реш е н И Е
№ 439/31.5.2022г.
гр.
Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, VIII-и състав, в открито
заседание на деветнадесети
май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдия Бабаков
административно дело № 383, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, във
връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на Р.Д.Н. ***,
чрез адв. П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0769-000323 от 17.03.2022 г.,
издадена от Началник група към
ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“.
С обжалваната ЗППАМ, е разпоредено да се наложи на Р.Д.Н. принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а „Ауди“ А8, с рег. № ***, нейна собственост за за срок от шест
месеца, считано от 17.03.22 г.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на
издадената заповед. Жалбоподателят твърди, че оспореният
административен акт е
незаконосъобразен, като издаден при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неизяснена
фактическа обстановка. Иска
се от съда да отмени оспорената заповед. Претендират се разноски.
Ответникът по оспорването – Началник
група към ОДМВР Бургас, с-р „Пътна
Полиция“ в писмено становище оспорва жалбата.
Съдът, след като се запозна с доказателствата приложени по
делото, установи следното :
На 17.03.22 г. в гр. Бургас, по ул.
„Транспортна“ до МОЛ „Плаза“ в посока към магазин „МЕТРО“ , лек автомобил „Ауди“
А8, с рег. № ***, собственост на жалбоподателката се управлявал от И.Н., който
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с НП №
20-304-000649/19.06.2020 г., влязло в сила на 07.10.2020. На Никленов бил съставен
АУАН № 24986/17.03.22 г.
Впоследствие била издадена и оспорената
/ЗППАМ/
№ 22-0769-000323 от 17.03.2022 г., с която по отношение на на Р.Д.Н. е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –прекратяване на
регистрацията на л.а „Ауди“ А8, с рег. № ***, нейна собственост за за срок от шест
месеца, считано от 17.03.22 г.
Жалбоподателката е получила
заповедта на 18.03.2022 г. и е депозирала жалбата на 22.03.2022
г.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл. 146 от АПК проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от закона форма,
материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е
съобразен с целта на закона. Административен съд - Пазарджик намира, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона
форма.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т.2а от
същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службата за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност. Оспорваният акт е
издаден от Началник група към
ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“,
в това му качество и е налице необходимата компетентност, като е оправомощен за
това със Заповед рег. № 251з-3805/20.08.2021 г. на директора на
ОД на МВР – Пазарджик.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на
обстоятелства, находящи се в съставения АУАН срещу лицето И.Е.Н.. Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
противоречие с материалноправни норми.
Съгласно чл. 171, т.2а буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
- за срок от 6 месеца до една година. При
тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
прилагане на мярката е автомобилът да
е управляван от водач, който е лишен от правоуправление на МПС. В този случай
ПАМ се налага на собственика на автомобила като санкция, че е допуснал водача
да управлява автомобила му. Именно такава
е конкретиката на настоящия казус- жалбоподателката е допуснала
собственото й МПС да бъде управлявано от лишения от право да управлява МПС И.П.. Нарушението на водача по чл. 150а ал.1 от ЗДвП е констатирано със
съставения АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. С оглед
на това доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от описаната в акта, е на жалбоподателката.
Макар и в
жалбата да се оспорва изложената фактическа обстановка, доказателства, оборващи констатациите в
съставения АУАН не се ангажираха от жалбоподателката. Съдът при преценка на
съдържащите се в административната преписка доказателства намира за доказани
фактическите обстоятелства, дали основание на органа за прилагане спрямо Никленов
на процесната ПАМ по чл. 171 т.2а, б “а“ от ЗДвП.
Бланкетно е
възражението, че в атакуваната заповед и в АУАН, въз основа на който тя е
издадена, липсват съществени реквизити.
Такава липса съдът не констатира, а и конкретни доводи не се излагат.
Неоснователно е
възражението, че не е индивидуализирано ППС, върху което се прилага ПАМ, което
затруднява правото на защита на жалбоподателката, с оглед на обстоятелството,
че тя разполага и с други ППС-та. Макар и в диспозитива да липсва изрично
посочване на регистрационния номер на автомобила, в обстоятелствената част на
акта е указано, че се касае за управление на лек автомобил Ауда А8, с ДКН РА
8008КС. Освен това, в диспозитива на процесната ПАМ е отбелязано, че са отнети два броя
регистрационни табели с ДКН РА 8008КС, което не оставя никакво съмнение каква е
волята на органа досежно индивидуализацията на автомобила, чиято регистрация се
прекратява.
Не може да се
сподели и възражението, че не става ясно дали към момента на проверката лицето
е изтърпяло наказанието по НП №
20-304-000649/19.06.2020 г., влязло в сила на 07.10.2020, което е дало
основание на контролните органи да наложат мярката. Наказанието по процесното
НП е наложено за нарушение, извършено на 07.06.2020 г. /видно от справката
нарушител/водач/, а проверката, дала основание за издаване на процесния АУАН е
извършена на 17.03.2022- т.е. при всички случаи към този момент не е изтекъл
двугодишния срок на наказанието.
ПАМ е наложена за минималния
законоустановен срок и не се налага ревизията й от съда и в тази насока.
Ето защо, като краен се налага изводът,
че ЗПАМ е законосъобразна и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане на ответника се дължат разноски, които се
констатират в размер от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, от АПК, Административен съд – Пазарджик, VIII състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Д.Н. ***,
чрез адв. П. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-0769-000323 от 17.03.2022 г.,
издадена от Началник група към
ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“.
ОСЪЖДА Р.Д.Н. *** да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата от 100/сто/
лева разноски.
Решението е окончателно.
Съдия: /п/