Р
Е Ш Е Н И Е № 936 / 15.7.2020г.
гр.
П., 15.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в закрито заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря ……….., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 471 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба
на М.Б.М. срещу постановеното по настоящото дело Решение № 1897/29.01.2020 г, в
която е инкорпорирано искане за допълване на решението с произнасяне по заявената
с исковата молба срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД осъдителна претенция за
дължимо нетно трудово възнаграждение, ведно с обезщетение за забава.
На ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
е връчен препис от въззивната жалба като процедурата по чл. 250, ал. 2 ГПК е
изпълнена. Същият е депозирал отговор на въззивната жалба, в който не е изразил
становище по инкорпорираното в нея искане за допълване на обжалваното решение.
Настоящият състав намира, че за
изясняване на неразрешената част от спора не е необходимо да се провежда
открито съдебно заседание.
С исковата си молба, М.М. е предявил против
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни претенции
по чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните
суми:
1) 1990,56
лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016г., законна лихва върху
главницата в размер на 239,50 лева
за периода от 25.03.2016 г. до 31.05.2017 г. и законна лихва върху
главницата в размер на 333.97 лева за
периода от 31.05.2017г. до 24.01.2019 г.;
2) 3069,01
лева, неплатено трудово възнаграждение за м.03.2016год., законна лихва върху
главницата в размер на 342.80 лева
за периода от 25.04.2016
г.
до 31.05.2017 г. и законна лихва върху главницата в
размер на 514,91 лева за периода
от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г. и
3) 2029,49
лева, неплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г., законна лихва върху главницата
в размер на 209,75 лева за периода от
25.05.2016год. до 31.05.2017 г. и законна лихва в размер на 111.12 лева за периода от 31.05.2017.
до 24.01.2019 г.
Предявени са и осъдителни претенции за
заплащане на обезщетение за нетния размер за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 662,31 лв., както и претенции с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
С решението, постановено по настоящото
дело, Районен съд П., I
състав
частично е уважил исковете за неплатено трудово възнаграждение, като на осн.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД е осъдил ответното застрахователно дружество да заплати на М.М.
законна лихва, пропорционално на уважената част от главните искове за периода
от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г. Акцесорните искове за лихва са отхвърлени
за разликата над уважените размери до пълните предявени размери, съответно за разликата над 50,27 лв. до 333,97 лв.
или за сумата от 283,70 лв., над 79,33
лв. до 514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв., над 51,32 лв. до 340,51 лв. или за сумата от 289,19 лв. и над 14,48 лв. до 111,12 лв. или за
сумата от 96,64 лв., както и за периодите от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.
По същество в решението липсва
произнасяне по дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната
лихва 1)
върху
главницата 1990,56 в размер на 239,50 лева за периода от 25.03.2016
г. до 31.05.2017 г.; 2) върху главницата 3069,01 лева в
размер на 342,80 лева за периода
от 25.04.2016год. до 31.05.2017год., както и 3) върху главницата 2029,49 лева в
размер на 209,75 лева
за периода от 25.05.2016год. до 31.05.2017год.
Молбата за допълване на постановено
съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма
волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен
спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл
предмет на решението за допълване е спорното материално правоотношение, по
което не е налице формирана правораздавателна воля. В процесния случай молбата
е процесуално допустима, наред с общите предпоставки, доколкото е налице
неразрешена от съда част от спорния предмет, т. е. непълнота на съдебното
решение.
В решението, чието допълване се иска, са
изложени мотиви, че акцесорното вземане за законна лихва е обусловено от изпадането
на длъжника в забава, а именно – 20.10.2018 г., след като застрахователното
дружество е получило покана от ищеца М.. Следователно обезщетение за забавеното
изпълнение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД преди момента
на забавата не се дължи и акцесорните претенции за периода преди 20.10.2018 г.
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПЪЛВА
Решение
№ 1897/29.01.2020 г., постановено по гр. д. № 471/2019 г. по описа на Районен
съд П., I състав,
като
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от М.Б.М., ЕГН ********** срещу
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер 239,50 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 1990,56 лева за периода от 25.03.2016 г. до
31.05.2017 г.; за сумата от 342,80 лева
– законна лихва върху главницата 3069,01 лева за периода от 25.04.2016 г. до
31.05.2017 г., както и за сумата 209,75
лева – законна лихва върху главницата 2029,49 лева за периода от 25.05.2016 г.
до 31.05.2017 г., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:_______________