№ 257
гр. Казанлък, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200512 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от А. Т. А. с ЕГН **********, чрез
адв.П. К. от АК-Стара Загора против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане
на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2 500 лева за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения против обжалваният
санкционен акт. Твърди се, че процесният ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения
на императивните съдопроизводствени правила на ЗАНН и при колизия с
материалния закон. Релевират се и доводи за недоказаност на твърдяното като
извършено административно нарушение по въведения
административнонаказателен състав, набляга се на факта, че автомобилът е
регистриран по надлежния ред в Република България за максимално
допустима маса от 3,5 т., което според ЗП и ЗДвП не го класифицира като
МПС, подлежащо на тол таксуване. Твърди, че нарушението не е извършено,
тъй като за процесното ППС, с допустима максимална маса до 3.5 т., се дължи
само винетна такса, която е била надлежно заплатена. На следващо място се
излага възражение, че не е спазена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
1
изпраща свой представител. От името на упълномощения му защитник по
делото – адв.К. е постъпила писмена молба, в която е взето отношение по
същество на правния спор и се излагат допълнителни аргументи за
основателността на депозираната въззивна жалба. В молбата е заявена още и
претенция за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. Като надлежен процесуален представител юрк. П. И., в
депозирана молба от 21.05.25г., както и в допълнителна молба - становище
оспорва депозираната въззивна жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение, поради своята недоказаност и неоснователност. Пледира за
потвърждаване на електронния фиш и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер, а в условията на алтернативност
навежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното :
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се от материалите по административнонаказателното
производство, че предмет на обжалване е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ)
за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. Т. А. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2 500 лева за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за
незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата и по чл.10б, ал.5 от
Закона за пътищата такса в размер на 34 лева.
На 29.10.2021г. в 17:17 часа е било установено нарушение
№CF8B5BFD08934051E053011F160A6D93 с ППС – товарен автомобил *****
** * ** * с регистрационен номер ** **** **, с технически допустима
максимална маса 4200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без
ремарке, в община Мъглиж за движение по път I-6 км.331+828 с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението
било установено с устройство №10321, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-6 км.331+828.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил впоследствие бил издаден от Агенция "Пътна инфраструктура"
2
електронен фиш №********** за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който
за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на А. Т. А. в качеството му на
собственик на заснетото МПС, е наложено административно наказание - глоба
в размер на 2 500 лева, на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Описаната в електронния фиш фактическа обстановка се установява
отчасти от приложените по делото писмени доказателства - Електронен фиш
№**********, свидетелство за регистрация, част I, известие за доставяне от
01.04.2025г., справка за нарушение с три броя снимки, справка за нарушител,
Заповед №РД – 11- 983/13.09.2021г., ведно с Приложение 1, 2, 3, 4 – бланки на
Електронен фиш от Агенция „Пътна инфраструктура“, Протокол №28765/21г.
на Агенция „Пътна инфраструктура“, История на обработката на ЕФ
№**********, Статично изображение във вид на снимков материал на
превозно средство - 3 бр. Снимки, Становище от Отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура" НТУ от 04.06.25г., Съдебна-
автотехническа експертиза от 24.06.2025 год., Информация за МПС от
Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден
от МВР, чрез средата на междурегистров обмен /RegiX/.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.102,
ал.2, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, който предвижда наказание за собственик на
пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3;
заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Съгласно чл.187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.179,
ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. В електронния фиш за налагане на глоба е
посочено, че нарушението се изразява в това, че за посоченото ППС изцяло не
е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
3
тъй като нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаване.
От приобщеното Становище от отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“, Национално тол управление от 04.06.25г. е видно,
че за датата на нарушението за процесното ППС няма получени тол
декларации и маршрутни карти. Няма получена и платена тол декларация за
сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението. Няма получена и
платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.
Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в нормите на § 1, т.1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т.63 от ЗДвП. Съгласно съдържанието им, електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства или системи.
С чл.189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по
чл.179, ал.3 от ЗДвП, което е установено и заснето от електронната система по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл.189ж
от ЗДвП към датата на нарушението изрично препраща само към чл.179, ал.3
от ЗДвП, но буквалното и систематично тълкуване на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП
сочи на легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по
чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, т. е. законодателят изрично е уредил възможността за
издаване на ЕФ и за трите нарушения - по ал.3, ал.3а и 3б.
Съдът не споделя релевирания в жалбата довод за
незаконосъобразност, свързан със задължителното съдържание на ЕФ на
императивно предвидените от закона реквизити.
В чл.189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ,
който се издава при нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП /а както вече се посочи
по-горе и при нарушения по ал.3а и 3б/, което е установено и заснето от
електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственикът или вписаният ползвател, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на
таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срокът и
начините за доброволното й заплащане.
Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден
съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с
яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се
реализира по фактите. Мястото е конкретизирано в достатъчна степен -
община Мъглиж, по път за движение I-6 км.331+828 с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Ясно се сочи, че
нарушението се изразява в това, че не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването, които представляват
двата възможни начина да се заплати съответната дължима тол такса.
4
От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява
неправомерното поведение на собственика на процесното ППС, а фактите,
които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ,
вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното
наказание.
ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл.10, ал.10 от
ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията
на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на
лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и
на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане,
въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на
пътните такси. Съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, може да бъде
издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Предвид изложеното, не е допуснато нарушение на нормативно
установената процедура по издаване на процесния ЕФ за нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал – 3 броя е приет като доказателство
за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с
посочения във фиша идентификатор №10321 - част от системата/. Докладът от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП отразява данните за
техническите характеристики на процесното ППС, време и място на
преминаване през път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
преминаване е нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация.
Докладът от ел. системата и снимките от устройството са годни
доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства съгласно чл.189е,
ал.8 от ЗДвП, които ведно с останалите приети по делото писмени
доказателства установяват мястото, датата и часа на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа.
По-нататък, не е спорно по делото, че собственик на процесното МПС
е именно жалбоподателя А., съгласно представеното копие на свидетелство за
регистрация част I.
Пътните таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3.5 тона и се диференцират в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
5
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя
на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път
или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се извършва
чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние
между две точки.
Както беше споменато по-горе, при определяне заплащането на
таксите за ползване на платената пътна мрежа от значение е тяхната
технически допустима маса, т. е. максималната маса на ППС в натоварено
състояние, посочена от производителя, допустима за неговата конструкция и
производствено изпълнение, съгласно § 6, т.34 от ДР на ЗДвП, а не
допустимата максимална маса, която, съгласно § 6, т.35 от ДР на ЗДвП,
представлява разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние,
определена за допустима от компетентните органи.
Съгласно чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.7 и 9, като заплащането
й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
Спорният по делото въпрос е каква е максималната допустима маса на
пътно превозно средство - товарен автомобил ***** ** * ** * с
регистрационен номер ** **** ** - 4200 кг. или 3500 кг., за да е налице
съставомерност на твърдяното нарушение.
В приетото по делото като писмено доказателство копие на
свидетелство за регистрация част I в графата F.1 е посочена технически
допустимата максимална маса на процесното ППС 4200 кг., а в графата F.2 е
посочена допустимата максимална маса, определена от компетентните органи
3500 кг.
За изясняване на това спорно обсотятелство по делото са изискани
данни от Началника на ОДМВР-Стара Загора, свързани с регистрацията на
процесното МПС и е назначена САТЕ, изпълнена от вещо лице П. Н..
Безспорно се установява, видно от свидетелството за регистрация -
Част I на процесния автомобил, че допустима максимална маса на ППС,
определена от компетентните органи, означена в свидетелството за
регистрация - Част I, с индекс (F.2), е 3500 кг.
Като е съобразило доказателствата по делото, вещото лице е дало
категорично заключение, че при определяне на категорията МПС определяща
е регламентирана от държавата максимална маса, т.е. тази, с която МПС-то
реално може да се движи по пътищатата на България, която в случая е 3500 кг.
Процесното ППС е определено като такова от категория N 1 /Видно и
от приетото по делото заключение на изготвената САТЕ от 24.06.25г./, а
съгласно чл.149, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП моторните превозни средства от
категория N1 са тези с техническа допустима максимална маса не повече от
3,5 т.
От внимателния анализ на посочените по-горе в изложението правни
норми, свързани с възникване на задължението за заплащане тол такси, може
да бъде направен извод, че законодателят борави само с понятието
6
"технически допустима максимална маса", без да се интересува от
допустимата максимална маса, определена от компетентните органи, както и
от категорията на ППС, доколкото последната има значение само при
определяне на нейния конкретен размер.
В този смисъл, АНО е направил извод, че доколкото процесното ППС
е с технически допустима максимална маса до 4200 кг. /съгласно
свидетелство за регистрация част I/, то за същото е следвало да бъде заплатена
съответната тол такса, а не винетна такава, както е било неправилно сторено в
настоящия случай.
За това нарушение жалбоподателя е санкциониран с обжалвания ЕФ с
налагане на предвидената с чл.179, ал.3б от ЗДвП глоба в размер на 2500 лева.
Въпреки, че конкретния случай се явява граничен и се получава
известна неяснота в нормативната уредба, не може да не се отчете
обстоятелството, че жалбоподателят като водач е действал добросъвестно,
според българската регистрация на превозното средство – 3,5 т. /F.2/. Същият
не е имал основание да счита, че попада в категория, подлежаща на таксуване.
ППС е било снабдено с годишна винетка, която все пак е била валидна към
момента на заснемането. Това дава основание съдът да счете, че въззивника не
е извършил вмененото му административно нарушение виновно. Същият е
заплатил дължимата винетна такса, поради което е бил убеден, че е изпълнил
задължението си и не съществуват законови пречки за движението на
собствения му автомобил по републиканската пътна мрежа. Липсата на вина
под каквато и да е била форма, изключва наличието на фактическия състав на
административното нарушение, наказуемо по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Въпреки, че в правоприлагането се възприема тълкуването, че
„технически допустима максимална маса“ съответства на поле F.1 от
свидетелството за регистрация част I, това следва да се тълкува във връзка с
реалната допустимост за движение на територията на Р.България – т.е. по F.2,
което е правно релевантно в контекста на обществените отношения, свързани
с движенито по пътищата и правоспособността на водача. В случая липсва
надлежна преценка от АНО дали наказаното лице е нарушило задължение,
което реално му е вменено от закона, или е санкционирано автоматизирано на
база системни данни, които не се съпоставят с реалните нормативни
изисквания. Автоматизираната тол система на АПИ е ползвала стойността по
F.1, както е въведена в МПС регистъра, като не отчита, че F.2 е 3500 кг., и че
реално това е границата по нашето законодателство за лекотоварни
автомобили категория N1. В конкретния случай автомобилът попада в
категория N1, съгласно своето предназначение и българската регистрация,
като настоящата санкция е наложена при формален прочит на стойностите в
F.1, без да се отчитат – регистрацията по българското право F.2 = 3,5 т.,
реалния капацитет на движение по пътищата в страната и добросъвестното
поведение на жалбоподателя като водач, който спазва закона и ограниченията
по регистрация. Фактът, че F.1 е 4200 кг., не означава, че реално МПС може да
се използва с такава маса, нито, че подлежи на тол такса. Същото, видно и от
заключението на вещото лице отговаря на категория N1, управлява се с
категория В, и не попада в обхвата на чл.10б, ал.3 от ЗП. Санкционирането въз
основа на F.1=4200кг., без да се отчете, че автомобилът реално не е в
състояние да превозва товар до тази маса, води до неправилно прилагане на
7
материалния закон.
Понятието вина има едно и също съдържание в чл.9 от НК и в чл.6 от
ЗАНН и то е задължителен субективен признак на всяко поведение, за да бъде
то правно квалифицирано като основание за налагане на наказание. Вината е
отношение към деянието /човешко действие или бездействие/ и към неговия
резултат, когато настъпването му е предвидено за съставомерен обективен
признак на състава – чл.11, ал.2 и ал.3 НК. Правната квалификация на
обективното фактическо като конкретно осъществено административно
нарушение или престъпление зависи на първо място от вината, за чието
наличие се съди по съзнаване на обективното съставомерно по време и преди
завършване на деянието и целените с поведението резултати – по аргумент от
чл.11, ал.2 и ал.3 вр. с чл. 4 от НК. Извода, който следва е, че за да се подведе
конкретно поведение под правна квалификация на престъпление или
нарушение, то самото и причинените от него резултати трябва да имат
признаците на наказуем състав. Наказуемостта е друг, различен и обективен
признак, който се свързва с деянието, за да може то да бъде определено
правно като нарушение/престъпление и поради това да бъде основание за
носене на административнонаказателна или наказателна отговорност.
Правилото на чл.7, ал.2 от ЗАНН, извлечено от текста на разпоредбата е
следното: наказват се и непредпазливите административни нарушения, което
означава, че законодателя не следва да предвижда отделни разпоредби с
различно по вид и размер наказание за извършено по непредпазливост
административно нарушението. На второ място в чл.7, ал.1 от ЗАНН изрично
е подчертано, че двете основни форми на вина са релевантни като субективен
елемент на административното нарушение, и на трето място, но не по
важност, никъде в правната теория, както и в законодателството не е
предвидено и е правно невъзможно да бъде предвидена непредпазливостта
като форма на вина към формалните деяния. Когато деецът съзнава, че
поведението му е обществено опасно – противоречи на установения ред на
държавно управление, и предприемането му е забранено под страх от
отговорност – наказателна или административно наказателна, то деянието е
умишлено по силата на чл.11, ал.2, предл. първо от НК. Деецът има
отношение към поведението си каквото чл.14, ал.1 от НК изисква – съзнава
всички признаци от състава, който предвижда наказание за неговото
извършване. Поведението на вменяемия винаги е изпълнение на негово
конкретно решение, поради което и правилото, че за субективното се съди от
обективното и по-конкретно за казуса релевантно е дали субекта е управлявал
моторното превозно средство съзнавайки /както изисква чл.14, ал.1 от НК/, че
не е изпълнил задължението си да закупи маршрутна карта по чл.10б, ал.3 от
Закона за пътищата. Управлението на МПС е съзнателно предприето
поведение, но то само по себе си не е наказуемо деяние по силата на чл.179,
ал.3б от ЗДвП, ако не е налице отрицателната предпоставка, която именно
водачът трябва да съзнава. Не съзнава обективното съставомерно онзи водач,
който е убеден в противното, поради това, че се е уверил в притежаването на
закупена винетка и така мотивиран управлява със съзнанието, че е изпълнено
задължението по Закона за пътищата. След като се касае за формален състав
на нарушение, то незнанието на негов обективен признак изключва умисъл
към него по силата на чл.14, ал.1 от НК, и по дефиниция деянието, което от
обективна страна му съответства се явява извършено невиновно и не може да
8
бъде квалифицирано като основание за налагане на административно
наказание.
От друга страна доколкото нормата на чл.189з от ЗДвП е влязла в сила
на 23.12.2021 г., при прилагането на чл.3 от ЗАНН, не е имало законова пречка
извършеното на 29.10.2021г. нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, да бъде
квалифицирано като маловажен случай при наличието на предпоставките за
това и съответно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Отделно от това забраната
за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички нарушения по ЗДвП, позволяваща
държавната репресия да засегне правната сфера на дееца над необходимото за
целите на наказването, е прието от Конституционния съд на Р.България за
недопустимо и с Решение №4 от 30.04.2025г. на КС по конст. дело №29/2024г.,
разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна в
частта, изключваща прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни по всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, подбуди, вид и стойност на предмета му, вредни последици,
степен на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид
незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените
отношения. По делото безспорно е доказано, че въззивника е заплатил
винетна такса за ППС, съобразно категорията на МПС, определена от
компетентните органи. Ето защо, с оглед характера на грешката и
ненакърнеността на фиска, нарушението съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което реализираната спрямо въззивника
административнонаказателна отговорност се явява незаконосъобразна. В тази
връзка следва да се подчертае, че при преценката за маловажност на случая,
незначителността на вредните последици се отразява не само при
резултатните, но и при формалните нарушения, по аргумент от чл.93, т.9 от ДР
на НК, където законодателят не прави разлика между видовете престъпления.
В конкретния случай наистина е налице формално нарушение, но крайната
цел на административнонаказателната отговорност за това нарушение е да
защити фиска от ощетяване, което настъпва като последица от нарушението. В
този смисъл липсата на противоправен резултат от процесното деяние е от
значение за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Съгласно представеното по делото
становище от Отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура" при НТУ от 04.06.25г., дължимата сума за процесния
сегмент ********** е в размер на 0.07 лв. Тоест за установеното чрез
заснемане движение през стационарната контролна точка на мястото на
нарушението - път I-6 км.331+828, паричното задължение е по-малко от 1 лв.
В конкретния случай липсва каквато и да било вреда за бюджета на АПИ –
Национално ТОЛ управление.
В хода на производството наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не е представил доказателства за разстоянието,
което е преминал товарният автомобил, без да е начислена тол такса.
Посочено беше единствено от страна на АНО, и то по почин на съда, че за
процесният сегмент ********** е в дължимата и неплатена пътна такса е в
размер на 0.07 лв. Именно за неплащането на последната е санкциониран
9
жалбоподателя с атакувания ЕФ.
Не на последно място от страна на АНО не е спазен принципът за
пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера
на наложената санкция и основен за правото на Европейския съюз.
Така, при приложение на принципа на пропорционалност и
посочените критерии за преценката му съгласно правото на Съюза, следва да
се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с ЕФ
неблагоприятни за нарушителя последици, която е свързана със съответната
защита на регулираните обществени отношения по ползването на пътя,
рефлектираща и върху безопасността на движението.
На самостоятелно основание, според настоящия състав, предвиденото
в чл.179, ал.3б от ЗДвП административно наказание, наложено в неговия
абсолютен размер на жалбоподателя, противоречи на чл.9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), съгласно Решение от
21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. Предвидените от националния
законодател абсолютно определени размери на наказания за нарушение по
чл.102, ал.2, налагано на основание чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на
физически лица, респективно налагано на основание чл.187а, ал.2, вр. с
чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б от ЗДвП на юридически лица, не съответства на
изискванията на член 4, параграф 3 от ДФЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., наказанията да бъдат
съразмерни.
Съдът отчита, че между размера на незаплатена такса по чл.10, ал.1,
т.2 и чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 34.00 лева, дори и да е
налице предвиден фиксиран размер на компенсаторна такса за освобождаване
от административнонаказателна отговорност в размер на 150.00 лева, и
размера на наложената на жалбоподателя глоба за сумата 2 500 лева е налице
явна и категорична несъразмерност и непропорционалност в нарушение на
критериите за съразмерност и пропорционалност, дефинирани в член 4,
параграф 3 от ДФЕС и чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999г.
В случая нормите на чл.179, ал.3б от ЗДвП, която предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер противоречи на цитираната
Директива. В този смисъл е и актуалната релевантна практика на СЕС -
цитираното Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023г.
Принципът на законоустановеност на наказанията и липсата на
съответна правна норма, не дава възможност на съда да определи санкция в
по-нисък размер от посочения, която да бъде пропорционална на извършеното
нарушение.
На последно място по отношение на възражението на жалбоподателя
за изтекла давност, съдът не споделя същото.
Относно давността е релевантно Тълкувателно постановление №1 от
27.02.2015 година на колегиите на ВАС и ВКС, според което се прилагат
правилата за давността по НК. НК различава относителна и абсолютна
преследвателна давност, които са съответно три или четири години и шест
10
месеца от извършване на деянието – чл.80, ал.1, т.5 и чл.81, ал.3 от НК.
Относителната давност може да бъде прекъсвана с всяко действие по
наказателно преследване, което е с цел реализиране на наказателната
отговорност.
Нарушението е било извършено на 29.10.2021г. и електронната система
автоматично е генерирала ЕФ. ЕФ е приравнен на НП (чл.189, ал.11 от ЗДвП).
НП представлява правораздавателен акт. С ЕФ се повдига обвинение и налага
административно наказание едновременно, поради което с влизането му в
сила той придобива правното значение на влязло в сила наказателно
постановление. Следователно с автоматичното издаването на ЕФ
наказателната отговорност е била реализирана, а последващото връчване на
ЕФ, дори и след изтичане на 3-годишния срок има само уведомително
действие за нарушителя и правна възможност да реализира правата си по
обжалване, но не и преследвателно действие.
Следователно поради автоматичното генериране на ЕФ, спрямо
фишовете е приложима абсолютната давност, а тя към настоящия момент не е
изтекла, т.е. няма основание за прекратяване на
административнонаказателното преследване.
Електронният фиш е приравнен едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие, а не по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на електронните фишове. Затова и възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН са неоснователни. Посочената
разпоредба урежда сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, които
не са част от специалното производство по издаване на ЕФ. При това
производство нарушението се установява чрез заснемане движението на ППС
на определен пътен участък и в определен времеви момент, което заснемане се
извършва от компонент на автоматизирана система, като датата на
установяване на нарушението е задължителен реквизит и релевантна при
преценка за давностния срок. Още с постъпване на информация за самото
заснемане на движението в процесния участък и липсата на платена за това
пътна такса се генерират определени реквизити във фиша, но окончателното
му съставяне е процес, който в случая не е приключил в деня на заснемането
на нарушението.
В заключение, дата на издаване въобще не се предвижда като
реквизит на ЕФ, поради което тя е и ирелевантна за сроковете по чл.34 от
ЗАНН, за които единствено от значение, с оглед нормативно установеното
съдържание на фиша, е датата на нарушението. Така че издаването на фиша
следва да е съобразено единствено със срока по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5
от НК, както бе споменато по-горе. В процесния случай този срок е спазен. В
този случай, поради това, че не се съставя АУАН не намира приложение 6-
месечния срок за издаване на НП, защото този срок не може да започне да
тече щом не е настъпил факта, поставящ неговото начало.
С оглед всичко изложено по-горе, издаденият ЕФ следва да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
11
По разноските:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на
делото. Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. На
основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя. В настоящото производство
са претендирани разноски - адвокатски хонорар в размер на 600 лева.
Възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е съобразено изцяло с възведеният
материален интерес по делото. В настоящия случай са представени Договор за
правна защита и съдействие от 05.06.25г., фактура от 05.06.2025г. за изплатена
в брой сума от 500 лв. и 100 лв. ДДС. Очевидно процесуалният представител
е регистриран по ЗДДС и същият следва да спазва нормативните разпоредби,
произтичащи от тази регистрация, което предпоставя и размера на заплатената
от жалбоподателя сума, която е определена от ЗАНН като разноски по делото,
дължими конкретно поради изхода на същото. При това положение и като
съобрази установените минимални размери на адвокатските възнаграждения -
минималният размер е равен на 550 лв. без ДДС спрямо материалния интерес
от 2 500 лв., а с ДДС сумата е 660 лв. В настоящия случай са представени
Договор за правна защита и съдействие, фактура от 05.06.2025г. за изплатена в
брой сума от 600 лв. при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на Върховния касационен съд., като съдът следва да присъди
разноски в размер на действително платените, т. е. сумата от 600 лева.
Доколкото за изготвената в хода на съдебното производство съдебно-
автотехническа експертиза е изплатена сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице, то същата се явява именно разноски по
производството по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.143 от АПК и с
оглед изхода на делото следва да бъде възстановена от бюджета на органа,
издал отменения акт. С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да
заплати и тези разноски в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Казанлък.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Районен съд -
Казанлък,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
който на А. Т. А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.3б от ЗДвП за незаплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
12
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на ВЪЗЗИВНИКА А. Т. А. с ЕГН **********, с
адрес : гр.Гурково, обл.Стара Загора, ул.“Хан Аспарух“ №11, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.1 от АПК направените от него по делото
разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото
производство в размер на 600 /шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ сумата от 200 /двеста/ лева в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Казанлък, представляваща направени в настоящото
производство разноски за възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Стара Загора
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13