РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря С. Б. сложи за разглеждане гр. дело №5119 по описа
за 2018г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Г.Т.П.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „З.” №**, вх.**,
ет.**, ап.**, представлявано от управителя П. Д. А., чрез упълномощения адвокат
М.Ж. ***, със съдебен адрес:*** срещу „А.Г.”
ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр.Д., жк „Д.-**”, ** „А.Г.”, представлявано от А.Г.А.. Исковата молба е с пр. осн. чл.422 от ГПК, чл.327 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че с ответника са
били в търговски отношения през 2014г., като ищцовото дружество е издало
фактура №000000**/16.06.2014г. за сумата от 12451.60 лв., за доставени на
ответното дружество 7 тона автомобилна газ – LPG наливна. Ответникът е извършвал периодични плащания,
но е останала неиздължена сума в размер на 2200 лв. Ищецът отправил на
23.03.2018г. покана към длъжника, връчена му на 02.04.2018г., но задължението
оставало неизплатено и към момента. Кредиторът подал заявление до ДРС по реда
на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №3643/2018г. и
била издадена заповед за парично изпълнение срещу ответника за сумата от
2200.00 лв. В законоустановения срок ответното дружество подало възражение по
чл.414 от ГПК и ищецът в дадения му 1-месечен срок предявил настоящата искова
молба срещу „А.Г.” ЕООД.
Ищецът претендира съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от
2200.00 лв. – предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д.
№3643/2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.09.2018г. до окончателното и изплащане задължението.
С разпореждане от 18.12.2018г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея. Разпореждането е било получено лично от управителя на ответното дружество
на 15.01.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който не оспорва иска по основание и размер, предлага на ищеца сключване на
съдебни или извънсъдебна спогодба при разсрочено плащане по схема,
конкретизиранав отговора.
Съдът,
след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното: между ищеца и ответника са съществували търговски
отношения, като през 2014г. „А.Г.” ЕООД е закупил от ищеца 7 тона бутилиран
втечнен нефтен газ пропан-бутан, по повод на което е била издадена фактура №**/16.06.2014г. на обща стойност 12451.60
лв. с вкл. ДДС. На същата дата продавачът е доставил на купувача гореописаната
стока в ** „А.Г.” в гр.Д.. Изискуемостта на вземането за цената на доставената стока е настъпила
към датата на приемането и от купувача, с оглед на което на осн. чл.327 от ТЗ ответникът
дължи плащане на стоката в деня на нейното приемане. „А.Г.” ООД е заплатил на
продавача сумата от 10251.60 лв. и са останали дължими още 2200.00 лв., които
не са платени от ответното дружество, въпреки отправените покани /л.л.13-14/ и
разговори между страните.
Предвид възникналото задължение в размер на 2200.00
лв., ищецът е подал заявление на 04.09.2018г. по реда на чл. 410 ГПК пред ДРС
срещу „А.Г.” ЕООД и е образувано ч. гр. д. №3643/18г. След издаване на Заповед №2090/10.09.2018г.
последната е изпратена за връчване на длъжника, който я е получил на 10.10.2018г.
В законоустановения 14-дн. срок по чл.414 от ГПК „А.Г.” ЕООД е депозирал
възражение, поради което на заявителя е указана възможността да подаде искова
молба за установяване на вземането си против ответника на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК. Исковете по настоящото дело са предявени в
законоустановения едномесечен срок, поради което са допустими за разглеждане.
Правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със законните последици в тази връзка:
По делото се събраха безспорни доказателства за
наличие на облигационно правоотношение
между страните по силата на договор за покупко-продажба на стока – 7 т.
газ пропан-бутан, сключен през 2014г. по които е издадена 1 бр. фактура /л.6/ за
сумата от 12.451.60 лв. общо, от която сума са заплатени от ответника 10251.60
и към настоящия момент са останали неиздължени 2200.00 лв. Ищецът претендира този
остатък, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението
пред ДРС – 10.09.2018г.
Ч. гр. д. №3643/2018г. по описа на ДРС е проведено по
правилата на чл. 411 и сл. ГПК. С издаване на Заповед за изпълнение №2090/10.09.2018
г. е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите от: 2200.00 лева (две
хиляди и двеста лева), представляваща неиздължена сума по договор за
покупко-продажба на доставена от продавача на купувача на 16.06.2014г. стока –
7 тона втечнен нефтен газ пропан-бутан по фактура №**/16.06.2014г.от 18.08.2017
г., заедно със законната лихва върху 2200.00 лв., считано от 10.09.2018 г. до
окончателното плащане, както и 354.00 лв. представляващи направените съдебно-деловодни разноски по
частно гр. дело №3643/2018 г. по описа на ДРС, от които: 44 лв. – държавна
такса и 310.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е
изпратена за връчване по седалището и адреса на управление на длъжника /юридическо
лице/, като е получена от управителя на ответното дружество на 10.10.2018 г.,
който в 14-дн. срок по чл.414 от ГПК /на 23.10.2018г./ е депозирал възражение с
вх. №20066. Горното обстоятелство е наложило заявителят да бъде уведомен, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1 –месечен срок от
получаване на съобщението.
На основание
чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК при направено признание на исковете от страна на
ответника /с отговора по исковата молба/ следва да бъде прието за установено, че
вземането на „Г.Т.П.” ЕООД срещу „А.Г.” ЕООД в размер от 2200.00 лв., дължима сума по доставена на 16.06.2014г. от продавача
на купувача по договор за
покупко-продажба на стока – 7 тона втечнен нефтен газ пропан-бутан, сключен на
16.06.2014г., за което е издадена 1 фактура №**/16.06.2014г. на обща стойност
12451.60 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2200.00 лв., считано
от 10.09.2018г., съществува и е дължимо.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 354.00 лева – разноски по заповедното производство, от които: 310.00
лв. – платено адвокатско възнаграждение и 44.00 лв. – внесена държавна такса;
сумата от 434.00 лв. - разноски в
настоящото установително съдебно производство, от които: 384.00 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 50.00 лв. –
внесена държавна такса.
Въпреки, че искът е признат от ответника,
той с поведението си е дал повод на ищеца за завеждане на дело, предвид на
факта, че задълженията не са заплатени на падежа. В този смисъл по отношение на
разноските чл.78, ал. 2 ГПК е неприложима.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ГПК,
чл.124, ал.1 от ГПК чл.327 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Г.Т.П.” ЕООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „З.” №**, вх.**, ет.**,
ап.** срещу А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.-**”, **
„А.Г.”, представлявано от А.Г.А., че в полза на „Г.Т.П.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.В.,
ул. „З.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от управителя П. Д. А. съществува вземане от А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.-**”, **
„А.Г.”, представлявано от А.Г.А., за сумата от:
2200.00
лв. /две хиляди и двеста лева/,
представляваща неиздължена цена по доставена на 16.06.2014г. от продавача /„Г.Т.П.”
ЕООД/ на купувача /А.Г.” ЕООД/ по
договор за покупко-продажба на стока – 7 тона втечнен нефтен газ пропан-бутан,
сключен на 16.06.2014г., за което е издадена 1 фактура №**/16.06.2014г. на обща
стойност 12451.60 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 2200.00
лв., считано от 10.09.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2090/10.09.2018г. по ч. гр.
д. №3643/18 г. на ДРС.
ОСЪЖДА „А.Г.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., жк „Д.-**”, **
„А.Г.”, представлявано от А.Г.А. ДА ЗАПЛАТИ на „Г.Т.П.”
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.В., ул. „З.” №**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от
управителя П. Д. А., следните суми: 354.00 лева (триста петдесет и четири лева),
представляваща разноски по делото, от които: 44.00 лева /държавна такса/ и 310.00
лв. – адвокатско възнаграждение, дължими в заповедното производство по ч. гр.
д. №3643/2018г. по описа на ДРС и 434.00 лева (четиристотин тридесет и четири
лева), разноски в настоящото исково производство, от които: 50.00 лева
/държавна такса - л.16/ и 384.00 лв. – адвокатско възнаграждение /л.29/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Д..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: