№ 33
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Ас. Д.
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20231001000915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 853/03.07.2023 г. по т.д. № 1125/2022 г. на СГС, VI-8 състав е
осъдено “ТАРКТУР” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Столична община, район “Младост”, бул. “Самоковско шосе”, бл. 2, вх. А, ет.
4, ап. 12, да заплати на “АТОМСТРОЙ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Козлодуй, община Козлодуй, област Враца, Площадка АЕЦ, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 135
936 лева (сто тридесет и пет хиляди деветстотин тридесет и шест лева) с ДДС,
представляваща дължима и неплатена сума по договор № 2018-001- А/12.03.2018 г.,
сключен между “ТАРКТУР” ЕООД и “АТОМСТРОЙ” ООД, съгласно фактура №
**********/19.10.2020 г., издадена от “АТОМСТРОЙ” ООД на “ТАРКТУР” ЕООД,
ведно със законната лихва върху присъдената главница от 135 936 лева за периода от
22.06.2022 г. до окончателното й плащане, сумата от 13 593.60 лева (тринадесет хиляди
петстотин деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща неустойка по
чл. 8.1. от горецитирания договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. върху главницата от 135
936 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., и сумата от 6 079.36 лева (шест
хиляди и седемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща лихва
за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г.,
като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над 6 079.36 лева до
претендирания размер от 19 672.96 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г.,
като неоснователен.
Ответникът „ТАРКТУР“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против
първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата осъдителна част.
1
Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Жалбоподателят сочи,
че ищецът не доказал твърденията си главно и пълно, а освен това липсвали такива
относно това за какъв период от действие на договора е претенцията, как е формирана
и за кои работници, и при какви часове на натовареност се отнася. Не бил посочен,
нито представен и изискуемият се от чл. 3 от договора между страните график. Според
жалбоподателя не били извършени твърдените от ищеца дейности и посочените от
него общ брой човекочасове. На „ТАРКТУР“ ЕООД не били предоставени издадената
от ищеца заповед за командироване и документите по осигуряване безопасността на
труда. Ищецът не бил застраховал работниците си. На жалбоподателя не били
представени по надлежен ред и констативен протокол за извършената работа, нито
фактура, като лицето, подписало представената рекапитулация от името на
„ТАРКТУР“ ЕООД не било негов представител. Липсвали приемателни протоколи за
извършената работа. Липсвали изискуемите се документи относно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Поради изложеното ответникът е направил
възражение за пълно неизпълнение на възложената работа, в това число и по
претенцията му по фактура № **********/19.10.2020 г. Отделно липсвала и
изискуемост на претендираното вземане. Неправилно СГС присъдил търсеното
възнаграждение, тъй като от доказателствата по делото било видно, че лицата, за които
ищецът твърди да е командировал в изпълнение на договора, били назначени на трудов
договор при ответника, който им заплащал и трудово възнаграждение. Липсвали
предпоставки и за начисляване на неустойка, тъй като липсвала забава на ответника.
Липсвало и основание за начисляване на законна лихва. Прави се възражение за
неизпълнение на задълженията на ищеца, като той носел изключителна вина и
отговорност (липса на грижа за правилното изпълнение на договора, липса на грижа да
обезпечи собствения си интерес, ползвал е посредници и лица, които действали против
интереса му), което според жалбоподателя го освобождава от собствената му забава.
СГС не съобразил и възражението на ответника, че ищецът действа при злоупотреба с
право. Неговото ненадлежно изпълнение, непредставянето на документи, липсата на
настъпила изискуемост правели ищецът изцяло недобросъвестен и очевидна била целта
му да навреди на ответника, като го натовари с мораторни лихви, разноски и
експертизи. СГС не съобразил и направеното възражение за нищожност на чл. 8.1. от
договора, който уреждал задължението за неустойка за забава, поради противоречие с
добрите нрави. СГС не съобразил практиката на ВКС относно отклоненията от
обезпечителна и гаранционна функция на неустойката. СГС неправилно не уважил и
релевираното възражение за прихващане с вземане на ответника против ищеца за
вреди в размер на 150 000 лева, произтичащи от наложени санкции (неустойки за
забавено и лошо изпълнение) от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за неизпълнение на договора с
това дружество, вина за което има ищецът поради негова забава и лошо изпълнение на
задълженията му по договора между страните по делото. СГС не съобразил и
оспорванията на ответника, че Заповед 15/14.08.2018 г., Придружително писмо
612/19.10.2020 г. и Рекапитулация за разходите на обекта за периода м. 12.2018 г. –
02.2020 г. и фактура № **********/19.10.2020 г. не са връчени на посоченото в
договора отговорно лице, не носят подпис на представител на дружеството и са
неверни по съдържание. СГС в нарушение на процесуалните правила не възложил
доказването на спорните между страните обстоятелства по спорните документи. От
друга страна, тъй като от оспорените документи се ползвал ищецът, той не провел
главно и пълно доказване на твърдените с тези документи факти и обстоятелства.
Жалбоподателят поддържа още, че СГС се позовал на заключението на ССЕ, но
заключението било непълно и не кореспондирало с останалите доказателства. Не била
извършена проверка в счетоводството на ответника, а твърдението, че ответникът не е
2
осигурил достъп до същото било невярно и недоказано. От друга страна не можело
решението да се основава само на експертизата, без да бъдат обсъдени останалите
доказателства. Така не било отчетено, че работниците, за които се претендира
възнаграждение са били назначени пряко от ответника и той им е плащал
възнаграждение. Освен това според експертизата не били представени документи за
извършени плащания на 15 служители, което било индиция, че последните не са
извършвали дейност. Неправилно СГС приел рекапитулацията без да отчете, че тя не е
подписана от лице, което не представлява ответника. Направеното позоваване на чл.
301 ТЗ не съответствало на направените от ответното дружество оспорвания, нито
вземали предвид договореностите между страните. Всички така посочени доводи на
ответника не били обсъдени от първоинстанционния съд, което съставлявало
процесуално нарушение.
С оглед изложеното е направено искане да бъде отменено първоинстанционното
решение в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Ищецът „Атомстрой“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
излага доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
В исковата молба ищецът „Атомстрой“ ООД е твърдял, че между него и
ответника „ТАРКТУР“ ЕООД бил сключен договор № 2018-001-А/12.03.2018 г., с
предмет: предоставяне от страна на ищеца на командирован персонал за извършване
на СМР за “Изграждане на спец. пералня и специализирано оборудване за радиационен
контрол” в “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД. Твърдял е, че съгласно чл. 2 от договора,
стойността на извършените дейности се определяла на база вложени човекочасове
труд, при часова ставка за строителна, монтажна и електромонтажна работа - 10 лева
на час без ДДС. Съгласно чл. 4.1, т. 4.1.2. от договора, възложителят бил длъжен да
заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа до 90 дни от
издаването на фактура. Уговорено било също, че ответникът дължи осигуряването на
материалите, съгласно разчетите по сключения с него основен договор с “АЕЦ –
Козлодуй” ЕАД (Договор № *********/12.03.2018 г.), а срокът за изпълнение на
дейностите бил съгласно установен график. Ищецът е поддържал също, че в
изпълнение на процесния договор между страните командировал със заповед 42-ма
работници от “АТОМСТРОЙ” ООД в “ТАРКТУР” ЕООД, считано от 25.10.2018 г. за
изпълнение на дейностите по основния договор, сключен между “АЕЦ – Козлодуй”
ЕАД и ответника, за 36-ма от които работници “ТАРКТУР” ЕООД декларирало в
Справка декларация за атестация на персонала, че имат необходимата квалификация и
са преминали обучение за изпълнение на предмета на основния Договор №
*********/12.03.2018 г. Работата по основния договор била извършена и ответникът
получил плащанията по него. За срока на командироване на съответните работници
“АТОМСТРОЙ” ООД коректно и в срок изпълнило всички свои задължения към
3
работниците за дължимите към тях трудови възнаграждения и към НАП за дължимите
осигурителни вноски и данъци. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора.
На основание чл. 4.1., т. 4.1.2. от процесния договор и въз основа на подписана от
страните рекапитулация за разходите за труд за обекта за периода от м. 12.2018 г. до м.
02.2020 г. (противно на твърденията на жалбоподателя, че период на извършената
работа не е посочен), съгласно която били вложени 11 328 човекочаса при ставка 10
лева на час без ДДС, ищецът издал на ответника фактура № **********/19.10.2020 г.
за сумата от 135 936 лева с ДДС. Фактурата била получена срещу подпис от
представител на ответното дружество на датата на издаването й - 19.10.2020 г. Същата
обаче не била платена от ответника в уговорения срок от 90 дни от издаването й, който
изтекъл на 17.01.2021 г. Посочил е, че с уведомително писмо от 29.01.2021 г., получено
от ответника на 02.02.2021 г., и с нотариална покана, връчена на ответника на
23.02.2022 г., ищецът поканил последния да му заплати дължимата сума в
допълнително даден срок от получаването на писмото. Плащане не било получено,
включително и до подаване на исковата молба. Ответникът изпаднал в забава на
18.01.2021 г. и от тази датата до подаването на исковата молба (22.06.2022 г.) дължал
законна лихва върху главницата от 135 936 лева с ДДС, която възлизала на 19 672,96
лева.
Ищецът е поддържал още, че ответникът му дължи и неустойка за забава
съгласно чл. 8.1. от договор № 2018-001-A/12.03.2018 г., която била в размер на 10% от
размера на забавеното плащане, и възлизала на 13 593,60 лева. Уточнил е, че периодът
за който претендира неустойката е от 18.01.2021 г. до датата на подаване на исковата
молба (22.06.2022 г.), като размерът й е ограничен до максималния, уговорен в
сключения между страните договор.
Въз основа на изложеното “АТОМСТРОЙ” ООД е искал да бъде отсъден
ответника “ТАРКТУР” ЕООД, ЕИК *********, да му заплати сумата от 135 936 лева с
ДДС, представляваща дължима и неплатена сума по сключения между страните
договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. съгласно фактура № **********/19.10.2020 г.,
издадена от “АТОМСТРОЙ” ООД на “ТАРКТУР” ЕООД, сумата от 19 672,96 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от
18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., и сумата от 13 593,60 лева, представляваща неустойка по
чл. 8.1. от горецитирания договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. за периода от 18.01.2021
г. до 22.06.2022 г., начислена в максималния договорен размер, както и законната
лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от датата на подаване на
исковата молба (22.06.2022 г.) до окончателното й плащане.
В дадения срок ответникът “ТАРКТУР” ЕООД е подал отговор на исковата
молба, в който е оспорвал предявените искове като неоснователни. Сочил е, че ищецът
не е представил график за изпълнение на дейностите, от чийто анализ би могло да се
извлече информация за това какви дейности и за кои работници са извършени. Не били
извършени твърдените от ищеца дейности и посочените от него общ брой човекочасове
труд, като било налице пълно неизпълнение на неговите задължения по договора
между страните. Сочил е, че дейностите, които ищецът твърди да е извършил, не били
включени в първоначалния график и проектен план на дейностите по основния договор
между “ТАРКТУР” ЕООД и “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД. Посочените в договора
документи – заповед за командироване на работници и всякакви документи по
осигуряване на безопасност на труда (съгласно изискванията на чл. 5.1.11. и чл. 5.1.12.
от процесния договор) не били представяни на “ТАРКТУР” ЕООД или на посочено в
договора отговорно лице, а и ищецът не застраховал своите служители за дейността им
през времетраене на договора. Твърдял е, че за “ТАРКТУР” ЕООД не е било налице
задължение за заплащане на възнаграждение по горепосочения договор, доколкото не
му е предявяван надлежно какъвто и да е констативен протокол за извършени дейности
4
от служител на ищеца, вида дейности и тяхната продължителност, както и не му била
предявявана надлежно фактура за плащане. Фактурата и т.нар. рекапитулация били
подписани от лице с инициали К. Д., която не била представител на ответното
дружество по договора и нямала обвързаност с него. Тези документи не били отразени
в деловодните и счетоводни книги на ответното дружество, респ. по тях липсвало
задължение за плащане. Поради това не била налице изискуемост на претендираното
от ищеца възнаграждение. Направил е възражение, че е налице неизпълнен договор от
страна на ищеца и недобросъвестно поведение на ищеца по време на действие на
договора. Претенцията на ищеца се основавала на обстоятелства, за които той носи
отговорност - липса на грижа от негова страна да обезпечи правилното изпълнение на
договора, както и липсата на грижа да обезпечи собствения си интерес и работи; или
ползване на посредници и лица, които са действали против интереса му. Поради това е
претендирал, че са налице обстоятелства за намаляване или изключване на
обезщетението съгласно чл. 83 от ЗЗД. Ищецът не бил изправна страна по договора,
доколкото същият не е изпълнил надлежно. Ползвал се с документи, на които бил
придаден вид, че изхождат от страна на ответното дружество и се домогвал да получи
права, които не му се следват. Ответникът е направил възражение, че е налице
злоупотреба с право. Поддържал е, че дори да е налице основание за присъждане на
възнаграждение на ищеца, то не било в претендирания от последния размер, тъй като
извършената дейност и обеми не били тези, посочени от ищеца. Сочил е, че
работниците, за които ищецът твърди да е осъществил командироване към “ТАРКТУР”
ЕООД, са били назначени директно на трудово правоотношение при “ТАРКТУР”
ЕООД и им е заплащано трудово възнаграждение от ответното дружество. Поради това
сочи, че е налице пълно неизпълнение на задълженията на ищеца, а в условията на
евентуалност – неправилно изчислено възнаграждение по договора. Направил е
възражение за нищожност на неустоечната клауза по чл. 8.1. от процесния договор
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.
Оспорвал е да са налице предпоставките за начисляване на договорна неустойка,
доколкото липсвала настъпила забава за ответника. Оспорвал е и размера на
претендираната неустойка, като неправилно изчислен. Оспорвал е да е настъпила
забава и съответно да се начислява законна лихва. Направил е възражение за
погасяване на ищцовата претенция по давност, която започвала да тече от
изискуемостта на вземането и била изтекла към датата на подаване на исковата молба.
При условията на евентуалност, ако бъде уважена ищцовата претенция, ответникът е
заявил възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за обезщетяване по
чл. 82 от ЗЗД за неизпълнението на процесния договор в размер на 150 000 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби
– наложените на ответника неустойки и санкции от “АЕЦ КОЗЛОДУЙ” ЕАД за
неизпълнение на договор № *********/12.03.2018 г. в срок, за което ответникът
твърди, че вината е на ищеца поради неговата забава и лошо изпълнение на договор с
предмет “Изграждане на специализирана пералня и специализирано оборудване за
радиационен контрол” в “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД.
В допълнителната искова молба ищецът е поддържал предявените искове и е
оспорвал възраженията и доводите на ответника. Уточнил е, че претенцията му се
отнася до изпълнението на целия договор. Сочил е, че между страните не е подписан
график, а вместо това е калкулирана цялата работа по договора. В случая персоналът
бил командирован за изпълнение на определен обем от работа - предметът на договора
с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, а начинът за определяне и заплащане на цената е посочен в
чл. 2 - стойността на извършените дейности се определя на база вложени човекочасове
труд, при часова ставка за строителна, монтажна и електромонтажна работа - 10 лева
на час без ДДС, с оглед срока за изпълнение на дейностите, предвиден в основния
5
договор № *********/12.03.2018 г., сключен между ответника и “АЕЦ – Козлодуй”
ЕАД. Оспорвал е възражението на ответника за липса на изпълнение, тъй като
рекапитулацията била подписана от представител на ответника без забележки.
Оспорвал е доводите на ответника, че част от работниците, включени в заповедта за
командироване на ищеца, са били назначени на трудов договор при ответника.
Оспорвал е възражението на ответника за погасяване на претендираните вземания по
давност, тъй като такава не била изтекла, считано от 18.01.2021 г. Твърдял е
неоснователност на възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза
по чл. 8.1. от процесния договор, като е сочил, че в същата е предвиден максимален
предел и отговаря на размера на вредите. Оспорвал е възражението по чл. 83 от ЗЗД
като неконкретизирано и счита същото за неоснователно. Оспорвал е и направеното от
ответника възражение за прихващане със сумата от 150 000 лева – наложени санкции
на ответника по основния договор, доколкото такива вреди не били в пряка и
непосредствена причинно[1]следствена връзка с виновно поведение на ищеца.
В допълнителния отговор ответникът е поддържал направените оспорвания и
възражения срещу предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца в
допълнителната искова молба.
За установяване твърденията и възраженията на страните по делото пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства и е изслушано заключение на ССЕ.
Не е било спорно между страните, а и се установява от представените по делото
доказателства, че между ответника “ТАРКТУР” ЕООД, като възложител, и ищеца
“АТОМСТРОЙ” ООД, като изпълнител, е сключен договор № 2018- 001-А/12.03.2018
г., по силата на който ответникът възлага, а ищецът приема да предостави
командирован персонал за извършване на СМР за “Изграждане на пералня и
специализирано оборудване за радиационен контрол” в “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД.
Съгласно чл. 2.1. от договора, стойността на извършените дейности по договора се
определя на база вложени човекочасове труд. Съгласно чл. 2.2.1. от договора, часовата
ставка за вид работа: строителна, монтажна, електромонтажна е 10 лева на час без
ДДС. Съгласно чл. 4.1.1. от договора, възложителят се задължава да осигурява
материали, чиято доставка е негово задължение съгласно неговите разчети, залегнали в
основния договор с клиента “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД. Съгласно чл. 4.1.2. от договора,
възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за
приетата работа до 90 дни от издаване на фактура. Според чл. 5.1.14. от договора,
изпълнителят няма право да влага в процеса на монтаж продукти,
материали/технологии, които не са доставени от възложителя и не са преминали
успешен входящ контрол. Съгласно чл. 5.1.1. от договора, изпълнителят се задължава
да изпълни качествено възложената му дейност в съответствие с действащите към
договора правилници, норми, стандарти и технически условия в Република България и
действащи в атомни централи към момента вътрешни процедури и правила към
момента на сключване на договора, както и вътрешни документи на възложителя и в
установените срокове. Съобразно чл. 5.1.7. от договора, всички санкции, наложени от
общински и държавни органи във връзка със строителството са за сметка на
изпълнителя, освен ако не са по вина на възложителя. Съгласно чл. 5.1.13. от договора,
изпълнителят носи пълна отговорност за работата на своите работници и служители,
както и за работата на привлечените от него подизпълнители. Според чл. 8.1. от
договора, в случай на забавено плащане по договора възложителят заплаща неустойка
в размер на 0,1% върху стойността на забавеното плащане за всеки ден закъснение, но
не повече от 10% от стойността на дължимото плащане.
Не е било спори по делото, че между “ТАРКТУР” ЕООД, като изпълнител, и
“АЕЦ – Козлодуй” ЕАД, като възложител, е сключен договор № *********/12.03.2018
6
г., с който възложителят възлага, а изпълнителя приема да изпълни изграждане на
спецпералня и специализирано оборудване за радиационен контрол.
Представени са и общи условия, които се прилагат за всички договори,
сключени от “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД като възложител.
Видно от заповед № 15/14.08.2018 г. на управителя на “АТОМСТРОЙ” ООД, с
нея са командировани 42-ма работници и служители в “ТАРКТУР” ЕООД, считано от
25.10.2018 г.
Представени са и справки за трудови договори в “АТОМСТРОЙ” ООД. и
справки от регистъра на осигурените лица в “АТОМСТРОЙ” ООД за периода от м.
11.2018 г. до м. 12.2018 г.
Установява се от справка-декларация към 18.10.2018 г. за атестация на персонала
на “ТАРКТУР” ЕООД, работещи по договор № *********/12.03.2018 г., с предмет
“Изграждане на спецпералня и специализирано оборудване за радиационен контрол”,
че с нея се декларира, че персоналът на “ТАРКТУР” ЕООД притежава необходимите
за изпълнението на дейностите квалификационни групи по ТБ и е преминал проверка
на знанията в УТЦ на “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД. В справката[1]декларация са включени
37 работници/служители от командированите с горецитираната заповед №
15/14.08.2018 г. на управителя на “АТОМСТРОЙ” ООД.
Установява се от рекапитулация по процесния договор, подписана от
представители на страните, че за периода м. 12.2018 г. – м. 02.2020 г. на обекта в АЕЦ
Козлодуй са вложени 11 328 човекочасове, които по 10 лева всеки възлизат на обща
стойност от 113 280 лева.
Представена е от ищеца фактура № **********/19.10.2020 г., издадена от него
на “ТАРКТУР” ЕООД по поцесния договор, за сумата от 113 280 лева без ДДС или 135
936 лева с ДДС.
Събрани са уведомителни писма, връчени на ответника на 02.02.2021 г. и
съответно на 09.03.2021 г., както и нотариална покана, изпратена от “АТОМСТРОЙ”
ООД и връчена на “ТАРКТУР” ЕООД на 04.03.2022 г., с която ищецът кани ответника
да му заплати в 14-дневен срок от получаване на поканата дължимата сума по договора
в размер на 135 936 лева.
Представени са от ответника 17 броя справки за платени трудови
възнаграждения по трудов договор за работници/служители за м. 11 и м. 12.2018 г.,
които не са подписани, нямат изходящ номер и дата.
Представени са заповеди за работа на територията на “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД по
договор № *********/12.03.2018 г. на посочени от “ТАРКТУР” ЕООД лица.
По делото са изслушани и приети заключение на съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице М. С. - З., и допълнение към него от 29.05.2023 г., неоспорени от
страните. Вещото лице е дало заключение, че процесната фактура №
**********/19.10.2020 г., с обща стойност 135 936 лева с ДДС, е осчетоводена редовно
от ищеца “АТОМСТРОЙ” ООД като вземане от “ТАРКТУР” ЕООД. Фактурата е
отразена в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби на ищеца за м.
октомври 2020 г. Вещото лице е посочило също, че фактура № **********/19.10.2020
г. е осчетоводена и от “ТАРКТУР” ЕООД, като до този извод води отразяването на
фактурата в дневника за покупки на ответника и ползването на данъчен кредит по нея в
размер на 22 656 лева. Констатирано е при извършената проверка в ТД на НАП на
подадените от “ТАРКТУР” ЕООД дневници за покупките за периода от м. 10.2020 г. до
м. 11.2021 г., че процесната фактура е отразена в дневника за покупки на “ТАРКТУР”
ЕООД през м. 10.2020 г. и е ползван данъчен кредит в размер на 22 656 лева. Вещото
лице е посочила, че от счетоводството на “ТАРКТУР” ЕООД не са предоставили
7
достъп до счетоводните си книги. Това обстоятелство не е оспорено от процесуалния
представител на „ТАРКТУР“ ЕООД, напротив същият е поискал заключението да бъде
прието без каквито и да е забележки по него.
Вещото лице е дало още заключение, че по данни от счетоводните книги на
“АТОМСТРОЙ” ООД не се установява плащане към 27.04.2023 г. От счетоводството
на ответника не са и били представени платежни документи за извършено плащане в
полза на ищеца по процесната фактура. Вещото лице е дало заключение, че съгласно
заповед № 15/14.08.2018 г., считано от 25.10.2018 г., са командировани 42 служители
на “АТОМСТРОЙ” ООД, от които 40 служители имат валидно трудово
правоотношение с дружеството, а без трудово правоотношение са И. Г. И. – управител
и В. Б. Л. – заместник-управител, съгласно предоставени ведомости. Вещото лице е
посочила, че съгласно приложената към фактура № **********/19.10.2020 г.
рекапитулация, положеният труд на обекта от работници на “АТОМСТРОЙ” ООД е
общо 11 328 ч.ч. в периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г. Извършената проверка на
регистрираните трудови договори за периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г. е установила
29 броя служители с валидно трудово правоотношение в периода м. 12.2018 г. - м.
02.2020 г., 10 броя служители с валидно трудово правоотношение към 01.12.2018 г. и
впоследствие прекратено през 2018 г. и 2019 г., 1 служител без валидно трудово
правоотношение в периода м. 12.2018 г. - м. 02.2020 г. - Ц. Н. О. (трудовото
правоотношение е прекратено на 22.11.2018 г.). Вещото лице е дало заключение, че от
счетоводните книги на ищеца, предоставеното движение от разплащателната му
сметка и разходните касови ордери може да се направи извод, че трудовите
възнаграждения на работниците, командировани със заповед № 15/14.08.2018 г., са
платени, а за 15 броя лица не са предоставени документи за извършено плащане.
Вещото лице е посочила, че ответникът “ТАРКТУР” ЕООД не е предоставил достъп до
счетоводството си и вещото лице е в невъзможност да отговори на въпроса дали е
получил плащанията си по договор № *********/12.03.2018 г. с “АЕЦ – Козлодуй”
ЕАД и общите условия, както и на въпроса относно осчетоводени и платени от
ответника неустойки по договор № *********/12.03.2018 г. с “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД.
Вещото лице посочва, че от счетоводството на “АТОМСТРОЙ” ООД не са
предоставени документи, удостоверяващи възстановяване на платени неустойки по
сметка на “ТАРКТУР” ЕООД и няма данни същите да са намерили отражение в
счетоводството на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен същият ищецът следва да докаже, че между него и
ответника е сключен валиден договор за временно предоставяне на персонал за
извършване на определена работа срещу възнаграждение; че ищецът е предоставил
уговорения персонал, който е извършил работата, за която е предоставен (СМР по
договор с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД), както и размера на претенцията си.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително че за него е
възникнало вземане за вреди от договорно изпълнение на ищеца, каквито твърди да е
понесъл; че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с
добрите нрави; че претенциите на ищеца са погасени по давност. Той дължи да докаже
също възражението си, че оспорените от него документи (рекапитулация и фактура) са
неверни, ако се установи, че същите са подписани от негов представител.
Между страните не е спорно и е установено от събраните писмени
доказателства, че между „ТАРКТУР“ ЕООД и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е сключен
договор от 12.03.2018 г. за изграждането на спецпералня и специализирано оборудване
8
за радиационен контрол, като съответно между „ТАРКТУР“ ЕООД и Атомстрой“ ООД
е сключен договор за предоставяне от второто дружество на командирован персонал за
извършване на СМР по първия договор.
Спорно е дали „АТОМСТРОЙ“ ООД е изпълнило задължението си точно,
съответно дали негови работници са работили на обекта на „АЕЦ КозлодуЙ“ ЕАД и
какво възнаграждение дължи „ТАРКТУР“ ООД за това през исковия период.
От представената Заповед № 15/14.08.2018 г. на управителя на „АТОМСТРОЙ“
ООД се установява, че в изпълнение на договора с „ТАРКТУР“ са били командировани
42 работници. От представената Справка –декларация за атестация на персонал на
„ТАРКТУР“ ЕООД, работил на обекта в „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД се установява, че 37 от
командированите работници са били одобрени за тази работа.
От представената по делото рекапитулация се установява, че с нея са установени
отработените от работници на „АТОМСПРОЙ“ ООД човекочасове и общата им
стойност, като работата е приета за ответника от К. Д. - за периода от м. 12.2018 г. до м.
02.2020 г. са отчетени вложените 11 328 човекочасове, които по 10 лева всеки възлизат
на обща стойност от 113 280 лева. Въз основа на същата е издадена от ищеца на
ответника фактура № **********/19.10.2020 г. за сумата от 113 280 лева без ДДС или
135 936 лева с ДДС, която фактура отново е подписана за възложителя от К. Д..
Жалбоподателят е поддържал, че К. Д. не е негов служител и не може да
задължава дружеството „ТАРКТУР“ ЕООД. По делото не са събрани доказателства
относно това в какво качество К. Д. е подписала двата документа от името на
„ТАРКТУР“ ЕООД, съответно не се установява дали тя е могла валидно да
представлява и задължава това дружество.
В същото време обаче от изслушаното заключение на ССЕ се установява, че
издадената въз основа на рекапитулацията фактура е включена в дневниците за
покупки на ответното дружество, представени пред НАП и по нея е ползван данъчен
кредит. След като „ТАРКТУР“ ЕООД са сторили това въз основа на документ,
подписан от неоправомощено лице, то следва, че те са приели резултата от действията
на това лице, дори то да е действало без представителна власт. Съгласно чл. 301 ТЗ
когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че
търговецът потвърждава действията му, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В случая търговецът е узнал за посочените действия още през 2020 г., но
няма данни да им се е противопоставил. Напротив, осчетоводявайки фактурата и
ползвайки данъчен кредит по нея, той очевидно ги е приел и поради това действията на
К. Д. го обвързват.
От друга страна трайно е прието в съдебната практика, макар и касаеща
договорите за изработка, (докато в случая се касае до ненаименован договор за услуга,
но с аналогични отношения във връзка с изпълнението), че установяването на
изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства
- чрез писмени доказателства (приемо-предавателен протокол за конкретно извършени
видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове,
количество и стойност и др.), съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.
Едно от основните задължения на поръчващия (възложителя) е да приеме извършената
съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. При прегледа и приемането на работата съконтрахентите могат да
подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да
определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено
отношение. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове
9
СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните
видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за
конкретно извършените видове работи. Според константната практика на ВКС по
правната си характеристика този протокол е частен свидетелстващ документ, който не
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и
следва да бъде преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички
доказателства по делото. Поради това протоколът за приемане на извършената работа
може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на
истинността му по реда на чл. 193 ГПК. Когато протоколът за извършените СМР е
подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не
са изпълнени, е върху възложителя. В горепосочения смисъл са решение №
34/22.02.2010г. по т. дело № 588/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 94/02.03.2012г.
по т. дело № 133/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 65/16.07.2021 г. по т.д. №
333/2011 г. на ВКС, II т.о.и други.
В случая е налице двустранно подписана рекапитулация относно изпълнението
на процесния договор, в която са отразени отработените от командированите
работници на ищеца часове и съобразно уговорената цена на човекочас е определен и
общият размер на дължимото се възнаграждение за нея. Следователно, съобразно
правилото на чл. 193, ал. 3, изречение първо ГПК, в тежест на възложителя е било да
докаже оспорването си, че рекапитулацията е невярна, съотв. - възражението си, че
договорената услуга като посочено в рекапитулацията количество не е извършена, но
такива доказателства не са събрани.
В същото време трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че
ако възложителят, респективно негов представител е подписал издадена от
изпълнителя фактура за изпълнените СМР по договора между страните или фактурата
е отразена в счетоводните регистри на търговското дружество – възложител и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то това е
недвусмислено признание за съществуването на задължението, както и че е налице
приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи, дори и ако не е подписан
двустранен приемо-предавателен протокол за извършени СМР (така решение №
138/17.10.2011г. по т. дело № 728/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 42/15.04.2010г. по
т. дело № 593/2009г. на ВКС, II т.о., решение № 166/26.10.2010г. по т. дело №
991/2009г. на ВКС, II т.о, решение № 34/27.04.2016 г. по т.д. № 516/2015 г. на ВКС, I
т.о., решение № 46/06.04.2017 г. по гр.д. № 60140/2016 г. на ВКС, I г.о. и др.)
След като в случая „ТАРКТУР“ ЕООД е осчетоводил издадената въз основа на
двустранно подписаната рекапитулация фактура и е ползвал данъчен кредит по нея, то
той е приел извършеното и е признал задължението си по нея. Тъй като нито твърди,
нито доказва да е извършил плащане, то искът за главницата се явява изцяло
основателен, доколкото неговият размер напълно съвпада със стойността на
осчетоводената и отчетена пред НАП фактура - 135 936 лева.
Ирелевантни за основателността на иска са възраженията, че ищецът не е
предоставил на ответника заповедта за командироване на работници, че не ги е
застраховал и не е представил документи относно осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Недоказано в производството е и твърдението, че работниците, които са
работили по договора с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД се били работници на „ТАРКТУР“
ЕООД и това дружество им е заплащало възнаграждение.
Недоказано е и възражението на ответника, че е налице недобросъвестно
поведение на ищеца по време на действие на процесния договор, както и че от негова
страна е налице злоупотреба с право по чл. 8, ал. 2, изр. второ от ЗЗД. За последното е
10
необходимо установяване, че ищецът упражнява свои процесуални права не за да
защити свой законен интерес, а само за да увреди ответника. Доказателства в тази
насока не са събрани.
След като е основателен искът за главница, то основателно е и акцесорното
искане за законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Основателнен е и акцесорният иск за заплащане на лихва за забавено плащане за
период преди датата на исковата молба за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., тъй
като, съобразно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва от деня на забавата. В
случая обаче ищецът претендира за същия период и договорна неустойка за забава. По
принцип той може да ги претендира кумулативно, но в последния случай искът по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД ще бъде основателен само за разликата между размера на неустойката
и по-големия размер на законната лихва за забава, ако такъв е налице, т.е. за по-
големите вреди (така в Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д. № 450/2011 г. по описа на
ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 230/13.07.2011 г. по т.д. № 1088/2009 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.). Затова най-напред следва да бъде разгледана основателността на иска за
неустойка.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
За да бъде основателна претенцията по чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка за
забава следва да бъде доказано по делото сключването на валиден договор между
страните, наличието на изрична уговорка за дължимостта на неустойка при забавено
изпълнение, изправност на страната, която я претендира, забава в изпълнението на
насрещната страна и размера на неустойката.
Както бе посочено по-горе, „АТОМСТРОЙ“ ООД е изправна страна, която има
вземане срещу възложителя за заплащане на дължимото се възнаграждение в размер на
135 936 лева, което е било дължимо до 90 дни след издаване на фактура. Такава в
случая е издадена на 19.10.2020 г. и е била платима до 18.01.2021 г., но това не е
сторено и досега. В договора между страните е уговорена неустойка за забавено
плащане в размер на 0.1% на ден за периода на забавата, но не повече от 10%., които се
достигат при забава от 100 дни, а те са изтекли още към края на април 2022 г. Или
дължимата се неустойка за процесния период е в размер на 13 593.60 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното възражение за
нищожност на така уговорената неустойка поради противоречието й с добрите нрави.
В т. 3 на ТР №1/09 г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, както и че
„прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, като прекомерността се изследва към момента на неизпълнението.
Според мотивите на тълкувателно решение при спор за валидност на уговорената
неустойка преценката за нейната нищожност поради накърняване на добрите нрави се
прави при използване на някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството
им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека; 3. вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
В случая обезпеченото задължение е парично, не е налице друго негово
11
обезпечение, налице е неизпълнение на пълния размер на задължението. Уговореният
размер на неустойката е в рамките на обичайния в търговската практика, като е
уговорена с краен предел от 10% и не може да се приеме, че надхвърля евентуалните
вреди, които кредиторът ще понесе, (които са равни на законната лихва за забава,
равна на основния лихвен процент плюс 10 пункта), а дори да ги надхвърляше, това е
допустимо поради санкционната функция на неустойката. Конкретната уговорка
между страните не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната
функция на неустойката.
Предвид изложеното по-горе, частично основателна е претенцията за мораторна
лихва. Доколкото липсва оплакване относно размера, изчислен от първата инстанция,
то за исковия период същата възлиза на 19 672,96 лева. От нея обаче може да бъде
присъдена само разликата между нейния размер и този на мораторната неустойка
(13 593.60 лева), или сумата 6 079,36 лева.
Поради достигане от настоящата съдебна инстанция до крайни изводи,
идентични с тези на първоинстанционния съд, неговото решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемият.
Такива са направени в размер на 13 200 лева за адвокатско възнаграждение. В своя
писмена молба, докладвана в откритото съдебно заседание на 19.12.2023 г.,
жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемия. Това възражение е неоснователно.
Платеният адвокатски хонорар е незначително по-висок от минимално дължимият се
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение, който
е в размер на 12 618.84 лева, поради което се дължи изцяло от жалбоподателя.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 853/03.07.2023 г. по т.д. № 1125/2022 г. на СГС,
VI-8 състав в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА „ТАРКТУР“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Атомстрой“
ООД, ЕИК ********* сумата 13 200 лева – адвокатско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12