведно със законната лихва от
11.08.2021г. до изплащане на вземането, и 6,00лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение периода 31.08.2018г.-30.07.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ***********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че в периода 11.03.2017г.- 03.03.2019г.
имотът не е обитаван от никого. Поддържа, че в имота има само топла вода, която се
отчита на редовни водомери, а отопление няма, тъй като радиаторите са демонтирани
преди 20г. Посочва, че не е плащал нищо, защото щели да бъдат погасявани най-
старите задължения. Оспорва да е потребявал толкова голямо количество вода, което
му е начислявано.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установява, че
ответникът е собственик на процесния имот, който се намира в сграда, която е
присъединена към топлофикационната мрежа. При тези обстоятелства и съобразно
разясненията, дадени в горецитираното ТР, същият представлява клиент /потребител/
на топлинна енергия за процесния имот и като такъв се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, като дължи заплащане на цената на
доставените услуги.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от
страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че
през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само един водомер за
топла вода. Вещото лице разяснява, че поради демонтирането на всички отоплителни
тела в имота, топлинна енергия за отопление от радиатори не е начислявана.
Начислявана е топла вода, като показанията са резултат от реално извършен отчет на
измервателния уред, което е видно и от представените от третото лице – помагач
протоколи за извършени отчети /л. 63-64/, които не са оспорени. Експертът посочва, че
е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като същата е
изчислявана по формулата в т. 6.1.1. от приложението към Наредба № 16-334. С оглед
на това, вещото лице дава заключение, че потребеното количество топлоенергия в
имота възлиза на 525,25лв. за сезон 2018/2019г., от които 418,79лв. за битово горещо
водоснабдяване /БГВ/ и 106,46лв. за сградна инсталация, и 1993,46лв. за сезон
2019/2020г., от които 1904,12лв. за БГВ и 89,34лв. за сградна инсталация. Общо за
целия процесен период – м.05.2018г.-м.04.2020г. потребеното количество топлинна
2
енергия възлиза на стойност 2518,71лв. Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за
главница за топлинна енергия се явява доказан и основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер от 2544,72лв. подлежи на отхвърляне.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми, а от
следващия ден длъжникът изпада в забава и дължи и законна лихва за забава съгласно
чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
твърди и установява да е погасил горепосочените парични задължения на падежа,
поради което същият е изпаднал в забава и дължи законна лихва за тях. На основание
чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва
върху дължимата главница от 2518,71лв. възлиза на сумата от 271,78лв. за периода
15.09.2019г.-30.07.2021г. Ето защо, искът за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия следва се явява основателен до този размер, а за разликата до пълния
предявен размер от 274,59лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото са представени протокол от проведено ОС на етажните собственици,
на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово
разпределение с третото лице - помагач. Представен е и договор за извършване на
услугата. Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по
СТЕ, това дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето
защо, ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната
клауза от общите условия) и цената на тази услуга, която възлиза на претендираната
сума от 32,12лв. за периода м.07.2018г.-м.04.2020г., видно от събраните писмени
доказателства. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
Тъй като ответникът не твърди и доказва да е платил и тези задължения на
падежа, то на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи и за тях лихва за забава, чийто размер
възлиза на претендираната сума от 6,00лв. за периода 31.08.2018г.-30.07.2021г.,
изчислен на основание чл. 162 ГПК. Ето защо, този иск също се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 107,15лв., от
които следва да му се присъдят 106,07лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 95,92лв. за
платена държавна такса, 250лв. депозит за експертиза и претендира юрк.
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От
общия размер на разноските – 445,92лв., съразмерно на уважената част следва да му се
присъдят 441,42лв.
3
Ответникът не е доказал направата на разноски в производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу АС. ЯНК. АГ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч. гр. д. № 46922/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:
2518,17лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.05.2018г.- м.04.2020г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. №
***********, ведно със законната лихва от 11.08.2021г. до изплащане на вземането,
271,78лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019г.-30.07.2021г., 32,12лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода м.07.2018г.- м.04.2020г., ведно със законната лихва
от 11.08.2021г. до изплащане на вземането, и 6,00лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение периода 31.08.2018г.-30.07.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 2518,17лв.. до пълния предявен от 2544,72лв. и иска за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от
271,78лв. до пълния предявен от 274,59лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 АС. ЯНК. АГ., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, сумата от 106,07лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 441,42лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4