Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми
граждански състав, в публичното съдебно заседание на десети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
при секретаря Елисавета Янкова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6372 по описа за 2018г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителните
директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, твърди, че на 14.10.2016г. е
бил сключен между „Сити кеш” ООД и ответника Договор за паричен заем
№ 91146, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 800.00 лева,
ведно с договорна лихва в размер на 142.51 лева, а К.П. се задължил да върне
тази парична сума в срок до 11.08.2017г. на 43 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 21.92 лева. Първата погасителна вноска е била дължима
на 21.10.2016г., а последната е с падеж на плащане 11.08.2017г. Съгласно чл.6
от договора за паричен заем и чл.9, ал.2 от Общите условия към него, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя поне две от посочените обезпечения на задълженията му по
договора, а именно: издаването на запис на заповед; едно или две физически лица
– поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама, размерът на всеки от
тях да е в размер на най-малко 4 пъти размерът на минималната работна заплата
за страната; да не са поръчители по други договори за паричен заем, сключени
със „Сити кеш” ООД и да не са заематели по други договори за паричен заем,
сключени със „Сити кеш” ООД; да нямат кредити към други банкови и финансови
институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ да е „Редовен”,
както по активни, така и по погасени задължения и да представят служебна
бележка от работодателя си или съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход; да представи залог върху движима вещ надвишаваща два пъти общата
сума за плащане по договора за заем; първа по ред ипотека или предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения съгласно уговореното от страните в чл.6 от договора за
паричен заем и чл.9, ал.2 от Общите условия към него, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 751.64 лева, която е разсрочена на 43
равни вноски, всяка в размер на 17.48 лева, платими на съответните платежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска,
която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 39.40 лева. В чл.7, ал.4
от договора страните уговорили, че всички задължения по съглашението стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане четири
погасителни седмични вноски, като в този случай заемодателят има право да
начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя в
размер на 20% от дължимата сума за главница, договорна лихва и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Тъй като заемателя е допуснал забава за
плащането на 4 погасителни седмични вноски е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, считано от 18.11.2016г. и на ответника
е начислена неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 330.83 лева,
представляваща 20% от сумата 1 654.15 лева, формирана от сбора на
остатъците за главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Заемателят дължи и обезщетение в размер на законната
лихва за забава за периода от датата на предсрочната изискуемост 19.11.2016г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 29.05.2018г. в размер
на 112.99 лева. По договора за заем ответникът е заплатил сумата от 40.00 лева,
с която са погасени, както следва: 15.77 лева – главница; 6.15 лева – договорна
лихва и 18.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение. На
21.07.2017г. е сключено Приложение № 1 към договор за цесия от 21.07.2017г.,
между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г. срещу ответника, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „Сити кеш”
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/91146 от 28.07.2017г., изпратено чрез
Български пощи на посочения му в договора адрес. Писмото е върнато в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 28.08.2018г. ищецът
изпратил второ уведомително писмо до ответника на посочения в договора адрес,
но писмото отново било върнато в цялост, тъй като П. не бил открит на посочения
адрес. Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било
образувано ч.гр.дело № 3724/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на
ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането си. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумите от 784.23 лева, представляваща дължима главница
по Договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г. за периода 28.10.2016г.
до 11.08.2017г.; 136.36 лева, представляваща договорна лихва за периода
28.10.2016г. до 11.08.2017г.; 733.56 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 28.10.2016г. до 11.08.2017г.;
330.83 лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост и 112.99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 19.11.2016г. до
29.05.2018г., ведно със законната лихва върху тези парични суми считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 30.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3724/2018г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски,
както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът
К.И.П. призован по регистрираните му постоятен и настоящ адрес не е открит. Назначения
му особен представител оспорва изцяло
предявения иск, като
твърди,
че договорът за паричен заем и договорът за цесията били нищожни, тъй като заобикалят
закона и противоречат на добрите нрави, както и че цесията не е редовно съобщена от
предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния, поради което ищецът
няма качеството на кредитор спрямо К.П.. Прави и възражение за нищожност на клаузите за
неустойки в чл.6 от договора за паричен заем и чл.9, ал.2 от Общите условия към
него и чл.7, ал.4 от договора, като неравноправни на основание чл.143 от ЗЗП.
Прави и възражение за необосновано висок размер на неустойките.
От
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.10.2016г. е бил
сключен между „Сити кеш” ООД и ответника Договор за паричен заем
№ 91146, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 800.00 лева,
ведно с договорна лихва в размер на 142.51 лева, а К.П. се задължил да върне
тази парична сума в срок до 11.08.2017г. на 43 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 21.92 лева. Първата погасителна вноска е била дължима
на 21.10.2016г., а последната е с падеж на плащане 11.08.2017г. Съгласно чл.6
от договора за паричен заем и чл.9, ал.2 от Общите условия към него, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя поне две от посочените обезпечения на задълженията му по
договора, а именно: издаването на запис на заповед; едно или две физически лица
– поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната, а ако поръчителите са двама, размерът на всеки от
тях да е в размер на най-малко 4 пъти размерът на минималната работна заплата
за страната; да не са поръчители по други договори за паричен заем, сключени
със „Сити кеш” ООД и да не са заематели по други договори за паричен заем,
сключени със „Сити кеш” ООД; да нямат кредити към други банкови и финансови
институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ да е „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения и да представят служебна бележка от
работодателя си или съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; да представи залог върху движима вещ надвишаваща два пъти общата сума за
плащане по договора за заем; първа по ред ипотека или предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е предоставил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения съгласно уговореното от страните в чл.6 от договора за
паричен заем и чл.9, ал.2 от Общите условия към него, на същия е била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 751.64 лева, която е разсрочена на 43
равни вноски, всяка в размер на 17.48 лева, платими на съответните платежни
дати на погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска,
която следвало да заплаща заемателят е в общ размер на 39.40 лева. В чл.7, ал.4
от договора е предвидено, че всички задължения по съглашението стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане четири
погасителни седмични вноски, като в този случай заемодателят има право да
начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя в
размер на 20% от дължимата сума за главница, договорна лихва и неустойка за
неизпълнение на договорно задължение. Тъй като заемателя е допуснал забава за
плащането на 4 погасителни седмични вноски е настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, считано от 18.11.2016г. и на ответника
е била начислена неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 330.83 лева,
представляваща 20% от сумата 1 654.15 лева, формирана от сбора на
остатъците за главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. На заемателят било начислено и обезщетение в размер на
законната лихва за забава за периода от датата на предсрочната изискуемост
19.11.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
29.05.2018г. в размер на 112.99 лева. Ищецът признава факта, че по договора за
заем ответникът е заплатил сумата от 40.00 лева, с която кредиторът приел, че
са погасени, както следва: 15.77 лева – главница; 6.15 лева – договорна лихва и
18.08 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
На
21.07.2017г. е сключено Приложение № 1 към договор за цесия от 21.07.2017г.,
между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на
което били прехвърлени от първото търговско дружество на второто, вземанията по
договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г. срещу ответника, заедно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително всички лихви. „Сити кеш”
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/91146 от 28.07.2017г., изпратено чрез
Български пощи на посочения му в договора адрес. Писмото е върнато в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 28.08.2018г. ищецът
изпратил второ уведомително писмо до ответника на посочения в договора адрес,
но писмото отново било върнато в цялост, тъй като П. не бил открит на посочения
адрес. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите са
били връчени на назначения на ответника особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.51 от делото.
Ищцовото дружество за начислените дължими суми по
договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3724/2018г. по описа на
РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и
настоящ адрес, където не е бил открит, поради която същата е счетена за връчена
на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предави иск относно вземането
си.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че ответникът е направил
едно плащане по процесния кредит на 21.10.2016г. в размер на 40.00 лева, с
които са погасени изцяло задълженията по погасителна вноска № 1 с падеж
21.10.2016г. в размер на 39.40 лева и част от погасителна вноска № 2 с падеж
28.10.2016г. в размер на 0.60 лева. След дата 21.10.2016г. ответникът не е
извършвал никакви други плащания на задълженията си по договора. Към датата на
образуване на заповедното производство – 31.05.2019г. дължимите от ответника
парични суми по процесния договор за паричен заем са както следва: 784.23 лева
– главница; 136.36 лева – договорна лихва за периода 28.10.2016г. до
11.08.2017г.; 733.56 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
по чл.8 от договора и 330.83 лева – неустойка за предсрочна изискуемост по
чл.7, ал.4 от договора. Лихвата за забава върху дължимите главница и договорна
лихва по договора за паричен заем, за периода 19.11.2018г. до 30.05.2018г.
възлиза в общ размер на 128.18 лева. С извършеното плащане от ответника на
сумата от 40.00 лева, първоначалният кредитор е приел, че са погасени: 15.77 лева –
главница; 6.15 лева – договорна лихва и 18.08 лева – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Страните са обвързани от облигационно правоотношение,
като На 14.10.2016г. е бил сключен между „Сити кеш” ООД и ответника Договор за паричен заем
№ 91146, по силата на който първия предоставил на втория сумата от 800.00 лева,
ведно с договорна лихва в размер на 142.51 лева, а К.П. се задължил да върне
тази парична сума в срок до 11.08.2017г. на 43 броя равни седмични погасителни
вноски, всяка в размер на 21.92 лева. Първата погасителна вноска е била дължима
на 21.10.2016г., а последната е с падеж на плащане 11.08.2017г.
На 21.07.2017г. е сключено Приложение № 1 към договор за
цесия от 21.07.2017г., между „Сити кеш” ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, по силата на което били прехвърлени от първото търговско дружество на
второто, вземанията по договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г. срещу
ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително всички лихви.
Съдът намира за
неоснователно направеното основно възражение от назначения особен представител
на ответника, че
ищеца нямал качеството на кредитор спрямо него, тъй като не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо него.
Разпоредбата на чл.26, ал.1
от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е
предвидена в клаузата на чл.21, ал.8
от общите условия към
сключения договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г., съгласно която кредиторът
има право да прехвърля, изцяло или частично, правата си по договор без
съгласието на клиента като впоследствие информира същия.
Няма
законова пречкапървоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да
уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на
уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и
съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и
много други. В случая по делото е представено пълномощно от което е
видно, че „Сити кеш”
ООД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на
цесионер, от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищецът изпратил до ответника
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/91146 от 28.07.2017г., изпратено чрез
Български пощи на посочения му в договора адрес. Писмото е върнато в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. На 28.08.2018г. ищецът
изпратил второ уведомително писмо до ответника на посочения в договора адрес,
но писмото отново било върнато в цялост, тъй като П. не бил открит на посочения
адрес. Тези две уведомления са приложени и към исковата молба, като същите
са били връчени на назначения на ответника особен представител заедно с
исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.51 от делото. Уведомление приложено
към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което
прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4
от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В
този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по
т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на
предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление /в случая две
уведомления/ да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника,
тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и
влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него
не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът
намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника, последният е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен
да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се
прилагат правилата на чл.143-чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи, че поместени в
индивидуалния договор с ответника и в общите условия към него, клаузите на
същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касае се
до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе и това е служебно известно на съда от множеството дела, по които
са представени идентични контракти между същия заемодател и различни
потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е доказал условията по
договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По тези съображения
съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната
равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на
кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор
с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства
за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“.
В този смисъл клаузите, като уговорените в чл.6, ал.2 и
чл.8 от договора за заем и чл.9, ал.2 и чл.14, ал.1 от Общите условия към него,
според които се дължат неустойки в размер на 751.64 лева при неосигуряване в
тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез
поръчителство на физическо лице или банкова гаранция в полза на заемодателя и в
размер на 330.83 лева за обявена предсрочна изискуемост, представляваща 20% от
остатъка на дължимите суми по договора, се намират в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобни
уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му
нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност
замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя,
както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа
на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за
кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз
основа на попълнен от ответника формуляр и след като му е разрешено е
неразбираемо защо от ответника се изисква да представя обезпечение и да заплаща
неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните
вноски, ако не осигури такова.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ищеца
да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за
неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На последно място, по посочения начин се заобикаля
законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст предвижда, че забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Същото се отнася и за
предвидената в чл.7, ал.4 от договора за паричен заем и чл.14, ал.1 от общите
условия към него неустойка при настъпила автоматично предсрочна изискуемост на
задълженията, която се начислява, без да уведомява заемателя в размер на 20% от
дължимата сума за главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение. Подобни неустойки всъщност обезпечават вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се
обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране
на неустойки за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше
валидна, няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази
разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът
е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от
отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да
проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно
чл.16 от ЗКП, ищецът сам щеше да стигне да заключението, че със същия не следва
да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения с оглед нищожността на клаузите по чл.6, ал.2, чл.7,
ал.4 и чл.8 от договора за заем и чл.9, ал.2 и чл.14, ал.1 от Общите условия
към него, съдът намира, че ответникът не дължи уговорените неустойки в размер
на 751.64 лева, в случая претендирана до сумата от 733.56 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода 28.10.2016г. до 11.08.2017г. и 330.83
лева, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост.
В исковата молба се признава, а и
от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че ответникът е заплатил сумата от 40.00 лева. Общият размер на задължението на ответника по Договор за паричен заем
№ 91146/14.10.2016г. възлиза на 942.51 лева, включващо 800.00 лева главница и 142.51
лева договорна лихва, с краен срок на издължаване 11.08.2017г., разсрочено на 43
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21.92 лева. Съдът
приема, че с платената общо сума от 40.00 лева първо са погасени по-старите
задължения в предвидената в чл.76, ал.2 от ЗЗД поредност. Така заплатената
парична сума покрива първата седмична погасителна вноска с падеж 21.10.2016г. в размер на 21.92 лева и част от погасителна вноска №
2 с падеж 28.10.2016г. в размер на 18.08 лева, от които цялата договорна лихва
в размер на 6.03 лева и част от главницата в размер на 12.05 лева и остава
дължима главница в размер на 3.84 лева. Останалата непогасена част от заема е в размер на 772.18
лева – главница и 130.33 лева – договорна лихва за периода 04.11.2016г. до 11.08.2017г.
Поради гореизложеното искът за главницата следва да бъде уважен до размер 772.18
лева, като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 784.23 лева, а
искът за договорната лихва следва да бъде уважен до размер от 130.33 лева,
като бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 136.36 лева и за периода 28.10.2016г.
до 03.11.2016г.
Тъй като договорната /възнаградителна/ лихва съставлява
цената на кредита, то при начисляване на мораторната лихва върху нея няма да се
достигне до забранения в гражданското право анатоцизъм. Следователно
мораторната лихва се дължи върху всички непогасени на падежа вноски, считано от
датата следваща техния падеж до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. Липсват по делото данни за размера на
лихвата за забава върху непогасените главница и договорна лихва в общ размер на
902.51 лева за периода 19.11.2016г. до 30.05.2018г. Тъй като обаче искът е
доказан в тази му част по правното си основание, то съдът намира, че следва на
основание чл.162 от ГПК да го определи по своя преценка и след използване на
компютърна програма за изчисляване на лихва за забава, а именно в размер на 139.89
лева. Иска в тази му част следва да се уважи до претендирания от ищеца размер
от 112.99 лева.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 772.18 лева,
представляваща дължима главница по Договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г.
за периода 28.10.2016г. до 11.08.2017г.; 130.33 лева, представляваща договорна
лихва за периода 04.11.2016г. до 11.08.2017г. и 112.99 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 19.11.2016г. до 30.05.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 31.05.2018г.
до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3724/2018г. по описа на РРС.
Искът следва да се отхвърли в
частта да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца главница по
Договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г. в частта от 772.18 лева до пълния
предявен размер от 784.23 лева; договорна лихва в частта от 130.33 лева до пълния
предявен размер от 136.36 лева и за периода 28.10.2016г. до 03.11.2016г.; 733.56
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода 28.10.2016г. до 11.08.2017г.; 330.83 лева, представляваща неустойка за
предсрочна изискуемост, като неоснователен.
Предвид частичното уважаване
на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение №
4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от
иска, а именно в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото дружество е
направило по делото разноски в общ размер на 508.04 лева – заплатени държавна
такса за производството, възнаграждения на вещото лице и на назначения особен
представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят
разноски в размер на 245.91 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание
чл.422 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.И.П., с ЕГН: **********, с регистрирани постоянен и настоящ
адрес:*** и друг посочен адрес по делото: ***, че дължи на “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителните директори Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумите от 772.18 лева /седемстотин седемдесет и два лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за паричен заем
№ 91146/14.10.2016г. за периода 28.10.2016г. до 11.08.2017г.; 130.33 лева /сто
и тридесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща договорна лихва за
периода 04.11.2016г. до 11.08.2017г. и 112.99 лева /сто и дванадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода 19.11.2016г. до 30.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 31.05.2018г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
3724/2018г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Николина
Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, против К.И.П., с ЕГН: **********, с
регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг посочен адрес по делото: ***,
положителен установителен иск, в частта да се признае за
установено, че дължи главница по Договор за паричен заем № 91146/14.10.2016г.
в частта от 772.18 лева /седемстотин седемдесет и два лева и осемнадесет
стотинки/ до пълния предявен размер от 784.23 лева /седемстотин осемдесет и четири лева и
двадесет и три стотинки/; договорна лихва в частта от 130.33 лева /сто и тридесет
лева и тридесет и три стотинки/ до пълния предявен размер от 136.36 лева /сто
тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ и за периода 28.10.2016г. до
03.11.2016г.; 733.56 лева /седемстотин тридесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
28.10.2016г. до 11.08.2017г.; 330.83 лева /триста и тридесет лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг посочен адрес по делото: ***,
да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
сумата от 75.00 /седемдесет и пет/ лева – направени по заповедното производство
– ч.гр.дело № 3724/2018г. по описа на РРС, разноски за заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.И.П., с ЕГН: **********,
с регистрирани постоянен и настоящ адрес:*** и друг посочен адрес по делото: ***,
да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
сумите от 245.91
лева /двеста четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ - направени
по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпрати на
ответника чрез назначения му особен представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: