№ 2737
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110148324 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 242546/30.08.2023 г. на ........е” АД, ЕИК
.............., срещу „ЗАД .............., ЕИК .............., с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 473,50 лева – главница, представляваща непогасен
остатък от регресно притезание за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек автомобил марка
„......................, причинени при ПТП на 2.......... г. в гр. ..........., реализирано по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка/модел ...................., с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г. до
окончателното плащане, и за сумата от 144,35 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.10.2020 г. – 29.08.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 2.......... г. в гр. .............., е настъпило ПТП,
предизвикано по вина на водача на лек автомобил марка/модел ...................., при което са
били причинени увреждания по лек автомобил марка „....................... За увреденото МПС е
била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица №
0312200340010643/29.05.2020 г. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към
датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на
застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по
застрахования автомобил същите са оценени на стойност 2 637,56 лева, която сума заплатил
на застрахованото лице с преводно нареждане от 03.08.2020 г. Поддържа, че за лек
автомобил марка/модел ...................., е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата
на ПТП, поради което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу
последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от 15 лева. Твърди, че е предявил
регресната си претенция с покана до ответника, който обаче е погасил задължението си до
размера на сумата от 2 179,06 лева, а остатъкът от 473,50 лева останал непогасен. Посочва,
че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху
непогасената част от дълга в размер на сумата от 144,35 лева за периода от 11.10.2020 г. –
1
29.08.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който заявява, че е погасил изцяло претендираните суми за главница, ведно с
натрупаната лихва за забава за периода 30.08.2023 г. – 14.12.2023 г., и за натрупалата се
мораторна лихва за периода от 11.10.2020 г. – 29.08.2023 г. Моли за отхвърляне на
предявените искове поради извършеното в хода на процеса плащане.
С оглед изявленията на страните и процесуалното поведение на ответника, с проекта
на доклад, обективиран в определение № 778/08.01.2024 г. и обявен за окончателен без
възражения на страните в проведеното на 14.02.2024 г. открито съдебно заседание, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените
вземания.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на предявения главен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ
е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на
застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната
се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 4) размер на причинените вреди; и 5) сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност
за вреди на виновния водач.
Основателността на предявения акцесорен осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: 1) съществуването и размера на главното вземане; 2) изпадането
на ответника в забава за исковия период; и 3) размер на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 778/08.01.2024 г. и обявен за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 14.02.2024 г. открито съдебно
заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от
фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване.
От страна на ответното дружество е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми в хода на процеса. Видно от
представеното и прието като писмено доказателство платежно нареждане от 14.12.2023 г. /л.
71/, в полза на ищеца на 14.12.2023 г. /след завеждане на делото/ е било извършено плащане
на сумата в общ размер на 636,31 лева, като е посочено, че плащането е извършено в
погашение на задължения по настоящото гр. д. № 48324/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
Платената сума покрива изцяло търсените от ищеца суми по главница, ведно със законната
лихва от завеждане на делото до датата на плащане, и мораторна лихва, като ищецът не
оспорва така извършеното плащане и факта, че с него се явяват погасени в пълния им
размер начислените за исковия период задължения по процесната щета. Следователно
наведеното възражение за погашение на съдебно предявените вземания е основателно,
поради което исковите претенции подлежат на отхвърляне поради извършеното плащане на
дължимите суми в хода на висящия процес.
По разноските:
Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
платена държавна такса в размер на 100,00 лева и процесуално представителство от
юрисконсулт в исковото производство в размер от 100,00 лева, определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
2
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........е” АД, ЕИК .............., срещу „ЗАД .............., ЕИК
.............., осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 473,50 лева – главница,
представляваща непогасен остатък от регресно притезание за възстановяване на платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за щети по лек
автомобил марка „......................, причинени при ПТП на 2.......... г. в гр. ..........., реализирано
по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил марка/модел ...................., с включени ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2023 г. до
окончателното плащане, и сумата от 144,35 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 11.10.2020 г. – 29.08.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ЗАД .............., ЕИК .............., да заплати на ........е” АД, ЕИК .............., на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в общ размер на 200,00 лева – разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3