№ 2816
гр. С., 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110204666 по описа за 2025 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. В. С. от гр. С. срещу наказателно постановление
(НП) №25-4332-00245/19.02.2024 г. на началник група към Столична дирекция
на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което са му наложени следните административни наказания: на основание
чл.185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) глоба в размер на 20
(двадесет лева) лв. за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на глоба в размер на 100 (сто лева) лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП, оспорва се
извършването на посочените в него нарушения, оспорва се компетентността
на административнонаказващия орган, издал оспореното НП. Моли се за
отмяна на НП.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично и с упълномощен от
него процесуален представител. Последният подддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна изцяло на обжалваното НП, по подробно
изложените съображения относно неустановеност на механизма на ПТП-то,
1
както и фактите по установяването му, от което се прави извод, че ПТП не е
имало. Претендира се адвокатско възнаграждение с начислено ДДС.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
Изложени са писмени становища по същество, с които се претендират и
сторените по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност
на претендираните от другата страна.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 27.11.2024 г. около 08:45 ч. лицето К. С. М. бил паркирал лекия си
автомобил марка „*******“, с ДК № ******** „* *** *****-“ на паркинг на
фитнес „*****“, находящ се в гр. С., бул. „*******“№132. На паркинга на
фитнеса се намирал и лекият автомобил, който се ползвал от жалбоподателя, а
именно марка „*****“, модел „*****“, с ДК № ********, собственост на „***
*****“ЕООД.
На излизане от фитнеса М. минал през паркинга към 11:30 ч. и установил, че
автомобила му е ударен. Погледнал камерите и подал сигнал за ПТП до
полицията, като посочил, че е ударен от лек автомобил, който е видял при
преглед на записи от камери, а именно с рег. №******. Не се сочи какви
камери е прегледал. Дошлите на място полицейски служители снели
обяснения от сигналиста и последният подал декларация. Изготвили докладна
записка, в която било посочено споделеното им от сигналиста. Съставен бил
протокол за ПТП. Изготвена е скица за ПТП-то. В протокола за ПТП е
вписано, че МПС 1, което се движи по бул. „*******“ с посока на движение от
ул. „***** **** ****“ към ул. „***** *****“ и пред №132 при неизяснени
причини и обстоятелства реализира ПТП в паркирания МПС 2, като напуска
мястото на произшествието. Описани са констатирани щети по лява странична
част на паркираното МПС: предна броня, преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата, задна броня, заден ляв калник. Липсват данни да са
приобщавани записи от камери и да са били наблюдавани от дошлите на място
полицейски служители. При изискване от съда записи от охранителни камери
на паркинга на фитнес „*****“, находящ се в гр. С., бул. „*******“№132 е
постъпил отговор от дружеството, което стопанисва обекта, че не разполага с
такива за дата 27.11.2024 г. Попълнена била декларация от жалбоподателя на
23.01.2025 г., в която оспорва да е бил участник в ПТП на 27.11.2024 г.
2
На 23.01.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя от мл. автоконтрольор при О „ПП” -
СДВР Ст. Д. за нарушения по чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП
осъществени на 27.11.2024 г. около 08:45 часа в гр. С., бул. „*******“ №132 на
паркинга на фитнес „*****“, с посока на движение от ул. „***** **** ****“
към ул. „***** *****“, който при управление на лек автомобил марка „*****“,
модел „*****“, с ДК № ******** не контролира непрекъснато управляваното
МПС и реализира ПТП в паркиран лек автомобил марка „*******“, с ДК №
******** „* *** *****-“, нанасяйки материални щети на лява странична част,
а след ПТП-то напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР
по територия. АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства, от
длъжностно лице, което е оправомощено въз основа на Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи в присъствието на един
свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от съответното компетентно длъжностно лице, упълномощен
въз основа на Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи: началник група в СДВР, О „ПП” при СДВР. Като видно от
приложената Заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на
вътрешните работи, издалата процесното НП Г. В. Б. е назначена за началник
на 01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д. излага показания
изцяло в подкрепа на констатациите по акта, както и въз основа на какви
доказателства го е съставил, тъй като не е очевидец на твърдяното нарушение.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени и гласни доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът
ги цени.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 24.02.2025 г., а жалбата е подадена на 07.03.2025 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по
3
същество същата се явява основателна, поради следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от
ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от
същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началника на
01 група „Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“-СДВР е оправомощен по
надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната
материална компетентност да издава наказателни постановления
за нарушения по ЗДвП.
Но от образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Така например в АУАН е вписан като първи свидетел К. С. М.. На мястото
срещу подписа за същия е вписано „сведение“. Поради което АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец на случилото се,
нито е присъствал при установяване на административното нарушение.
Изрично се сочи, че е присъствал единствено при съставянето на акта. С
горното е нарушена процедурата по съставянето на АУАН, която е разписана в
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН: „При липса на свидетели, присъствували
при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него.“
На следващо място в наказателно постановление следва (съгласно
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и
времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Поради което и с оглед осигуряване защитата
на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между
посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на
4
нарушението.
По т.1 на процесното НП:
Сочи се за нарушена разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, както в АУАН,
така и в издаденото въз основа на него НП. Тази норма има следното
съдържание: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват”.
Предвид което същата не посочва конкретни задължения, които следва да
спазва водач на МПС, тъй като е обща, конкретните такива, които следва да се
спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Деянието не може да бъде подведено под посочената в АУАН и НП правна
норма. Не се сочи какво конкретно като обстоятелства при управлението на
МПС-то жалбоподателя не е взел предвид: пътна обстановка, скорост,
неправилно разминаване, неправилно извършване на маневра при излизане от
паркирани МПС-та или нещо друго, с оглед яснота относно това какво се
приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна
на административно-наказващия орган говори за липса на властническо
волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за което е
съставено наказателното постановление.
Какво е имал предвид съответно актосъставителя, а след това и
административно-наказващия орган при описанието на нарушението не става
ясно. Като следва да се посочи, че в протокола за ПТП се сочи общо, а именно:
„неизяснени причини и обстоятелства“, т.е. не са описани конкретните
обстоятелства на настъпилото ПТП от дошлите на място полицейски
служители.
Предвид което актосъставителя и административно-наказващия орган с
посочване на правна норма, която няма отношение, а и е в протИ.речие с
описаната, както се посочи по-горе повече от лаконично, фактическа
обстановка, са нарушили правото на защита на жалбоподателя В случая освен
наличие на непълно описание на фактическия състав на нарушението, е
налична и непротиворечива и неясна на същото правна квалификация.
Констатираните от съдът допуснати съществени нарушения не могат да
бъдат изправени в съдебна фаза на процеса и нарушават правото на защита на
жалбоподателя да научи в какво конкретно го обвиняват, че е осъществил,
както с коректно описание на нарушение, така и с правилно посочване на
5
конкретна забранителна норма, по която да се квалифицира същото.
На следващо място и по същество в тази й част жалбата се явява
основателна, тъй като от събраните и кредитирани писмени и гласни
доказателства не се установи по категоричен и несъмнен начин, че
жалбоподателя като водач на МПС е имал неправомерно поведение и е
реализирал ПТП с паркирания лек автомобил марка „*******“, с ДК №
******** „* *** *****-“. Нито едно от събраните доказателства не доказва
това твърдение, изложено в акта и НП. Лицето, което е собственик на МПС-
то, за което се твърди, че е с нанесени щети, не е очевидец и не е видяло какво
движение е извършвал водачът на лек автомобил марка „*****“, модел
„*****“, с ДК № ********. Липсват в снетите му писмени сведения пред
служителите на КАТ да е видял осъществявани действия по движение от
водача на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с ДК № ********.
Такива твърдения липсват и в изготвената при посещение на място докладна
записка от служителите на КАТ или протокола за ПТП.
Ето защо не се установи, че е извършено така твърдяното по т.1 от
обжалваното НП административно нарушение, с посочена правна
квалификация по чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл.185 от ЗДвП като му е наложена административна санкция в размер на 20
(двадесет лева) лв.
Поради което НП в тази му част като незаконосъобразно следва да бъде
отменено.
По т.2 на атакуваното НП:
Не се установи обективната и субективната страна на деянието по чл.123,
ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. По делото не се установи, че жалбоподателят е този,
който след като е станал причина да настъпи ПТП, с управлявано от него
МПС е напуснал същото. Не е изследван въпроса от
административнонаказващият орган, преди да издаде НП за конкретните
обстоятелства, относно това, кой е авторът на така твърдяното нарушение.
Доколкото не се установи, че автор на ПТП-то описано в т.1 на НП е
жалбоподателя то за него и не възникват задължения по твърдените в т.2 на
същото по чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП.
В АУАН и в НП се сочи, че „при възникнали разногласия напуска
6
местопроизшествието без да уведоми компетентните органи на МВР”.
На първо място от събраните по делото и кредитирани писмени и гласни
доказателства не се установи, че е имало какъвто й да било контакт между
водачите на двете паркирани МПС-та. Т.е. нито един от водачите на място не
са били в комуникация. Поради което няма как и да е налице „разногласие“
между жалбоподателя и лицето, което е паркирало другият автомобил, с
претенция за щета. Като нито в АУАН, нито в НП се сочат какви са били
конкретните му задължения. Не се сочи и оглеждан ли е и кога автомобилът,
управляван от жалбоподателя и констатирано ли е, че има следи от
съприкосновение по твърдяните в протокола за ПТП щети на паркирания
автомобил, както и какъв е бил механизма на реализираното ПТП. Съгласно
чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в
извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил. Нарушени са и
императивни норми чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не
са посочени обстоятелствата, при които е осъществено това нарушение.
Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй
като ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса
или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в
която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на защитата в
рамките на административно-наказателното производство.
Поради горното НП по т.2 следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота следва да се посочи и че твърдяното време и място на
осъществените две описани в акта и процесното НП административни
нарушения не се установиха. На първо място относно времето не е установено
по несъмнен и безспорен начин кога като време са реализирани двете
административни нарушения, доколкото в 08:45 ч. К. М. е бил паркирал лек
автомобил марка „*******“, с ДК № ******** „* *** *****-“. Това не води до
автоматично посочване, че в този час са осъществени двете нарушения,
7
доколкото по това време не е установено МПС, което да причинява ПТП и да
напуска същото, включително и от М..
Горното потвърждава факта, че НП се явява изцяло незаконосъобразно.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася
до издаваното НП, при което административнонаказващият орган следва да
спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН. Административнонаказващият орган не е изпълнил функциите си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, а именно: преди да се произнесе по преписката да
провери акта, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да
прецени събраните доказателства.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на НП искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Жалбоподателят е бил представляван в проведеното
съдебно производство от упълномощен от него адвокат. Като съобрази
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при
интерес до 1000 лв. - 400 лв., факта, че се касае за две административни
наказания едното в размер на 100 лв., а другото в размер на 20 лв., както и
като съобрази, че едно от наказанията е и „лишаване от права“, поради което е
приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която предвижда
размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв.Д. от жалбоподателя и претендирано пред
настоящата инстанция от 840 лв., отразено и в договора за правна защита и
съдействие, се явява в границите, определени в Наредбата. Върху заплатения
адвокатски хонорар от 700 лв. е било начислено ДДС и общия размер с ДДС е
840 лв. Поради което тази сума следва да бъдат заплатени от наказващия
орган за една инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №25-4332-00245/19.02.2024 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ул.
„****** I“ № 5, с БУЛСТАТ *********, да заплати на И. В. С., с ЕГН
********** от гр. С., ул. „***** ******“№20, ет.5, ап.20 сумата в размер на
840 (осемстотин и четиридесет лева) лв. за адвокат за една инстанция по
делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9