ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 857
гр. Перник, 17.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500696 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 514/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 4774/2023 г., Районен
съд - Перник е осъдил на основание чл. 109 от ЗС Н. Т. Т., ЕГН **********, с адрес:
*** и Д. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***** да премахнат незаконно изпълнения
земен насип до оградата, изградена от М. К. Г. - Н., ЕГН **********, с адрес: ****
между поземлен имот с идентификатор 63152.501.23 и поземлен имот с
идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ****.
На основание чл.109 от ЗС съдът е осъдил Н. Т. Т. и Д. М. С. да изградят
подпорна стена на имотната граница между поземлен имот с идентификатор
63152.501.23 и поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на ****, ****, плътно до съществуващата ограда, въз основа
на одобрен проект и разрешение за строеж, при спазване изискванията на ЗУТ, по
предявения от М. К. Григорова - Н., като е отхвърлил иска, в частта, в която се иска да
бъдат осъдени ответниците да изпълняват нова вертикална планировка в имота си
само след изграждането на подпорна стена;
С решението съдът е отхвърлил предявения от М. К. Г. - Н. иск с правно
основание чл.109 от ЗС срещу Н. Т. Т. и Д. М. С. за осъждането им да премахнат
изградената в поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на ****, подпорна стена откъм улица ****, като на нейно
1
място да изградят нова стена, осигуряваща оттичането на атмосферните (естествени)
води от имота им към улица „Селимица“, вместо към притежавания от М. К. Г. - Н.
имот - дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, по
действащата Кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на ****, с площ от 871
кв.м., за който е отреден УПИ ***** по влезлия в сила ПУП на с. Рударци, с
административен адрес на имота: *****. Със същото решение Районен съд – Перник е
възложил в тежест на страните сторените по делото разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Д. М. С. и Н. Т.
Т., чрез адвокат Е. Т., с която се атакува първоинстанционното решение, в неговата
осъдителна част като се твърди, че същото е необосновано и постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че без да са събрани никакви
доказателства в тази насока, решаващият съд е достигнал до извода, че земният насип
е незаконен. Допълва, че този извод на съда не се подкрепя и от заключенията на
назначените експертизи, като твърди, че вещите лица не са били категорични, а
единствено са направили предположения, които дори не успели да защитят. Развиват
се съображения, че за да се прецени дали насипът оказва някакъв натиск и негативно
влияние върху оградата, трябва да се изясни колко точно е този насип и на каква
височина е разположен. В продължение се твърди, че ищцата не е доказала
твърденията си за наличие на земен насип приблизително 150.00 кв.м. С въззивната
жалба се правят твърдения, че след като всички вещите лица сочат в заключенията си,
че към момента на огледа оградата е била стабилна, то същата е била в такова
състояние и в момента на подаване на исковата молба. На следващо място за
неправилна се сочи и констатацията на съда, че наличието на пукнатини в оградата
пречи на използването на имота от ищцата и допълва, че липсват доказателства, които
да установяват това. Счита, че в тежест на ищцата е доказването на невъзможността за
ползване на имота, но това не е сторено от нейна страна. Оспорва се извода на съда, че
причина за поява на пукнатините по оградата са от въздействието на упражнен земен
натиск от насипа. Сочи, че това не констатирано със сигурност от вещите лица, а е
единствено предположение. Намира решението на районния съд в тази насока за
едностранно и допълва, че са налични доказателства които оборват тази констатация.
По подробно изложени аргументи се навеждат твърдения, че от наличните
доказателства по делото следва извод, че не е доказано в условията на пълно и главно
доказване, че пукнатините са в резултат на положения насип. Твърди, че за да бъде
уважен искът по чл. 109 от ЗС, следва трите изискуеми от закона предпоставки да са
доказани в условията на кумулативност.
С въззивната жалба е направено оплакване и досежно наличието на нарушение
на съществени процесуални правила. На първо място се твърди, че съдът основава
решението си на писмената защита на ищцата представена по делото. В продължение
се прави оплакване, че ищцовата страна е предоставила писмената си защита по
делото четири дни след дадения от съда 10 дневен срок и същата е приета от съда, като
намира, че с това си действие първата инстанция е нарушила основен принцип /член
101, ал. 1 от ГПК задължава съдът да следи служебно за надлежното извършване на
процесуалните действия, което неминуемо включва и извършването им в срок (спазването на
срока е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи
служебно/. На следващо място сочи, че решение, в което съдът формира вътрешното си
убеждение без да се съобрази с правилата на формалната логика, опита и научното
знание, съставлява нарушение на съществени процесуални правила. Счита, че
2
контролираният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
не е разгледал всички възражения на страните и не е подложил на анализ всички
налични по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че съдът не само е нарушил
правилата на формалната логика, но и тези на юридическата като не е взел предвид
липсата на причинно-следствена връзка, уточнявайки, че няма никакви доказателства,
че причината за пукнатините в оградата са 100 % в резултат от насипа. В допълнение
сочи, че решението се явява необосновано и на още едно основание, а именно, че
ищцата няма интерес от иска за изграждане на подпорна стена. Допълва, че
твърденията на ищцата наведени с исковата молба са насочени към обстоятелството,
че земния насип влияе негативно на оградата, въз основа на което тя е поискала да се
махне този насип и съдът е уважил иска. За неясно се сочи въз основа на какво съдът е
приел обаче, че следва да се уважи и втория иск – за изграждане на подпорна стена.
По подробно изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното
решение, в неговата осъдителна част, като се постанови ново, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност, ако съдът
прецени, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено по отношение на първия
иск, се моли същото да бъде отменено в частта, с която е уважен втория. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Направено е доказателствено искане, а именно: за оглед на процесните два имота
съвместно със съда и страните, както и за назначаване на вещо лице, което след като
огледа имотите на двете страни и наличните пукнатини по оградите на имотите (не
само където е поставен насипът), да отговори на въпросите какви пукнатини са
налични, идентични ли са всички пукнатини и може ли да се определи тяхната
възраст или източник.
В законоустановения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна М. К. Григорова – Н..
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от М. К. Г. – Н.,
чрез адв. Г. М., с която се атакува първоинстанционното решение в неговата
отхвърлителна част, както и в частта досежно постановеното от съда, че осъжда
ищцата да заплати на ответниците сума в размер на 4 775.33 лева, представляваща
разноски в производството за вещи лица, удостоверение и адвокатско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от иска и частта, с която съдът присъжда на ищцата
разноски по производството в намален размер, съразмерно уважената част от иска.
Твърди, че решението в тези му части е неправилно поради допуснати от съда
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон. Излагат се подробни аргументи въз основа на които се твърди,
че от фактическите констатации на вещите лица изцяло се потвърждават фактическите
твърдения на ищцата относно първоизточника на проблема – преграждането с бетонна
стена на съществувалата до извършването на строителните дейности пешеходна алея
към улицата. В продължение се излага, че с оглед естеството на негаторния иск,
единствената допустима претенция на ищцата в конкретния случай е ответниците да
възстановят първоначалното фактическо положение отпреди започването на
строителните дейности, чрез премахването на изградената в имота им бетонна стена.
Досежно изводът на вещите лица за необходимостта от изграждане на дренажна
система, счита, че това е само препоръка за най-целесъобразно техническо решение на
проблема с оттичането на естествените води на имота на ответниците. Навеждат се
твърдения, че и по отношение на третия предявен иск са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 109 от ЗС – осъществено от ответниците косвено
3
неоснователно въздействие над имота на ищцата чрез извършване на строителни
дейности в собственият им имот, които създават опасност от разрушаване на оградата,
изградена от ищцата. Намира изводите на първата инстанция в обратна насока,
изведени след неправилен анализ на наличните по делото доказателства, за
неправилни, довели до произнасяне в нарушение на материалния закон. На следващо
място по подробно изложени съображения се сочи за неправилен подхода на
първоинстанционния съд да се произнася поотделно за всеки от предявените
обективно съединени искове относно адвокатското възнаграждение. Допълва, че в
конкретния случай предявените искове се основават на един и същ правопораждащ
факт, поради което за справедливо намира да бъде определен един адвокатски хонорар
за така предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС и с оглед защитавания
материален интерес. Въз основа на изложените аргументи се моли съда да отмени
атакуваното решение в атакуваните му части, като се постанови ново, с което да бъде
уважен предявеният иск по чл. 109 от ЗС и ответниците да бъдат осъдени да
премахнат процесната изградена подпорна стена, като на нейно място изградят нова
стена, осигуряваща оттичането на естествените води от имота им към ул. „Селимица“
вместо към имота на ищцата. Прави се искане ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата всички сторени по делото разноски в пълния им размер,
респективно да бъдат отхвърлени изцяло исканията на ответниците за заплащане на
разноски в производството. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от
ответната страна – Д. М. С. и Н. Т. Т., чрез адвокат Е. Т.. Навеждат се твърдения за
частична недопустимост на въззивната жалба, като се сочи, че в случай, че страната не
е доволна от разноските, присъдени от първоинстанционния съд, то тя е следвало да
упражни правото си първо по реда на чл. 248 от ГПК и евентуално ако не е доволна
след това да обжалва по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК. Допълва, че такава молба не е
подавана от страна на ищцата, поради което същата не може да упражни това
посредством въззивната жалба. На следващо място се излагат съображения за
частична неоснователност на жалбата досежно атакуването на постановеното от
районния съд решение в неговата отхвърлителна част. Сочи, че направените с
въззивната жалба твърдения досежно този иск за неправилни и неоснователни поради
липса на каквито и да било доказателства. За неправилно се сочи и внушението за
избирателно цитиране на заключенията на вещите лица от страна на
първоинстанционния съд, като се излагат подробни доводи в тази насока. Оспорва
приемането на снимковия материал като доказателство по делото и допълва, че
снимковия материал не може да докаже подобни твърдения относно оттичането на
естествените води и това няма как да се установи със снимка. С отговора се изразява и
несъгласие със съжденията на ищцата, която при липсата на каквито и да било
доказателства твърди, че изграждането на дренажната система следвало да стане само
след като бъде премахната подпорната стена. В допълнение, за неправилно се сочи
заключението на вещите лица, че изградената дренажна система не изпълнява
правилно функциите си. Въз основа на изложените аргументи се моли съда въззивната
жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима в частта относно
обжалването на разноските и като неоснователна относно обжалването на
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за премахване на
изградената в ПИ ***** подпорна стена откъм *** и изграждане на нейно място на
нова стена, осигуряваща оттичането на естествените води към **** вместо към
притежавания от ищцата имот. Прави се искане за присъждане на сторените пред
4
настоящата инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
С определение № 2663 от 26.08.2025 г. по гр.д. № 4774/2023 г. Районен съд –
Перник е оставил без уважение искането на Д. М. С. и Н. Т. Т., чрез адв. Т.,
обективирано в молба рег. № 13963 от 19.06.2025 г., за изменение на решение № 514 от
28.05.2025 г., постановено по гр. д. № 04774/2023 г. по описа на ПРС, в частта за
разноските, досежно присъденото адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпила частна жалба от Д. М. С. и Н. Т. Т. против същото
определение, с която се навеждат твърдения, че постановеното от първата инстанция
определение е нищожно, като се излагат съображения, че волята на съда,
обективирана в атакувания акт е изцяло неразбираема. Посочва се съдебна практика, в
която е застъпено становището, че „..нищожността на съдебното решение е налице
при особено съществени пороци, между които е и абсолютната неразбираемост на
волята на съда“. Счита, че с оглед невъзможността страните да разберат каква точно е
волята на съда, то невъзможно е и същите да изградят своята защита. В условията на
алтернативност, ако съдът не уважи така направеното искане, на следващо място с
частната жалба се навеждат твърдения, че атакуваното определение е неправилно
поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдът не е
разгледал нито един от аргументите по чл. 248 от ГПК, като бланкетно се е позовал на
съдебната практика, без да се аргументира. В продължение определението на първата
инстанция се сочи и за несправедливо. За неправилно определено и несправедливо се
сочи присъденото от съда адвокатско възнаграждение в полза на процесуални
представител на ответниците, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на
направеното твърдение. Твърди, че на осн. 78, ал. 3 от ГПК ответниците имат право на
1/2 от разноските, които са направили за тези искове, както и, че следва да се намалят
наполовина разноските, претендирани от ищеца. Намира, че е налице неяснота по
отношение на това какво е присъдено като разноски поради което е направено
възражение в тази насока инкорпорирано в молбата по чл. 248 от ГПК, което
възражение е останало игнорирано от съда и липсва произнасяне в тази насока, което
от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е
длъжен да се произнесе по всички направени от страните възражения. Въз основа на
изложеното се моли постановеното от Районен съд – Перник определение да бъде
обезсилено като нищожно. В условията на евентуалност се моли същото да бъде
отменено изцяло като неправилно, както и да бъде присъден целия размер на
претендирания адвокатски хонорар досежно процесуалния представител на
ответниците. Прави се искане да се присъдят разноските в полза на страните,
съответстващи на отхвърлителната част от исковете, както и искане за присъждане на
разноските направени във връзка с това обжалване.
Не е постъпил отговор на депозираната частна жалба от ответната страна.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбите са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
В жалбите и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и
конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в
неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и
недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не
5
възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не
следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Относно доказателствено искане от жалбоподателите С. и Т. за оглед на
процесните два имота съвместно със съда и страните, настоящият въззивен състав
счита, че направеното доказателствено искане следва да се остави без уважение. При
оглед на недвижим имот като доказателствено средство със самостоятелно значение,
трябва да е налице обективна необходимост съдът да възприеме непосредствено
местоположението и/или състоянието на имота. Огледът може да е наложителен при
спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ или при спор за граници по чл. 109а
ЗС. В настоящото производство спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ или
спор за граници по чл. 109а ЗС между страните не е налице, а за правилното решаване
на спора с оглед предявения иск по чл. 109 ЗС за съда такава необходимост не
възниква относно процесните два имота. Освен това чрез доказателствено искане за
оглед страните не могат да се домогват да се извърши проверка на изслушани и приети
по делото заключения на експертизи, още повече дадени и след оглед на място на
процесните два имота. Не са налице предпоставките за сочене на ново обстоятелство,
нито на ново доказателство за него, нито на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение, поради което и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2
и ал. 3 ГПК.
Относно доказателствено искане от жалбоподателите С. и Т. за назначаване на
вещо лице, което след като огледа имотите на двете страни и наличните пукнатини по
оградите на имотите (не само където е поставен насипът), да отговори на въпросите
какви пукнатини са налични, идентични ли са всички пукнатини и може ли да се
определи тяхната възраст или източник, настоящият въззивен състав счита, че
направеното доказателствено искане също следва да се остави без уважение. С оглед
предявения иск по чл. 109 ЗС и събраните по делото доказателства, вкл. и изслушани и
приети пред РС заключения на първоначална и повторна тройна съдебно - техническа
експертизи с поставени и от двете страни задачи, дадени и след оглед на място на
процесните два имота, то не е налице доказателствена непълнота, поради което
направеното искане следва да се остави без уважение, доколкото не са налице
предпоставките за сочене на ново обстоятелство, нито на ново доказателство за него,
нито на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, поради което
и не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
Преценката дали фактическите констатации и правни изводи на РС съответстват
на съдебно – техническите експертизи и другите доказателства е извън обхвата на
дейността на въззивния съд в предварителната проверка в процедурата по реда на чл.
267 ГПК, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат характер на
6
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателите - Д. М.
С. и Н. Т. Т. за оглед на процесните два имота съвместно със съда и страните,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на жалбоподателите - Д. М.
С. и Н. Т. Т. за назначаване на вещо лице, което след като огледа имотите на двете
страни и наличните пукнатини по оградите на имотите (не само където е поставен
насипът), да отговори на въпросите какви пукнатини са налични, идентични ли са
всички пукнатини и може ли да се определи тяхната възраст или източник.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.12.2025 г. от 10,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на жалбоподателя М. К. Г. – Н. – и препис от отговора на въззивната
жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7