О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№……………/……….06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
П. АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №956 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Теленор
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Младост 4“, “Бизнес парк София“, сграда 6, представлявано от Оле Бьорн Шулстъд,
действащ чрез адв.В.П.Г., със съдебен адрес:***, против
Решение №1169/20.03.2019г. по гр.д.№3182/2018г. на PC Варна, в частта, с която
са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против П.С.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от особен представител адвокат М.Д.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за приемане на установено, че въззиваемия
дължи на въззивника сумата от 167.80лв.,
представляваща потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, за периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г. по Договор
за далекосъобщителни услуги от 20.04.2013г., обективирани
във фактура №**********/05.11.2015г., с падеж до 20.11.2015г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда-26.10.2017г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е
издадената Заповед №8866/27.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16325/17г. на РС Варна, и иск с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД за осъждане на
въззиваемия да заплати на въззивника
сумата от 523.79лв,. представляваща сбора на дължими лизингови вноски по договори
за лизинг от 11.08.2014г. и от 25.07.2015г., съответно за мобилно устройство “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“
и за устройство “Lenovo“ модел “S60 Grey“.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на размера вземането за далекосъобщителни услуги, на
неизправността на ответника и че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, е бил настъпил падежа за плащане на крайната фактура №**********
от 05.11.2015г., са неправилни. Сочи се, че сумата за неплатени услуги в размер
на 167.80лв, обективирана във фактура №********** от
05.11.2015г., обхваща периода от 05.07.2015г. до 04.11.2015г., през който
мобилният оператор, е издал и две месечни фактури-от 05.08.2015г. и от
05.09.2015г., и Кредитно известие от 05.10.2015г. Сочи се, че поради пропуск с
исковата молба е представена само месечната фактура от дата 05.09.2015г., а
тази от 05.08.2015г. не е представена, но
втората фактура, е предоставена на вещо лице и тя е обследвана при изготвяне на
заключението по назначената ССЕ относно процесния
период от 05.07.2015г. до 04.11.2015г. Поддържа се, че сумата от 167.80лв.,
съставлява сбор от цената на абонаменти по три договори за мобилни услуги през процесният период и месечни лизингови вноски за две мобилни
устройства, а имено: -19.99лв. за абонамент Резерв Стандарт за номер
0892/331218; -5.90лв. за абонамент Go Web Start за номер 0899/344106; -19.99лв. за абонамент Резерв
Стандарт за номер 0899/368529; -12.50лв. за лизингова вноска към номер
0899/344106; -18.99лв. за лизингова вноска към номер 0892/331218, или общо
77.37лв. на месец за ползвани услуги по договор. Сочи се, че от заключението на
вещото лице, се установява, че във фактурите от 05.08.2015г. и от 05.09.2015г.
за първия и втория отчетни месечни периоди, е включена само цена на дължимите
месечни абонаменти за всеки от ползваните три мобилни номера заедно с цената
месечните лизнгови вноски за двете мобилни устройства
/фактуриран лизинг/. Твърди се, че за първия отчетен период, за който е
издадена фактура №********** от 05.08.2015г., се дължи сумата от 75.39лв., от
която 43.90лв.-за месечни абонаменти и 31.49лв.-за две лизингови вноски за всяко
от мобилните устройства. За втория отчетен месечен период, за който е издадена
фактура №********** от 05.09.2015г., се дължи сумата от 73.92лв., от които
42.43лв.-за месечни абонаменти и 31.49лв.-за фактурирани две лизингови вноски
за всяко от мобилните устройства. За третия отчетен месечен период, за който е
издадено Кредитно известие №********** от 05.10.2015г., се дължи сумата от
31.49лв.-за две лизингови вноски за всяко мобилно устройство, а за месечни
абонаменти е приспадната сума в размер на 13лв. Ето защо се поддържа, че в претендираната цена на неплатени услуги в размер на
167.80лв., не е включен баланс от предходни периоди, който да не обхваща процесния-от 05.07.2015г. до 04.11.2015г., като фактурираната стойност включва само дължимите
от абоната суми за абонаментите и договорите за лизинг. Относно претендираната цена на неплатени лизингови вноски по
сключени с мобилния оператор два договора за лизинг от 11.08.2014г. и от
25.07.2015г., съответно за мобилно устройство “Alcatel“
модел “One Touch Idol 2 Grey“ и за устройство “Lenovo“ модел “S60 Grey“, в общ
размер на 523.79лв., се поддържа, че неправилно и в отклонение с
доказателствата решаващият съд, е приел, че претендираните
суми не се дължат от ответника, тъй като вноските били фактурирани за
друг-трети номер 0899/368525. Твърди се, че според доказателствата по делото
месечната лизингова вноска за устройство “Lenovo“
модел “S60 Grey“ е в размер на 18.99лв. и тя е
фактурирана към потреблението на номер 0892/331218, а месечната вноска мобилно устройство “Alcatel“ модел “One Touch Idol 2 Grey“
е в размер на 12.50лв. и тя е фактурирана към потреблението на номер
0899/368529. Поддържа се, че абоната-ответник дължи процесната
цена по силата на сключените договори за лизинг и предоставените за ползване
мобилни устройства, които не са върнати на оператора и не е платена цената им.
Поддържа се още, че мобилният номер, във връзка с който е сключен лизинговия
договор, не е релевантен факт за основателността на претенцията, респективно ирелевантно е обстоятелството дали е посочен друг мобилен
номер, за който са фактурирани вноските. Твърди се, че абонатът не е върнал процесните мобилни устройства на оператора, не е заплатил
месечните лизингови вноски за периода на 3-те процесии фактури и не платил
цената на предсрочно изискуемите лизингови вноски. Ето защо се моли за отмяна
на решението в обжалваната му част и уважаване на предявените претенции, ведно
с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемият, чрез назначеният му особен
представител, е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който се оспорват доводите и оплакванията изложени в същата. Поддържа
се, че решение в атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и мотивирано.
Поддържа се, че правилен е извода на първоинстанционният
съд, че в процесната фактура липсва индивидуализиране
по основание и период, на вземането за сумата от 167.80лв. Сочи се, че ищцовото дружество не е доказало, че е изправна страна и че
ответника не е изправна страна по договора за далекосъобщителни услуги от
20.04.2013г., както и че е настъпил падежа за плащане на претендиралата сума.
Поддържа се още, че претенцията за сумата от 523.79лв. не е доказана, доколкото
фактурата от 05.11.2015г., не съдържа данни относно размера и основанието на
задължението. Моли се за потвърждаване на първоинстанционно
решение, като правилно и законосъобразно.
Страните не са обективирали искания по
доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите
необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивната жалба
на “Теленор България“ ЕАД, против Решение
№1169/20.03.2019г. по гр.д.№3182/2018г. на PC Варна, в частта, с която са
отхвърлени предявените от жалбоподателя, против П.С.С.,
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
приемане на установено, че въззиваемият дължи на въззивника сумата от 167.80лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода
от 05.07.2015г. до 04.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-26.10.2017г. до
окончателното ѝ изплащане, за което вземане по ч.гр.д.№16325/17г. на РС
Варна, е издадената Заповед №8866/27.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, и иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.с чл.205 от ЗЗД за осъждане на въззиваемият
да заплати на въззивника сумата от 523.79лв,.
представляваща сбор от дължими лизингови вноски.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№956/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 25.09.2019г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.