№ 1972
гр. Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110104580 по описа за 2021 година
Ищецът К.К. твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *** с площ от 510кв.м.
находящ се в гр.Варна, к.к.Чайка, с адм.адрес гр.Варна, ***, а ответното търговско
дружество собственик на съседния имот с идентификатор *** на 24.03.2021г. е завзело
21кв.м. от имота му, като това е било съпроводено с преместване на оградата между
имотите, изграждането на нова ограда, която пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху собствения му имот, тъй като новоизградената ограда и две преградни
мрежи пречат на изгледа от имота. Моли се, да се осъдят ответниците да предадат на ищеца
9кв.м. реална част от имота на К. завзети от тях и посочени чрез повдигане в червен цвят на
скица приложена към исковата молба, да се осъдят да преустановят действията си, с който
му пречат да упражнява правото си на собственост върху имота, като премахнат две
поставени преградни мрежи и ограда, осем бетонови основи и бетонираните в тях осем
метални кола и да преместят оградата на надлежната граница между имотите. Ищецът чрез
адв.М. П.П. е посочил, че може би ще оттегли част от исковете си, но към настоящия момент
не може да прецизира претенциите си.
Ответника С.К. в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор в който сочи, че 1 не
владее претендираната „ид.част“ , нито владее им.№*** по ККиКР. Ищецът е представил
НА от 18.05.2004г., от който е видно, че собственик чрез покупка от него ден нататък е "С
77" ЕООД, ЕИК ***. С. К. като ФЛ не е завладявал каквато и да е част от чужд поземлен
имот. Също така ФЛ като такова не е поставяло преградни мрежи и огради, които да се
налага да бъдат демонтирани и премахвани. Поради тази причина следва исковете срещу
него да бъдат отхвърлени, като се осъди ищеца да му заплати направените по делото
разноски. Твърди, че има извършена доброволна делба на 13.11.2017г. След тази делба
ЕООД С 77 е получило в дял им.№***, с площ от 510кв.м. През м.октомври 2018г. ЕООД С
1
77 е наел фирма, която на място да извърши заснемане на имота, собственост на
дружеството. Не отговаря на истината, че е било изградено укрепително съоръжение от
ищеца през 2013г. От представеното конструктивно становище е видно, че към датата на
изготвянето му на терена все още е нямало изградено съоръжение: "Подпорната стена ще
бъде изпълнена от стоманобетон...". По-долу е записано, че изпълнението следва да се
контролира от техническо правоспособно лице. Конструктивното становище е с дата
м.януари 2016г. Самото съоръжение е изградено в по-късен етап. След изграждане на това
съоръжение, действително една ивица от им.218 остава зад съоръжението. През тези
няколко години обаче, клиентите на фирмата на ищеца, упражняваща търговска дейност под
названието "Д Т 2012" ООД започват да изхвърлят боклуци зад съоръжението, да уринират,
да снимат имота на ЕООД С 77, като всички тези действия навреждат на дейността и
спокойствието на ЕООД С 77, като Дружеството има къща в ниското, и поради причина, че
имотът на ищеца е в равното, а на Дружеството е с денивелация, ответникът е принуден да
ги търпи. Съоръжението е високо едва 0.50м. плътната част и се вижда всичко. Това е
принудило ответното дружество да постави мрежа която е с височина от 1.7м. и е по ограда
изградена по точките установени от геодезическо замерване от 2018г. Моли се исковете да
се отхвърлят.
Ответното дружество в срока по чрл.131 от ГПК не е подало отговор.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.108 от ЗС
и чл.109 от ЗС.
По исковете по чл.108 от ЗС съставът намира следното:
По делото е представено копие от договор за доброволна делба от 13.11.2017г., който
не е оспорен от страните и в него са обективирани изявления на ищеца и ответното
търговско дружество по силата на които в изключителна собственост на първия се поставя
поземлен имот с идентификатор ***, а ответното дружество е придобило за себе си
поземлен имот с идентификатор ***, като двата имота са образувани за целта на подялбата
от съществувал до момента поземлен имот с идентификатор *** целият с площ от 1020кв.м.
с адрес гр.Варна к.к.Чайка и разделянето е съобразено и изпълнено по представена скица-
проект изх.№15-546599/02.11.2017г. на СГКК Варна. Самата скица също е представена по
делото и е съпроводена с удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри №25-94251-02.11.2017г. за обект ***.
Страните не спорят, че ищеца и ответното ТД са придобили самостоятелна
собственост, а за физическото лице ответник се установява, че същият няма собственост в
нито един от двата новообразувани имота.
По делото е прието заключение на в.л. по изготвена СТЕ от което се установява, че
към момента на изготвянето му изградената на място ограда между двата имота и границата
между тях по кадастър напълно съвпадат в основната си част, като забележимо
несъответствие се наблюдава в участъка заключен между точки 10, 12 и 13 от скицата
изготвена от вещото лице. Посоченият участък съгласно изслушването на вещото лице в
2
частта си на т.12 се отклонява от кадастралната граница с навлизане от 30-40см., като това е
единственото място където в някаква степен може да се предположи, че има надвишаване на
допустимите отклонения съгласно чл.18 от Наредба №РД-02-20—5 от 15 декември 2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, но както е видно от заключението това навлизане е от страна на ищеца в съседния
имот.
Предвид изложеното по-горе съставът намира, че към момента на постановяване на
настоящото решение няма навлизане в имота на ищеца, вещото лице е посочило че е
установило следи от предходна изградена ограда, която към момента на посещението е била
премахната, но без да става ясно кога е направено това.
По делото са разпитани свидетели които дават неясни показания както за броя на
съществувалите във времето огради между имотите така и за моментите когато те са
местени и премахвани.
По изложените съображения съставът намира, че по отношение на търговското
дружество ответник и ответникът физическо лице искът по чл.108 от ЗС за предаване
владението на 9кв.м. от имот *** заемащи място съгласно представената от ищеца скица на
л.32 от делото и защриховани в зелено, като държани без правно основание от дружеството
следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание, не се е доказало, че ответниците
владеят процесната реална част.
По отношение на вторият иск по реда на чл.109 от ЗС да се осъдят ответниците да
преустановят действията си, с който пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху имота, като премахнат две поставени преградни мрежи и ограда, осем
бетонови основи и бетонираните в тях осем метални кола и да преместят оградата на
надлежната граница между имотите съдът намира следното:
По делото се установява наличието на останали части от отрязани стоманени колове
които са били част от премахната ограда, като това е записано като констатирана на място
находка от вещото лице. От заключението на вещото лице, снимките в него и
придружаващата го скица се установява, че на границата между двата имота има изградени
две огради, едната върви точно по кадастралната граница, изградена е от метални колове,
мрежа и поставена на тях зелена полупрозрачна материя, а другата е изградена с минимално
навлизане в имота на ответното дружество също се състои от метални колове, мрежа и
закачена на нея полупрозрачна материя. Вещото лице при изслушването си в открито
съдебно заседание е посочило, че при своя ръст от 1.60м. е виждало морето в хоризонт. При
посочените данни съставът приема, че не се е доказало по делото наличие на действия от
страна на който и да било от ответниците които да възпрепятстват нормалното ползване на
имота на ищеца. Следва да се има предвид на първо място, че имотът не е със статут на
промишлен или търговски обект, освен това се установява, че закачената по оградната
мрежа материя представляваща оградно платнище е с височина около 1.60м., което не
възпрепятства изгледа от имота на ищеца и освен това не е в противоречие с изискванията
на чл.147 от ЗУТ, тъй като не представлява масивна ограда. Не се установява от наличието
3
на оградата за ищеца да произтичат каквито и да било последствия ограничаващи
възможността му да ползва имота си. поддържане на състояние, което ограничава,
смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта на ищеца според
предназначението й, но и когато поддържането на такова състояние създава сериозна
опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита
в бъдеще. Съществуващата ограда по никакъв начина, не смущава, ограничава или пречи на
пълноценното ползване на веща-недвижимия имот на ищеца.поддържане на състояние,
което ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта на
ищеца според предназначението й, но и когато поддържането на такова състояние
създава сериозна опасност от вредно и смущаващо въздействие върху вещта на
потърсилия правна защита в бъдеще.
Воден от горните съображения съставът приема, че и тези искове следва да бъдат
отхвърлени като недоказани по основание.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от К. В. К. ЕГН********** от гр.Варна,
*** срещу „С 77“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** и С. В.
К. ЕГН********** от гр.Варна, к.к.“Чайка“, ПИ *** искове за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 9кв.м. реална част от ПИ с
идентификатор *** с площ от 510кв.м. находящ се в гр.Варна, к.к.Чайка, с адм.адрес
гр.Варна, *** оцветени в червен цвят на скица приложена на л.59 от делото и за осъждане на
ответниците да предадат тази реална част, на осн. чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ като недоказани предявените от К. В. К. ЕГН********** от гр.Варна,
*** срещу „С 77“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** и С. В.
К. ЕГН********** от гр.Варна, к.к.“Чайка“, ПИ *** искове за осъждане на ответниците да
преустановят действията си, с който му пречат да упражнява правото си на собственост
върху имота, като премахнат две поставени преградни мрежи и ограда, осем бетонови
основи и бетонираните в тях осем метални кола и да преместят оградата на надлежната
граница между имотите на осн. чл.109 от ЗС.
Решението подлежи на обжарване пред ОС Варна в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4