Р Е Ш Е Н И
Е № 260894
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14949 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: ********* против А.М.А., ЕГН **********,***, с която са
предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1035,95 лв. – главницата по 13 броя
неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.09.2017 г. до
21.09.2018 г. с по Договор за стоков кредит № *** от 23.03.2017 г., сключен с
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с
Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г. към Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. , сумата
от 156,41 лв.- договорна лихва, дължима за периода от 21.09.2017 г. до 21.09.2018 г. и сумата от 169,34 лв.-
обезщетение за забава за периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5061/2019 г. по описа на ПРС.
Ищецът сочи, че на
23.03.2017 г. между ответника А.А. в
качеството на кредитополучател и „УниКредитКънсюмърФайненсинг" ЕАД, в
качеството му на Кредитор е сключен договор за стоков кредит при спазване на
разпоредбите на ЗПК и на основание Общите условия, при които Уникредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД предоставя стокови кредити. Сочи се, че общите условия са
неразделна част от договора за кредит, като с факта на подписване на договора,
кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите
условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Съгласно разпоредбите на ОУ кредиторът отпуска стоков
кредит, като същият се отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в
Търговския обект. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитора
директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупува стока,
като кредитът се счита усвоен от Потребителя на датата на заверяване на
сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при
условията на Договора за стоков кредит, кредиторът е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 1268 лв., при който отпуснатата сума е
преведена по банковата сметка на търговеца, на дата 23.03.2017 г. Съгласно
сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общият
размер на кредита е 1353,82 лв., който представлява сбор от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 1268 лв. и застрахователна премия 85,82
лв., която кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 18 броя
равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска. Подписвайки договора кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне с начислените лихви и разноски, в
сроковете и при условията, указани в Договора на вноски, чийто брой, размер и
падежи са посочени в Погасителен план, който се съдържа в договора за
кредит. Посоченият размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответната част от главницата, лихвата
върху нея и съответната част от застрахователната премия. В погасителния план
са посочени падежът на изискуемост и погасяване на всяка от вноските. Страните
са договорили годишен лихвен процент в размер на 30 %, който фиксиран. Възнаградителната лихва за срока на
договора е 343,94 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да
върне е в размер на 1697,76 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
е платима на 18 броя анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 94,32 лв.,
като първата погасителна вноска е дължима на 21.04.2017 г. , а последната е с
падеж на 21.09.2018 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в договора.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.09.2018 г. Съгласно разпоредбите на приложимите към
Договора общи условия, при забава на плащанията на дължимите от
Кредитополучателя суми, същият дължи на кредитора, освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна
лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 169,34 лв. за
периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2019 г. Сочи се, че кредитополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е
погасена от него е в размер на 471,60 лв., с която е погасена главница в размер
от 317,87 лв. и договорна лихва в размер на 153,73 лв.
Преди настъпване на крайния падеж на вземанията по
договора за кредит, вземанията по него са прехвърлени с Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г. в полза на ищцовото
дружество. Вземанията са отразени в Приложение № 1 от същата дата към договора
за цесия.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия, Агенция
за събиране на вземания, в качеството на цесионер е поела ангажимент към
цедента от негово име и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което Агенция за събиране на вземания има изрично пълномощно от
„УниКредитКънсюмърФайненсинг" ЕАД. В изпълнение на договорните задължения
и изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД с Изх. № ***/*** от 16.05.2018 г. на посочения в Договора за кредит адрес
посредством Български пощи с известие за доставяне, като писмото е върнато в
цялост, като неполучено.
Към настоящата искова молба ищецът сочи, че представя
заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и моли съдът да
връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Като се позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24,06.2009 г. по т, д, № 12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99
ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което е уважено и заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Моли се исковете да се уважат.
Претендират се разноски.
Ответникът е подал
отговор чрез особен представител в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове
като неоснователни.Оспорва твърдените в
исковата молба фактически обстоятелства и правни доводи. Оспорва договорът за
кредит да е подписан от ответника. Оспорва валидното прехвърляне на вземанията
на ищцовото дружество, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.
Посочва, че договорът за потребителски
кредит е сключен в нарушение на чл. 146 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, изразяващо се в
уговаряне на неравноправни клаузи, като сочи, че същият е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Доколкото договорът е сключен въз основа на типизиран образец с
предварително оформени клаузи, то кредитополучателят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието на тези клаузи.
С оглед изложеното се моли предявените искове да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че на 23.03.2017 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД (УКФ) в качеството на кредитор и ответника в качеството на
кредитополучател е сключен договор за стоков кредит, съгласно който на ответника се
предоставя в заем сумата в размер от 1353,82 лв., от които сумата от 1268 лв. – цена на финансираната стока, както
и сумата от 85,82 лв. – застрахователна премия. Отразено е, че общата сума,
която ответникът в качеството на заемател следва да върне на заемодателя е в
размер на 1697,96 лв. чрез заплащане на 18 месечни погасителни вноски от по 94,32
лв. с първа падежна дата 21.04.2017 г., ГЛП -30 % и ГПР 34,49 %. Към договора е
приложена фактура за закупената и финансирана стока с доставчик Магазин *** и получател ответника за
закупуване на мобилен телефон и
телевизор, като във фактурата е отразено, че плащането се извършва по банков
път на посочената банкова сметка. ***иран, подписан от страните погасителен
план, в който са отразени брой, падеж и размер на погасителните вноски, както и
каква част от главница и лихва се погасява с месечните вноски, като крайният
падеж на последната погасителна вноска е настъпил на 21.09.2018 г. В общите
условия, неразделна част от договора за стоков кредит, подписани от ответника и
кредиторът, е уговорено, че кредитът се отпуска за цената на стоката, закупена
от Потребителя в търговския обект, като сумата се превежда директно към
съответния търговец, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се
счита усвоен от потребителя на датата на заверяване на сметката на съответния
търговец със сумата на отпуснатия кредит. В чл. 7 от общите условия е
предвидено, че за предоставения кредит се дължи лихва, като месечният й размер
е включен в погасителния план и в договора. Предвидена е в чл. 13 от договора и
лихва за забава, както и прекратяване на договора при неизпълнение. Съгласно
чл. 13, ал.6 от ОУ кредиторът може по всяко време да прехвърли правата си по
договора за кредит на трети лица, заедно с дължими лихви, такси, комисиони и други
разноски, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона.
Приета е като доказателство Декларация за приема на застраховането по
застрахователни програми „ Защита Макс“ и „66 Плюс“, както и сертификат за
застраховка „Защита макс“, подписан от застрахователя. В застрахователния сертификат е предвидено,
че същият се сключва във връзка със застраховани стоки, съгласно списъка по
Приложение № 1 от Общите условия за застрахователна програма „Защита Макс“.
Срокът на застраховката е отразено, че е равен за срока на договора за кредит,
а относно размера на застрахователната премия, се посочва, че същата се заплаща
еднократно, като е в размер на % от първоначалната сума по кредита, умножена по
продължителността на кредита в месеци и е в размер на 0,560 %. Като застраховащ
и ползващо се лице е отразено Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД. Към
застрахователния сертификат са подписани общи условия към застраховката.
Особеният представител
на ответника е оспорил автентичността на договора и приложенията към него
относно подписа на ответника А.М.А.. Открито е производство по чл. 193 ГПК, но
от приетото по делото заключение на съдебно – графологичната експертиза
безспорно се установява, че подписите за потребител на Договор за стоков кредит, Декларация за
приемане на застраховането и общи условия са положение от ответника А.М.А..
Приет е като писмено
доказателство рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в качеството на цедент и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството на цесионер. Съгласно т.2.1. цедентът се
задължава ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно
срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за потребителски парични и стокови кредити, сключени от цедента с
физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите
гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежност на Цесионера,
определени и индивидуализирани, съгласно Приложение № 1 към всеки отделен
месечен договор за цесия. Уговорено е продажбата и прехвърлянето да се
осъществяват ежемесечно, като отделно самостоятелно формирано портфолио, като
продадените и прехвърлени вземания да се описват в Приложение № 1 на всеки
отделен договор за цесия, което да е неразделна част от него. На 20.04.2018 г.
е сключен между същите страни Индивидуален договор за прехвърляне на вземания
цесия с предмет прехвърляне и продажба, съгласно чл. 2.1. от рамковия договор,
заедно със съпътстващите гаранции на цесионера портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 180 дни, произхождащи от договори за
кредити, сключени от Цедента с физически лица, като вземанията са описани в
Приложение № 1, в което е и процесния договор за кредит, с остатък от главница 1035,95 лв., остатък лихва 222,90 лв. или обща сума
към 20.04.2018 г. – 1258,85 лв. С Потвърждение за цесия цедентът е потвърдил цедирането на вземания с
договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г. „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионера – ищцовото дружество да уведомява
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД всички длъжници по списък, сред които е и ответникът.
С пълномощно от 20.12.2016
г. „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил ищцовото дружество да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството
е цедирало на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. Уговорено е право на
упълномощения да преупълномощава трети лица, включително но не само Адвокати
и/или Адвокатски дружества с всички
притежавани по това пълномощно права. Пълномощното е безсрочно и се тълкува
изцяло в полза на упълномощения. С пълномощно от 20.04.2018 г. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е упълномощил ищцовото дружество да уведомява съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.,
като същите са описани. Уговорено е право на упълномощения да преупълномощава
трети лица, включително но не само Адвокати и/или Адвокатски дружества с всички притежавани по
това пълномощно права. Пълномощното е безсрочно и се тълкува изцяло в полза на
упълномощения.
Изпратени са уведомления
за извършената цесия на адреса, посочен от ответника в договора за кредит, като
същите са върнати, като е отразено, че е „преместен“.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че на ответника А.М.А. от “ УниКредит Кънсюмър Файненсинг “ -
ЕАД е отпуснат стоков заем в общ размер на 1353,82 лв. по Договор за стоков кредит *** от
23.03.2017 г., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност
на кредита 1268 лв. и 85,82 лв.- застрахователна премия. Чистата стойност на
кредита е преведена на търговеца „*** –
М.М.С“ ООД на 23.03.2017 г., за което
търговецът е издал фактура. Вещото лице установява, че общата платена сума от
ответника по договора за кредит е в размер от 471,60 лв., с гоите е погасена главница в размер на 317,87
лв. и договорна лихва в размер на 153,73 лв. Кредитополучателят е изпаднал в
забава с неплащането на шестата месечна вноска с падеж 21.09.2017 г. Размерът на
непогасената главница е установен в размер от 1035,95 лв.,
а на договорната лихва 190,21 лв., от която договорна лихва до датата на
цесията 156,41 лв. и 33,80 лв.- договорна лихва след датата на цесията. Относно лихвата за просрочие за исковия
период, вещото лице установява, че е в размер от 105,18 лв.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
За да се
уважат предявените искове, то следва да се установи, че между кредиторът и
ответникът е сключен действителен договор за заем, че заемната сума е предадена,
както и че за ответника е възникнало задължение да върне същата, ведно с
уговорената лихва в уговорените срокове.
Неоснователно се явява и
възражението, че ответникът не е
уведомен за извършената цесия по надлежния начин. С исковата молба е
връчено уведомителното писмо за извършената цесия, което изхожда от цедента,
действащ чрез пълномощник цесионера, и
същото е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника,представляван от особен представител, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл. 290 ГПК Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.
о./.Вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия,
поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Съдът не споделя тезата,
че не е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради
това, че книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен
представител на ответникът е вследствие на неуспешни усилия същата да бъде издирена, както на
известните й адреси, така и по месторабота. Фигурата на особения представител
по чл. 47, ал. 6 от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения процесуален представител относно
получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая,
представителят има право да извършва всички съдопроизводствени действия, с
изключения на тези, свързани с разпореждане с предмета на делото, за които се
изисква изрично упълномощаване-чл. 34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК
за особения представител.
Съдът не споделя
разбирането, че връчването на
уведомлението за цесия на особения представител по делото, представлява
приемане на материалноправно изявление, равняващо се на разпореждане с предмета
на делото,тъй като това би означавало
кредиторът да бъде поставен в
ситуация да не може да предяви правата
по договора за цесия по съдебен ред,
поради неуспешното издирване на длъжника и невъзможността за лично връчване на
уведомлението за цесията.
В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената
цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати.В тази
връзка длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато е платил на ненадлежен кредитор.
В случая не се твърди да е платено на
ненадлежен кредитор, нито се установява да е извършено плащане след прехвърляне
на вземания по договора за цесия.
Още повече, че това
обстоятелство не се отразява върху материалноправната легитимация на ищеца,
доколкото съгласно съдебната практика изходящото от упълномощения-цесионер
уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
/трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. №
1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013
г. на ВКС, ІІ т. о./. В случая по делото е прието като доказателство пълномощно
по силата на което не само цесионерът, но и адвокатското дружество
представляващо цесионера, е упълномощено да връчва уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Цесията има действие
спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента – чл. 99, ал.3
и ал.4 ЗЗД. От тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради
което старият кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може
да иска от длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на
изискуемостта на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза
на длъжника, като при настъпване на определени в закона или договора (от който
възниква прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в
качеството си на кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с
всичките му принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или
във връзка с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата
предсрочна изискуемост. (В този смисъл е Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т.д.
№ 2230/2016 г. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о.).
В случая ищецът
претендира вземанията на основание настъпил краен падеж, а не на основание
предсрочна изискуемост, независимо, че към датата на прехвърляне не е настъпил крайния
падеж на вземането, което е допустимо, съгласно гореизложеното.
С оглед установяване на
материалноправната легитимация на ищеца, следва съдът служебно да прецени дали договорът за
кредит е съобразен с императивните разпоредби на ЗПК, като вземе предвид и
направените от особения представител на ответника възражения.
Не се установяват
възраженията на особения представител на ответника за липса на доказателства за
усвояване на предоставената в заем сума, като същото се установява от приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което
сумата от 1268 лв. е преведена на търговеца на датата на сключване на договора,
с което същата се счита усвоена. В този смисъл са и гореописаните договорености
между страните по договора за кредит.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на
прилагането му (т.9); годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит (т.10); условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай
всички тези изисквания са спазени, като съдът счита, че не се установява
нарушение на законовите разпоредби, касаещи действителността на договора. Съдът
счита, че не се установява нищожност на клаузите за ГЛП и ГПР, като същите са
съобразени с обстоятелствата, при които е сключен договора, липсата на
обезпечение по него, размерът и периодът на предоставената в заем сума.
От приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза се потвърждава, че част от
предоставената в заем сума е платена по сметка на търговеца, а именно: сумата от 1268 лв., а другата в размер на 85,82
лв. е за застрахователна премия. Не се установява обаче от събраните по делото
писмени доказателства и приетото заключение
да е платена в полза на застрахователя включената в общата претендирана
сума застрахователна премия. Липсва и уговорка между страните по договора за
кредит, касаеща предаване на заемната сума в размер на 85,82 лв. –
застрахователна премия. Доколкото договорът за заем е реален договор, то
липсата на доказателства за предаване на заемната сума обуславят
неоснователност на договора за заем относно тази сума. Действително по делото е
приета застрахователен сертификат, както и общи условия, но в тях не е посочен,
нито размера на застрахователната премия, нито е удостоверено нейното заплащане
и липсват уговорки във връзка с усвояване на тази сума. С оглед така изложеното
съдът счита, че не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
е усвоена сумата в размер на 85,82 лв. – застрахователна премия, като липсват
както твърдения, така и доказателства да са налице уговорки, свързани с
усвояване на същата, поради и което съдът приема, че по силата на сключения
договор за кредит, на ответника е предоставена в заем сумата от 1268 лв., от
която ищецът е погасил главница в размер на 317,87 лв. или общата дължима сума 950,13
лв. Относно договорната лихва съдът счита, че с оглед установения по делото
размер на главница, то същата следва да бъде определена въз основа на тази
размер на главницата в размер от 322,14 лв., от който ответникът е погасил
сумата от 153,73 лв. и останала дължима сума в размер от 134,61 лв.(ищцовото
дружество претендира договорна лихва в размер до датата на цесията), поради и което искът за признаване на
установено, че се дължи договорна лихва за посочения период следва да се уважи
до размера на сумата от 134,61 лв., а за разликата до пълния претендиран размер
от 156,41 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Искът за главница за сумата, представляваща
разлика между предявения размер от 1035,95 лв. и установения такъв от 950,13
лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Относно обезщетението за
забава на главницата за исковия период, доколкото същото е доказано по
основание, то неговият размер въз основа на разпоредбата на чл. 162 ГПК чрез
използване на онлайн калкулатор след съответното пропорционално намаляване на
всяка вноска, в която е включено и начислената застрахователна премия съдът
определя в размер от 91,14 лева, като за разликата над този размер до
пълния претендиран размер на обезщетението за забава в размер от 169,34 лв.
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът е
представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени
разноски в размери, както следва: платена държавна такса в заповедното
производство в размер от 27,23 лв., платена държавна такса в исковото
производство в размер от 122,77 лв., платен депозит за особен представител в
размер от 300 лв. и платен депозит за вещо лице в размер от 150 лв., както и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер от 50 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за исковото производство. От
така направените разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковете следва да се присъди обща сума в размер от 734,64 лв.- съответната
част от разноските в исковото и заповедното производство.
Относно сумата от 140
лв.- депозит за вещо лице по допусната съдебно – графологична експертиза, то
същият се възлага на ответника в полза на бюджета на съдебната власт, тъй
като особеният представител, макар и
назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не
особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им.
Дължимите разноски следва да се присъдят от съда с решението по
спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. С
оглед частичната основателност на претенцията, то част от разноските следва да
се възложат на ответника, а другата част на ищеца.
По изложените мотиви
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А., ЕГН **********,***
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от
950,13 лв. – главницата по 13 броя неплатени месечни погасителни
вноски с падежни дати от 21.09.2017 г. до 21.09.2018 г. с по Договор за стоков
кредит № *** от 23.03.2017 г., сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с Индивидуален договор за прехвърляне на
вземания от 20.04.2018 г. към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. , сумата от 134,61
лв.- договорна лихва, дължима за периода от 21.09.2017 г. до 21.09.2018 г. и сумата от 91,14 лв.- обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017 г. до 01.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5061/2019 г. по описа на ПРС. ,
като ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********
против А.М.А., ЕГН **********,***,
с която са предявени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. с чл. 99
от ЗЗД и чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата, представляваща разлика
между претендираната главница в размер на 1035,95 лв. и установената главница в размер на 950,13 лв.
– главницата по 13 броя неплатени месечни погасителни вноски с падежни дати от
21.09.2017 г. до 21.09.2018 г. с по Договор за стоков кредит № *** от 23.03.2017
г., сключен с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.
към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г. , сумата, представляваща разлика между претендираната сума в размер от
156,41 лв. и установената такава в размер на 134,61 лв. - договорна лихва,
дължима за периода от 21.09.2017 г. до
21.09.2018 г. и разликата между претендираната сума от 169,34 лв. и
установената сума в размер от 91,14 лв. - обезщетение за забава за периода от
21.09.2017 г. до 01.04.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 02.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5061/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:
********* сумата от
734,64 лв. - разноски по ч.гр.д. № 5061 по описа за 2019 г. на ПРС и
гр.д. № 14949/2019 г. по описа на ПРС, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН **********,*** да заплати сумата
от 140 лв.- депозит за вещо лице по
сметка на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ