№ 15640
гр. София, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110100440 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „...........“ АД,
ЕИК ...... против Е. Т. И., ЕГН ********** - установителен иск, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи/ за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 1682,98 лв. - главница за потребена вода от длъжника за
имота му на адрес 1592 гр. София, ж.к. „....“, бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 9, за
период от 24.07.2013 г. до 27.11.2019 г., и мораторна лихва в размер на 250,71
лева за периода 24.08.2013 г. – 27.11.2019 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.12.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 08.06.2020 г. по ч.гр. д. №
74099/2019 г. по описа на СРС, 142 състав.
Ищецът „...........“ АД твърди, че с ответника се намират в договорни
отношения, свързани с предоставянето на В и К услуги за процесния
имот.Изтъква, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за
1
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на ВиК услуги
става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи
или от съответния регулаторен орган. Посочва, че за горепосочения период,
правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „...........“ АД,
одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия),
които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството, като по
силата на последните, ответникът има качеството потребител на ВиК услуги
за посочения по – горе имот, а съобразно Общите условия, потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране. Твърди се, че за процесния период са
останали неизплатени задължения поради което за ищецът е налице правен
интерес от предявяването на настоящият иск.
В срока по чл. 131 ГПК Ответницата Е. Т. И., чрез процесуалния си
представител е депозирала отговор в законоустановения срок по чл. 131, ал.1
ГПК, с който заявява, че оспорва иска за главница в размер на 1933,69 лева за
процесния период като погасен по давност, както и претендираната мораторна
лихва. Поддържа, че не е било доказано през процесния период ответницата
да е била собственик на процесния имот и като такъв да има качеството на
потребител. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът има качеството на
потребител на предоставените от ищеца услуги, както и че за ответницата е
възникнало задължение за заплащане на месечни суми за потребена вода.
Оспорва договорното отношение да е възникнало по силата на ЗРВКУ и ОУ
на ищеца. Твърди, че без сключване на писмен договор между доставчика и
конкретния потребител, договорни правоотношения не възникват по силата на
закона. Поддържа, че ищецът неправилно е изтълкувал ЗРВКУ, Наредба № 4
от 14.09.2004 г. и противоречи на приложимите норми на ЗЗП, както и на
правото на ЕС, което би довело до обвързване на собственика на недвижим
имот от задължение за заплащане на суми за непоискана услуга. Оспорва
ищцовото дружество реално да е доставяло вода в имота за процесния период,
както и че е доставена и потребена вода в посочените в исковата молба
количества. Ответницата оспорва, че е изпаднала в забава, доколкото не е
доказано че са изпълнени предпоставките предвидени в ОУ. Оспорва всички
2
представени фактури, издадени от ищцовото дружество за процесния период.
Оспорва твърдението, че счетоводството на ищцовото дружество е водено
редовно, както и че претендираните задължения и фактури са редовно
осчетоводени. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното гр.д. № 74099/2019 г. по описа на СРС, ГО, 142
състав ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
претендираните в исковата молба суми. Ответницата е подала възражение в
срок от съобщението, поради което е предявен и настоящия иск за
установяване на дължимостта на посочените в заявлението за издаване на
Заповедта за изпълнение суми.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно. От заключението на
вещото лице по приетата експертиза се установява, че потребеното количество
битова вода в имот с клиентски № **********, в гр. София, ж.к. „....“, бл. 65,
вх. А, ет. 2, ап. 9 общо възлиза на 814.977 м3.
От заключението на вещото лице, по допуснатата ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, безпротиворечиво и добросъвестно дадено се
установява, че за предоставяне на ВиК услуги в имот с адрес: гр. София, ж.к.
„....“, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 9, клиентски номер ********** за периода от
24.07.2013 г. – 27.11.2019 г. от ищцовото дружество на името на Е. Т. И. са
издадени 77 бр. дубликата на фактури и 1 бр. кредитно известие, като
фактурираната стойност е в общ размер на 1715,07 лева, включително сума от
корекция – 1.38 лева. Посочва се, че от проверката и анализа на приложените
материали по делото и допълнително предоставените от ищцовото дружество
справки, извлечения, на база извършените изчисления се установи, че по
процесните фактури за имот с адрес: гр. София, ж.к. „....“, бл. 65, вх. А, ет. 2,
ап. 9 по договорна съдебна сметка ********** към клиентски номер
**********, сума в общ размер на 1933,39 лева, от която 1682,98 лева –
главница за ВиК услуги и 250,71 лева – лихва за забава върху просрочените
вземания към момента на проверката не е погасена.
3
По делото обаче не са събрани никакви доказателства за собствеността
на имота, нито изходящ от ответника документ с който да е поискал да му
бъде открита партида за имота, което е в тежест на ищеца, поради което и
настоящият съдебен състав намира тези факти за недоказани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При
установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения. Съгласно
§ 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на
закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал.
2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР.
4
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството потребител на
водоснабдителните и канализационните услуги, е обусловено единствено от
това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния водоснабден имот, т. е. облигационното отношение между
водопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовото дружество следва да установи по реда на пълното и главно
доказване, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните, че в
процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните
суми.
Съдът намира, че по делото не се доказа наличие на правоотношение
между страните доколкото не са събрани никакви писмени доказателства за
собствеността на имота, нито изходящ от ответника документ с който да е
поискал да му бъде открита партида за имота, което е в тежест на ищеца. От
представената по делото Справка с клиентски номер 5099979 не може да се
установи принадлежност на вещното право в полза на ответницата – Е. Т. И..
Следователно по делото липсват каквито и да било писмени доказателства
относно възникнали за процесния период вещни права в полза на ответницата
Е. Т. И. върху процесното жилище.
С оглед на изложеното и при съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията му за наличие на облигационно правоотношение
между страните, като при изричното оспорване на ответницата същата да е
потребител на ВиК услуги и собственик на процесния имот и липсата на
доказателства в тази насока, това обстоятелство остава недоказано в процеса.
Ето защо, претенцията за заплащане на договорно основание на
стойността на потребените В и К услуги в размер на 1682,98 лева за периода от
24.07.2013 г. – 27.11.2019 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.
5
Освен това съдът счита за частично основателно и възражението на
ответницата за изтекла погасителна давност за задълженията, чийто падеж е
настъпил до дата 18.12.2016 г. Вземанията на ищцовото дружество имат
характер на периодични такива по смисъла на задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, според която давностният срок е
тригодишен. Ето защо всички вземания, чийто падеж е настъпил повече от три
години преди датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение – 18.12.2019 г., с което е прекъсната погасителната давност, са
погасени по давност.
Предвид липсата на правоотношение, настоящият съдебен състав
намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовото дружество следва да докаже възникването на главното парично
задължение и настъпването на неговата изискуемост. С оглед
неоснователността на главния иск се явява неоснователен и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забавено изпълнение.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има
право на направените от нея разноски за възнаграждение за един адвокат в
размер на 500,00 лева, като представя доказателства за извършването им и
списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, предявен от "..........." АД ЕИК ......, със седалище и адрес на
6
управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 3, за признаване на
установено, че Е. Т. И., ЕГН **********; с адрес 1592 гр. София, ж.к. ''....'', бл.
...., вх. А, ет. 2, ап. 9 дължи на "..........." АД ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 3, сумата от 1682,98
лева, представляваща цена на доставени от дружеството ВиК услуги за имот
на адрес гр. София ''....'', бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 9, за периода от 24.07.2013 г. –
27.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на задълженията, за което е издадена Заповед за изпълнение по
гр.д. № 74099/2019 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от "..........." АД ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 3, за признаване на
установено, че Е. Т. И., ЕГН **********; с адрес 1592 гр. София, ж.к. ''....'', бл.
...., вх. А, ет. 2, ап. 9 дължи на "..........." АД ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 3, сумата от 250,71 лева
– лихва за забава за периода от 24.08.2013 г. – 27.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задълженията, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр. д. №
74099/2019 г., 142 състав като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "..........." АД ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 159, ет. 3
ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. И., ЕГН **********; с адрес 1592 гр. София, ж.к. ''....'',
бл. ...., вх. А, ет. 2, ап. 9 сумата от 500 лева – сторени разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7