№ 155
гр. С.З., 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Христов
ЧЛ.ве:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20225501000079 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 572/10.12.2021 год., постановено по гр. д.
№ 2041/2021 год. по описа на РС – С.З., с което е отхвърлен предявения от
“Л.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С. ********,
представлявано от изп.директор А.Т., срещу ЕТ „Н.Н.Н.“, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С.З., ******, представляван от Н.К.Н.,
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца изпълнение
на парично задължение в размер на 2667,60 евро, равняващи се на 5217.37лв.
- неустойка за забава за периода от 30.10.2020г. до 21.12.2020г. по Договор за
заем, Бизнес кредит с клиентски №6616/17.01.2020г., за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №261057/23.12.2020г. по ч.гр.дело №5326/2020г.
по описа на PC гр.С.З. и е осъден да заплати разноски в размер на 590 лева.
Въззивникът “Л.” АД счита, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявеният
иск. Претендира разноските по делото. Направено е възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Въззиваемият ЕТ „Н.Н.Н.“ оспорва жалбата и счита същата за
1
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №5326/2020г.
по описа на РС- С.З., е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 2667,60 евро, равняващи се на 5217.37лв.
- неустойка за забава за периода от 30.10.2020г. до 21.12.2020г. по Договор за
заем, Бизнес кредит с клиентски №6616/17.01.2020г., както и направените
разноски по делото. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за
незабавно изпълнение №261057/23.12.2020г. Срещу заповедта за изпълнение
е постъпило възражение на длъжника в срок, поради което съдът е указал на
заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това
обуславя за ищеца правния му интерес от предявяване на настоящия иск.
От Договор за заем, Бизнес кредит с клиентски №6616/17.01.2020г.,
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
вх.рег.№270/17.01.2020г., акт №25, том I, дело №131/2020г. по описа на
Служба по вписванията гр.С.З., Искане за бизнес кредит от 17.01.2020г.,
Сметка/фактура за нотариална такса, извлечение от сметка, преводно
нареждане - 3 броя, фактура №25804/17.01.2020г., се установява, че на
17.01.2020г. страните са сключили договор за заем за сумата от 19000,00 евро.
С подписването на договора ответникът се е задължил да върне
предоставения му заем със съответното оскъпяване чрез 180 месечни вноски.
За обезпечаване на задължението ответникът в качеството му на физическо
лице и солидарен длъжник е сключил договорна ипотека върху притежаван от
него недвижим имот. В договора за заем - в чл.2.3 (е) е предвидено, че при
забава в изпълнението на което п да е от задълженията по договора, както п
при предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателят дължи неустойка
за забава в размер на 0,27% върху непогасената част от заема за всеки ден,
считано от датата на падежа на дължимото плащане до окончателното
погасяване на всички просрочени дължими суми за главница, лихва и
неустойки и други такси и разноски по договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По претенцията за неустойка за забава по чл. 2.3 (е) от Договора, съдът
намира следното:
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в ТР № 1
от 27.04.2022 г. по ТД. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да следи
служебно за нищожност на клаузи в договор, когато нищожността произтича
2
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В цитираното
тълкувателно решение изрично е посочено, че в случаите на накърняване на
добрите нрави, основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
не винаги може да се установи соченото основание от поведението на
страните по сделката. Когато обаче се касае за уговорена неустойка, съдът е
длъжен да съобрази дали същата излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съобразно критериите, посочени в ТР
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3, в който случай е длъжен да прогласи
нищожността.
В процесния договор страните са уговорили клаузата за неустойка,
като мораторна в чл. 2.3 (с) от Договора, според който същата е в размер на 0,
27 % върху непогасената част от кредита за всеки ден, считано от датата на
падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на
всички просрочени дължими суми.
Според цитираните ТР, нищожна поради накърняване на добрите
нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на клауза за
неустойка следва винаги да се прави към момента на сключване на договора,
като не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без
фиксиран срок, до който тя може да се начислява, доколкото преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора. При извършване на преценка
за нищожност на клауза за неустойка, съдът следва да се ръководи от
примерно изброени в горецитираното решение критерии, като: 1. естеството
на задълженията както и техният размер; 2. дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи; 3. вид на уговорената
неустойка; 4. вид на неизпълнение на задължението; 4. съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
В настоящия случай се претендира мораторна неустойка, която според
заявеното в исковата молба възлиза за периода от 30.10.2020 г. до 21.12.2020
г. в размер на 2 667,60 евро. Посоченият размер на дължимата неустойка,
търсена за период от около 2 месеца надхвърля размера на главницата по
кредита, за чието обезпечение служи. Трайно установена е практиката на
съдилищата, според която очакваните от неизпълнение на парично
задължение вреди за кредитора се съизмеряват със законната лихва,
определена по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД. Към момента на сключване на процесния
договор 17.01.2020 г. в сила е било ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни
3
пункта. Съобразно уговорения лихвен процент на неустойката за забава от 0,
27 % на ден по чл. 2. 3., б. (c) от Договора месечната база възлиза на 8, 21 %, а
за година неустойката се равнява на 98, 55 %, което надвишава близо десет
пъти размера на законната лихва, служеща за критерий при определяне
размера на очакваните вреди за кредитора. При така определения размер на
неустойката главният дълг нараства повече от два пъти за период от една
година. Посоченото съотношение между размера на очакваните вреди и
уговорената неустойка не може да определи неусточената клауза
дефинитивно като нищожна, но води до извод за значително надхвърляне на
нейната обезщетителната функция до степен, съизмерима с неоснователно
обогатяване за кредитора, а наличието на учредена в полза на кредитора
договорна ипотека, навежда до извод за превишаване на обезпечителната й
функция. Начинът на уговаряне на неустоечната клауза води до значително
нарастване на дълга, което не може да се приеме като стимулиращо
кредитополучателя да изпълни, респективно да се приеме, че същата е
уговорена в рамките на присъщата й санкционна функция. С оглед
изложеното, настоящият състав намира клаузата по чл. чл. 2. 3., б. (c) от
Договора за нищожна, а претенция на ищеца следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на
Старозагорския районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на 590
лева пред настоящата инстанция, съгласно чл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
за минималните размер на адвокатските възнаграждения, което не се явява
прекомерно с оглед възражението по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 572/10.12.2021 год., постановено по гр.
д.
№ 2041/2021 год. по описа на РС – С.З..
ОСЪЖДА ,,Л.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.С. ********, представлявано от изп.директор А.Т. да заплати на ЕТ
„Н.Н.Н.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.З., ул.*****
сумата от 590 лева, представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
5