МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7 ОТ 08.06.2020
г. по НЧХД №28/2020 г. НА НПРС
Подсъдимият Е.Н.Ф.
е предаден на съд затова, че на 09.08.2019 г. в село С., обл.
Ш., около 04, 00 часа е повредил чужди движими вещи /зимна гума за товарен
автомобил с размери 215/75/15, модел ***“ и декоративна пластмаса на двете
предни странични огледала на товарен автомобил „***“ с рег. №***, собственост
на И.А.А., като общата стойност на нанесената щета
възлиза на 270 лв. – престъпление по
чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. С тъжбата е
предявен и граждански иск за имуществени вреди в размер на 270 лв. В хода на
съдебното производство обвинението спрямо подсъдимия е изменено, като той е
обвинен в унищожаването на посочените вещи, вместо повреждането им.
Ведно
с тъжбата е предявен за разглеждане и граждански иск, с цена на иска от 270
лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, като
сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 09.08.2019 г. до окончателното плащане, който граждански иск
съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Производството по делото се разгледа в отсъствието на
подсъдимия, доколкото съдът прие, че предвид предявеното му обвинение,
участието на подсъдимия по делото не е наложително, а и обективната истина по
случая би могла да се разкрие и в отсъствието на Е.Ф.. Назначеният служебен
защитник на подсъдимия адв. С. Т. от ШАК счита
обвинението за недоказано. Твърди, че от събраните доказателства не може да се
направи извод, че именно подсъдимият е автор на соченото престъпление. Също не
се доказвало осъществяването на деянието и от субективна страна. Преудвид това защитникът моли подсъдимият да бъде признат
за невиновен, а алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Н.Ф. ***, но в последните години преимуществено пребивава в И.,
където живее с майка си. Бащата на подсъдимия живее в с. С. и през лятото на
2019 г. подсъдимият му гостувал, когато за кратко посетил родината си. На 08.
Срещу 09.08.2019 г. вечерта Ф. бил в селото. По път за дома си, след полунощ
той минал покрай дома на тъжителя И.А.А.. Именно там
пред дома бил паркиран и товарният автомобил на тъжителя „***“ с рег. №***.
Подсъдимият решил да нанесе повреди на
автомобила, при което с нож той срязал отстрани предната дясна гума на
автомобила, която гума била модел ***“ и с размери 215/75/15. След това счупил
последователно декоративната пластмаса на двете предни странични огледала на
товарния автомобил, което направил с ръка и се наранил. От нараняването си на
мястото останали кървави следи. След като извършил това подсъдимият се прибрал
в дома си. Рано сутринта синът на тъжителя – свидетеля Н.И.А. пръв видял
разрязаната гума и счупените елементи и извикал баща си. Последният подал
сигнал в РУ-К.и на място дошли свидетелите А.Р.Ш. и М.А. Х., служители в
управлението. Те видяли повредите и започнали да
издирват извършителя. Потърсили подсъдимия и го намерили да спи в дома на баща
си. Той си признал пред тях, че е автор на престъплението, без да даде
убедителни обяснение за подбудите си. По делото е назначена авто-техническа
експертиза, чието заключение установява, че стойността на вещите, включително и
труда по възстановяването им възлиза на сумата от 252 лв., както и че предвид
нанесените повредите тези вещи са унищожени, защото в такава степен е накърнена
целостта им, че е невъзможна поправката им и последващо
ползване по предназначение. Нанесената имуществена вреда не е възстановена от
подсъдимия.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно от всички събрани в хода на делото
доказателства – показанията на свидетелите А.Ш., М. Х. и Н.И.А., от
заключението на назначената автотехническа
експертиза, както и от материалите по приложеното към настоящото дело досъдебно
производство №216/2019 по описа на РУ – К.. Анализът на всички тези
доказателства води до единствения верен извод, че с деянието си подсъдимият Е.Н.Ф.
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.216,
ал.1 от НК, тъй като в резултат на осъщественото от него е налице противозаконно
унищожаване автомобилна гума и декоративната пластмаса на двете странични
огледала на товарния автомобил. Вещите са унищожени, тъй като са увредени до
степен да не могат да се използват по предназначението си. Престъпното деяние
същевременно представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
предвид незначителността на вредните последици и по-ниската степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на това престъпление.
Следва да се посочи на първо място, че стойността на унищожените вещи е ниска –
252 лв., макар и невъзстановена. Също така следва да се има предвид и
поведението на подсъдимия след деянието - той чистосърдечно си е признал пред
двамата служители на полицията авторството на престъплението. Затова точната правна
квалификация на извършеното престъпление е по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Предвид тези обстоятелства и като прие,
че обвинението спрямо подсъдимия е доказано по категоричен начин съдът призна Е.Н.Ф.
за виновен в извършването на това престъпление.
При определяне на наказанието на подсъдимия съдът съобрази,
че подсъдимият е неосъждан. Същевременно обаче причинената с деянието му щета
не е възстановена. За деянието по чл.216, ал.4 във вр.
с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
глоба от сто до триста лева. Съдът счете, че наказанието глоба е по –подходящо
и в най-пълна степен ще постигне нужните цели, в сравнение с алтернативно
предвиденото наказание „лишаване от свобода“, но съдът счете, че конкретният
размер на тази глоба следва да е максималния предвиден от законодателя, а именно от 300 лв.
По отношение на предявения граждански иск съдът
счете, че деянието на подсъдимия е безспорно доказано и от него за ищеца
несъмнено са настъпили имуществени вреди. Размерът на щетите също е доказан
безспорно от заключението по назначената автотехническа
експертиза, а именно нанесените вреди са в размер на 252 лв. Ето защо
подсъдимият бе осъден да заплати на ищеца сумата от 252 /двеста петдесет и два/
лева, съставляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 09.08.2019 г. до
окончателното плащане. Поради това именно в този размер гражданският иск, като
основателен и доказан, бе уважен, а в останалата му част до пълния му размер от
270 лв. /двеста и седемдесет лева/, а именно за сумата от 18 лв. /осемнадесет
лева/, като неоснователен и недоказан, искът бе отхвърлен.
Подсъдимият бе осъден също така да заплати да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 50
/петдесет/ лева, както и да заплати на тъжителя направените по делото разноски
в размер на 562, 90 лв. /петстотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/.
В този смисъл съдът постанови присъдата си .
19.06.2020
г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: