ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44465
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110140802 по описа за 2025 година
Производството е образувано, въз основа на искова молба, подадена от М. С. М., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК и иск по чл. 55 ЗЗД срещу „ЛЕНДИВО” ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който е оспорил основателността на исковете. Със същия е направил искане
за присъединяване към настоящото дело на гр. дело № 40 801/2025 г. и 40778/2025 г.
по описа на СРС. Съгласно чл. 213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в
които участват едни и същи лица на страната на ищеца, и на ответника или които имат
връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде
общо решение по тях. След служебно извършена справка съдът констатира, че
действително, както по настоящото гр. дело № 40802/2025 г., така и по гр. дело №
40778/2025 г. и гр. дело № 40801/2025г. на страната на ищеца и ответника участват
едни и същи лица, като и двете производства, касаят едни и същи предявени искове,
но във връзка с различни договори за потребителски кредит. Трите производства обаче
не се намират на един и същи етап на движение. По настоящото дело е изтекъл срокът
за отговор на исковата молба и е постъпил такъв, докато производствата по гр. дело №
40801/2025 г. и по гр. дело № 40778/2025 г. са насрочени в открито съдебно заседание
с призоваване на страните по делото. Ето защо, същите няма как да бъдат докладвани
едновременно с настоящото определение, тъй като предпоставките за това по гр. дело
№ 40 801/2025 г. и по гр. дело № 40 778/2025 г. са различни и не са настъпили
едновременно. Искането не следва да бъде уважено. Същевременно искането на
ответника съдът да съобрази разпоредбата на чл. 3 ГПК при разпределяне
отговорността за разноски с оглед изхода на делото, следва да бъде съобразено с акта,
постановен по съществото на спора по делото. Страните са представили писмени
доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да се бъде оставено без
уважение, тъй като същото се явява не необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
1
С отговора на исковата молба ответникът е представил справка от счетоводните
си книги за начина на разпределение на постъпилите плащания; с отговора на исковата
молба не се оспорва твърдението, че неустойката не е включена в ГПР, като за
изчисляване на ГПР с неустойка не е от компетентността на специалист в различна
област, а изцяло правна.
Съдът намира искането от ищеца за задължаване на ответната страна да
представи преписката по процесния договор за паричен заем за относимо и
допустимо, но доколкото с отговора на исковата молба същата е представена, искането
следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника да бъдат изискани и
приложени към настоящото дело искови молби, респ. справки по образувани гр. дело
№ 40801/2025 г. и гр. дело № 40778/2025 г. по описа на СРС за установяване, че се
касае за дела между същите страни, но за различни договори за потребителски кредит
се явява не необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК.
Съдът след извършена служебна проверка установи, че се касае за заведени
производства между едни и същи страни, но по възникнали различни
правоотношения, като всички искови молби са подадени от ищеца чрез адв. Л. Б.. На
ищеца следва да се даде възможност за ангажиране на становище по направените от
ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно заседание.
. Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада
необходимостта от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да
бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е
платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също
могат да се възползват. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане изготвянето на
съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените в исковата молба въпроси,
за задължаване по реда на чл. 190 ГПК на ответника да представи цялата преписка по
процесния договор за потребителски кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за присъединяване към настоящото дело
на гр. дело № 40 801/2025 г. и 40778/2025 г. по описа на СРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.12.2025 г. от 11.30 часа, за когато
2
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази
становище по направените от ответника възражения най-късно в първото по делото
публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І.1. Ищецът твърди, че на 08.07.2024 г., сключил с ответното дружество договор
за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства в размер на
800,00 лева при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 %, ГПР- 39,61 %. Съгласно
чл. 17 от договора за заем същият е следвало да бъде обезпечен в срок до три дни,
следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на
физическо лице, което се одобрявало от ответното дружество. В случай на
неизпълнение се дължала неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не било предоставено договореното
обезпечение. Счита, че според чл. 22 от ЗПК, при неспазване изискванията на чл. 10,
ал.1,, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания,
водела до недействителност. Поддържа, че съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит следвало да съдържа и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв е
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на
разходите, представлявал така нареченото „оскъпяване“ на кредита, включващо всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва се изчислявала по специална формула. Сочи, че в ГПР
следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът би направил и
които били пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че в настоящия
случай, липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита относно
това кои компоненти били включени в него, и как се формира същият. Поддържа, че
по този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално бил
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че
ГПР бил 39,61, ГЛП 36,00 %, но от съдържанието на договора не можело да се
направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин бил формиран ГПР.
Твърди още, че по отношение на изготвения погасителен план към договора за
потребителски кредит била упомената сумата от 1 025,60 лв., която сума ищецът
трябвало да заплати като била включена и неустойка. Неустойката сама по себе си
3
представлявала акцесорно задължение, с предмет задължението на неизправната
страна по правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да било необходимо
същите да бъдат доказани. Поддържа, че неустойката за неизпълнение на
задължението била загубила присъщата си за неустойката обезщетителна функция.
Противоречието й със закона и/или добрите нрави правела уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД и препятствала възникването на
вземането, и на задължението за неустойка. Уговорената парична неустойка не би
улеснила събирането на кредита доброволно и в същото време била адекватна да
обезпечи разходите по принудителното събиране. Напротив начислената неустойка
увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване на доброволното му
погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително
събиране. Заемодателят не търсил обезпечение на вземанията си по договора за
кредит, като неустойката водела до скрито оскъпяване на кредита и създавала
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора като въвеждала
допълнителен източник на доход на икономически по – силната страна, извън
посочените ГЛП и ГРП. Горното водело и до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита
договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 11, ал.1 от ЗПК, тъй
като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно: заплащане
на неустойка, уговорена извън присъщите й функции, при което същата се явявала
нищожна и противоречаща на добрите нрави. Твърди още, че е налице разлика между
посочената договора за кредит сума, подлежаща на връщане и тази, реално върната от
ищеца на ответното дружество. Моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че неустоечна клауза /чл. 17/ от Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 47133 от 08.07.2023 г., е нищожна, както и осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 225,60 лева, представляваща недължимо платена по договора сума, въз
основа на нищожна неустоечна клауза. Претендира разноски.
2. В срока по 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
частично оспорва допустимостта на предявените искове. Излага твърдения, че
договорът е сключен по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за
отпускане на кредит, достъпна на сайта на дружеството. Счита, че договорът не страда
от посочените от ищеца пороци за недействителност. Излага подробни аргументи
относно това, че уговорената неустойка не следва да е включена в размера на ГПР,
както и че същата не противоречи на закона и добрите нрави. Излага съображения, че
между страните били сключени общо 11 договора с включена клауза за неустойка като
процесната, поради което потребителят многократно се е съгласявал със съдържанието
й. Счита, че е налице индивидуално договаряне с ищеца относно процесната
неустойка. Освен това ищецът е могъл в срок от 14 дни от сключването на договора да
упражни правото си на отказ от същия. Сочи, че при сключване на договора за кредит
ищецът не е представил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, като кредиторът е направил предварителна оценка
на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотеза на несъбираемост на
вземането, калкулирайки ги в договорна неустойка, като е дал възможност на
кредитополучателя в допълнителен срок да предостави обезпечение и съответно да не
заплаща договорената неустойка. Сочи, че не е налице неизпълнение на изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Намира, че не са налице пороци при посочването на
ГПР в договора. Поради неоснователност на предявения установителен иск намира, че
като такъв следва да бъде отхвърлен и предявеният осъдителен иск. Поради тези и
4
останалите подробно изложени аргументи, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че
предмет на делото са предявени установителни искове с правно основание по чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № 47133 от 08.07.2024 г. поради противоречието му със закона,
както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 225,60 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и за
фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от ГПК).
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията
на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД-
сключването на договора за заем със посоченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза; 2) по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –
извършено плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесната
договорна клауза.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи
страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите
на така извършеното плащане.
V. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът ОБЯВЯВА ЗА
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните следните
обстоятелството, че е бил сключен договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 47133 от 08.07.2024 г., по силата на който е предоставен заем на ищеца в
размер на 800,00 лева.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5