№ 188
гр. Ихтиман, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Ана Ил. Божилова
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. ГЕОРГИЕВ Гражданско
дело № 20251840100168 по описа за 2025 година
Предявени са от Д. Х. искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу К. ЕАД за прогласяване на нищожността на
договор за потребителски кредит, както и срещу А.Т. ЕООД за прогласяване на
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит първия ответник
„К.“ ЕАД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 6000 лв.,
като е посочен ГЛП в размер на 19,14 % и ГПР в размер на 20,91 %. Поддържа се, че
на датата на сключване на договора с „К.“ ЕАД потребителят е задължен да сключи и
договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А.Т.“ ЕООД, по силата
на който „А.Т.“ ЕООД поело задължение да сключи договор за поръчителство с „К.“
ЕАД, по силата на който да отговаря пред „К.“ ЕАД за задълженията, възникнали по
повод договора за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за
предоставяне на поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение в размер на 5401,79 лева. Твърди, че невключвайки
възнаграждението за поръчителство към ГПР кредиторът е заобиколил нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а освен това същото представлявало и заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП. Счита, че кредиторът не е предоставил коректна
информация, като по този начин потребителят е бил лишен от възможността да вземе
информирано решение. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР е неправилен,
доколкото към него е следвало да бъде включено изначално и възнаграждението за
поръчителство, поради което договорът за кредит е недействителен на основание чл.
22 ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя
не била предоставена услуга, а с него се заобикаля и забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство накърнява и добрите нрави, тъй
като уговореното по него възнаграждение е почти колкото главницата по кредита,
както и че дружеството-поръчител е свързано с кредитора.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„К.“ ЕАД. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по който на ищеца е предоставена процесната сума, както и че е
сключен договор за поръчителство, както и че възнаграждението за поръчителство не е
включено в ГПР. Твърди, че на кредитополучателя е била предоставена преддоговорна
информация относно съдържанието на всяка клауза по договора за потребителски
кредит, включително дължимите месечни вноски в общ размер на главница и лихва,
като ясно са посочени лихвеният процент и ГПР. Поддържа, че договорът за
потребителски кредит и приложението към него съдържат действителните уговорки
между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно законовите изисквания.
Поддържа, че условията към договора предвиждат сключване на договор за
поръчителство като възможност, което не съставлявало задължително условие за
отпускане на заема, като в тази връзка твърди, че договорът за поръчителство,
съставлява отделно облигационно отношение с конкретни параметри, по което
ответникът „А.Т.“ ЕООД е поел задължение да отговоря солидарно с ищеца за
задълженията му по договора за кредит, както и че е този договор е сключен след
договора за кредит, поради което спазване на изискванията на чл. 19 ЗПК включването
в ГПР на разходите по договора за предоставяне на поръчителство не е било
необходимо, така и било обективно невъзможно към момента на сключване на
договора за кредит.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„А.Т.“ ЕООД. Не оспорва твърденията на ищеца, че между ищеца и другия ответник е
сключен договор за потребителски кредит, както и че между ищеца и „А.Т.“ ЕООД е
сключен договор за поръчителство, страните по който уговорили възнаграждение за
периода на действие на договора, но същото не следва да се включва в ГПР. Поддържа,
че на ищеца била предоставена преддоговорна информация и бил запознат с
параметрите по договора, като същият направил информиран избор да сключи
договора за поръчителство и поемането на задължение за предоставяне на обезпечение
не съставлявало необходимо условие за сключването на договора за кредит и не било
скрепено с каквато и да е санкция за кредитополучателя, като уговореното
възнаграждение по договора за поръчителство не попадало в обхвата на общия разход
по договора за кредит и не било дължимо при отказ от договора в уговорения срок,
като се дължало възнаграждение съобразно периода на действие на договора в случай
на предсрочно погасяване на обезпеченото вземане. Оспорва процесните договор за
кредит и договор за предоставяне на поръчителство да са нищожни на посочените
основания.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е
сключил договор за потребителски кредит с първия ответник и договор за
поръчителство с втория ответник с твърдените клаузи, в който случай всеки ответник
следва да докаже валидността на съответния договор, включително и че клаузите на
същия са равноправни и съдържат всички необходими реквизити според изискванията
на ЗПК и отговарят на императивните правни норми.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
2
договор е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона - каквито са именно
нормите на ЗПК, а в равна степен и на добрите нрави, като за спазването им съдът
следи служебно - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСТК и с т.
1 и 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год.,
ОСГТК (в който смисъл Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 / 2022 г.
на Софийски градски съд).
При извършване преценка досежно действителността на договора за кредит съдът
не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно. Ето защо,
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност
на сключения договор, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК.
Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно, че
ищецът е сключил договор за потребителски кредит с ответника „К.“ ЕАД и договор
за поръчителство с ответника „А.Т.“ ЕООД, както и че възнаграждението по договора
за поръчителство не е било включено към ГПР.
От представените по делото договор за потребителски кредит и приложение № 1
към него се установява, че на посочената дата е сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът К. ЕАД се е задължил да предостави на ищеца
кредит в размер на 6000 лв. срещу насрещно задължение на кредитополучателя да
върне заетата сума до 28.02.2026 г. Уговорено е сумата да се изплаща на месечни
вноски, дължими на 31-во число на съответния месец, като кредитополучателят дължи
и годишен лихвен процент равен на 19,14 %, при годишен процент на разходите от
20,91. Договорът е обезпечен с поръчителството на другия ответник А.Т. ЕООД.
При анализ на разпоредбите чл. 114 и чл. 169 от ДФЕС и Хартата на основните
права - чл. 38, трябва да се направи извод, че ПЕС изисква висока степен на защита на
потребителите в Съюза. Законодателството на Съюза в областта на защитата на
потребителите допринася за правилното функциониране на вътрешния пазар и има за
цел да гарантира, че отношенията между стопанските субекти и потребителите са
справедливи и прозрачни, което като крайна цел подпомага общото благосъстояние на
европейските потребители и икономиката на Съюза. Посочените изисквания от
правото на ЕС предпоставят, че националният съд има задължение при тълкуване на
съответната норма на националното право да я прилага в духа и смисъла на
съответното общностно право - вж. решение от 10. 04. 1984 по делото Von Colson, C-
14/83. Съгласно трайната практика на СЕС - вж. т. 20 от решение от 12. 07. 1990 г.,
Foster, C-188/89; т. 23 от решение от 14. 09. 2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40
от решение от 19. 04. 2007 г., Farell, C- 356/05; т. 39 от решение от 24. 01. 2012 г.,
Dominguez, C-282/10. Следователно, за да бъдат осигурени ефективни средства за
защита на потребителите и изпълнение на завишения стандарт за това, е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица
и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като
отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност, която при кредитирането има лукративна цел - печалба. Тоест,
3
дори при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между
такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и
добрите нрави (в този смисъл Решение № 4304 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 8430 /
2022 г. на Софийски градски съд).
В настоящия случай в чл. 4 от договора е посочено, че усвояването на сумата,
предмет на кредита, е обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от К.
ЕАД юридическо лице („Поръчител“), вследствие на което между ищцата и А.Т. ЕООД
е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. От служебно изготвена справка в Търговския регистър се установява,
че едноличен собственик на капитала на А.Т.“ ЕООД е "К." ЕАД, т.е. ответниците са
свързани лица по смисъла на §1 от ТЗ. Всичко това е индиция за знание у кредитора
за наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно
поръчителство още към момента на сключването му.
Съдът намира, че уговорено възнаграждение за предоставено поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото
оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Процесният договор за поръчителство/гаранция е
лично обезпечение и разкрива белезите на договор за поръчителство, доколкото
съгласието на кредитора да бъде обезпечен е било изрично заявено. По правило
договорът за поръчителство е едностранен и безвъзмезден - т. е. по него задължения
възникват само за поръчителя. Възможно е обаче договорът да има двустранен и
възмезден характер - както е в частност, тъй като кредитополучателят се е задължил да
заплаща възнаграждение на поръчителя, като в този случай поръчителството е близко
до договора за застраховка. Същевременно, при цялостния анализ на договора за
кредит е видно, че сключването му и получаването на сумата по кредита е било
обвързано от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя. Ето защо,
несъмнено възнаграждението по договора за поръчителство следва да се включи в
общия размер на ГПР.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент
на разходите не може да се бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай ГПР по договора за кредит е в рамките допустимия размер –
20,91%, при ГЛП от 19,41%, но с включване на възнаграждението за поръчителство
ГПР надхвърля законоустановения максимум 50% (в този смисъл е и заключението на
4
приетата по делото ССЕ, според което при включване на възнаграждението за
поръчителство ГПР е 99,67%). Поради това и с оглед и на хипотезата на свързани
лица, несъмнено е, че уговореното възнаграждение за поръчителство има значението
на "скрита възнаградителна лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение за поръчителство /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за
дължимост на това вземане.
Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя
А.Т. ЕООД за обезпечаване вземанията на “К.“ ЕАД по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.). След като възнаграждението за поръчителство представлява разход,
който е пряко свързан с договора и е известен на кредитора, този разход следва да се
включи при изчисляване формирането на ГПР. Умишленото му невключване цели
заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, което обуславя санкцията не по чл.19, ал.5 ЗПК, а по
чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а именно недействителност на целия „обезпечен“
договор, като последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по
в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
Наред с гореизложеното, в т. 90 от решение на СЕС по дело С-377/14 се приема,
че, както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48,
от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по
кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула.
Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за
прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за
кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него
задължения/вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, C-264/02, EU:
C:2004: 127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C-76/10, EU:
C:2010: 685, т. 70/. Съображения в същия смисъл са изложени и в решение по дело С-
42/15. От анализа им следва, че целта на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е да
гарантира възможността потребителят на финансови услуги: 1/ да може да сравни
процента на разходите по кредитите на отделните институции като общ сбор; 2/ да
може да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви
задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за
кредит. Именно затова законодателят изисква в договора да е подробно разписан
начинът на формиране. В противен случай за средния потребител би било невъзможно
обективно да сравни условията, предлагани от различните институции, респ. да вземе
информирано решение услугите на коя да избере. В процесния договор е посочен
единствено общ размер на ГПР, който е и некоректен, поради което несъмнено не е в
съответствие с изискванията на ЗПК, а доколкото накърнява съществени права на
потребителя, недействителността на договора на това основание е пропорционална
санкция.
С оглед гореизложеното съдът приема, че ищецът е сключил с ответника „К.“
5
ЕАД договор за потребителски кредит, а с ответника „А.Т.“ ЕООД договор за
поръчителство, които с оглед приетото по-горе са недействителни, поради което
предявените исковете са изцяло основателни.
По разноските:
Ищецът е представляван от адвокат по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., за което по делото е
представен договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адвоката на
ищеца възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в
производството. В хипотезите на предоставена безплатна адвокатска помощ размерът
на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Както е уточнено в Решение от
25.01.2024 г. на СЕС по С-438/2022 г. съдът не е обвързан от минималните размери на
възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1 от
ДФЕС, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен
случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия. В настоящия
случай делото не се отличава с фактическа или правна сложност - производството е
приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ищеца не се е явил и е депозирал писмено становище.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски за
депозит за вещо лице в размер на 300 лева, както и за държавна такса. По отношение
на държавната такса К.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 240
лева, а „А.Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса от 216,07 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по иска на Д.
С. Х., ЕГН **********, срещу „К.” ЕАД, ЕИК *, като противоречащ на чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит №2922229/15.02.2024г.,
сключен между Д. С. Х., ЕГН **********, и „К.” ЕАД, ЕИК *.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по иска на Д.
С. Х., ЕГН **********, срещу „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *, като противоречащ на чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за предоставяне на поръчителство от 15.02.2024г.,
сключен между Д. С. Х., ЕГН **********, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „К.” ЕАД, ЕИК *, и
„А.Т.“ ЕООД, ЕИК *, да заплатят на адв. Л. К. Б. от САК, сумата от общо 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „К.” ЕАД, ЕИК *, и „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *,
да заплатят на Д. С. Х., ЕГН **********, сумата от общо 300 лева, представляваща
6
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К.” ЕАД, ЕИК *, да заплати на Д. С. Х.,
ЕГН **********, сумата от 240 лева, представляваща разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Т.“ ЕООД, ЕИК *, да заплати на Д. С.
Х., ЕГН **********, сумата от 216,07 лева, представляваща разноски за държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7