№ 18093
гр. София, 19.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110159289 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№
315590/08.10.2024 г. от Е. Д. М. срещу **********************, с която се иска
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за периода 30.04.2015-16.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане поради противозаконно
лишаване от свобода, тъй като по внчд № 94/2015 г. на АСНС (закрит) незаконно е бил
задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че имало доказателства, че
ищецът извършил престъпления по чл. 321 НК, за които бил окончателно оправдан по
кнохд № 1018/2019 г. на ВКС. С исковата молба е поискано освобождаване от внасяне
на държавна такса и предоставяне на правна помощ във вид на процесуално
представителство.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:
От ищцовите твърдения и заявения петитум е видно, че ищецът е предявил иск
по чл. 2в, ал. 1, т. 2 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за вреди
от задържане под стража като мярка за неотклонение.
Според трайната практика на ВКС процесуалната легитимация на страните се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е
носителят на накърненото от ответника чрез възникналия спор материално право. При
проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна съдът изхожда от
правото, което се претендира или отрича с исковата молба.
Съгласно ТР № 5 от 15.06.2015 г. по т.д. № 5/2013 г., ОСГК на ВКС съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2
ЗОДОВ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5 за прилагане от съда на задължително
настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени
поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка,
1
когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. Съдът не е легитимиран
да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от задържане под
стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно
основание. Легититимиран да представлява държавата в тези случаи е органът,
инициирал наказателното производство. Когато се претендират вреди от
неоснователно обвинение и задържането под стража като мярката за неотклонение е
била потвърдена от съдебна инстанция, това не е основание държавата да отговаря
чрез съда, защото мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с
изискванията на процесуалния закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато
обвинението е неоснователно, в който случай процесуално легитимиран да
представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е
поддържала неоснователно обвинение.
Съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява
държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, поради което
и настоящото производство срещу ненадлежен ответник следва да бъде прекратено
като недопустимо (Определение № 89 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 240/2016 г. на ВКС, I
г. о.; Определение № 20418 от 16.12.2024 г. по в.ч.гр.д. № 12863/2024 г. на СГС;
Определение № 7355 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 392 / 2023 г. на СГС).
Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ правна помощ не се
предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на
кандидатстващото лице и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована
или недопустима. Този принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще
допринесе правна помощ, е възприет и в чл.47 Хартата за основните права в
Европейския съюз, според който правна помощ се предоставя, ако е необходима, за да
се осигури реален достъп до правосъдие. Исканата правна помощ от ищеца е за
процесуално представителство по недопустим иск, поради което е осъществено
изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 Закона за правна помощ и същевременно не са
налице предпоставките на чл. 47 Хартата за основните права в Европейския съюз за
предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства
(Определение № 455 от 04.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4285/2017 г. на ВКС, III г.о.).
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Д. М., ЕГН: ********** за
предоставяне на правна помощ във вид на процесуално представителство.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба, озаглавена „жалба“, с вх.№
315590/08.10.2024 г. от Е. Д. М. срещу **********************, с която се иска
2
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 999 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди за периода 30.04.2015-16.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 08.10.2024 г. до окончателното изплащане поради противозаконно
лишаване от свобода, тъй като по внчд № 94/2015 г. на АСНС (закрит) незаконно е бил
задържан в нарушение на правото на ЕС с твърденията, че имало доказателства, че
ищецът извършил престъпления по чл. 321 НК, за които бил окончателно оправдан по
кнохд № 1018/2019 г. на ВКС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 59289/2024 г. на СРС.
Определението е постановено при участието на прокурор при Софийска
районна прокуратура на основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 26, ал. 3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3