№ 7862
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110114267 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. И. К. против Н. И. А. с правно
основание чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 СК за прекратяване на сключения между
страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответницата А..
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. В отговора на
исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване на брака по вина на
ответника К., както и иск по чл. 29, ал. 3, предл. 1 СК за определяне на по-
голям дял в полза на ищцата по насрещните искове А. от придобитото по
време на брака с ответника имущество поради наличието на по-голям принос
в придобИ.ето на цялото имущество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е депозирал
писмен отговор, който оспорва насрещните претенции.
Исковата молба и насрещните искове са допустими и редовни.
Съдът намира, че насрещните искове следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане в производството на основание чл. 211, ал. 1 ГПК.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо. Разпит на трети свидетел на ответницата,
ищца по насрещните искове, ще бъде допуснати при условията на чл. 159, ал.
2, изр. 2 ГПК.
1
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните, както и да се изиска справка от НБД „Население“ за
наличие на непълнолетни деца от брака.
Налице са предпоставките за насрочване на делото, поради което на чл.
140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените насрещни искове с
правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК и чл. 29, ал. 3, предл. 1 СК.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, осигурени при режим на довеждане от ищеца К..
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели, осигурени при режим на довеждане от ответницата А., ищца по
насрещните искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата А., ищца по
насрещните искове, за допускане на събирането на гласни доказателства чрез
разпит на втори свидетел за същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2,
изр. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
УКАЗВА на страните, че при неявяването им в първото съдебно
заседание без уважителна причина производството по делото ще бъде
прекратено.
НАПЪТВА СТАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ.
УКАЗВА на страните, че постигане на споразумение чрез ВЗАИМНИ
ОТСЪПКИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ е в най-добрия интерес на децата, както и
на страните. Приключването на делото по този ред ще им спести разноски.
2
НАСРОЧВА делото за 15.05.2024 г. от 09:40 часа , за когато да се
призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ ПРЕПИС на страните от настоящото определение, а
на ответницата А. – и от отговора на насрещните искове.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД както следва:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр с ал. 3 СК за
прекратяване на брака по вина на ответницата А..
Предявени са обективно и кумулативно съединени насрещни искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 вр с ал. 3 СК за прекратяване на брака по вина
на ответника К. и иск по чл. 29, ал. 3, предл. 1 СК за определяне на по-голям
дял в полза на ищцата по насрещните искове А. от придобитото по време на
брака с ответника имущество поради наличието на по-голям принос в
придобИ.ето на цялото имущество.
В исковата молба се твърди, че страните са български граждани и са
сключили граждански брак на 23.04.1997 г., като от брака си имат една
малолетна дъщеря - Александра, и един син- Дейн, който е навършил
пълнолетие към сезиране на съда. След сключване на гражданския брак
страните се преместили в САЩ, където ответницата живее и понастоящем, а
ищецът през 2022 година се установил да живее в Република България. В
началото на брачната връзка ищецът работел, издържал семейството и
финансирал обучението на ответницата. На 02.01.2002г. ищецът претърпял
тежка автомобилна катастрофа, вследствие на която страдал от дефицит на
краткосрочната памет и получавал социални помощи за инвалидност. Ищецът
се грижел за децата на страните, ангажирал се с поддържане и почистване на
дома им и с други битови задължения. Поддържа се, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на
съвместното им съжителство между страните се породили разногласия и
конфликтни ситуации, ответницата проявявала грубо и обидно отношение
към ищеца. Изтъква се, че отношенията им са развалени трайно, страните са
отчуждени и дистанцирани, влошена е комуникацията помежду им и липсва
физическа и емоционална близост между тях. По изложените съображения се
прави искане бракът между страните да бъде прекратен по вина на
ответницата, като се заявява изрично, че ищецът не претендира предоставяне
ползването на семейното жилище.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответницата А. оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди
се, че е работела по време на обучението си и е се издържала от доходите си,
както и след претърпения от ищеца инцидент напуснала работата си и
3
единствено тя полагала всички необходими грижи за ищеца, а установеното
при ищеца заболяване го възпрепятствало да изпълнява дори и обикновени
домакински задължения. Сочи се, че ответницата участвала активно в
отглеждането на децата, като била подпомагана и от своята майка, тъй като
ищецът бил неспособен да се грижи за тях. Оспорва се да е използвала
обидни думи спрямо ищеца и да е проявявала непристойно поведение към
него. Твърди се, че по време на брачната връзка ответницата е полагала труд и
е осигурявала парични средства за ежедневните битови разходи на
семейството, заплащала е вноските по ипотечния им кредит, таксите за
обучение, здравни вноски, комунални услуги и други, а получаваната от
ищеца инвалидна пенсия била недостатъчна да покрие и минимална сума от
разходите на семейство. Поддържа се, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ищеца, доколкото през последните пет години ищецът
не полагал каквито и да е грижи за семейството, не помагал в ежедневни
дейности по пазаруване и поддържане на домакинството, както и не
проявявал инициатива да съдейства при отглеждането на децата. Изтъква се,
че между страните е налице неразбирателство, липсва духовна и физическа
близост.
Ответницата предявява насрещни искове с искане бракът да бъде
прекратен по вина на ответника по насрещните искове, както и за определяне
на по-голям дял в нейна полза от придобитото по време на брака с ответника
имущество поради наличието на по-голям неин принос в придобИ.ето на
цялото имущество.
Исканията на ищцата по насрещните искове се обосновават с
твърденията, че съпругът не е участвал емоционално и финансово в живота на
семейството, не е полагал грижи за децата и не е помагал в домакинството,
като единственият му принос към домакинството се изразявал в осигуряване
на транспорт за децата до училище и допълнителните им занимания. Изтъква
се, че ищцата по насрещната претенция се грижeла за децата и съпруга си,
поемала самостоятелно всички разходи по отглеждането на децата като
такива за храна, разходи за образование и допълнителни дейности, изплащала
задължения по ипотечен кредит, всички разходи за комунални услуги, всички
почивки, пътувания и екскурзии в страната и чужбина на цялото семейство.
По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който
ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в
исковата молба, бракът между страните да бъде прекратен по вина на
съпругата. Оспорва изложените в отговора на исковата молба и насрещния
иск твърдения. Твърди се, че прекарвал много време в грижи за децата на
страните, както и в почистването на къщата, пазаруването на хранителни
стоки и поддръжката на двата автомобила, за които свои дейности водел
подробен електронен дневник. Сочи се, че макар да получавал единствено
инвалидна пенсия, социални помощи за деца и федерален допълнителен
доход за сигурност, участвал в грижите за семейството според възможностите
си и здравословното си състояние, а получаваните от него суми превеждал по
4
общата банкова сметка с ответницата, от която се разходвали средства за
нужди на семейството. Искането към съда е да отхвърли предявените
насрещни искове.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал.
3, вр. и насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК и иск по чл. 29, ал. 3, предл.1 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В доказателствена тежест на ищеца по исковата молба и на ищцата по
насрещната искова молба, обективирана в отговора, доколкото са релевирали
искане за произнасяне по въпроса за вината, е всеки от тях да докаже вината
на другия съпруг за настъпването на дълбоко и непоправимо разстройство на
брачната връзка, доколкото в брачния процес чл. 45, ал. 2 ЗЗД е неприложим
и брачната вина не се предполага, като докаже твърденията си за
положителни факти, представляващи поведение на насрещната страна,
довели до това състояние.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
По иска с правно основание чл. 29, ал. 3, предл.1 СК в тежест на ищцата
по насрещния иск е да установи, че през време на брака страните са
придобили при условията на съпружеска имуществена общност посоченото
от нея имущество, в т.ч. обема на същото; размера на приноса на всеки от
съпрузите за придобИ.ето му, изразяващ се във влагане на средства и труд,
грижи за домакинството и за децата, респ. твърдените обстоятелства,
обуславящи принос на ищцата в придобИ.ето, значително надхвърлящ
приноса на ответника.
УКАЗВА на всяка от страните, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
5
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е
връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната.
В случай, че ищецът не изпълни задължението си, всички съобщения ще
се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както и че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в
състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
6
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо
ги решение на спора. като са свободни да определят решението на
всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят
с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат
да се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат
да използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор
от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: spogodbi@srsjustice.bg, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
7
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8