№ 4130
гр. София, 19.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110156599 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу К. П. Б. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 883,29 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ...., находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ..., вх. ..., ет. ..., аб. № ....., за периода
от 01.05.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /23.11.2021г./ до плащането, сумата от 185,97 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 09.11.2021г.,
сумата от 1,19 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.10.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението /23.11.2021г./ до плащането, както и сумата от 0,33 лв. – лихва
за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 01.12.2018г. –
09.11.2021г., за които суми му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №66695/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал
енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
1
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът К. П. Б. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. При условията на евентуалност
заявява искане по чл. 241 ГПК за разсрочване на изпълнението. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФИРМА не изразява становище по
предявените искове.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия
по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ с рег. № 39, том VII/1989г. и влязло в сила съдебно решение №215/1991г.,
постановено по гр.д. №1034/1990г. по описа на СРС се установява, че процесният
топлоснабден имот е придобит по време на сключения между ответника и Ст. Кр. Б.
граждански брак, като след прекратяването на брака с развод с цитираното съдебно
решение, същият е останал в режим на обикновена съсобственост при равни квоти по
1/2 ид.ч. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото нотариален
акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № ..., том ..., рег. № ..., нот. дело № 103
от 05.12.2018г. по описа на нотариус Н. Д. с рег. № 329 в НК и район на действие СРС,
с който ответникът Б. е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния имот
на трето лице. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и
страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ...........
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
2
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без
приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по
чл.150,ал.3ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от ФИРМА при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ
дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия
в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са
правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки
количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на
количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за
процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.11.2018г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 1 804,82 лв.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца
с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
3
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл.410 на 23.11.2021г., като в
периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44/2020г., в сила от
14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 е депозирано на 23.11.2021г. и като се вземе
предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се
приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., вкл. са
погасени по давност, поради което искът за посочения период следва да се отхвърли.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за останалата част
от исковия период от 01.08.2018г. до 30.11.2018г. При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за
непогасения по давност период, при съобразяване с изравнителните сметки през
непогасения по давност период, е в размер на 1 045,02 лв. Съобразно гореизложените
мотиви относно собствеността на топлоснабдения имот и доколкото се установи, че
ответникът К. П. Б. е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота към процесния период,
същата дължи заплащане на посочената квота от цената на потребената топлинна
енергия или сумата от 522,51 лв., до който размер искът е основателен и следва да се
уважи, а за горницата до пълния предявен размер от 883,29 лв. и за периода от
01.05.2018г. до 31.07.2018г. следва да се отхвърли като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани
писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се
установява, че за исковия период от 01.10.2018г. до 30.11.2018г. начислената цена за
предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 2,38
лв., от която сума ответникът Б. дължи 1/2 или сумата от 1,19 лв., поради което искът е
изцяло основателен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
4
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл.32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал.
2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2018г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата
фактура за този период е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за
плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
По отношение иска за лихва върху сумата за дялово разпределение, последният се
явява неоснователен по съображенията, изложени във връзка с обезщетението за забава
в размер на законната лихва върху главницата за цената на ползваната топлинна
енергия.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По искането по чл. 241 ГПК:
Ответникът е направил искане за разсрочване изпълнението на решението.
5
Искането е процесуално допустимо. Макар че исковете са предявени при условията на
чл. 422 ГПК, т.е. същите са установителни, въз основа на решението по тях в случай на
уважаване на исковете ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към
изпълнение на съдебно признатото вземане.
От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние по
чл. 83, ал. 2 ГПК е видно, че единственият доход на ответника е получаваната от
същата пенсия в размер на 490 лв. и не притежава имуществото, от което да получава
допълнителен доход.
При определяне размера на сумата, която ответникът следва да изплаща месечно,
съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и изхождайки от възрастта на
ответника и здравословното му състояние намира, че задължението следва да бъде
разсрочено, като ответникът следва да заплаща месечно сумата от 70 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 22,70 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство
ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно
уважената част от исковете в размер на 282,97 лв., представляваща заплатена държавна
такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в настоящото
производство, съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 153,28 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, което е действително платено от
ответника на адв. А. В., видно от договор за правна защита и съдействие от
02.12.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, че
К. П. Б., ЕГН **********, дължи на ФИРМА, ЕИК ................, сумите както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ – сумата от 522,51 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ..., находящ се в гр. С., ж.к. Л., бл. ..., вх. ..., ет. ..., абонатен №.........., за
периода от 01.08.2018г. до 30.11.2018г. , ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК /23.11.2021г./ до плащането;
– на основание чл.79, ал 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1,19 лв.,
6
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.10.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК /23.11.2021г./ до плащането,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
за заплащане цената на ползвана топлинна енергия до пълния предявен размер от
883,29 лв. и за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2018г., както и исковете по чл.422,ал.1
ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 185,97 лв. – лихва за забава, начислена върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 09.11.2021г. и за сумата от
0,33 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 09.11.2021г.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите
съгласно настоящото решение суми за топлинна енергия, дялово разпределение и
разноски, като ПОСТАНОВЯВА К. П. Б., ЕГН **********, да заплаща на ФИРМА,
ЕИК ................, сумата от 70 лв. месечно.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. П. Б., ЕГН **********, да заплати на
ФИРМА, ЕИК ................, сумата от 22,70 лв., представляваща разноски в заповедното
производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66695/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав,
както и сумата от 282,97 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ФИРМА, ЕИК ................, да заплати на
К. П. Б., ЕГН **********, сумата от 153,28 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на ФИРМА като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7