№ 167
гр. В., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20251320200015 по описа за 2025 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В. В. К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Б.“ № 18, вх. „Б“, ет.2, ап.
13 против Наказателно постановление № 24 – 0953 – 001037/17.09.2024 г. на
Началник Сектор в ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
179,ал.1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 150 лв. за извършено
нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз –
2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 13 точки на водача.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. По същество моли съда да
отмени издаденото наказателно постановление като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че направените констатации от административнонаказващия
орган не отговарят на фактическата обстановка. Релевират се съображения
относно липса на извършено административно нарушение.
Процесуален представител на ответната страна, редовно призовани, не
се явява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установено следното:
На 29.08.2024 г. в 16:35 ч. в гр. В. на улица „Райна Княгиня“ с посока
на движение към кръстовище с ул. „Княз Борис I“ служители на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-В. установили, че жалбоподателят В. К.
управлява лек автомобил „БМВ Х5 М50Д“ с рег. Номер № СВ ***** ХВ,
собственост на „Х.Г.П.“ ЕООД, Булстат ************, като водачът извършил
изпреварване при нарушаване на пътна маркировка М1. Това било възприето
1
от служителите на Сектор ПП като несъобразяване на поведението на водача
на лекия автомобил с пътната маркировка, с което се създало опасност за
движението. Съставен бил АУАН серия GA № 1369156 от 29.08.2024 г. за
нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го
подписал без възражения и получил препис от него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства –
административнонаказателната преписка, надлежно приобщена към
доказателствения материал по делото, както и гласни – разпит на свидетелите
В. А. – съставил АУАН, както и Мирослав Митов И. - очевидец. Показанията
на актосъставителя А. следва да бъдат кредитирани като последователни и
логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият
не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича
ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на показанията му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник сектор в ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със
Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това съдът
счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани
правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните
работи лице.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
НП време и място – на 29.08.2024 г. в 16:35 часа в гр. В., на улица „Райна
Княгиня“ с посока на движение към кръстовище с ул. „Княз Борис I“ ,
жалбоподателят К. е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
"БМВ Х МД" с рег. № СВ ***** ХВ и е извършил изпреварване на
полицейски патрулен автомобил Установява се от обективна страна и че
движението в пътната лента, от която жалбоподателят е предприел маневрата,
е било регулирано от поставен пътен знак М1 – единична непрекъсната линия.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.1 от ППЗДвП “Единична
непрекъсната линия" - М1 - На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“. При тези факти се установява, че от правна страна с
деянието си жалбоподателят като участник в движението не е съобразил
своето поведение с пътната маркировка. Това му поведение правилно е било
квалифицирано като административно нарушение. В този смисъл съдебният
състав не кредитира показанията на свидетеля на защитата Мирослав Митов в
частта, касаеща наличието на единична прекъсната линия, но даде вяра на
показанията на свидетеля относно липсата на настъпила непосредствена
опасност за движението поради извършеното изпреварване от страна на
жалб.К..
За така извършеното деяние на жалбоподателя е било наложено
административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с „глоба“ в размер 150 лева,
който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от
това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно,
налагайки наказанието на това правно основание, е въведен и допълнителен
елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно в
резултат от деянието да е настъпила непосредствена опасност за движението.
В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само
неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е
достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП. Необходимо е наред с това поведение от него да е създадена посочената
непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е
създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено
значение за преценката относно правилната правна квалификация на
нарушението. Предвид тълкуването на правилото за поведение, адресирано до
участниците в движението с разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, то би могъл да
бъде изведен извод, че всякога виновното неспазването на предписанието на
пътните знаци ще съставлява административно нарушение. В случаите обаче,
когато това поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност
за движението, следва да намери приложение чл. 183, ал.3,т.6 от ЗДвП,
съобразно която се наказва с административно наказание „глоба“ в размер на
30 лева, като според настоящият съд посочената санкционна норма е относима
към настоящия случай.
И по отношение на останалите обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП отговорността отново е диференцирана въз основа на посочения
признак, което ясно показва, че в случаите, когато в резултат от поведение,
обхванато от хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, не е настъпила
непосредствена опасност за движението, то наказанието не може да се наложи
на това правно основание. Така например при нарушени правилата за
предимство, но отново без да е създадена непосредствена опасност,
приложимата санкционна разпоредба е тази по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Различните размери на предвиденото наказание в зависимост от това дали е
настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие от
различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на
3
засягане на защитаваните обществени отношения. Следователно
обстоятелството дали от деянието на жалбоподателя К. по извършване на
маневра изпреварване в нарушение на пътната маркировка М1 е настъпила
непосредствена опасност за движението се явява релевантен по делото факт,
включен в предмета на доказване. Установяването на това обстоятелство ще
изясни дали е приложена правилната санкционна разпоредба или е следвало
наказанието да се наложи при по-благоприятния за дееца режим по чл.
183,ал.2,т.3 от ЗДвП.
В тази връзка в обстоятелствената част на наказателното постановление
е записано единствено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил
пътната маркировка. " опасност“, без да е описано дали същият създава или не
непосредствена опасност за останалите участници в движението. Съдебният
състав намира, че е допуснато съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН при описанието на нарушението, като счита, че при така направеното
описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било
съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за
конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена
непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и
да се защитава срещу тях. Това е така, тъй като отбелязването "опасност"
представлява правна квалификация, а не описание на факт. Правните норми,
описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и
абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие
неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в
хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на
актосъставителя и на административнонаказващия орган е да запълнят тези
общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния
случай настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при
описанието на процесното деяние. Изписването в обстоятелствената част на
процесното НП, че е „опасно“ предприетото изпреварване от страна на
жалбоподателя, представлява правен извод, който е направен въз основа на
съобразяването на определени факти като например дали е било отнето
предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал
маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС,
който е преминал през пътя, по който жалбоподателят е осъществил
маневрата. Липсва обаче посочването на такъв факт, надлежно
индивидуализиран, както в АУАН, така и в НП. Вместо това наказаният е
поставен в положението да се брани директно срещу един правен извод. Този
незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и
ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като, за да се защити
срещу това общо и неясно административно обвинение, той може единствено
да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си
твърдение, че не е била създадена непосредствена опасност за движението.
Освен че този порок нарушава правото на защита на наказаното лице, той
изначално внася и неяснота в предмета на доказване по делото. Същият е
очертан още с описанието на нарушението в АУАН, като е недопустимо за
4
пръв път с НП или с въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се
предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства, по които обаче
досега той не се е защитавал. За съда остава неизяснен механизмът, по който
АНО е формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е
възникнала опасност за движението. Същият и не би могъл да бъде проверен
от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е
осъществено деянието. Следва да се посочи, че въпрос на доказване в процеса
е установяването на обстоятелствата, за които в АУАН и в НП се твърди да са
обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства е въпрос на
описание на нарушението, а не на доказване. Следователно в случая е налице
изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде
саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и при разпит на
актосъставителя допуснатото нарушение не би могло да се санира, тъй като
това би означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват нови
факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното
нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се преценява за
съществено, тъй като има за резултат ограничаване правото на защита и е
препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на
вмененото му във вина административно обвинение.
Останалите, наведени в жалбата възражения Съдът намира за
неоснователни. Това обаче не променя крайния извод на съдебния състав, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което
то трябва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24 – 0953 – 001037/17.09.2024 г. на Началник Сектор в
ОД МВР В., Сектор „Пътна полиция, с което на В. В. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. В., ж.к. „Б.“ № 18, вх. „Б“, ет.2, ап. 13 е наложено
административно наказание на основание чл. 179,ал.1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП-
„глоба“ в размер на 150 лв. за извършено нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП от
ЗДвП, както и отнемането на 13 точки на основание Наредба № Iз – 2539 от
17.12.2012 г. на МВР
Решението подлежи на касационно обжалване пред В.ски Административен
съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщението му на
страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5