РЕШЕНИЕ
№ 180 14.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На десети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 9226 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5,
представлявано от изпълнителния директор В.Ф.С., против ЕТ „Р. – Л.С.“ – гр.С. с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, представляван от търговеца Л.С.Й.. Ищецът предявява
осъдителен иск срещу ответника за сумата от 10 774,12 лв. – неизпълнени задължения за заплащане на наемни
цени за периода за периода 01.11.2014г. – 31.10.2017г., дължими по договор №
Л-674/ 25.11.2005г. съгласно издадена фактура № 7866/ 31.10.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 08.12.2017г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че
по силата на посочения договор възмездно предоставял на ответника условия и
терен за стопанска дейност в Свободна безмитна зона – Бургас. С анекс № 2/
15.05.2006г. ищецът предоставил на ответника 60 кв.м закрита площ срещу
договорена цена от 0,07 евро на кв.м за 24 часа, т.е. 4,20 евро на денонощие,
платима ежемесечно за предходния месец в седемдневен срок от получаването на
фактурата. За дължимите наемни цени за периода 01.11.2014г. – 31.10.2017г.
ищецът издал фактура № 7866/ 31.10.2017г. на стойност 10 774,12 лв., което
задължение не било изпълнено от ответника на падежа 01.12.2017г. Ищецът твърди
също, че съдържа елементи на договор за съхранение в публичен склад по чл.573 и
сл. от ТЗ, както и административно правен елемент по Закона за митниците –
договор за влог в митнически склад.
Ответникът
представя писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК. Оспорва иска,
като твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и чл.15 от договора неизпълнението може да
продължи само три месеца, след което изправната страна е длъжна да си събере
дължимото или да прекрати договора. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Сочи, че след 2012г. ответникът няма никаква търговска дейност, като
от този момент на ищеца е била предоставена възможност да се разпорежда както
намери за добре със съхраняваната стока на стойност над 100 000 лева,
поради което е следвало да я продаде и да се удовлетвори за вземането си.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на
доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е
с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Страните не
спорят, че на 25.11.2005г. са сключили договор № Л-674, с който ищецът „Свободна
безмитна зона – Бургас“ АД се е задължил да осигурява на ответника Л.С.Й. в
качеството й на ЕТ „Р. – Л.С.“ условия и терен за стопанска дейност в Свободна
безмитна зона – Бургас, като видът и цените на услугите са договорени между
страните с приложение № 1 към договора, а с приложение № 2 са приети
приложимите общи условия към договора. Не се спори, че съгласно представения анекс
№ 2/ 15.05.2006г. ищецът е предоставил на ответника 60 кв.м закрита площ срещу
договорена цена от 0,07 евро на кв.м за 24 часа, т.е. 4,20 евро на денонощие,
платима ежемесечно за предходния месец в седемдневен срок от получаването на
фактурата. Безспорно е също, че за процесния период 01.11.2014г. – 31.10.2017г.
ответницата не е заплатила договорените наемни цени на обща стойност
10 774,12 лв., за които ищецът издал фактура № 7866/ 31.10.2017г.
Фактурата е връчена на ответницата с известие за доставяне на 24.11.2017г.,
поради което договореният срок за изпълнение изтича на 01.12.2017г.
Съдът намира, че
въведените от ищеца по реда на чл.143 ГПК твърдения, че правоотношението на
страните съдържа и елементи на договор за публичен склад и елементи на
митническо складиране на стоки, за които са приложими чл.537 и сл. от ТЗ,
Закона за митниците и Регламент № 952/ 2013г. за създаване на Митнически кодекс
на ЕС, останаха недоказани. От представените по делото доказателства и от
съдържанието на процесния договор № Л-674/ 25.11.2005г. с приложенията и анекса
към него не може да бъде направен извод, че
представените двустранни протоколи на страните за приемане на стоки за
съхранение /влог/ в „Свободна безмитна зона“ АД – Бургас през 2007г. и 2008г.
имат връзка с това спорно правоотношение, на което ищецът е основал предявената
претенция. Съгласно посочения договор спорното правоотношение е породило
задължение за ищеца да създаде за ответника условия и терен за стопанска
дейност в Свободна безмитна зона – Бургас, като с анекс № 2/ 15.05.2006г. това
задължение е конкретизирано – предоставяне за възмездно ползване на ответника
60 кв.м закрита площ в склад за производствени цели /неуточнени/. По същия
начин изпълненото договорно задължение на ищеца е описано и в процесната
фактура, за която не се спори, че е издадена за осчетоводяване на
претендираното насрещно парично задължение на ответника – „заплащане на
предоставяне на закрита площ в Свободна безмитна зона“. Поради това при
тълкуване на договора на страните по реда на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че
процесното парично задължение на ответника произтича от договор за наем на
определена складова площ на ищеца. На основание чл.232, ал.2, изр.1 от ЗЗД за
ответника е възникнало задължението да заплати договорената наемна цена за
предоставената от ищеца складова площ, като по делото не е спорно
неизпълнението на това задължение за процесния период 01.11.2014г. –
31.10.2017г. Неприложими са сочените от ищеца норми на ТЗ и ЗМ, тъй като
липсват доказателства в процесното правоотношение по договора от 25.11.2005г. и
анекса от 15.05.2006г. да са включени елементи на договор за публичен склад на
стоки, респективно на митническо складиране на стоки.
Съдът намира за
основателно възражението на ответника за липса на основание за претендираното
плащане на цялото фактурирано задължение. Съгласно клаузата на чл.15 ал.1 от
приложимите към процесния договор общи условия при неизпълнение на паричните
задължения на клиента в продължение на три последователни месеца договорът се
прекратява към последния ден на третия месец. На основание чл.20а от ЗЗД тази
клауза обвързва страните по договора – налице е договорно основание за
автоматично прекратяване на правоотношението към последния ден от третия месец,
за който има неизпълнение. Прекратяването на договора не е предоставено на
преценката на правоимащата изправна страна, а по волята на страните настъпва
автоматично. Тъй като по делото е безспорно, че ответникът е в неизпълнение от
месец ноември 2014г., то на основание посочената договорна клауза съдът приема,
че правоотношението е прекратено с изтичането на третия месец – на 31.01.2015г.
За следващите месеци от процесния период страните не са обвързани от процесния
договор, който не е основание за възникване на претендираното парично задължение,
поради което искът за периода февруари 2015г. – октомври 2017г. е
неоснователен.
За установените
три месеца – ноември 2014г. – януари 2015г. ответникът не е заплатил дължимите
наемни цени, поради което искът е доказан по основание. Предвид договорената
дневна наемна цена от 4,20 евро съдът приема, че за този период, включващ 92
дни, ответникът дължи 386,40 евро, чиято левова равностойност е 755,73 лв.
На основание
чл.111, б.“в“, предл.1 от ЗЗД вземанията за наем се погасяват с изтичането на
3-годишна погасителна давност. Искът е предявен на 08.12.2017г., поради което
за установените парични задължения за наемни цени за ноември 2014г. – януари
2015г. установената от закона погасителна давност не е изтекла.
За възникването и
съществуването на насрещното парично задължение на ответника ирелевантни са
твърдяните от него обстоятелства относно неосъществяването на търговска дейност
и липсата на средства. Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът е
имал възможността да се разпореди със стоки на клиента си, за да удовлетвори
паричните си притезания. Действително подобно право е предвидено в клаузата на
чл.8 от процесния договор, но упражняването му зависи от волята на кредитора,
като същото не е пречка за упражняване на общото му право по чл.79, ал.1, изр.1
от ЗЗД да получи изпълнение на договореното парично задължение.
По изложените
съображения съдът приема предявения иск за основателен до размера от 755,73
лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до предявения размер от
10 774,12 лв., както и за периода февруари 2015г. - октомври
2017г. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.78
ал.1 и ал. 3 ГПК страните взаимно си дължат направените по делото разноски,
съразмерно с уважения, респективно с отхвърления иск. Разноските на ищеца в
настоящото производство са 445,96 лв. - заплатени държавни такси, за които
съразмерно с уважения иск ответникът му дължи сумата от 31,28 лв. Разноските на
ответника в настоящото производство са в размер на 830 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, за които съразмерно с отхвърления иск ищецът му дължи сумата от
771,78 лв. За претендираните командировъчни не се сочат доказателства, поради
което същите не следва да се включват в отговорността за съдебни разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „Р. – Л.С.“ – гр.С. с ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представляван от търговеца Л.С.Й.,
да
заплати на „Свободна безмитна зона – Бургас“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от
изпълнителния директор В.Ф.С., сумата от 755,73
лв. – неизпълнени задължения за заплащане на наемни цени за периода за
периода 01.11.2014г. – 31.01.2015г., дължими по договор № Л-674/ 25.11.2005г.
съгласно издадена фактура № 7866/ 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяването на иска на 08.12.2017г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 31,28 лв.
за направените по делото разноски, съразмерно с уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 755,73 лв. до
предявения размер от 10 774,12 лв., както и за периода февруари 2015г. - октомври 2017г.
ОСЪЖДА „Свободна безмитна зона –
Бургас“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Трапезица“ № 5, представлявано от изпълнителния директор В.Ф.С., да заплати на ЕТ „Р. – Л.С.“ – гр.С. с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, представляван от търговеца Л.С.Й., сумата от 771,78
лв. за направените по делото съдебни разноски, съразмерно с
отхвърления иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД